Р Е Ш Е Н И Е
№ 25.11.2019 година
град Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИ
РАЙОНЕН СЪД
VІІ наказателен състав, на двадесет и четвърти октомври две
хиляди и деветнадесета година.
В публично заседание в следния състав,
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОДОР МИНОВ
Секретар: НЕЛИ
ГЕОРГИЕВА
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията ТОДОР МИНОВ,
а.н.дело № 2569 по описа за 2019 година,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 7423р-1028
от 01.08.2019 година на Началника на РСПБЗН – Стара Загора, с което на М.М.М., ЕГН
********** е наложено административно наказание – „глоба” в размер на 50 /петдесет/
лева за нарушение по чл.13, ал.1, т.4 и чл.16 /без посочена алинея/ от Наредба
№ 8121з-968 от 10.12.2014 година за правилата и нормите за пожарна безопасност
при извършване на дейности във земеделските земи, във връзка с чл.140, т.1, във
връзка с чл.265, ал.2 от ЗМВР, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от
получаване на съобщението от страните пред Административен съд град Стара
Загора.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :
М О Т И В И :
Обжалвано е наказателно
постановление № 7423р-1028 от 01.08.2019 година на Началника на РСПБЗН – Стара
Загора, с което на М.М.М., ЕГН ********** е наложено административно наказание
– „глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение по чл.13, ал.1, т.4 и
чл.16 /без посочена алинея/ от Наредба № 8121з-968 от 10.12.2014 година за
правилата и нормите за пожарна безопасност при извършване на дейности във
земеделските земи, във връзка с чл.140, т.1, във връзка с чл.265, ал.2 от ЗМВР.
В
жалбата си и в съдебно заседание, чрез процесуалния представител се излагат
съображения за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и се
моли съда същото да бъде отменено изцяло.
Въззиваемият,
чрез процесуалния си представител, взема становище за неоснователност на
подадената жалба и моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление.
Старозагорският
районен съд, след като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по
делото писмени и гласни доказателства и взе предвид становищата и доводите на
страните намери за установено следното:
Жалбата
е ОСНОВАТЕЛНА.
На
М.М.М. е съставен Акт за установяване на административно нарушение от 08.07.2019
година, за това, че на 01.07.2019 година около 13.30 часа при извършване на
тематична проверка по линия на ДПК, във връзка с жътвената кампания в землището
на село Михайлово, южно по пътя за село Ловец, в имот 39008, в качеството си на
ползвател – земеделски производител, М. не е осигурил пожарозащитна ивица на
пожънатата от него земеделска земя/житен масив, към общински автомобилен път.
Масивът граничи с други житни масиви. Деянието е квалифицирано като нарушение
по чл.13, ал.1, т.4 и чл.16 /без посочена алинея/ от Наредба № 8121з-968 от
10.12.2014 година за правилата и нормите за пожарна безопасност при извършване
на дейности във земеделските земи, във връзка с чл.140, т.1 от ЗМВР. При
съставяне на акта жалбоподателя се е възползвал от правото си на възражение, като
е подал такова по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН. Няма данни
административно-наказващия орган да се е произнесъл по това възражение с оглед
задължението му по чл.52, ал.4 от ЗАНН.
Въз
основа на този акт за установяване на административно нарушение е издадено
обжалваното наказателно постановление, в което нарушението е описано и
квалифицирано така, както е в акта. На жалбоподателя, на основание чл.265, ал.2
от ЗМВР е наложено административно наказание – „глоба” към минималния предвиден
закона размер от 50 лева.
При
съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът намира, че
обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно по следните
съображения:
От
събраните по делото доказателства се установява, че при на 01.07.2019 година,
служители на ано, са извършили проверка по линия на държавен противопожарен
контрол във връзка със жътвената кампания в землището на село Михайлово, където
актосъставителя – свидетеля Д. е установил, че жалбоподателя, в качеството му
на земеделски производител-ползвател, не е осигурил противопожарна ивица на
вече пожънатата от него земеделска земя към общински автомобилен път, като
земята е граничила и с други житни масиви.
Следователно
към момента на установяване на административното нарушение, засятата земеделска
земя е била вече пожъната.
Относно
посочените като нарушени правни норми: Съгласно чл.13, ал.1, т.4 от Наредба №
8121з-968 от 10.12.2014 година за правилата и нормите за пожарна безопасност
при извършване на дейности във земеделските земи, физическите лица,
осъществяващи дейности във земеделски земи, парцелират и осигуряват
пожарозащитни ивици в земеделските земи, засети с житни култури, съгласно изискванията на чл.16 от
наредбата. Следователно тази правна норма изисква като елемент от състава на
нарушението да е налице земеделска земя засята с житна култура. Като нарушена е
посочена и нормата на чл.16 /без посочена алинея/ от Наредба № 8121з-968 от
10.12.2014 година за правилата и нормите за пожарна безопасност при извършване
на дейности във земеделските земи. Тук не става ясно какво точно е имал предвид
административно-наказващия орган, тъй като посочения чл.16 от наредбата съдържа
в себе си четири алинеи с конкретни изисквания които да обуславят наличието на
административно нарушение. След като ано не е посочил конкретно на коя алинея
се позовава от члена на наредбата, то това поставя във обективна невъзможност
съдът да прецени волята на същия при реализиране на
административно-наказателната отговорност което води и до нарушаване на правото
на защита на жалбоподателя – а именно да разбере в какво точно е обвинен. Като
цяло обаче нормата на чл16 от наредбата отново поставя изискване за
противопожарни правила при започване на жътвата на житните култура, а не след
като това вече е приключило. В тази насока следва да се има предвид, че
формулираното административно обвинение се отнася до вече пожъната земеделска земя.
Това се потвърждава и от разпитаните по делото свидетели. В тази връзка според
съда е следвало да се посочи при формиране на административното обвинени първо
нормата на чл.140,т.1 от ЗМВР и след това нормите на наредбата, тъй като да
съда първо като нарушена би се явявала нормата на основния закон който предвид
правилата препраща конкретно към нарушените правила в подзаконовия нормативен
акт – цитираната наредба. Ето защо съдът намира, че в случай при реализиране на
административна-наказателната отговорност ано е допуснал нарушение по чл.52,
ал.4 от ЗАНН, както и по чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН. Иначе казано от посочения
общ административно наказателен състав на чл.265,
ал.2 от ЗМВР, попълнен с текста на нарушените разпоредби не става ясно
каква е била волята на ано при реализиране на административно наказателната
отговорност, след като не е посочена алинеята на чл.16 от наредбата.
Действително при прочит на този член от наредбата в ал.2, т.2 е посочено
изискване на цитираната ивица и към пътищата от републиканската мрежа но това
следва точно и ясно да е формулирани при изразяване на волята на ано. От
доказателствата по делото се установява, че към датата посочена в НП вече не е
съществувал житен масив, бил е ожънат. Следователно съдът приема, че и датата
на нарушението не е точно посочена, а с оглед изложената възможния последен
момент към който задължението съществува е ожънването на житния масив. Липсата
на дата на деянието и на факти, които са от значение за съществуване на
наказуемия състав сочи на незаконосъобразност на НП поради несъответствие с
изискванията за неговото съдържание, установени в чл.
57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН.
Предвид
на това съдът намира, че не следва да разглежда делото по същество, тъй като
дори и да се приеме, че е налице административно нарушение, то това не би
променило крайния резултат при постановяване на съдебния акт.
Предвид
гореизложеното обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно
и като такова следва да бъде отменено.
Воден
от горните мотиви, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: