№ 95
гр. Русе , 11.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ СЪСТАВ в публично заседание на
тринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мария Велкова
Членове:Галина Магардичиян
Боян Войков
при участието на секретаря Димана Стоянова
като разгледа докладваното от Галина Магардичиян Въззивно гражданско
дело № 20214500500163 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
Е. К. обжалва Решение № 260280 от 20.10.2020, постановено по гр.д.№
324/19 по описа на РРС в частта му, с която е съдена да заплати на Т. Ц. Т.
сумата от 5 511.26лв,представляваща половината от платените от него вноски
през периода от 01.02.2018г до м.ноември 2019 по банкови кредити, теглени
по време на брака им от „ОББ“АД, ведно със законната лихва върху
главниците, считано от 02.10.2019г до окончателното плащане, както и
сумата от 383.83лв разноски по делото. Излага оплаквания за неправилност на
решението в обжалваната част. Счита,че същото е постановено по нередовна
претенция по сметките, а по съществото си е постановено при противоречие с
материалния закон, в нарушение на съдопроизводствените правила и
необосновано. Иска решението в обжалваната част да бъде отменено и вместо
него да се постанови друго, с което претенциите по сметки да бъдат
отхвърлени. Претендира направените в двете съдебни инстанции разноски.
Въззиваемият Т. Ц. Т. счита, че въззивната жалба е неоснователна, а
постановеното от първоинстанционния съд решение в обжалваната част е
1
правилно, постановено при спазване на процесуалния и материалния закон и
е обосновано. Претендира разноските по делото.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на
страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Производството по р.д.№ 324/19 по описа на РРС е за съдебна делба на
недвижим имот и движими вещи, съсобствени между Т. Ц. Т. и Е. К. по
силата на прекратена съпружеска имуществена общност.
В първото по делото съдебно заседание след влизане в сила на съдебното
решение за допускане на съдебна делба, при спазване на правилата на чл.346
ГПК, Т. Ц. Т. чрез пълномощникът си адв. Везирова е предявила искане по
сметки към съделителката Е. К., което е прието от съда за съвместно
разглеждане. Неоснователно е възражението във въззивната жалба, че
искането по сметки касаещо „ сумата от 6565лв, представляваща половината
от платени от него /Т./ вноски по банкови кредити, теглени от „ОББ“АД, чрез
единият от които е рефинансиран предходен кредит,а в другият е направо
теглен и са вложени в закупуване на л.а“Пежо“, предмет на делбата,
закупуване на процесните мебели и за задоволяване на семейни нужди в
периода от м.септември 2017 – датата на фактическата раздяла между
страните до м.декември 2019г , ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване на настоящата претенция / 02.10.2019г/ до
окончателно плащане на задължението“. В съдебно заседание на 02.10.2019г,
в което е прието искането по сметки в посочената част, адв.Везирова е
представила договор за предоставяне на потребителски кредит от 03.05.2017г,
сключен между „ОББ“АД и Т. Ц. Т. за сумата от 19 000лв, от който със
сумата от 15 500лв е рефинансиран договор за кредит, сключен с
„Райфайзенбанк“АД № 1502250913946306 от 06.03.2015, а останалата сума
до пълният му размер е за „задоволяване на други нужди на
кредитополучателя от финансови средства“, както и е представен и Договор
предоставяне на потребителски кредит,сключен между „ОББ“АД и Т. Ц. Т. от
01.12.2016г за сумата от 12 000лв. В протокола от съдебното заседание е
изложено и становището на адв.Везирова за връзката между трите договора
за кредит. При това положение съдът намира, че искането по сметки, предмет
2
на настоящото въззивно обжалване, е редовно и правилно е прието за
съвместно разглеждане от първоинстанционния съд при спазване на
процесуалните правила. Видно и от съдържанието на протокола от съдебното
заседание пълномощникът на жалбоподателката не е възразил срещу
редовността на искането по сметки, а е взел становище по неговата
основателност като е заявил, че е неоснователен.
С искането по сметки Т. претендира половината от заплатените от него
вноски по тези два договора за кредит, сключени с „ОББ“АД на 03.05.2017г и
от 01.12.2016г, за периода от м.септември 2017г до м.ноември 2019.
С обжалваното Решение № 260280 от 20.10.2020г, постановено по гр.д.
№ 324/19 по описа на РРС съдът е уважил искането по сметки на Т. Ц. Т.
частично като е осъдил Е. К. да му заплати сумата от
5 511.26лв, представляваща половината от платените от него вноски през
периода от 01.02.2018 до м.ноември 2019г по два договора за кредит,
сключени с „ОББ“АД на 03.05.2017г и от 01.12.2016г, теглени по време на
брака им, ведно със законната лихва върху главниците от 02.10.2019г до
окончателно плащане, както и 383.83лв разноски по делото. В останалата част
искането по сметки над сумата от 5511.26лв до 6565лв и за периода от
м.септември 2017 до 31.01.2018г искането по сметки е отхвърлено като
неоснователно като в тази част решението не е обжалвано.
Безспорно е че двата кредита са теглени по време на брака между
страните, които е прекратен с развод по взаимно съгласие на 01.02.2018г.
Съгласно нормите на чл.32 и на чл.36 СК разходите за задоволяване на
нуждите на семейството се поемат от двамата съпрузи/ал.1/ като за
задължения, поети за текущите нужди на семейството, съпрузите отговарят
солидарно/ал.2/. Тази солидарност закона предвижда и при законов режим на
общност, т.е на съпружеска имуществена общност между съпрузите и при
законов режим на разделност. В настоящият случай няма спор, че между
страните е съществувал законов режим на общност по време на брака им. При
този режим на съпружеска имуществена общност съществува оборимата
презумпция, че придобитото по време на брака е придобито при съвместен
принос на всеки един от съпрузите. Това важи и за получените по време на
брака парични средства от процесните два договора за кредит, сключени от Т.
3
и „ОББ“АД. В тежест на жалбоподателката е, ако оспорва, че тези парични
средства са разходвани за нуждите на семейството да обори законовата
презумпция. Това не е направено в процеса. В този смисъл са неоснователни
изложените във въззивната жалба възражения досежно доказаността на
претенцията. С оглед на което правилно първоинстанционният съд е приел, че
с прекратяване на брака между страните съпружеската имуществена общност
е прекратена и е налице разделност на задълженията като всеки от съпрузите
дължи изпълненото в повече от единия общо задължение. От заключението
на вещото лице, прието от съда и неоспорено от страните, е установено, че за
периода от 01.02.2018г до м.ноември 2019г Т. е изплатил сумата от
11 022.51лв, което безспорно надхвърля неговата ½ ид.част от задължението,
т.е Е. К. дължи от тази сума сумата от 5511.26лв. Постановеното решение в
тази част е правилно и следва да се потвърди.
С решението си първоинстанционният съд е осъдил Е. К. да плати на Т.
и разноски в размер на 383.83лв. Видно от мотивите на съдебното решение в
тези разноски са включени сумата от 11.11лв,представляваща половината от
22.23лв –държавна такса за вписване на исковата молба и сумата от 372.72лв,
представляваща част от сумата от 450лв разноски за експертизи във връзка с
искането по сметки, съразмерно с уважената част на искането. Решението в
тази част е правилно и следва да се потвърди. Съгласно нормата на чл.355
ГПК страните заплащат разноските съобразно дела си, а за присъединените
искове, каквото в случая е и приетото за съвместно разглеждане искане по
сметки, разноските се определят по правилата на чл.78 ГПК. При определяне
на дължимите от К. разноски съдът е съобразил цитираните разпоредби.
В тежест на жалбоподателката са направените от въззиваемия разноски
във въззивното производство в размер на 240лв, представляващо адвокатско
възнаграждение с ДДС, договорено и заплатено, за което е представен и
списък за разноските.
Мотивиран така, окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260280 от 20.10.2020г, постановено по гр.д.№
324/19 по описа на РРС в частта, в която Е. К. е осъдена на заплати на Т. Ц. Т.
4
сумата от 5 511.26лв, представляваща половината от платените от него
вноски през периода от 01.02.2018 до м.ноември 2019г по два договора за
кредит, сключени с „ОББ“АД на 03.05.2017г и от 01.12.2016г, теглени по
време на брака им, ведно със законната лихва върху главниците от
02.10.2019г до окончателно плащане, както и 383.83лв разноски по делото.
Решението в останалата част ,в която е отхвърлено искането по сметки
над сумата от 5511.26лв до 6565лв и за периода от м.септември 2017 до
31.01.2018г като необжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА Е. К.,ЕГН ********** от гр.Русе да плати на Т. Ц. Т., ЕГН
********** от гр.Русе сумата от 240лв, представляваща направени разноски
във въззивното производство.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5