Р Е Ш Е Н И Е
№
68
Град
Сливен, 27.09.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд Сливен, Наказателно отделение, Втори
въззивен състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети септември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАЯ ВЕЛИЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА НЕЙЧЕВА
Мл.с. ЮЛИАНА ТОЛЕВА
при участието на секретаря Радост Гърдева, в присъствието на
прокурор Диана Стоева от Окръжна прокуратура Сливен, като разгледа докладваното
от мл. съдия Толева ВНAХД
№ 410
по описа на Окръжен съд Сливен за 2019, въз основа на доказателствата по делото
и на закона, намира следното:
С Решение № 313 от 04.07.2019г.,
постановено по НАХД № 1482/2018г. по описа на Районен съд Сливен съдът е
признал И.И.К., родена на ***г***, българка, българска гражданка, средно
образование, неосъждана, разведена, ЕГН: ********** за виновна в това, че на
09.12.2017г. в град Сливен не е изпълнила съдебно решение по гр. д. № 4105/2017
г. на Районен съд Сливен, влязло в сила на 31.10.2017г. в частта му, в която
урежда режима на лични отношения между бащата С.А.А., бивш съпруг на обвиняемата
и малолетния им син А.С.А., роден на ***г. като съдът е намерил, че описаното
представлява престъпление по чл. 182, ал. 2 НК и на основание чл. 78а НК е
освободил И.И.К. от наказателна отговорност, като ѝ е наложил
административно наказание глоба в размер на 1000 лева.
Срещу решението
е постъпила въззивна жалба от адвокат М.К. ***, в качеството му на защитник на
обвиняемата. Жалбоподателят намира, че решението на Районен съд Сливен е
незаконосъобразно. Навеждат се доводи, че съдът не е взел предвид
обстоятелството, че в конкретния случай не е била изпълнена процедурата по чл.
182, ал. 3 НК спрямо обвиняемата – а именно след сигнализиране от страна на
бащата на малолетното дете и неин бивш съпруг на полицейски служители при ОДМВР
- Сливен, същите не са предупредили обвиняемата, че следва да изпълни решението
по гр. д. № 4105/2017 г. на Районен съд Сливен. На следващо място
жалбоподателят посочва, че първоинстанционният съд е следвало да приложи
нормата на чл. 9, ал. 2 НК. В тази връзка се излагат доводи, че дори и съдът да
е установил, че формално обвиняемата е осъществила с поведението си състава на
инкриминираното деяние, то същото е било
малозначително,
не представлявало обществена опасност или представлявало явно незначителна
такава. В подкрепа на това си твърдение жалбоподателят посочва обстоятелството,
че бащата не е спазил часа, в който е следвало да вземе детето, а отишъл в дома
на майката по обяд, когато детето е спяло, което е препятствало възможността на
обвиняемата да даде детето на неговия баща. Намира, че съдът неправилно е приел
за достоверни една част от свидетелските показания, а друга е игнорирал.
Моли съда да
отмени първоинстанционното решение като вземе предвид обстоятелството, че не e спазено изискването на чл. 182,
ал. 3 НК, алтернативно да го измени като приеме, че е налице хипотеза на чл. 9,
ал. 2 НК.
Срещу подадената жалба не са постъпили писмени
възражения или протест по реда на чл. 322 НПК
В съдебно заседание представителят на Окръжна
прокуратура Сливен изразява становище, че първоинстанционното решение е
правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено от въззивния съд. Намира,
че в процесния случай нормата на чл. 9, ал. 2 НК не следва да намери
приложение.
Защитникът на обвиняемата, адвокат К., подържа
жалбата, в която е изложил аргументите
си за незаконосъобразност на решението. Сочи, че интересите на детето по повод
осъществяване на ценни контакти с бащата са били нарушени, но в незначителна
степен, като акцентира, че в по- късен момент решението на съда е било
изпълнено. Излага довод, че обвиняемата не е била запозната с привилегията по
чл.182, ал. 3 НК, не е реализирана възможността да не бъде наказана. Счита, че
деянието е с явно незначителна степен на обществена опасност. Подчертава, че
неговата подзащитна полага грижи за детето понастоящем, същата не е осъждана, а
бащата живее постоянно в Република Великобритания.
Обвиняемата, редовно призована, явява се лично и моли
да бъде оправдана, като заявява, че се води от интересите на детето. В
последната си дума допълва, че не намира за лошо това, че е оставила детето си
да спи, моли съда да я оправдае.
В хода на производството пред настоящия съд не са
събирани допълнителни доказателства.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните и като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт съобразно
изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:
Обвиняемата е И.И.К.,
родена на ***г***, българка, българска гражданка, средно образование, разведена,
осъждана, с адрес: град Сливен, кв. „Сини камъни“ № 27- Б-3.
Обвиняемата И.И.К.
и свидетелят С.А.А. сключили граждански брак на 13.03.2015 г. На 03.06.2015 г.
от брака им се родило детето А.С.А.. С решение № 962 по гражданско дело №
4105/2017г. по описа на Районен съд Сливен бракът между И.К. и С.А. бил
прекратен. Упражняването на родителските права спрямо малолетното дете било
предоставено на обвиняемата К., а на
бащата С.А. бил определен режим на лични отношения с детето. Съгласно този
режим бащата имал право на лични контакти с детето всяка втора и четвърта
събота и неделя от месеца от 10 часа до съботния ден до 19 часа на неделния ден
– с преспиване.
На 09.12.2017г.
около 10:00 часа свидетелят С.А. отишъл до жилището на обвиняемата К.,***, за
да вземе детето, но обвиняемата отказала да му го даде. Свидетелят А. отишъл в
Районно управление на МВР Сливен, където потърсил съдействието на полицейски
служители за изпълнение на посочения в съдебното решение режим на лични
контакти с детето му. Около 13:00 часа полицейските служители Ж.С. и М. А.
посетили адреса, на който живее обвиняемата, като с тях бил и свидетелят А., но
в жилището нямало никого.
Настоящият състав, с
оглед правомощието си да извърши цялостна проверка относно правилността на
съдебния акт, както и правото му да приема за установени и други фактически
положения /когато има основания за това/, като извърши собствена преценка на
събраните в първоинстанционното производство писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства, стигна до изложените по – горе фактически
констатации. Съдът намира, че фактическата обстановка, подробно и
последователно изложена в мотивите към проверяваното решение, напълно
кореспондира със събраните и анализирани по делото доказателствени материали.
Съдът цени като
непротиворечиви, логични, последователни, поради което и достоверни показанията
на разпитаните по делото свидетели Ж.С., М. А., М. А.а, Ж.Г., С.А. и Е.Г..
Първите двама са полицейски служители и не са заинтересовани от изхода на
делото, техните показания са логични, последователни и предвид липсата на
заинтересованост се ползват с висока доказателствена стойност. При преценка на
показанията на свидетелите М. А.а и С.А. настоящата инстанция взема предвид
обстоятелството, че същите са заинтересовани от изхода на спора, предвид което
цени техните показания в частта, в която същите се подкрепят от други
доказателства по делото – свидетелските показания на двамата полицейски
служители и тези на свидетелите Ж.Г. и Е.Г..
Показанията на последните двама пък са логични и взаимно допълващи се. Макар,
че същите се отнасят не за самия отказ на обвиняемата да предаде детето
сутринта на 09.12.2017г., а за обстоятелството, че дори и по - късно на същия
ден до вечерта детето не е било в дома на бащата, показанията имат отношение
към предмета на доказване.
Настоящата инстанция не кредитира като
достоверни показанията на свидетелите А.П. и М.И.. Свидетелят М.И. е във
фактическо съжителство с обвиняемата, заинтересован е от изхода на спора, освен
това неговите показания са изцяло в подкрепа защитната теза на обвиняемата.
Свидетелят П. е приятел на свидетеля И., респективно на обвиняемата, поради,
което макар и да не се открояват съществени противоречия в показанията на П. и И.,
последните не са достоверни, доколкото са изградени да подкрепят защитната теза
на обвиняемата, оборват се от показанията на свидетелите Г. и Г. и по делото
няма други доказателства в тяхна подкпрепа.
Обясненията на подсъдимата, че не е
предоставила детето на бащата, защото то е спяло, че не е чула звънеца на
вратата, когато полицаите са я търсели, тъй като и тя е заспала и че около
17:00 часа на същия ден тя е предала детето на бащата, се явяват нейна защитна
теза, по делото не са събрани други доказателства в тяхна подкрепа, освен
показанията на свидетелите И. и П., които настоящата инстанция не цени като
достоверни по изложените вече съображения.
В обобщение на
изложеното въззивният съд намира, че районен съд Сливен е извършил всеобхватен,
задълбочен и правилен анализ поотделно и в съвкупност на събраните по делото
гласни, писмени доказателства и доказателствени средства, както и на
обясненията на подсъдимия и въз основа на тях е достигнал до верни, обосновани
фактически констатации.
С
оглед установеното от фактическа страна настоящата инстанция и при достига до следните правни изводи:
Жалбата е
допустима като подадена в срок от легитимиран правен субект срещу акт на съда,
който подлежи на въззивен контрол. По същество жалбата е неоснователна.
В конкретния
случай, за да е налице съставомерност на действията на обвиняемата съобразно
разпоредбата на чл. 182, ал. 2 НК е необходимо от
обективна страна родител да не изпълни или да осуети изпълнението на съдебно
решение относно упражняване на режима на лични отношения с дете, като от друга
страна е наложително това да се случи от страна на субекта на наказателна
отговорност, имащ качеството родител, от субективна страна умишлено, при форма
на вината пряк умисъл с непосредствена цел да не изпълни или да се осуети
изпълнението на постановения режим.
С деянието, прието в
описаната фактическа обстановка обвиняемата е осъществила от обективна страна
елементите от състава на престъплението по чл. 182, ал. 2 НК, като на
09.12.2017г. в град Сливен не е изпълнила съдебно решение по гражданско дело №
4105 по описа на Районен съд Сливен за 2017г., влязло в сила на 31.10.2017г. в
частта му, с която същото установява режим на лични отношения между бащата С.А.А.
и малолетния А.С.А.. От субективна страна деянието е извършено при форма на
вината пряк умисъл, доколкото обвиняемата е съзнавала, че процесният ден 09.12.2017г.,
събота е бил втора събота на месеца и съгласно съдебното решение, което със
сила на пресъдено нещо урежда режима на личните отношения между бащата и
детето, бащата С.А. е следвало да вземе детето при себе си за периода от 10: 00
часа на съботния ден до 19:00 часа на неделния ден. Когато бащата е отишъл
обвиняемата не му е дала детето, съзнавайки, че с това си действие нарушава
съдебното решение, тоест тя е съзнавала обществено опасния характер на деянието
си и общественоопасните последици на същото, а от волева страна е искала
настъпването им.
Настоящата инстанция не
споделя възражението на защитника на обвиняемата, изложено във въззивната жалба
и релевирано в откритото съдебно заседание по делото, че, след като служителите
на МВР не са предупредили същата, че ако изпълни решението на съда, респективно
отстрани пречките за неизпълнението му няма да бъде наказана, то тя не следва
да бъде наказвана за престъпление по чл. 182, ал. 2 НК.
Обстоятелството, че
полицейските органи не са отправили предупреждение на обвиняемата, че ако
изпълни решението или отстрани пречките за изпълнението му няма да бъде
наказана, не обуславя неприложение на нормата на чл. 182, ал. 2 НК спрямо нея,
доколкото двете норми не са в отношение на преюдициалност.
Съдът не споделя и
възражението на защитника, че се касае за маловажен случай. Действително
предмет на обвинението е еднократно неизпълнение на съдебното решение в частта
му за относно режима на лични отношения между бащата и малолетното дете.
Настоящата инстанция, обаче, отчита, че засегнатите обществени отношения са
много съществени, доколкото същите пряко касаят интереса на малолетното дете
(което към момента на инкриминираното
деяние е на две години и половина) и възможността за изграждане на пълноценна връзка
на детето с бащата. Чрез режима на лични отношения трябва да
се постигне възможност детето да расте и да се развива под грижата и с
подкрепата и на двамата родители. Право на всяко дете, а и негова естествена
потребност, е да общува и с двамата си родители. По делото са налични
доказателства, а и обвиняемата и свидетелят А. заявяват, че след раздялата
личните им взаимоотношения са доста влошени. Обвиняемата, а и бащата на детето,
следва да приемат, че техните лични взаимоотношения не са от значение,
доколкото позволявайки те да вземат надмощие и да пречат на осъществяване на
определения с влязъл в сила съдебен акт на режим на личните отношения между
страните, те по недопустим начин пречат на изграждането на пълноценен контакт
на детето им и с двамата родители. С оглед изложеното, съдът намира, че
еднократното неизпълнение на съдебното решение не обуславя маловажност на
случая, поради което не следва да се приложи чл. 9, ал. 2 НК. За пълнота съдът
отбелязва, че възражението на защитника, че бащата на детето живее в Кралство
Великобритания и не упражнява правата си съгласно определения режим на лични
отношения е голословно, тъй като в негова подкрепа не са представени никакви
доказателства.
С оглед извода на съда
за съставомерност на деянието от обективна и субективна страна, се налага
разглеждане на въпроса за определеното от първата инстанция наказание.
Настоящата инстанция намира определеното от първоинстанционния съд административно
наказание глоба в размер на 1000 лева, минималния предвиден размер в нормата на
чл. 78а НК, за справедливо и годно да изпълни целите на наказателната репресия,
визирани в чл. 36 НК. Определеният размер на наказанието е съобразен с чистото
съдебно минало на обвиняемата, добрите ѝ характеристични данни, като настоящата инстанция отчита и обстоятелството,
че деянието засяга еднократно неизпълнение на съдебното решение.
По реда на
служебната проверка и с оглед на правомощията си настоящата инстанция прецени и
процесуалната законосъобразност на проверявания съдебен акт, при което не се
установи в някой от стадиите на това наказателно производство да са били
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до
ограничаване или накърняване на правото на защита на обвиняемата, а и на
процесуалните права на всички страни за участие в производството въобще.
Тъй като при
извършената въззивна проверка не се констатира наличие на основания за
изменение или отмяна на решението на Районен съд Сливен, следва същото да бъде
потвърдена изцяло.
Ръководен от изложеното и на основание чл. 334, т. 6 и чл. 338 НПК Окръжен
съд Сливен
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 313 от 04.07.2019г.,
постановено по АНД № 1482/2018г. по описа на Районен съд Сливен.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: