№ 2453
гр. София, 25.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА Административно
наказателно дело № 20231110201098 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл. 189, ал. 8 от
Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба от Б. Д. К. чрез процесуален представител срещу
електронен фиш серия К № 5669706, с който за извършено нарушение на чл.
21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4 от ЗДвП на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
100 (сто) лева.
В жалбата се твърди, че издаденият електронен фиш е
незаконосъобразен, тъй като е постановен при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и в противоречие с
материалноправните разпоредби. Сочи се, че издаденият електронен фиш не
отговаря на изискванията на чл. 189, ал. 4, предл. второ от ЗДвП. Излагат се
доводи, че отговорността на жалбоподателя е ангажирана на основание чл.
182, ал. 4 от ЗДвП, която разпоредба представлява квалифициран състав на
визираните в предходните алинеи нарушения, а в обжалвания електронен
фиш не се посочва в коя от тези хипотези попада извършеното от
жалбоподателя нарушение. Привеждат се аргументи и по отношение на
обстоятелството, че не е посочен конкретен издател на електронния фиш.
Наред с това, се твърди, че когато се използва система за видеонаблюдение,
при която има човешки фактор, то следва да се ангажира
административнонаказателна отговорност по реда и условията на ЗАНН, а
именно чрез съставяне на акт за установяване на административно
нарушение и издаване въз основа на него на наказателно постановление.
1
Освен това в жалбата се настоява, че не е спазена процедурата по чл. 186, ал.
4 от ЗДвП. Моли се, съдът да отмени издадения електронен фиш серия К №
5669706 и да присъди разноски по водене на производството, вкл. и
адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не
се представлява от процесуален представител. Депозира писмена молба,
поради невъзможност за явяване на процесуалния представител в открито
съдебно заседание. В същата моли съда за отмяна на електронния фиш и
претендира разноски, съгласно приложен списък за разноски и договор за
правна защита и съдействие.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява, явява се
процесуален представител. Моли за това, съдът да постанови решение, с
което да потвърди издадения електронен фиш като правилен и
законосъобразен. Депозира писмени бележки, в които излага доводи, че така
депозираната жалба е неоснователна, необоснована и недоказана. Претендира
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на
договореното адвокатско възнаграждение.
Съдът, след анализ на събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
На 08.03.2022 г. в 10:59 часа в гр. София, бул. „Асен Йорданов“ № 1
срещу зала „Арена Армеец“, в посока на движение от бул. „Цариградско
шосе“ към бул. „Шипченски проход“, при ограничение на скоростта 50 км./ч.
за населено място, била засечена скоростта на движение на моторно превозно
средство – лек автомобил, марка „С. А.“, с рег. № **********, собственост на
жалбоподателя. Отчетената скорост на движение била 62 км./ч., при грешка в
измерване на скоростта от 3 км./ч., при разрешена такава – 50 км./ч., т.е. било
констатирано превишаване на разрешената скорост от 12 км./ч. Техническото
средство, с което било установено движението с превишена скорост, било
преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с
вградено разпознаване на номера и комуникации, тип „ARH CAM S1“ с Ф№
11743EE. Същото е било одобрено и вписано в регистъра. Била е извършена и
проверка на преносимата система за контрол на скоростта на моторни
превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип
„ARH CAM S1“ през месец октомври 2021 г., за което е бил издаден протокол
от проверка № 44-СГ-ИСИС/05.10.2021 г.
Нарушението е било извършено в условията на повторност в
едногодишен срок от влизане в сила на електронен фиш серия К № 3702108.
Въз основа на тези данни от СДВР е издаден електронен фиш за
налагане на глоба в размер на 100 лв. (сто лева) на жалбоподателя, в
качеството му на собственик на посочения автомобил, за нарушение на чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява от приобщените по делото
писмени доказателства, а именно: електронен фиш за налагане на глоба Серия
К № 5669706; справка от Български институт по метрология, ведно с
протокол от проверка; удостоверение за одобрен тип средство за измерване,
2
ведно с допълнение № 18.05.5126.1 и допълнение № 20.03.5126.2; протокол
за използване на АТСС; ежедневна форма на отчет; списък с фишове на
жалбоподателя; снимков материал; справка за регистрация на МПС. Съдът
кредитира посочените доказателства, тъй като същите са непротиворечиви в
своята цялост и изясняват релевантната фактическа обстановка.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения в чл. 189, ал. 8 от ЗДвП срок,
от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен
контрол, поради което същата е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Производството по налагане на административно наказание,
посредством електронен фиш, се отличава от общото
административнонаказателно производство и се явява специално спрямо
него. В рамките на това производство нарушението се установява и
наказанието се налага само с един акт, чиито реквизити са изчерпателно
уредени в закона (чл. 189, ал. 4 от ЗДвП). Съгласно § 1 от ДР на ЗАНН
електронният фиш е „електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна
система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства или системи“. Касае се за един
своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции, който
е приравнен едновременно към акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) и към наказателно постановление (НП), но единствено по
отношение на правното му действие, с оглед фикцията, уредена в чл. 189, ал.
11 от ЗДвП, но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по
издаване. Ето защо правилата на ЗАНН намират приложение единствено за
неуредени в ЗДвП случаи. Следователно изискванията за форма, съдържание,
реквизити и редът за издаване на АУАН и НП, са неприложими по отношение
на електронния фиш.
Разпоредбата на чл. 189, ал. 4, изр. 1 от ЗДвП предвижда, че при
нарушение, което е установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право
да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни
точки, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, се издава
електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение. В изр. 2 на същата разпоредба изчерпателно са уредени
реквизитите на електронния фиш - териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на
доброволното й заплащане. Наред с това е уредено, че образецът на
електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи. В
3
конкретния случай издаденият електронен фиш съдържа всички изброени
реквизити и съответства на утвърдения със Заповед № 8121з-931/30.08.2016 г.
на министъра на вътрешните работи образец.
Във връзка с изложените в жалбата доводи, че не е посочен конкретен
издател на процесния електронен фиш, в резултат на което са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, настоящият съдебен
състав намира за необходимо да уточни, че законодателят, съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал. ал. 4, изр. 2 от ЗДвП, изисква посочване на
териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено
нарушението, и това е достатъчно, за да бъде рамкирано авторството. В
конкретния случай този реквизит е налице, тъй като в електронния фиш е
вписана териториалната единица в структурата на МВР, а именно: СДВР. С
оглед валидността на електронния фиш, не се изисква посочване на
конкретно лице от структурата на МВР, което го е издало. Освен това
жалбоподателят е упражнил безпрепятствено правото си на жалба, поради
което и в случая не може да става дума за съществено процесуално
нарушение, ограничило правото му на защита.
Наред с това, в жалбата се излагат доводи, че заснемащото устройство
не е стационарно монтирано, а е използвана система за видеонаблюдение, при
която има човешки фактор. От събраните по делото доказателства се
установява, че нарушението е било заснето с техническо средство за
видеоконтрол. В § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП е уредено легално определение за
автоматизирани технически средства и системи, според което това са „уреди
за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и
проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен
орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя
начало и край на работния процес.“ В конкретния случай нарушението е
установено с мобилно автоматизирано техническо средство, което е било
поставено на бул. „Асен Йорданов“ № 1 срещу зала „Арена Армеец“, при
посока на движението от бул. „Цариградско шосе“ към бул. „Шипченски
проход“. Тази система представлява годно средство за констатиране и
заснемане на нарушения на установените ограничения на скоростта, когато се
спазват изискванията контролният орган да не се намесва в работата на
мобилното автоматизирано техническо средство, а само да го позиционира,
включва и задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на
контрола да го изключва и демонтира. В настоящият случай не се установяват
нарушения на тези правила, поради което съдът не може да кредитира
доводът на жалбоподателя, че наказанието следва да бъде по реда и условията
на ЗАНН, а именно: чрез съставяне на АУАН и издаване въз основа на него на
НП. Съдът приема, че са налице основания да се приложи облекчената
процедура по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, собственикът или този,
4
на когото е предоставено моторното превозно средство, отговаря за
извършеното с него нарушение, като собственикът се наказва с наказанието,
предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил
моторното превозно средство. Когато автомобилът не е управляван от
собственикът, а от трето лице, то след получаване на електронния фиш,
жалбоподателят е следвало в 14-дневен срок да подаде писмена декларация
до териториалната структура на МВР с данни за лицето, извършило
нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС (чл. 189,
ал. 5 от ЗДвП). В настоящия случай, в изпълнение на разпоредбата на чл. 189,
ал. 5 от ЗДвП, наказващият орган е изпратил ел. фиш на лицето по чл. 188, ал.
1 от ЗДвП, като в същия изрично е указана възможността за подаване на
цитираната по-горе декларация. Поради тези съображения възражението на
жалбоподателя, че не е получавал покана, за да посочи лице, което може да е
управлявало моторното превозно средство, е неоснователно.
Нарушението е извършено виновно при форма на вина пряк умисъл, тъй
като жалбоподателят е съзнавал, че се движи със скорост от 62 км./ч. при
ограничение от 50 км./ч., съзнавал е общественоопасния характер на деянието
и последиците му, а именно, че движейки се с такава скорост, застрашава
обществените отношения, свързани с осъществяване на транспорта, и същият
е целял настъпването им.
Въпреки всичко изложено съдът намира, че електронният фиш следва
да бъде отменен, тъй като не съдържа ясно и точно посочване на нарушените
разпоредби. По този начин е допуснато съществено процесуално нарушение,
което е ограничило правото на защита на жалбоподателя, а именно
възможността да разбере защо е бил наказан с определения в електронния
фиш размер на глобата. Разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП предвижда, че
при избиране на скоростта на движение на водача на пътното превозно
средство е забранено да превишава визираните в разпоредбата скорости в
км./ч. – в конкретния случай в рамките на населеното място ограничението на
скоростта е от 50 км./ч. На жалбоподателя е вменено, че е извършил
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182,
ал. 4 от същия закон, за което му е наложена глоба в размер на 100 (сто) лева.
Настоящият съдебен състав констатира, че като санкционна разпоредба за
налагане на административно наказание е посочена единствено разпоредбата
на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, като липсва конкретизация за това, коя от
хипотезите по чл. 182, ал. 1, точки 1-5, респ. ал. 2 на същия член, точки 1-6 се
визират. липсва отразяване на препраща норма по отношение на бланкетна
такава по чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, като по този начин е нарушено правото на
санкционираното лице да разбере административното обвинение и да
организира адекватно защитата си. Допуснатото процесуално нарушение не
може да бъде преодоляно в хода на съдебното производство и винаги
съставлява предпоставка за отмяна на атакувания електронен фиш на
формално основание, без да е необходимо обсъждането на спора по същество.
С оглед на изложеното съдът счита, че атакуваният електронен фиш не
е издаден при спазване разпоредбите на закона, затова следва да бъде
отменен.
5
Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производството пред районен съд
страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. С оглед
изхода на делото, право на такива има жалбоподателя, респективно – няма –
въззиваемата страна. Съгласно представения договор за правна защита и
съдействие, ведно с приложен списък с разноски е договорено адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38 от ЗА в размер на 700 лева.
Съобразявайки правната и фактическа сложност на делото и обема на
указаната от защитника правна помощ, съдът намира за основателно
възражението на въззиваемата страна за прекомерност на претендираният
адвокатски хонорар. Като съобрази разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от Наредба
№ 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1, при интерес до 1000 лв. - 400 лв., съдът прие, че
на адвоката на жалбоподателя следва да бъде присъдено възнаграждение в
размер от 400 лв. Претенцията на въззиваемата страна за заплащане на
юрисконсултско възнаграждение следва да бъде отхвърлена като
неоснователна, доколкото съдът достигна до извод за необходимост от
отмяна на обжалвания електронен фиш.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Софийски районен
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия № 5669706, издаден от МВР-
СДВР, с който за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, на основание
чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 100 лева.
НЕ УВАЖАВА искането на СДВР за заплащане на юрисконсултско
възнаграждение като неоснователно.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на жалбоподателя сумата от 400.00 лв.,
представляваща сторени от последния разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд -
София град в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните за
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК по реда на глава XII от
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6