Решение по дело №111/2023 на Апелативен съд - Бургас

Номер на акта: 78
Дата: 15 юни 2023 г.
Съдия: Янко Новаков Новаков
Дело: 20232000500111
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 27 март 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 78
гр. Бургас, 15.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осемнадесети
май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Десислава Д. Щерева

Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Янко Н. Новаков Въззивно гражданско дело №
20232000500111 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален
кодекс.
Предмет на гражданско дело № 20222100100305/2022 г. на Окръжен
съд – Бургас е искът на П.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр. С. бул. Ц.“ № 111П против ответниците В. К. К., ЕГН **********, с адрес
гр. Бургас, ул. “А.С.” 80, ет. 5, ап. 11 и С. А. К., ЕГН **********, с адрес: гр.
Бургас, ж.к. „Л.“, бл. ***, ет. 5, ап. 6, с общ съдебен адрес гр. С. ул. „Ц.“ №
***, вх. 0, ап. 7 – адв. Ф. Г., за установяване на следните вземания на ищеца
против ответниците, отговарящи при условията на солидарност, по договор
за банков кредит от 05.07.2011 г., за които на основание чл. 417 от ГПК е била
издадена Заповед № 260061 от 03.09.2020 г. по ч.гр.д. № 4163/2020 г. на
Бургаския районен съд: (1) главница в размер на 11359,38 евро ведно със
законната лихва, считано от 28.07.2020г. до окончателно изплащане; (2)
сумата от 839,08 евро, представляваща възнаградителна лихва за периода
от 27.07.2018 г. до 06.10.2019 г. вкл.; (3) сумата от 358,81 евро,
представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от 27.07.2018 г.
до 06.10.2019 г. вкл.; (4) сумата от 734,92 евро, представляваща законната
лихва за забава, начислена за периода от 07.10.2019 г. до 12.03.2020 г. вкл. и
от 14.05.2020 г.- 27.07.2020 г. вкл.; (5) сумата от 24,54 евро, представляваща
1
разходи за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост на кредита.
Заповедта по чл. 417 от ГПК е била връчена на ответниците
съответно на 22.12.2021 г. и 28.12.2021 г. Те са предявили писмени
възражения по чл. 414 на 11.01.2021 г. – в законния едномесечен срок.
На основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК с разпореждане от
26.01.2022 г., връчено на 01.02.2022 г., заповедният съд е указал на ищеца да
предяви иск за вземанията си в едномесечен срок.
Исковата молба е била подадена на 28.02.2022 г. Поради известни
несъответствия между първоначалния петитум и диспозитива на заповедта, се
е наложило уточнение с молба от 03.06.2022 г., прието по реда на чл. 214 от
ГПК съгласно протоколно определение от 10.10.2022 г.
С определение от 16.05.2022 г. като трето лице – помагач на ищеца е
било конституирано „И.Ф.“ ООД, ЕИК ***9, със седалище и адрес на
управление в гр. В. бул. „С.“ №201, сграда на мол „В., тяло „Б“, ет. 4, със
съдебен адрес гр. В. бул. „М.“ № 46, ет. 3 – адв. К. К., легитимиращо се като
частен правоприемник на банката по силата на договор за цесия от 15.12.2021
г.
С Решение № 1366 от 21.12.2022 г. по цитираното гражданско дело
Бургаският окръжен съд е уважил частично предявените искове като и
признал следните вземания по заповедта: (1) главница в размер на 8573,76
евро ведно със законната лихва, считано от 28.07.2020г. до окончателно
изплащане; (2) сумата от 839,08 евро, представляваща възнаградителна
лихва за периода от 27.07.2018 г. до 06.10.2019 г. вкл.; (3) сумата от 304,09
евро, представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от
27.07.2018 г. до 06.10.2019 г. вкл.; (4) сумата от 734,92 евро, представляваща
законната лихва за забава, начислена за периода от 07.10.2019 г. до
12.03.2020 г. вкл. и от 14.05.2020 г.- 27.07.2020 г. вкл.; (5) сумата от 24,54
евро, представляваща разходи за връчване на уведомление за предсрочна
изискуемост на кредита.
Първоинстанционният съд се е произнесъл с установителен
диспозитив и относно разноските на ищеца в заповедното производство -
държавна такса от 1144,75 лева и юрисконсултско възнаграждение от 150
лева.
Решението е обжалвано и от двете страни по спора.
Въззивната жалба на ищеца П.“ АД е против частичното отхвърляне
на претенциите за главница и възнаградителни лихви. В нея са изложени
доводи за незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт в тази му
част. Изразено е несъгласие с изводите на съда, че част от вземанията били
2
погасени по давност. Началният момент на давността бил свързан единствено
с настъпването на предсрочната изискуемост на кредита, обявена на
06.10.2019 г.
От мотивите на решението не ставало ясно дали ищецът е упражнил
надлежно правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Ответниците не са подали отговор на жалбата. Третото лице -
помагач е изразило становище за нейната основателност.
Ответниците В. К. К. и С. А. К. обжалват решението, с което искът е
уважен. Тъй като те били в забава още с втората вноска по кредита,
предсрочната изискуемост настъпила рано - 15.08.2011 г. - с изтичането на
150 дни от просрочието (съгласно уговореното). Затова всички вземания на
банката били погасени по давност.
Жалбите на ответниците са оспорени от ищеца и трето лице –
помагач по съображения, че предсрочната изискуемост не настъпва
автоматично, а е необходимо банката да се позове на нея с нарочно изявление
до кредитополучателите.
Ищецът е оспорил като прекомерно възнаграждението на
процесуалния представител от ответниците.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид събраните по делото
доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, приема следното:
На 05.07.2011 г. ищецът „А.“ АД е сключил с ответниците В. К. К. и
С. А. К. договор кредит за сумата от 11500 евро (л. 24-27 от делото на ОС –
Бургас) – за погасяване на други кредитни задължения.
Видно от заключението по изслушаната пред първата инстанция
съдебносчетоводна експертиза, кредитът е бил усвоен.
Главницата е следвало да бъде върната в срок от 120 месеца
съгласно двустранно подписан погасителен план, приложен към договора.
Уговорена е била годишна възнаградителна лихва в размер от
14,99% (базов лихвен процент 7,99% и надбавка от 7 пункта). Лихвата не е
била променяна. В тази насока е и експертното заключение.
В погасителния план са описани дължимите вноски - равни месечни
анюитети, включващи главница и възнаградителна лихва (с нарастващ във
времето дял на падежиралата главница).
Съгласно чл. 10 от договора при просрочие на погасителна вноска
върху нея се дължи обезщетение за забава, което включва договорната лихва
и санкционна надбавка в размер на законната лихва.
В раздел Х от общите условия е регламентирана възможността
3
банката да се позове на предсрочна изискуемост при договорно
неизпълнение. Според чл. 10.3 от същите условия това можело да стане и без
уведомление при забава над 150 дни.
Ответниците са погасили само първата анюитетна вноска и част от
втората, с което се платили част от главницата на стойност 140,62 евро и част
от възнаградителната лихва на стойност 194,55 евро. Това става ясно от
изслушаната експертиза.
С нотариални покани, връчени съответно на първи и втори октомври
2019 г. (л. 46-49), банката е обявила кредита за предсрочно изискуем след
изтичане на предоставен тридневен срок за доброволно изпълнение.
Предвид продължителния период на забавата, съдът приема, че
предсрочната изискуемост е настъпила на 06.10.2019 г., както е посочено в
поканите.
Ответниците не могат да се позовават на по-ранна дата.
Единствено банката е имала право да внесе едностранна промяна в
кредитното правоотношение, за което ответниците са били уведомени.
Предсрочната изискуемост касае само вноските, чиито падеж не
настъпил. За вече изискуемите анюитети, включващи главница и лихви,
започналата да тече давност не се прекъсва, а изтеклата не се възобновява.
Давността е 5-годишна за главницата и 3-годишна за лихвите съгл.
чл. 110 и чл. 111, б. „в“, предл. ІІ от ЗЗД (виж също Решение №130 от
15.04.2020 г. по т. д. № 1829/2018 г. на ВКС, І търг. отд. по чл. 290 от ГПК).
В случая е необходимо да бъде взето предвид спирането на
давността по време на въведеното в страната извънредно положение между
13 март и 13 май 2020 г. (съгл. чл. 3, т. 2 от ЗМДВИПОРНСПП) и
възстановяването на течението й считано от 21 май 2020 г. по силата на § 13
от ПЗР към ЗИД на Закона за здравето, обн. ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г. При
тази уредба давност не е текла в разстояние на 69 дни.
Заповедният съд е бил сезиран на 18.07.2020 г. Така, като се има
предвид обсъденото по-горе спиране на давността, погасени (било чрез
изпълнение, било по давност) се явяват вноските за главница, включени в
първите 46 анюитета по погасителния план (с падежи от 15.07.2011 г. до
15.04.2015 г. вкл.) на обща стойност 2629,11 евро. По същия начин са
погасени вноските за възнаградителни лихви, включени в анюитети от първи
до седемдесети вкл. (с падежи от 15.07.2011 г. до 15.04.2017 г. вкл.).
Към датата на предсрочната изискуемост – 06.10.2019 г. – вече е
настъпила редовна изискуемост на част от главницата, възлизаща на 8099,11
евро. От тази част са били погасени 2629,11 евро (от които 140,62 евро – чрез
4
плащане и 2488,49 евро – по давност). Към остатъка от 5470 евро следва да се
добави предсрочно изискуемата част от главницата на стойност 3400,89 евро.
Общият размер на дължимата главница възлиза на 8870,89 евро.
По отношение на възнаградителната лихва от 839,08 евро за
периода от 27.07.2018 г. до 06.10.2019 г. вкл.:
Този период обхваща анюитети от № 74 до № 99 по погасителния
план с редовни падежи от 15.08.2017 г. до 15.09.2019 г., които включват
възнаградителни лихви на обща стойност 1687,08 евро, покрити от
претендирания размер.
Относно претендираното обезщетение за забава в размер на 304,09
евро, начислено за периода от 27.07.2018 г. до 06.10.2019 г. вкл.:
През този период е настъпила изискуемостта на анюитети от № 86
до № 99 по погасителния план с редовни падежи от 15.08.2018 г. до
15.09.2019 г вкл. Всеки анюитет е в размер на 185,52 евро и е генерирал
мораторно обезщетение по чл. 10 от договора (редовна годишна лихва от
14.99 % + законна лихва от 10 %). Така за процесния период мораторното
обезщетение възлиза общо на 389,44 евро. То се покрива от претендирания
размер.
По отношение на дирената законна лихва за забава в размер на
734,92 евро, начислена за периода от 07.10.2019 г. до 12.03.2020 г. вкл. и от
14.05.2020 г.- 27.07.2020 г. вкл.:
Законната годишна лихва се равнява на 10% съгл. изслушаната пред
първоинстанционния съд съдебносчетоводна експертиза. Лихвата се
начислява върху цялата изискуема главница от 8870,89 евро. За периода от
07.10.2019 г. до 12.03.2020 г. вкл. (5 месеца и 5 дни) лихвата възлиза на 381,94
евро. Съгласно чл. 6 ЗМДВИПОРНСПП по време на извънредното положение
и два месеца след отмяната му не се начисляват мораторни обезщетения.
Следователно за втория процесен период от 14.05.2020 г. до 27.07.2020 г. вкл.
лихва за забава се дължи само за 13 дни (от 15 до 27 юли) Стойността й се
равнява на 32,03 евро. Общият размер на законната лихва за периода от
07.10.2019 г. до 12.03.2020 г. вкл. и от 14.05.2020 г.- 27.07.2020 г. вкл. възлиза
на 413,97 евро.
Не се дължат дирените разноски във връзка с връчването на
нотариални покани от 24,54 евро. Такива разходи банката би следвало да
покрива от таксите по договора.
Изложеното налага отмяна на обжалваното решение в следните
части:
- относно отхвърлянето на иска за главницата над размера от
5
8573,76 евро до горницата от 8870,89 евро (със съответно уважаване на иска
за разликата от 297,13 евро);
- относно отхвърлянето на иска за обезщетение за забава за периода
27.07.2018 г. - 06.10.2019 г. вкл. - над размера от 304,09 евро до горницата от
358,81 евро (със съответно уважаване на иска за разликата от 54,72 евро);
- относно уважаването на иска за законна лихва за забава, начислена
за периода от 07.10.2019 г. до 12.03.2020 г. вкл. и от 14.05.2020 г.- 27.07.2020
г. вкл. – над размера от 413,97 евро до горницата от 734,92 евро (с отхвърляне
на иска в тази част);
- относно уважаването на иска за сумата от 24,54 евро,
представляваща разходи за връчване на уведомление за предсрочна
изискуемост на кредита (с постановяване на съответен отхвърлителен
диспозитив).
В останалата част, касаеща исковите претенции, решението следва
да бъде потвърдено.
Съдът се е произнесъл по разноските в заповедното производство с
установителен диспозитив, вместо с осъдителен – в разрез с т.12 от ТР 4/2013
г. на ОСГТК на ВКС. В тази част решението следва да се обезсили, като
делото се върне на първоинстанционния съд за произнасяне по искането за
присъждане на посочените разноски.
По повод присъдените съдебни разноски за първоинстанционното
разглеждане на делото не е имало искания по чл. 248 от ГПК. В тази част
решението следва да бъде потвърдено, тъй като и след частичната му отмяна
съотношението между уважената и отхвърлената част от иска се запазва.
За въззивното разглеждане страните са направили следните
разноски:
Ищецът е внесъл държавна такса по жалбата си в размер на 116,05
лева.
Всеки от ответниците е направил разноски от по 3259,80 лева
(държавна такса от 409,80 лева и платен адвокатски хонорар от 2850 лева).
С оглед възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК адвокатските
възнаграждения следва да бъдат намалени до нормативния им минимум по
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на ВАС от 2733,62 лева (изчислен при общ
обжалваем интерес от 26045,26 лева).
По този начин зачетените от съда разноски за всеки ответник
възлизат на 3143,42 лева.
Предвид степента на уважаване на жалбата на ищеца, ответниците
6
следва да му заплатят разноски в размер на 14,38 лева, представляващи част
от платената държавна такса.
С оглед частичното уважаване на жалбите на ответниците, ищецът
им дължи част от платените такси – по 13,51 лева.
Като се съобрази постановеният резултат по двете жалби, ищецът
дължи на ответниците част от признатите им разноски за адвокатски
възнаграждения – по 581,75 лева.
Така в полза на ответниците съдът присъжда разноски за въззивното
производство от по 595,27 лева.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1366 от 21.12.2022 г. по гражданско дело №
20222100100305/2022 г. на Окръжен съд – Бургас, с което е отхвърлен искът
на П.“ АД против ответниците В. К. К. и С. А. К. В СЛЕДНИТЕ ЧАСТИ:
относно главницата - над размера от 8573,76 евро до горницата от 8870,89
евро; относно обезщетението за забава за периода 27.07.2018 г. - 06.10.2019 г.
вкл. - над размера от 304,09 евро до горницата от 358,81 евро.
Вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че ответниците В. К. К. и С. А. К.
дължат допълнително при условията на солидарност следните суми по
договор за банков кредит от 05.07.2011 г., за които на основание чл. 417 от
ГПК е била издадена Заповед № 260061 от 03.09.2020 г. по ч.гр.д. №
4163/2020 г. на Бургаския районен съд:
- сумата от 297,13 евро, представляваща разликата над признатия с
първоинстанционното решение размер на главницата от 8573,76 евро до
действителния й размер от 8870,89 евро;
- сумата от 54,72 евро, представляваща разликата над признатия с
първоинстанционното решение размер на обезщетението за забава за периода
27.07.2018 г. - 6.10.2019 г. вкл. от 304,09 евро до действителния му размер от
358,81 евро.
ОТМЕНЯ Решение № 1366 от 21.12.2022 г. по гражданско дело №
20222100100305/2022 г. на Окръжен съд – Бургас, с което е уважен искът на
П.“ АД против ответниците В. К. К. и С. А. К. В СЛЕДНИТЕ ЧАСТИ:
- относно законна лихва за забава, начислена за периода от
07.10.2019 г. до 12.03.2020 г. вкл. и от 14.05.2020 г.- 27.07.2020 г. вкл. – над
размера от 413,97 евро до горницата от 734,92 евро;
7
- относно сумата от 24,54 евро, представляваща разходи за връчване
на уведомление за предсрочна изискуемост на кредита.
Вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на П.“ АД против ответниците В. К. К. и С. А. К.
за установяване съществуването на следните вземания по договор за банков
кредит от 05.07.2011 г., за които на основание чл. 417 от ГПК е била издадена
Заповед № 260061 от 03.09.2020 г. по ч.гр.д. № 4163/2020 г. на Бургаския
районен съд:
- за законната лихва за забава, начислена за периода от 07.10.2019 г.
до 12.03.2020 г. вкл. и от 14.05.2020 г.- 27.07.2020 г. вкл. – над размера от
413,97 евро до горницата от 734,92 евро;
- за сумата от 24,54 евро, представляваща разходи за връчване на
уведомление за предсрочна изискуемост на кредита.
ОБЕЗСИЛВА Решение № 1366 от 21.12.2022 г. по гражданско дело
№ 20222100100305/2022 г. на Окръжен съд – Бургас В ЧАСТТА относно
установяването на вземания на П.“ АД против ответниците В. К. К. и С. А. К.
за разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 4163/2020 г. на
Бургаския районен съд (държавна такса от 1144,75 лева и юрисконсултско
възнаграждение от 150 лева) и ВРЪЩА делото на Окръжен съд – Бургас за
произнасяне по тези разноски.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1366 от 21.12.2022 г. по гражданско
дело № 20222100100305/2022 г. на Окръжен съд – Бургас В ОСТАНАЛАТА
ЧАСТ.
ОСЪЖДА В. К. К., ЕГН **********, с адрес гр. Бургас, ул. “А.С.”
80, ет. 5, ап. 11 и С. А. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Бургас, ж.к. „Л.“, бл.
***, ет. 5, ап. 6, с общ съдебен адрес гр. С. ул. „Ц.“ № ***, вх. 0, ап. 7 – адв. Ф.
Г. да заплатят на П.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С.
бул. Ц.“ № 111П съдебноделоводни разноски за въззивното разглеждане на
делото в размер на 14,38 лева (четиринадесет лева и тридесет и осем
стотинки).
ОСЪЖДА П.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
С. бул. Ц.“ № 111П да заплати на В. К. К., ЕГН **********, с адрес гр.
Бургас, ул. “А.С.” 80, ет. 5, ап. 11, със съдебен адрес гр. С. ул. „Ц.“ № ***, вх.
0, ап. 7 – адв. Ф. Г. съдебноделоводни разноски за въззивното разглеждане на
делото в размер на 595,27 лева (петстотин деветдесет и пет лева и двадесет и
седем стотинки).
ОСЪЖДА П.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
С. бул. Ц.“ № 111П да заплати на С. А. К., ЕГН **********, с адрес: гр.
8
Бургас, ж.к. „Л.“, бл. ***, ет. 5, ап. 6, със съдебен адрес гр. С. ул. „Ц.“ № ***,
вх. 0, ап. 7 – адв. Ф. Г. съдебноделоводни разноски за въззивното разглеждане
на делото в размер на 595,27 лева (петстотин деветдесет и пет лева и двадесет
и седем стотинки).
Решението е постановено в производство, в което е участвало
„И.Ф.“ ООД, ЕИК ***9, със седалище и адрес на управление в гр. В. бул.
„С.“ №201, сграда на мол „В., тяло „Б“, ет. 4, със съдебен адрес гр. В. бул.
„М.“ № 46, ет. 3 – адв. К. К., конституирано като трето – лице помагач на
въззивника – ищец П.“ АД.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9