№ 58
гр. Д., 02.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на седемнадесети май
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Елка Ант. Хаджиева
при участието на секретаря Радостина Р. Настанлиева
като разгледа докладваното от Елка Ант. Хаджиева Гражданско дело №
20225410100350 по описа за 2022 година
И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
Производството е по чл.500 ал.1 т.З от Кодекса за застраховането.
В исковата молба се твърди, че на 19.01.2018 год. в 10.45 ч. в гр. Д.,
на паркинга на хотел „П.", е настъпило пътнотранспортно произшествие
/ПТП/ с материални щети между лек автомобил „Тойота Корола", с peг. №
****, собственост на В. Р. Т., управляван от А. Ю. Ч., и паркирания лек
автомобил „Ландровер Рейндж Ровер", с peг. № *****, собственост на „Х. И."
ООД. Твърди, че длъжностни лица от РУ на МВР – Девин посетили
местопроизшествието и са удостоверили събитието, като са съставили
Протокол за ПТП № 1576407 от 19.01.2018 год., според който виновен за
настъпилото ПТП е А. Ю. Ч. - водач на лек автомобил „Тойота Корола", с peг.
№ ****, която на горепосоченото място при движение на заден ход е ударила
в задната част паркирания лек автомобил „Ландровер Рейндж Ровер". с peг.
№ *****, вследствие на което му е нанесла материални вреди и е напуснала
местопроизшествието. Твърди, че поради това, че след настъпване на ПТП-
то А. Ю. Ч. е напуснала местопроизшествието, протоколът за ПТП е съставен
по-късно в 14.00 ч., а ответницата не е тествана за употреба на алкохол като в
протокола за ПТП са описани видимите материални щети, нанесени на двата
автомобила - участници в процесното ПТП. Твърди, че невиновният участник
1
в ПТП – лек автомобил „Ландровер Рейндж Ровер“ с peг. № *****, е бил
застрахован в „ЗАД А." АД по застраховка "Каско" с комбинирана
застрахователна полица № 0306X0268863 от 23.01.2017 год., със срок на
действие от 23.01.2017 год. до 22.01.2018 год., а процесното ПТП е настъпило
по време на действие на застрахователния договор. След предявена
претенция за изплащане на обезщетение, в „ЗАД А." АД е образувана щета №
26018030100292. Извършен е оглед на увреденото МПС, при който са
описани нанесените вреди, които вреди са описани прецизно по вид и степен
на увреждане в „Опис - заключение по щета 26018030100292" от 23.01.2018 г.
Заявява, че съгласно описа на щетите, които са пряка и непосредствена
последица от процесното ПТП, експертите на „ЗАД А." АД са изготвили
експертна оценка, съдържаща се в „Калкулация - ремонт номер 0306-260-0 и
определеното по експертна оценка застрахователно обезщетение е в размер на
850.20 лева, което „ЗАД А." АД е изплатило на „Х. И." ООД- собственик на
увредения автомобил на 16.03.2018 год. по банков път. Твърди, че тъй като
отговорността на виновния водач А. Ю. Ч. е била застрахована в „ЗД Е." АД
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите
със застрахователна полица № BG/07/117001297416 от 02.05.2017 год., със
срок на действие от 03.05.2017 год. до 02.05.2018 год., на основание чл. 411 от
Кодекса за застраховането „ЗАД А." АД, като застраховател по имуществена
застраховка, е встъпил в правата на своя застрахован срещу „ЗД Е.“ АД и е
предявил претенция за възстановяване на изплатеното обезщетение в размер
на 850.20 лева плюс 15.00 лева ликвидационни разходи - общо 865.20 лева.
Твърди, че по предявената претенция в „ЗД Е." АД е образувана щета под №
********** от 07.01.2019 год. като експертите на „ЗД Е." АД са одобрили
претендираното застрахователно обезщетение в размер на общо 865.20 лева и
одобрената сума е изплатена на „ЗАД А." АД на 14.01.2019 год. по банков
път. Предвид гореизложеното, с плащането на застрахователното
обезщетение на основание чл.500, ал.1, т.З от Кодекса за застраховането, „ЗД
Е." АД, като застраховател по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите", има право на регрес към А. Ю. Ч., тъй като
същата е напуснала мястото на ПТП и не е уведомила органите на МВР за
настъпването му. Твърди, че до А. Ю. Ч. е изпратена регресна покана peг. №
РК-014-720/1/ от 04.02.2019 год. за доброволно уреждане на регресната
претенция, получена на 07.02.2019 год., видно от известието за доставяне,
2
предвид което и тъй като до настоящия момент не е платена дължимата сума,
за „ЗД Е." АД се поражда правен интерес от предявяване на настоящия
осъдителен иск.
Моли съда да осъди ответницата А. Ю. Ч. да заплати на „ЗД Е." АД
исковата сума от 1144.01 лева, представляваща: главница - 865.20 лева,
състояща се от 850.20 лева- застрахователно обезщетение и 15.00 лева
ликвидационни разходи; мораторна лихва - 278.81 лева, считано от 15.02.2019
год. /датата, след изтичане на 7-дневния срок в регресната покана/ до
19.04.2022 год., заедно със законната лихва върху исковата сума от датата на
завеждане на исковата молба в съда до датата на плащане. Претендира за
разноските, направени по делото, включително адвокатско възнаграждение.
В о.с.з. ищцовата страна не изпраща представител. С молба-
становище адв. Т. Г. поддържа исковата молба. Възразява срещу отговора на
исковата молба. Възразява срещу наведените от ответника твърдения с
отговора на исковата молба. Счита, че твърденията на ответника за липса на
съставомерност на процесното напускане на местопроизшествието по смисъла
на ЗДвП и КЗ, са напълно неоснователни. Във всички случаи, в които е
настъпило ПТП само с имуществени вреди и местопроизшествието е
напуснато самоволно от някой от водачите при липса на постигнато между
тях съгласие за обстоятелствата по настъпването му, напусналият го водач
извършва нарушение по чл.123, ал.1, т.З, б."б" от ЗДвП. Обстоятелството, че
водачите на двата автомобила не са попълнили Двустранен констативен
протокол за ПТП е достатъчно да докаже липса на постигнато между тях
съгласие за обстоятелствата по настъпване на процесното ПТП.
Същевременно твърдението на ответницата, че не е разбрала, че е причинила
ПТП е невярно. Това е така, тъй като в съставения срещу нея АУАН №
27/2018 год., в полето за обяснения и възражения, А. Ч. е написала
собственоръчно: „Не съм искала да направя това нещо“. Моли съда да уважи
изцяло и в пълен размер исковете на "ЗД Е." АД, предявени срещу А. Ю. Ч., и
да осъди ответницата да им заплати разноските по делото съгласно
представения списък на разноските, включително адвокатско възнаграждение.
В о. с. з. ответницата личчо чрез пълномощника си адв. М. Д.
оспорва иска по изложените съображения в отговора на исковата молба. От
името на доверителката й оспорва изцяло иска като неоснователен по
3
основание и размер. Счита, че не са налице основанията за реализиране на
отговорността по чл.500, ал. 1 т.З от КЗ. Претенцията на ищеца е
неоснователна и недоказана, с която се иска доверителката й да заплати
посочената от тях сума, за която се твърди, че е вследствие на ПТП с
материални щети, нанесени от Ч. и претенцията следва да бъде отхвърлена.
Оспорва иска по отношение на неговия размер като счита, че сумата е
завишена и са заявени повече детайли от автомобила пред застрахователя за
заплащане на обезщетение, като това не се разколебава и от САТЕ.
Приложените от ищеца преписи от калкулация- ремонт, проформа фактура,
фактура оригинал, доклад по щета не установяват по никакъв начин видът и
размера на причинената щета. Счита, че съгласно чл.500 ал.1 т.З от Кодекса
за застраховането, застрахователят има право да получи от виновния водач
платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и
разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването на
пътнотранспортното произшествие преди идването на органите на МВР-КАТ,
когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по
закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска
помощ или по друга неотложна причина. Посоченото в исковата молба, че
доверителката й не е изпълнила задълженията си като участник в ПТП и е
напуснала мястото на ПТП, е констатация, която не се е осъществила, защото
тя не е разбрала, че е участник в ПТП, това безспорно се установява от
разпита на водения от тях свидетел. Тя е излизала от паркинга на хотел „П.“ и
е продължила пътя си, като не е налице някакъв отказ от нейна страна да
окаже съдействие за установяване на щетите, а отдалечаването от
местопроизшествието е станало, защото не е разбрала какво е причинила,
затова и това не може да й бъде вменено във вина. Разбрала за
произшествието впоследствие, когато била спряна от органите на РУ-Девин,
което в предходно съдебно заседание се установява, че веднага е отишла на
мястото и съдействала на органите на КАТ за вземане на отношение от тяхна
страна. Това нарушение може да се осъществи само умишлено, т.е.
предполага се съзнателен отказ от страна участника в ПТП да вземе участие
в установяване на щетите. В конкретния случай няма никакво умишлено
поведение от страна на доверителката й като по този начин не е осъществила
именно разпоредбата на чл.500 ал.1 т.З от КЗ. Не се установява обаче
посещаването на местопроизшествието от органите за контрол на движението
4
по пътищата да е било задължително, тъй като не са настъпили условията по
чл. 125 от ЗДвП, налагащи такова задължително посещение, подробно са
посочени в този текст от ЗДвП. В Решение № 98 от 25.06.2012 г. на ВКС по т.
д. № 750/2011г., II ТО, се приема, че обвързващата доказателствена сила на
протокола за ПТП не освобождава съда от задължение да изследва механизма
на произшествието и с други доказателствени средства и отговорността на
доверителката й би могла да бъде ангажирана само ако се установи, че е
напуснала мястото на настъпване на ПТП преди идването на органите за
контрол, когато посещаването на местопроизшествието от тях е
задължително по закон, евентуално поради наличие на разногласие между
участниците относно обстоятелствата, свързани с ПТП, освен в случаите,
когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга
неотложна причина. Не се установява наличието на такова разногласие,
напротив, протоколът е подписан и от двамата участника. Счита, че по така
предявения иск доказателствената тежест пада върху ищеца, като той следва
да установи всички твърдения в исковата молба относно основанието за
претенциите, а именно, че вредите са причинени в следствие на допуснато
виновно нарушение от доверителката й като нанася материални щети, т.е.
причинно -следствената връзка между виновното поведение на водача и
причинените вреди, че е налице основанието на чл. 500 ал.1 т.3 от КЗ водач
на МПС е напуснал ПТП, размера на претенциите, щетите и стойността на
възстановяването, размера на изплатеното обезщетение, че е изплатено. И на
последно място, при положение, че посещаването на процесното ПТП от
органите за контрол на МВР не е било задължително, то напускането му от
ответника не е основание в полза на застрахователя да възникне правото по
чл. 500 ал.1 т.3 от КЗ, да претендира от застрахования изплатеното
застрахователно обезщетение. Без значение за този извод е дали поведението
на ответника е било правомерно и дали същия законосъобразно е напуснал
мястото на ПТП, тъй като съгласно цитираната разпоредба на чл. 500 ал.1
т.3 от КЗ регресното право на застрахователя възниква само при наличието
на предвидените в същата предпоставка, а не във всички случаи на напускане
на мястото на ПТП. Предвид което, от името на доверителката й счита, че
претенцията на ищцовата страна е неоснователна и недоказана, поради което
следва съдът да я отхвърли. Претендира за направените разноски от страна на
доверителката й.
5
Съдът, след като прецени твърденията в исковата молба,
становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Установява се от Протокол за ПТП № 1576407 от 19.01.2018 год.,
изготвен в 14.00 часа, че е настъпило ПТП между участник № 1- лек
автомобил „Тойота Корола Версо", с peг. № ****, собственост на В. Р. Т.,
управляван от А. Ю. Ч. и участник № 2 - лек автомобил „Ландровер Рейндж
Ровер". с peг. № *****, собственост на „Х. И.“ ООД гр. П. – паркиран
автомобил. Според протокола виновен за настъпилото ПТП е А. Ю. Ч. - водач
на лек автомобил „Тойота Корола", с peг. № ****, която на горепосоченото
място при движение на заден ход е ударила в задната част паркирания лек
автомобил „Ландровер Рейндж Ровер". с peг. № ***** и е напуснала
местопроизшествието.
Установява се, че лек автомобил „Тойота Корола", с peг. № ****,
собственост на В. Р. Т. е застрахован в „ЗД Е." АД по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите със
застрахователна полица № BG/07/117001297416 от 02.05.2017 год., със срок
на действие от 03.05.2017 год. до 02.05.2018 год., а лек автомобил
„Ландровер Рейндж Ровер“ с peг. № *****, е бил застрахован в „ЗАД А." АД
по застраховка "Каско" с комбинирана застрахователна полица №
0306X0268863 от 23.01.2017 год., със срок на действие от 23.01.2017 год. до
22.01.2018 год.
В „ЗАД А." АД е образувана щета № 26018030100292.
От ЗД „Е.“ АД до ответницата А. Ч. е изпратена Регресна покана
peг. № РК-014-720/1/ от 04.02.2019 год., с която е уведомена, че на
19.01.2018г., в района на гр.Д., като водач на МПС „Тойота Корола” с рег. №
****, собственост на В. Т. е причинила ПТП, вследствие на което са нанесени
щети на МПС „Ландровер” с рег. № *****, собственост на „Х. И.” ООД.
Събитието е констатирано от органите на ОДП-Смолян с протокол за ПТП №
1576407/19.01.2018г. Видно от същия към момента на настъпване на
застрахователното събитие е напуснала мястото на настъпването на ПТП
преди идването на органите за контрол на движение по пътищата. За
нанесените щети на пострадалият автомобил, Дружеството е изплатило
обезщетение в размер на 875.20 лв. На основание чл. 500 ал.1 т.З от Кодекса
6
за застраховането, следва да възстанови на „ЗД Е.” АД изплатеното
застрахователно обезщетение в размер на 875.20 лв. в 7- мо дневен срок от
датата на получаване на регресната покана. При неплащане на горепосочената
сума в срок, ще бъде заведен съдебен иск, за заплащане в пълен размер на
изплатеното от „ЗД Е.” АД застрахователно обезщетение, към което ще бъдат
добавени: законна лихва, мораторна лихва, държавни такси, разноски по
съдебното производство, адвокатско възнаграждение. В случай, че не може да
изплати цялата сума в определения срок, да се яви в офис на „ЗД Е.“ АД, за
да се сключи споразумение за разсрочено плащане на сумата. Същата е
получена на 07.02.2019 г. видно от известие за доставяне.
Според писмо ЗАД „А." АД е уведомило „ЗАД Е." АД – София
относно щета № 26018030100292, че от Протокол за ПТП е видно, че
виновното лице има сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в „ЗАД
Е.", валидна към датата на събитието. В изпълнение на задълженията си по
договор за застраховка “Каско”, ЗАД ”А.” изплатило обезщетение на
пострадалия собственик в размер на 850.20 лв. на основание приложените
документи към щетата, а именно: Протокол за ПТП; Уведомление за щета;
Застрахователна полица на ЗАД ”А.” по застраховка “Каско”;
Свидетелство за регистрация на увреденото МПС и свидетелство за
управление на МПС; Опис-заключение; Експертиза; Снимки по щетата;
Доклад по щета и платежен документ. На основание чл. 411 и чл.412 от
Кодекса за застраховане, във връзка с чл.45 от ЗЗД, ЗАД ”А.” встъпва в
правата на своя застрахован срещу ЗАД “Е.” и претендира за възстановяване
на изплатената като застрахователно обезщетение сума в размер на 850.20 лв.,
както и направените ликвидационни разноски по щетата в размер на 15.00 лв.
Моли, в 30 - дневен срок от получаване на настоящата покана да преведе
общата сума в размер на 865.20 лв. по сметката на ЗАД ’’А.”.
Според Опис - заключение по щета № 26018030100292 от
23.01.2018г., след извършен оглед на МПС - лек автомобил „Ландровер
Рейндж Ровер“ с peг. № ***** са увредени следните части: облицовка з.
броня; врата багажник и стоп десен; оборудване броня з. и парктроници.
Изготвена е Калкулация - ремонт номер 0306-260-0 от 12.03.2018 г.
От Л. К. ЕООД гр.П. е издадена Проформа-фактура № 1143 от
30.01.2018 г. с получател „Х. И." ООД за автомобил „Ландровер Рейндж
7
Ровер“ с peг. № *****, в която са описани вложени части, както следва: Авто
боя на стойност 99.00 лева; консумативи за ремонта на стойност 49.00 лева;
ускорено сушене на стойност 20.00 лева; стоп десен на стойност 580.84 лева,
на обща стойност 748.84 лева. Описани са извършените операции, а именно:
Д/М облицовка зад. броня на стойност 21.60 лева; Р/О облицовка зад. броня
на стойност 7.20 лева; ремонт облицовка зад. броня на стойност 38.40 лева;
боядисване облицовка зад. броня на стойност 88.80 лева; Р/О врата багажник
на стойност 21.60 лева; боядисване врата багажник на стойност 67.20 лева;
Д/М стоп десен на стойност 12.00 лева; приготвяне боя на стойност 12.00
лева, на обща стойност 268.80 лева, или всичко в размер на 1221.17 лева, от
които: 748.84 лева- материали; 268.80 лева- труд, общо 1017.64 лева; 20 %
ДДС – 203.53 лева, за която сума е издадена и фактура - оригинал от
01.03.2018 г.
С Преводно нареждане за кредитен превод от 16.03.2018 год. ЗАД
„А." АД е превел на „Х. И." ООД сумата от 850.20 лева.
По делото са представени Детайлна информация за извършените
транзакции на 14.01.2019 год., изготвена от „У. Б." АД, съдържаща плащане
по щетата в размер на 865.20 лева; Уведомление-декларация за щета по
застраховка „Каско на МПС“ от „ЗАД А." АД и Доклад по щета №
26018030100292.
От заключението на вещото лице по допуснатата и назначена САТЕ,
дадена от инж. Г. Т., съдът прие за установено, че на 19.01.2018 г. около 10.45
часа, в гр.Д. на паркинга на хотел „П.“, А. Ю. Ч. управлява лек автомобил
марка „Тойота“, модел „Корола“, с рег.№ ****, собственост на В. Р. Т..
Правейки маневра назад, тя със задната част на лек автомобил марка
„Тойота“, модел „Корола“ удря задната част на паркирания лек автомобил
марка „Ландровер“, модел „Рейндж Ровер“, с рег.№ *****, собственост на „Х.
И.“ ООД, така тя реализира ПТП с материални щети. След което напуска
местопроизшествието. Нанесените щети на лек автомобил марка
„Ландровер“, модел „Рейндж Ровер“, с рег.№ *****, са в причинна връзка с
процесното ПТП. От направеното проучване, спрямо Обект № 2:
Причинените щети по лек автомобил модел „Рейндж Ровер“, с рег.№ ***** –
материали по средно пазарни цени като нови, както и труда на извършения
ремонт, възлизат на 808.68 лева. В о.с з. и КСЧ на заключението, вещото лице
8
уточнява, че сумата от 808.68 лева е най - ниската цена за отстраняване на
щетите, а средната пазарна цена е 865.46 лева.
Съдът възприема заключението на вещото лице инж. Г. Т. като
обективно и компетентно изготвено.
От заключението на вещото лице по допусната и назначена ССчЕ,
дадена от вещото лице К. Г., съдът прие за установено, че: С преводно
нареждане за кредитен превод № 963PONL19014FC7W е преведена сумата от
865.20 лева на 14.01.2019г., с номер на транзакцията 963В1001901430ЕХ,
наредител: ЗД „Е.“ АД, платени на „ЗД А.“ АД, с основание на плащане -
щета: № ********** от 17.01.2019г., ДКН /***** по сметка:
BG79CECB97901061905000. Лихвата е в размер на 278.81 лева за периода от
15.02.2019г. до 19.04.2022г. В АТЕ, вещото лице е дало заключение, че
причинените щети по лек автомобил „Рейндж Ровър“, с peг. № ***** -
материали по средно пазарни цени като нови, както и труда на извършения
труд, са в размер на 808.68 лева. Лихвата е в размер на 260.60 лева за периода
от 15.02.2019г. до 19.04.2022г.
Съдът възприема заключението на вещото лице К. Г. като
обективно и компетентно изготвено.
От показанията на допуснатия до разпит свидетел С. Е. Ч.- майка на
ответницата, ценени по реда на чл. 172 от ГПК, съдът прие за установено, че
делото се води за това, че застрахователната компания търси някаква сума, за
ПТП. На 19.01.2018г. ответницата управлявала автомобил марка „Тойота“ и
паркирала на хотел „П.“, завела дъщеря си на преглед при доктор и след това
си тръгнали с автомолиба трите в дома им - гр. Д., на ул. Г. **. След като се
прибрали й се обадили от полицията и ответницата отишла сама в
полицията. След като се върнала й съобщила, че е била ударила някаква
кола, а тя не е разбрала, че е ударила кола. Това е станало на паркинга на
хотел „П.“.
От показанията на допуснатия до разпит свидетел Х. В. Ч., съдът
прие за установено, че на въпросната дата управлявал автомобил марка
„Рейндж Ровер“ с рег. № *****, собственост на „Х. И.“. Колата била
паркирана от предишните два дена пред паркинга на хотел „П.“ в гр. Д.. От
хотела му съобщили, че са видели на камерата, че колата му е ударена.
Охраната на хотел „П.“ извикали полицаите, те са отишли на мястото,
9
направили протокол, който му е връчен. Водача на другото МПС не е
останало на място. Виновния участник в ПТП-то бил издирен. Щетите на
автомобила му са били броня и заден десен стоп. Подписал се е като
участник № 2 в протокол за ПТП № 1576407/19.01.2018г. Свидетеля закарал
автомобила първо на застрахователите, описали щетите и след това го
закарал в сервиза, има протокол за това.
Съдът намира, че иска по чл.500 ал.1 т.З от Кодекса за
застраховането и чл. 86 от ЗЗД е основателен и доказан по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ застрахователят по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите има
право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение
заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал
мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди
идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато
посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен
в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или
по друга неотложна причина; в този случай тежестта на доказване носи
виновният водач. Сложния фактически състав на чл. 500 ал. 1, т. 3 от
Кодекса за застраховането предполага едновременното и съвкупно наличие
на няколко елемента: валидно сключен договор за застраховка "Гражданска
отговорност", застрахователното събитие, причиняване на ПТП от
застрахования, настъпила за трето лице вреда при управление на МПС,
платено от застрахователя обезщетение за причинени вреди, които да са
пряка и непосредствена последица от ПТП, противоправното поведение на
застрахования и наличието на ангажиращото отговорността на ответника
обстоятелство – в случая: напускане на мястото на ПТП.
В параграф 6 от ДР на ЗДвП-т. 27 е дадена дефиниция за участник в
пътнотранспортно произшествие /ПТП/, такъв се явява всеки, който е
пострадал при произшествието или с поведението си е допринесъл за
настъпването му. В конкретния случай безспорно е настъпило ПТП по
смисъла на пар. 6 т.30 от цитираните допълнителни разпоредби на ЗДвП и
участници в него са ответницата и водача на на лек автомобил „Ландровер
Рейндж Ровер“ с peг. № *****.
10
От събраните в настоящото производство писмени доказателства се
установява по безспорен начин факта на настъпилото ПТП, участниците в
него, наличието на вина у ответницата за причиняване на същото,
настъпилите имуществени вреди, които са в пряка причинно - следствена
връзка с настъпилото ПТП.
Установява се, че лек автомобил „Ландровер Рейндж Ровер“ с peг.
№ *****, е застрахован в „ЗАД А." АД по застраховка "Каско" с комбинирана
застрахователна полица № 0306X0268863 от 23.01.2017 год., със срок на
действие от 23.01.2017 год. до 22.01.2018 год. Ответницата А. Ю. Ч. има
застраховка в ищцовото дружество „ЗД Е." АД по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност" на автомобилистите със застрахователна полица №
BG/07/117001297416 от 02.05.2017 год. Застраховката на ответницата е
сключена с ищцовото дружество, за периода от 03.05.2017 год. до 02.05.2018
год. и има за предмет поемане от застрахователя на риск от ангажирането на
гражданската отговорност на водача на лек автомобил „Ландровер Рейндж
Ровер“ с peг. № *****. По отношение на автомобила има валидна застраховка
"Гражданската отговорност" към датата на настъпването на пътното
произшествие - 19.01.2018 год. От там, възникнало е и облигационно
задължение на ищеца да плати настъпили вреди по автомобила на
застрахования.
Механизма на настъпването на произшествието е отразен от представения на
л. 10 от исковото производство – гр. д. № 21670/22 по описа на РС - София
протокол за ПТП № 1576407 от 19.01.2018 год., изготвен в 14.00 часа, според
който ответницата като водач на лек автомобил „Тойота Корола Версо", с
peг. № ****, собственост на В. Р. Т., на паркинг и при движение на заден ход
е ударила в задната част паркирания лек автомобил „Ландровер Рейндж
Ровер". с peг. № *****.
Протокола съставлява официален свидетелстващ документ по
смисъла на чл. 179 от ГПК, тъй като е съставен от длъжностно лице в кръга
на законовата му компетентност, и съответно – задължително е за съда да
приеме констатациите в него за осъществени факти по смисъла на чл. 153 от
същия кодекс. При неоспорване на автентичността на протокола и
обстоятелствата, определящи го като официален документ, страната, на която
същият се противопоставя, може да оспори верността на удостоверените в
11
него факти, но следва да проведе пълно обратно доказване, с оглед
обвързващата материална доказателствена сила на документа. В случая ПТП
не беше оспорен по реда на ГПК. Нещо повече, записаният в протокола
механизъм на настъпване кореспондира с изявлението на свидетеля Х. В. Ч. -
водач на другия лек автомобил - марка „Ландровер Рейндж Ровер“ с рег. №
*****, за начина, по който се е стигнало до вредите. Всички гореописани
документи, приложени по преписката за щетата, установяват и едни и същи
щети/вреди, един и същ механизъм за тяхното настъпване и кореспондират с
доказателствата по настоящото дело, затова съдът ги кредитира, макар да са
частни документи, някои от които изхождат от ищеца. Тези доказателства
кореспондират със заключението на вещото лице по автотехническата
експертиза, включително и по отношение на частта, обясняваща най-
вероятния механизъм на настъпването на пътното произшествие, затова съдът
кредитира и експертизата, и уведомлението за щета, макар последното да е
частен документ. Заключението на автоексперта, описано по-горе
кореспондира и с извършените описи на щетите по автомобила, и затова
съдът го приема да е достоверно и компетентно изготвено. Съгласно чл. 6 и
чл. 7 от Наредба № I – 167 от 24.10.2002 г. за условията и реда на
взаимодействие между контролните органи на МВР, застрахователните
компании и Агенцията за застрахователен надзор при настъпване на
застрахователни събития, свързани с МПС, вр. чл. 125а, ал. 1 и чл. 125
ЗДвП и чл. 9 от същата наредба, протоколите, съставяни за пътнотранспортни
произшествия, са два основни вида: 1/ които се издават от органите на
полицията при задължително посещение на мястото на ПТП в случаите,
очертани в чл. 125 ЗДвП, /т. нар. "констативен протокол за ПТП"- при смърт
или нараняване на човек и "протокол за ПТП" при материални щети- чл. 6 и
чл. 7 от наредбата/ и 2/ които се съставят по чл. 9 от цитираната наредба, без
посещение на мястото на ПТП от служителите за контрол на МВР, само въз
основа на данните, посочени от участника в ПТП в подаденото от него в
седмодневен срок от настъпване на събитието писмено заявление, при
условие, че компетентната служба на МВР е уведомена за произшествието в
срок от 24 часа от настъпването му. По силата на чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП,
когато при ПТП са причинени само имуществени вреди, участникът в ПТП и
водачът в конкретния случай на процесния лек автомобил „Тойота Корола
Версо", с peг. № ****, е следвало да окаже съдействие за установяване на
12
вредите от произшествието, да заяви съгласие/несъгласие относно
обстоятелствата, свързани с произшествието, то ответницата е била длъжна
без да напуска произшествието, да уведоми съответната служба за контрол на
МВР и да изпълни дадените указания /чл. 123, ал. 1, т. 3 б. "в" от ЗДвП/.
Затова съдът приема, че на дата 19.01.2018 год., ответницата,
управлявайки „Тойота Корола Версо", с peг. № ****, на паркинг и при
движение на заден ход е ударила в задната част паркирания лек автомобил
„Ландровер Рейндж Ровер". с peг. № ***** и причинява пътнотранспортно
произшествие с имуществени вреди. Има основание да бъде ангажирана
гражданската му отговорност за репарирането на тези вреди. Съвкупният
анализ на събраните доказателства обоснова извода, за противоправното
поведение на ответницата, настъпилото застрахователно събитие и вреда за
трето лице, както и причинната връзка между тях, а именно виновно
предизвикано ПТП от ответницата, както и факта, че към датата на
настъпване на произшествието ответницата е напуснала мястото на
настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на
органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на
местопроизшествието от тях е задължително по закон, което е предпоставка
за уважаване на иска на основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ. По отношение на
вида и характера на причинените вреди и наличието на причинна връзка
между механизма на настъпване на произшествието, от една страна, и вредите
от друга, както и по отношение на стойността за възстановяването им, съдът
отново кредитира изцяло заключението на вещото лице по САвтЕ като
обективно и компетентно изготвено. От протокол за ПТП № 1576407 от
19.01.2018 год. се установява, че водачът на л. а. „Тойота Корола Версо" е
напуснал произшествието веднага след удара, тези твърдения на подалия
уведомлението свидетел Х. В. Ч. са потвърдени от разпита му като свидетел и
съдът ги кредитира. Доказва се още, че застрахователят по имуществената
застраховка "Гражданска отговорност" е заплатил застрахователно
обезщетение за причинените щети на лек автомобил „Ландровер Рейндж
Ровер", предявил е настоящия регресен иск и е насочил претенцията си
против прекия причинител на вредата. Извършеното плащане от ищеца се
установява от приложеното по делото писмено доказателство - авизо
преводно нареждане за плащане от 01.02.2019 г. Размерът на щетите се
установява от заключенията на САТЕ и ССчЕ, неоспорени от ответната
13
страна, и е в размер на 1144.01 лева, представляващи: главница - 865.20 лева,
състояща се от 850.20 лева- застрахователно обезщетение и 15.00 лева
ликвидационни разходи. Налице са всички изискуеми предпоставки за
приложение на чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ, поради което иска е основателен и
следва да се уважи изцяло.
Исковете за мораторна и законна лихва са акцесорни спрямо
главния иск и зависи от изхода на последния. С оглед изхода на главния иск,
претенцията на ищеца за мораторна лихва - 278.81 лева /установен размер от
ССчЕ/, считано от 15.02.2019 год. /датата, след изтичане на 7-дневния срок в
регресната покана/ до 19.04.2022 год., заедно със законната лихва върху
главницата от 865.20 лева от датата на завеждане на исковата молба в съда –
21.04.2022г. до датата на окончателното плащане.
Всичко гоеризложено обосновава извода, че исковете са
основателни и доказани и следва изцяло да се уважат като се осъди
ответницата да заплати на ищеца сумата от 1144.01 лева, представляваща:
главница - 865.20 лева, състояща се от 850.20 лева- застрахователно
обезщетение и 15.00 лева ликвидационни разходи; мораторна лихва - 278.81
лева, считано от 15.02.2019 год. /датата, след изтичане на 7-дневния срок в
регресната покана/ до 19.04.2022 год., заедно със законната лихва върху
главницата от 865.20 лева, считано от датата на завеждане на делото –
21.04.2022г. до окончателно изплащане на сумата.
По разноските:
С оглед уважаване на предявените искове на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, в тежест на ответницата по делото следва да бъдат присъдени
разноските, сторени от ищеца по делото съгласно списъка за разноски /л. 92/,
който е приложен: 100.00 лева – д. т.; депозит САТЕ - 280.00 лв.; депозит
ССчЕ - 250.00 лв.; адвокатски хонорар – 414.40 лева, или общо 1044.40 лева.
ВОДЕН ОТ ГОРНОТО, ДЕВИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. Ю. Ч., с ЕГН **********, с адрес: гр. Д., обл. Смолян,
ул. Г. № ** ДА ЗАПЛАТИ на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „Е.“
АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. Х. К.
14
№ **, представлявано съвместно от изпълнителните си директори Й. Ц. Ц. и
Р. Г. Б., чрез пълномощника си адв. Т. Г.- САК сумите: 1144.01 лева /хиляда
сто четиридесет и четири лева и 01 ст./, от които: 865.20 лева- главница, в т.ч.
850.20 лева- застрахователно обезщетение и 15.00 лева ликвидационни
разходи; мораторна лихва - 278.81 лева, считано от 15.02.2019 год. до
19.04.2022 год., ведно със законната лихва върху главницата от 865.20 лева,
считано от датата на завеждане на делото – 21.04.2022г. до окончателно
изплащане на сумата, както и 1044.40 лева /хиляда четиридесет и четири лева
и 40 ст./ - разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок пред
Смолянски окръжен съд, считано от съобщението.
Съдия при Районен съд – Девин: _______________________
15