РЕШЕНИЕ
№ 277
гр. Русе, 08.11.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, в публично заседание на 13 октомври през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДИАН ВАСИЛЕВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА |
|
|
ГАЛЕНА ДЯКОВА |
при
секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА и с
участието на прокурора ЕМИЛИЯН
ГРЪНЧАРОВ като разгледа докладваното
от съдия ВЪРБАНОВА КАН дело № 276
по описа за 2021 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 63,
ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на
„Логистик Давид Драйв“ ЕООД против
Решение № 390
от 23.07.2021 г., постановено по АНД № 124/2021 г. по описа на Районен съд -
Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 38-0002310 от 11.12.2020 г. на Директора на
Регионална дирекция (РД) „Автомобилна администрация“ – Русе при Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“, с което на касатора за нарушение на чл.
7а, ал. 2, пр. 3 от ЗАвПр и на основание чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от ЗАвПр е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3 000 (три
хиляди) лева. Като касационно основание се сочат допуснати нарушения на
материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. Претендира
се отмяната на обжалваното решение и решаване на делото по същество чрез
отмяната на наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба – РД
„Автомобилна администрация“ – Русе, в депозиран по делото писмен отговор вх. № 15415 от 17.08.2021 г. по описа на РС – Русе,
оспорва основателността на жалбата. Прави и възражение за прекомерност на
претендирания адвокатски хонорар.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Русе дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила
решението на РС - Русе.
Съдът, като взе предвид изложените в
жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, след касационна проверка на обжалваното решение по чл. 218, ал. 2
от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в
срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради което
подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Касационната
инстанция напълно споделя изложените от районния съд съображения по тълкуването
и приложението на закона, към които тя препраща на основание чл. 221, ал. 2,
изр. второ от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН. Събраните
доказателства са обсъдени и проверени в тяхната съвкупност, както изисква чл. 107,
ал. 3 и ал. 5 от НПК, като въз основа на тях районният съд е достигнал до
обосновани фактически изводи.
Напълно обосновано и
в съответствие със закона първата съдебна инстанция е счела, че в
производството пред АНО не са допуснати съществени процесуални нарушения. Описанието на вмененото на касатора административно
нарушение е достатъчно ясно, точно и конкретно. Както в акта, така и в
НП са посочени дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата, при
които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и нарушените
законови разпоредби. Налице е и пълно съответствие между фактическо и
юридическо обвинение, които са формулирани пълно, точно и ясно. Процесното
нарушение е индивидуализирано по начин, даващ възможност на жалбоподателя да
разбере в извършването на точно какво нарушение е обвинен и по този начин
адекватно да организира защитата си. В АУАН и НП ясно е посочено извършеното от
дружеството нарушение.
Настоящата
инстанция споделя изцяло извода на въззивния съд, че в процесния случай
безспорно е установено и доказано от фактическа страна извършеното от касатора
административно нарушение по чл. 96г,
ал. 1, предложение второ, във връзка с чл. 7а, ал. 2, пр. 3 от ЗАвПр. Това е така, тъй
като по делото по несъмнен начин е установено, че на 23.01.2020 г. транспортното
предприятие „Логистик Давид Драйв“ ЕООД, със седалище: гр. Русе, притежаващо
Лиценз № 20870 на Общността за международен превоз на товари, издаден от МТИТС,
валиден до 20.05.2029 г., е допуснал превоз на товари с водач И.И., който не отговаря
на изискванията за психологическа годност - без Удостоверение за психологическа
годност за транспортна дейност на водача, видно от направена справка в
системата на ИА АА, като в регистър на психологическите изследвания на водачите
за явяванията на психологическо изследване става ясно, че за този водач липсва
изобщо информация, т.е. не е имал изобщо издавано удостоверение за психологическа
годност до датата на извършване на комплексната проверка. Не е представил и
такова от Р Румъния.
Правилно е приложен и материалният закон,
по-конкретно разпоредбата на чл. 7а, ал. 2, пр. 3 от ЗАвПр. Текстът на
последната разпоредба, в относимите му части, изисква лицензираните превозвачи,
какъвто е и касаторът, да осъществява превоз на товари само с водачи, които
отговарят на изискванията за психологическа годност, определени с наредбите по
чл. 7, ал.3 и чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Не съставлява процесуално нарушение липсата на
препращане към Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз
на пътници и товари (наредбата по чл. 7, ал. 3 от ЗАвПр) и Наредба № 36 от
15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за
провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на
правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на
изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на
психологически изследвания (наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП) при
описанието на нарушението в наказателното постановление. Според чл. 57, ал. 1
от Наредба № 11 от 31.10.2002 г., лицето по чл. 2, ал. 1 (т.е. лицензираният
превозвач) допуска до управление на превозните средства за международни превози
на пътници и товари само водачи, които са психологически годни, а според чл. 58,
ал. 1, т. 3 от същата наредба тази годност се доказва от водачите чрез
притежаването на валидно удостоверение за психологическа годност по смисъла на
наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Начинът на издаване и реквизитите на
това удостоверение са регламентирани в глава шеста от Наредба № 36 от
15.05.2006 г. Следователно за да е надлежно описано
нарушението е достатъчно в наказателното постановление да бъде посочено, че
лицензираният превозвач е допуснал извършването на обществен превоз на товари
от водач, който не отговаря на изискванията за психологическа годност по
смисъла на Наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, без да е необходимо да се
препраща към конкретни разпоредби от посочените наредби, които уреждат реда за
неговото издаване и преповтарят задължението на превозвача, което е уредено в
самия закон – чл. 7а, ал. 2, пр. 3 от ЗАвПр. АНО е дал точна и пълна правна
квалификация на нарушението. Както се посочи, изискването за лицензираните
превозвачи да осъществяват превозите на товари с водачи, които отговарят на
изискванията за психологическа годност е регламентирано в ЗАвПр – чл. 7а, ал.
2,
т. е. правилно наказващият орган е ангажирал на основание чл. 96г, ал. 1,
предл. 2 ЗАвПр
отговорността на превозвача, който е допуснал извършването на процесния
обществен превоз в нарушение на изискванията на самия ЗАвПр. Неоснователно
касаторът твърди, че липсва привръзка с релевантна материалноправна норма от
подзаконовите актове.
По изложените съображения следва да се
приеме, че районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде
оставено в сила.
Така
мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 390 от 23.07.2021 г., постановено по АНД № 124/2021 г. по описа на Районен съд -
Русе.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.