РЕШЕНИЕ
№ 45
гр. Чепеларе, 09.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕПЕЛАРЕ в публично заседание на седми октомври
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Славка Гемишева
при участието на секретаря Нина Горялова
като разгледа докладваното от Славка Гемишева Гражданско дело №
20245450100094 по описа за 2024 година
Съдът е сезиран с искова молба от Т. Л. с личен номер **** № ********** с карта **** №
**** изд. на **** г. от МВР-Смолян, с постоянен адрес: гр. Ч., ул. „****“ № ** чрез пълномощника
адв. И. Г. от АК-Смолян, срещу К. И. К. с ЕГН **********, С. А. К. с ЕГН **********, И. К. К. с
ЕГН ********** и В. К. К. с ЕГН **********, всички с адрес гр. Ч., ул. **** № **, с която се иска
съдът да признае за установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на имот с
кадастрален № 80371.242.**, с площ от 479 кв.м, с административен адрес: гр. Ч., ул. **** № **,
при съседи: № 80371.242.**, № 80371.242.**, № 80371.242.**, № 80371.242.**, № 80371.242.**,
ведно с жилищна сграда с идентификатор № 80371.242.** и селскостопанската сграда с
идентификатор № 80371.242.**, които съгласно нотариален акт № 84, том I, дело 112/2002г. на РС-
Чепеларе представляват УПИ **-**, от 470 кв.м., в кв. ** по плана на гр. Ч. при граници: улица,
УПИ **-**, УПИ **-** и УПИ **-**, жилищна сграда със застроена площ от 49 кв.м. и стопанска
сграда със застроена площ от 30 кв.м.
В исковата молба се излагат следните фактически твърдения: Съгласно нотариален акт №
84, том I, дело 112/2002г. на PC-Чепеларе, първият ответник е закупил УПИ **-**, от 470 кв.м., в
кв. ** по плана на гр. Ч. при граници: улица, УПИ **-**, УПИ **-** и УПИ **-**, ведно с
построените в имота жилищна сграда със застроена площ от 49 кв.м. и стопанска сграда със
застроена площ от 30 кв.м. Така описаният имот и сгради са закупени по време на брака между
първият и втория ответник и се намира в режим на СИО. След приемане на кадастралната карта на
гр. Ч., одобрена със заповед № РД-18-57 от 28.08.2006г. на Изпълнителния директор на АГКК гр.
София УПИ **-** е идентифициран с кадастрален № 80371.242.**, жилищната сграда с №
80371.242.**, а селскостопанската сграда с № 80371.242.**.
Действителен купувач по нотариалния акт обаче, е била Т. Л., съвместно с нейният партньор
по това време – О. Г., с когото са нямали сключен граждански брак. Предвид действащия правен
режим тогава и съществуващата забрана чужденци да придобиват собственост на имот в република
България, за фиктивен купувач по сделката е посочен ответникът К. К.. Действителната воля на
страните е изразена в документ наречен Договор (споразумение) от 04.09.2002г. Съгласно него
действителни собственици на имота и сградите са Т. Л. и О. Г.. К. К. и С. К. са се задължили да
1
прехвърлят собствеността на сградите след тяхното преустройство, а в случай, че
законодателството в РБ бъде променено и собствеността на поземления имот. Документа е
подписан собственоръчно от лицата посочени в него.
След изповядване на сделката по нотариален акт № 84, том I, дело 112/2002г. на PC-
Чепеларе, ищцата и нейният партньор са взели ключа за къщата и са установили владение върху
целия имот и сгради. Към онзи момент тя и партньорът й все още работили в Д., пътували са до
България и според времето, с което са разполагали са извършвали частични подобрения в имота и
сградите. През 2007г. О. Г. е починал, като фактическата власт върху имота и сградите е
продължила да се упражнява единствено от ищцата.
През 2011г. Т. Л. се е установила изцяло в къщата си в гр. Ч., описана в нотариалния акт от
2002г., живее само в България и не е пътувала до Д.. Дори подновяването на паспорта й е
направила чрез посолството в София, а не в Д.. Тя се е разпоредила с цялото си имущество в
родната си страна, с ясното намерение да остане в гр. Ч. до края на дните си и с пълното съзнание,
че е собственик на къщата и имота, в които се е установила и живее. В периода след 2011г. е
реновирана изцяло жилищната сграда. Селскостопанската сграда е разрушена и фактически не
съществува, макар графично все още да е нанесена на кадастралната карта на гр. Ч.. Изградена е
масивна ограда около целия имот, която ярко и явно го отделя от съседните парцели. Всички тези
дейности са извършвани явно, непрекъснато и демонстративно от ищцата чрез наети от нея лица.
Всички строителни дейности са заплащани изцяло от нея. Всички битови разходи също са
заплащани изцяло от нея. В нито един момент след изповядване на сделката на 12.08.2022г.
ответниците не са имали достъп до имота и не са предявявал претенции към него. Независимо от
това първият ответник винаги е избягвал въпроса с прехвърлянето на собственост, като е намирал
най-различни оправдания, основно свързани с това, че вече 20г. живее и работи в република И. и
няма време да си дойде до България и да организира прехвърлянето на собствеността.
През настоящата година ищцата е извършила справка в имотния регистър и установила, че
на 07.11.2023г. първия и вторият ответник, са дарили на децата си - третия и четвъртия ответник,
редица недвижими имоти, включително и имота и сградите собственост на ищцата - предмет на
нотариален акт № 84, том I, дело 112/2002г. на PC-Чепеларе. Това естествено е породило сериозни
притеснения у нея относно намеренията на К. К. и обосновава правния и интерес да предяви
настоящия иск и срещу децата на К. К., които са настоящи собственици.
В случая безспорно е налице привиден договор обективиран в нотариален акт № 84, том I,
дело №112/2002г. на PC-Чепеларе, тъй като действителен купувач по сделката е ищцата и нейния
партньор, който е нищожен съгласно чл.26, ал.2 от ЗЗД. Като всеки нищожен договор този
нотариален акт не поражда целените от страните правни последици, но по един безспорен начин
установява деня на сделката и съответно начален момент на започване на упражняване на
фактическа власт върху вещта. За ищцата е налице правен интерес да установи правото си на
собственост спрямо единствените лица, които чрез правни действия изразяващи се в извършването
на разпоредително действие, отказват да й го признаят и това са ответниците по настоящето дело.
До изповядването на нотариалния акт за дарение вписан в Службата по вписванията при PC-
Чепеларе с № 820 от 07.11.2023г. ищцата се е надявала, че първият ответник и съпругата му ще й
прехвърлят правото на собственост, но след като това не се е случило, а собствеността е
прехвърлена на трети лица, за нея съществува правен интерес да предяви настоящия иск.
От съдържанието на договора от 04.09.2002г. се изяснява действителната воля на страните и
в отношенията между тях действителен купувач по сделката е ищцата и нейният партньор тогава.
Както бе посочено по-горе, от датата на изповядване на сделката - 12.08.2002г. ищцата е установила
фактическа власт върху имота предмет на акта и след 2007г., до настоящи момент го упражнява
еднолично, явно, несъмнено, демонстративно и непрекъснато вече повече от 15 години. Това
обосновава извода, че спрямо ответниците тя е собственик освен на основание покупка и на
основание давностно владение.
Ищцата Т. Л. безспорно държи имота и сградата като свои. Това се установява на първо
място чрез договора от 04.09.2002г., а след това чрез извършените фактически действия - събаряне
на селскостопанската сграда, цялостен ремонт на къщата, ограждане на имота с масивна ограда.
Владението е упражнявано явно - не е установено по скрит начин, несъмнено - за всички хора е бил
2
очевидно, че ищцата единствено извършва всички дейности в имота, продължило е повече от 10 г. -
установено е на 12.08.2002г., а след 2007г. е упражнявано еднолично и не е оспорвано от никой,
поради което тя се явява единствен легитимен собственик на имота и сградите предмет на
нотариален акт № 84, том I, дело 112/2002г. на РС-Чепеларе. С оглед гореизложеното моли
предявеният иск да бъде уважен и да й се присъдят направените разноски по делото.
В законоустановения едномесечен срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от
ответниците К. И. К., С. А. К., И. К. К. и В. К. К. действащи чрез адв. Б. К., с който предявеният иск
се признава като допустим и основателен.
В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява. От нейно име искът се
поддържа от пълномощникът й адв.И. Г., който с оглед направеното в отговора на исковата молба
признание на иска, моли съдът да се произнесе с решение по реда на чл.237 ГПК. Не претендира
присъждане на разноски по делото.
Ответниците, редовно призовани, се представляват в съдебно заседание от пълномощника
им адв. Б. К., който заявява, че поддържа депозирания по делото отговор на исковата молба и
направеното с него признание на иска.
Съдът, след като взе предвид направените искания и доводи, обсъди поотделно и в
тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, и след като съобрази закона, намира
за установено следното:
Предявен е положителен установителен иск за собственост с правна квалификация по
чл.124 ал.1 от ГПК във вр. с чл.79 от Закона за собствеността, с който се иска да бъде признато за
установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на имот с кадастрален №
80371.242.**, с площ от 479 кв.м, с административен адрес: гр. Ч., ул. **** № **, при съседи: №
80371.242.**, № 80371.242.**, № 80371.242.**, № 80371.242.**, № 80371.242.**, ведно с жилищна
сграда с идентификатор № 80371.242.** и селскостопанската сграда с идентификатор №
80371.242.**, които съгласно нотариален акт № 84, том I, дело 112/2002г. на РС- Чепеларе
представляват УПИ **-**, от 470 кв.м., в кв. ** по плана на гр. Ч. при граници: улица, УПИ **-**,
УПИ **-** и УПИ **-**, жилищна сграда със застроена площ от 49 кв.м. и стопанска сграда със
застроена площ от 30 кв.м.
Като писмени доказателства по делото са приети приложените документи към исковата
молба и молба - уточнение с вх. № 1201/25.04.2024 год.
С оглед направеното от ответниците признание на иска, ищцата чрез процесуалния си
представител заяви, че иска съдът да се произнесе с решение при признание на иска по реда на чл.
237 от ГПК, поради което по делото не са събирани допълнителни доказателства и съдебното
дирене е прекратено като е даден ход на устните състезания.
Направеното признание на иска по съществото си е процесуално действие на ответниците, с
което същите се отказват от защита срещу претенцията, защото я считат за основателна, което води
до съвпадение на насрещните позиции на страните. Признанието не попада в някоя от хипотезите
на чл. 237, ал. 3 от ГПК, нито в друго предвидено в закона изключение. Признава се право, с което
страната може да се разпорежда, като изявлението за това изхожда от овластен с представителна
власт по чл. 34, ал. 3 от ГПК пълномощник. Признатото право не противоречи на закона и добрите
нрави, предявеният иск не е брачен, нито такъв по гражданско състояние или за поставяне под
запрещение, поради което съдът следва да зачете извършеното признание.
С оглед изричното признание на предявения иск от ответниците, са налице предпоставките
по чл. 237, ал. 1 от ГПК за постановяване на решение при признание на иска. Съобразно чл. 237, ал.
2 от ГПК съдът в настоящото съдебно решение не излага мотиви съобразно чл. 236, ал. 2 от ГПК,
като указва, че решението се основава на признанието на иска от ответниците.
Ето защо съдът следва да постанови решение при признание на иска, като уважи изцяло
предявения иск с правна квалификация чл.124 ал.1 от ГПК във вр. с чл.79 от Закона за
собствеността, и признае за установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на
имот с идентификатор № 80371.242.**, с площ от 479 кв.м, с административен адрес: гр. Ч., ул.
**** № **, при съседи: № 80371.242.**, № 80371.242.**, № 80371.242.**, № 80371.242.**, №
80371.242.**, ведно с жилищна сграда с идентификатор № 80371.242.** със застроена площ 50
3
кв.м., брой етажи 2 и селскостопанската сграда с идентификатор № 80371.242.** със застроена
площ 39 кв.м., брой етажи 1, които съгласно нотариален акт № 84, том I, дело №112/2002г. на РС-
Чепеларе представляват УПИ **-**, от 470 кв.м., в кв. ** по плана на гр. Ч. при граници: улица,
УПИ **-**, УПИ **-** и УПИ **-**, жилищна сграда със застроена площ от 49 кв.м. и стопанска
сграда със застроена площ от 30 кв.м.
По отговорността за разноски:
Такива не са претендирани от ищцата, поради което не следва да й се присъждат.
Мотивиран от горното Чепеларският районен на основание чл. 237 от ГПК
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К. И. К. с ЕГН **********, С. А. К. с
ЕГН **********, И. К. К. с ЕГН ********** и В. К. К. с ЕГН **********, всички с адрес гр. Ч., ул.
**** № **, че Т. Л. родена на **** год., гражданка на К. Д., с личен номер **** № ********** с
карта **** № **** изд. на ****г. от МВР -Смолян, с постоянен адрес: гр. Ч., ул. „****“ № **, е
собственик на имот с идентификатор № 80371.242.** по одобрената кадастрална карта на гр.Ч. с
площ от 479 кв.м, с административен адрес: гр. Ч., ул. **** № **, при съседи: № 80371.242.**, №
80371.242.**, № 80371.242.**, № 80371.242.**, № 80371.242.**, ведно с жилищна сграда с
идентификатор № 80371.242.** със застроена площ 50 кв.м., брой етажи 2 и селскостопанската
сграда с идентификатор № 80371.242.** със застроена площ 39 кв.м., брой етажи 1, които съгласно
нотариален акт № 84, том I, дело № 112/2002г. на РС - Чепеларе представляват УПИ **-**, от 470
кв.м., в кв. ** по плана на гр. Ч. при граници: улица, УПИ **-**, УПИ **-** и УПИ **-**,
жилищна сграда със застроена площ от 49 кв.м. и стопанска сграда със застроена площ от 30 кв.м.
Решението подлежи на обжалване пред Смолянски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Чепеларе: _______________________
4