Решение по дело №230/2021 на Районен съд - Берковица

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 23 май 2022 г. (в сила от 5 юли 2022 г.)
Съдия: Пламена Сашева Петкова
Дело: 20211610100230
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 април 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

23.05.2022 г. гр. Берковица

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД - БЕРКОВИЦА, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕНА ПЕТКОВА

при секретаря Светлана П., като разгледа докладваното от съдия ПЕТКОВА гр.д. № 230 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск за делба на недвижими имоти с правно основание чл. 341, ал. 1 ГПК вр. чл. 69 ЗН от М.И.П., с ЕГН: **********, чрез адв. Петър П. от САК, по който е конституиран като ответник Е.И.В., с ЕГН: **********,***. Производството е във фаза по допускане на делбата.

Ищцата твърди в исковата си молба, че с ответника са съсобственици по наследство от баща им Иван Михайлов Гогов, б.ж. на гр. Берковица, на следните недвижими имоти: ПИ с идентификатор 03928.511.521 в гр. Берковица, общ. Берковица, обл. Монтана, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-84/09.09.2008 г. на изп. директор па АГКК, последно изменение на заповед: няма издадена заповед за изменение на КККР, адрес на поземления имот: гр. Берковица, ул. Александър Стамболийски № 3, площ: 496 кв., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10 м.), номер по предходен план: 799 (седемстотин деветдесет и девет) от квартал 62А (шестдесет и две А), парцел VII (седми), при съседи: поземлени имоти с идентификатори: 03928.511.520; 03928.51 1.519; 03928.511.523; 03928.51 1.522; 03928.511.597, представляващ по документ за собственост ПАРЦЕЛ VII (седми) в кв. 63 (шестдесет и трети) с пл. № 1021 по плана на гр. Берковица, с площ 550 кв.м. при граници: улица, наследници на Надежда Ив. Гюверджелийска, Йордан Каменов Стоянов, Генко Гаврилов, наследници на Рангел Русимов и Иванка, Цветана, Борис и Параскева Кръстеви; Сграда с идентификатор 03928.511.521.2, в гр.

Берковица, общ. Берковица, обл. Монтана, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-84/09.09.2008 г. на изп. директор па АГКК, последно изменение на заповед: няма издадена заповед за изменение на КККР, адрес на поземления имот: гр. Берковица, ул. Александър Стамболийски № 3, площ: 21 кв.м., брой етажи: един, предназначение - друг вид сграда за обитаване, № по предходен план - няма, която сграда се намира в ПИ с идентификатор 03928.511.521 и представлява търпим строеж и стопанска постройка с идентификатор 03928.511.521.4, нанесена в кадастралната карта и кадастралните регистри.

Ищцата твърди, че съсобствеността произтича от наследяване и квотите на наследниците в посочените имоти са равни - по '/2 идеална част. Поддържа, че в поземления имот съществува още двуетажна двуфамилна жилищна сграда, първият етаж на която представлява самостоятелен обект и нейна изключителна собственост, придобит по дарение от покойния й баща, извършено с НА № 654 от 1993 година. Вторият етаж от къщата се ползвал и обитавал от ответника, заедно с построения в дворното място гараж, както и с тавана и мазето на жилищната сграда.

Поради това, че не могат да се споразумеят за доброволна делба на описаните в обстоятелствената част на исковата молба имоти, моли съда да постанови решение, с което допусне делба между страните, при посочените квоти. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът Е.И.В. оспорва предявения иск, в т.ч. и допустимостта на делбата. Твърди, че етажите на жилищната сграда са самостоятелни обекти, образуващи вертикална етажна собственост, поради което дворното място се явява обща част и не подлежи на делба. Възразява и срещу допустимостта на делбата по отношение на двете сгради, заявявайки, че същите не са самостоятелни обекти, т.к. едната е търпим строеж, а другата - външна тоалетна. Моли искът за делба да бъде отхвърлен.

В открито съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява и не се представлява. Ответникът, редовно призован, не се явява лично. Представлява се от адв. Х., която поддържа отговора на исковата молба, пледира за отхвърляне на иска и претендира разноски, изразяващи се в адвокатски хонорар.

В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установена следната фактическа обстановка:

От представения по делото нотариален акт за собственост на недвижим имот № 35, том I, дело № 90 от 1961 година, издаден по обстоятелствена проверка от Радослав Илиев - берковски народен съдия, се установява, че Иван Михайлов Гогов е собственик на следния недвижим имот: Парцел VII, в кв. 63-ти, пл. № 1021 по плана на гр. Берковица, целият от около 671 кв.м., ведно със стара паянтова къща, при съседи: Гина Давидкова, Костадин Давидков, Рангел Симов и Иванка, Цветана, Борис и Параскева Кръстеви.

От приложеното по делото удостоверение за наследници изх. № 985/03.09.2010 г. е видно, че Иван Михайлов Гогов е починал на 31.08.2010 г., като е наследен от двете си деца - съделителите Е.И.В. и М.И.П..

Не се спори между страните, че процесният поземлен имот е наследен от тях при равни права - по /г идеална част от всеки.

Не се спори също така, че в поземления имот съществува двуетажна двуфамилна жилищна сграда, първият етаж от която е собственост на ищцата, а вторият - на ответника.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Съгласно нормата на чл. 344, ал. 1 от ГПК, съдът, сезиран с иск за делба на съсобствен недвижим имот, е длъжен в първата фаза при решението си по допускане на делбата, да установи, въз основа на безспорни доказателства по делото, налице ли е съсобственост и на какво законово основание е възникнала тя, кои са лицата, съсобственици на имота, както и какви са техните квоти в съсобствеността. Пределите на произнасянето на съда се очертават от петитума на исковата молба, при съобразяване с основните принципи и целта на делбеното производство, както и с разпоредбите на закона.

Видно от петитума на исковата молба, заявеното искане е за допускане на делба на поземлен имот с идентификатор 03928.511.521, заедно с построените в него сграда с идентификатор 03928.511.521.2, представляваща търпим строеж и сграда с идентификатор 03928.511.521.4, представляваща стопанска постройка. Не е заявено искане за делба на жилищната сграда доколкото същата не е съсобствена между страните, а всеки от тях притежава в изключителна собственост по един етаж от нея, представляващ самостоятелно жилище.

Анализирайки събраните по делото доказателства, съдът достигна до следните изводи:

Според съдебната практика общите части в етажната собственост са предназначени да обслужват отделните самостоятелни обекти. Те са тяхна принадлежност и следват главната вещ. Общите части са такива по естеството си или по предназначение. ВКС приема, че по естеството си, общи са ония части, без които е невъзможно съществуването на самата сграда, а останалите са такива по предназначение и то може да се променя, но само със съгласието на всички съсобственици.

Съгласно практиката на ВКС (Решение № 124 от 20.10.2014 г. по гр.д.№ 2054/2014 г. на ВКС, II г.о., Решение № 481 от 25.05.2011 г. по гр.д.№ 979/09 г. на ВКС, I г.о.) обща част на сградата по чл. 38, ал. 1 ЗС в режим на етажна собственост е земята, върху която тя е построена (тъй като без нея сградата не може да съществува), за разлика от двора, чийто статут може да бъде различен. Дворното място е обща част, когато има пълно съвпадение между етажните собственици и собствениците на терена. Когато обаче дворното място, в което е построена сградата етажна собственост, не принадлежи на всички етажни собственици, дворното място не е обща част на сградата.

В настоящия случай от събраните по делото доказателства се установява, че е налице пълна идентичност между етажните собственици и собствениците на земята. Следователно дворът, извън застроената му част, е сред изрично изброените в чл. 38 ЗС като обща част. Съгласно Решение № 124 от 20.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2054/2014 г., II г. о., дворното място е обща част по естеството си по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС само в случай, че е налице пълна идентичност между етажните собственици и собствениците на земята. Когато в дворното място съществува и сграда в режим на индивидуална собственост, независимо дали нейният притежател е етажен собственик или не, специалните правила по управлението, ползването и разпореждането със земята като обща част не могат да намерят приложение, тъй като мястото обслужва не само сградата в режим на етажна собственост, но и друг обект, чийто собственик не може да бъде подчинен на този режим при незачитане на правата му. Дворното място няма да има статут на обща част и когато в него е построена сграда в режим на етажна собственост, но не всички собственици на самостоятелни обекти притежават идеални части от дворното място, а наред с това право на собственост върху идеални части от дворното място притежава и лице, което няма вещни права върху самостоятелен обект в сградата. В тези случаи ползването на дворното място следва да бъде разпределено по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че делба на процесния поземлен имот е недопустима по разпореждане на закона - чл. 38, ал.З от ЗС.

Що се касае до делбата на намиращите се в имота две постройки с посочени по-горе идентификатори, съдът съобрази разпоредбите на чл. 20, an. 1 ЗУТ и чл. 18 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, според които застрояването в урегулираните поземлени имоти е основно и допълващо. Основното застрояване съответства на конкретното предназначение на имотите съгласно чл. 8, определено с подробния устройствен план - чл. 20, ал. 2, чл. 37, an. 1 ЗУТ, а застрояването със спомагателни, стопански, обслужващи и второстепенни постройки допълва основното застрояване в урегулираните поземлени имоти - чл. 20, ал. 3, чл. 41, ал. 1 ЗУТ. Според чл. 37, ал. 2 ЗУТ сградите на основното застрояване по предназначение са жилищни, производствени, курортни, вилни, обществено-обслужващи и други, както и сгради със смесено предназначение.

Анализирайки посочените разпоредби, следва извод, че постройките на допълващото застрояване се предвиждат към сградите на основното застрояване и имат спомагателни, обслужващи предназначение и функции, т. е. обусловени са от основното застрояване. Такива са например бараки, навеси, лятна кухня, външни тоалетни, складови постройки, включително плевни и др. Като такива те не са самостоятелни вещи, а са принадлежност към жилищните обекти и не могат да се придобиват самостоятелно, а следват собствеността на главната вещ. Делбата на такъв обект е допустима само заедно със самостоятелния обект, чиято принадлежност са.

Предвид изложеното дотук, съдът намира, че искът за делба следва да бъде отхвърлен и по отношение на двете процесии сгради, доколкото същите не са самостоятелни вещи, а представляват принадлежност - в случая е без значение дали са принадлежност към жилищната сграда или към поземления имот, т.к. делба е недопустима както на основната сграда, така и на имота.

По разноските:

В делбения процес държавна такса се събира върху стойността на дяловете, когато делото за делба е приключило с влязъл в сила съдебен акт за извършване на делбата или за прекратяване на делото за делба по спогодба. В останалите случаи - при отхвърляне на молба за делба и при прекратяване на дело за делба не по спогодба, се събира проста държавна такса по чл.9 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

Съгласно чл. 9 при отхвърляне на молба за делба се събира такса до 100,00 лева, но не по-малко от 25,00 лева. Ето защо съдът определя държавна такса в размер на 25,00 лева, която следва да се възложи в тежест на ищцата, платима по сметка на PC - Берковица.

Предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника разноски в размер на 800.00 лева за заплатен адвокатски хонорар.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от М.И.П., с ЕГН: ********** срещу Е.И.В., с ЕГН: **********,*** иск с правно основание чл. 341 от ГПК за делба на следните недвижими имоти: ПИ с идентификатор 03928.511.521 в гр. Берковица, общ. Берковица, обл. Монтана, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-84/09.09.2008 г. на изп. директор па АГКК, последно изменение на заповед: няма издадена заповед за изменение на КККР, адрес на поземления имот: гр. Берковица, ул. Александър Стамболийски № 3, площ: 496 кв., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10 м.), номер по предходен план: 799 (седемстотин деветдесет и девет) от квартал 62А (шестдесет и две А), парцел VII (седми), при съседи: поземлени имоти с идентификатори: 03928.51 1.520; 03928.51 1.519; 03928.511.523; 03928.511.522; 03928.51 1.597, представляващ по документ за собственост ПАРЦЕЛ VII (седми) в кв. 63 (шестдесет и трети) с пл. № 1021 по плана на гр. Берковица, с площ 550 кв.м. при граници: улица, наследници на Надежда Ив. Гюверджелийска, Йордан Каменов Стоянов, Генко Гаврилов, наследници на Рангел Русимов и Иванка, Цветана, Борис и Параскева Кръстеви; Сграда с идентификатор 03928.511.521.2, в гр. Берковица, общ. Берковица, обл. Монтана, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД- 18-84/09.09.2008 г. на изп. директор па АГКК, последно изменение на заповед: няма издадена заповед за изменение на КККР, адрес на поземления имот: гр. Берковица, ул. Александър Стамболийски № 3, площ: 21 кв.м., брой етажи: един, предназначение - друг вид сграда за обитаване, № по предходен план - няма, която сграда се намира в ПИ с идентификатор 03928.511.521 и представлява търпим строеж и стопанска постройка с идентификатор 03928.511.521.4, нанесена в кадастралната карта и кадастралните регистри

ОСЪЖДА М.И.П., с ЕГН: *** 1031955, да заплати по сметка на PC-Берковица сумата от 25,00 /двадесет и пет/ лева, представляваща държавна такса на основание чл. 9 от ТДТССГПК

ОСЪЖДА М.И.П., с ЕГН: **********, да заплати на Е.И.В., с ЕГН: **********, сумата от 800,00 /осемстотин/ лева, представляваща разноски в производството на основание чл. 78, ал.1 ГПК

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: