Решение по дело №252/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по чл.274 и сл. от ГПК.

С определение № 156/11.03.2011 г., постановено от Момчилградския районен съд по гр.д. № 134 по описа за 2011 г. на същия съд е прекратено производството по делото, като е върната исковата молба на В. М. Г. от Г. против РУ “СО” – Г. и ВК “М. 9. - Г., с която е предявен недопустим иск с правно основание чл.124, ал.4 от ГПК.

Недоволен от така постановеното определение е останал частният жалбодател В. М. Г., представляван от своя процесуален представител, който го обжалва като недопустимо, неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В жалбата се сочи, че не се касаело за установяване на трудов стаж по съдебен ред, а да се установи на каква кола и с какъв тонаж е бил шофьор ищеца. Задължение на осигурителя било да впише в трудовата книжка, както и в разплащателните ведомости какви коли и с какъв тонаж е управлявал ищеца, но това не било направено. РТП към АПК – М. било прекратено без правоприемник, а ВК “М. 9. била действаща кооперация и можело да представи ведомостите и да коригира пропуските си при попълване на документите. Първоинстанционният съд нарушил разпоредбите на чл.140 и чл.143 от ГПК, като не пристъпил към изясняване на фактическата обстановка, а прекратил делото и върнал исковата молба. Нарушени били чл.7, ал.1 и чл.9 от ГПК, като не били осигурени равни възможности на страните да участват в процеса и да упражняват правата си. Моли съда да отмени обжалваното определение на Момчилградския районен съд, като недопустимо, неправилно мотивирано поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В подкрепа на доводите си представя копие от решение № 32/10.03.2010 г., постановено от РС – Попово по гр.д. № 447 по описа за 2009 г. на същия съд.

Ответниците по жалбата РУ “СО” – Г. и ВК “М. 9. – Г. не са представили отговори на основание чл.276, ал.1 от ГПК и не вземат становище по частната жалба.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от частния жалбодател констатира:

Частната жалба е допустима, а по съществото разгледана е неоснователна.

С исковата молба ищецът В. М. Г. е предявил иск за установяване на обстоятелството, че е работил като шофьор на 18-тонен камион за посочения в исковата молба период. Правният си интерес от предявяване на иска ищецът обосновава с необходимостта от категоризиране на положения от него труд във връзка с пенсионирането му (л.4 от гр.д. № 134/2011 г. по описа на РС – Момчилград). При тези данни обосновано и правилно Момчилградският районен съд е приел, че предявеният иск е недопустим и е прекратил производството по делото. В случая ищецът е предявил иск за установяване на категорията на положения от него труд, което обаче е недопустимо, тъй като съществува специален административен ред в производството по реда на чл.98 и сл. от КСО. Категорията труд се определя съгласно разпоредбата на чл.104, ал.1 от КСО и издадените въз основа на този текст подзаконови нормативни актове –Наредба за категоризиране на труда при пенсиониране и Наредба за пенсиите и осигурителния стаж (респ. Правилник за категоризиране на преда при пенсиониране - отм.) и то само по реда на специалното административно производство. От друга страна не съществува специална норма, предвиждаща допустимостта на такъв установителен иск предвид разпоредбата на чл.124, ал.4 от ГПК. Ето защо предявяването на иск за установяване на категорията на положения труд е недопустим и правилно първоинстанционният съд е прекратил производството по делото, връщайки исковата молба.

Имайки предвид изложеното, следва да бъде постановено опрÕделение, с което да бъде оставена без уважение частната жалба на В. М. Г. от Г. против определение № 156/11.03.2011 г., постановено от Момчилградския районен съд по гр.д. № 134 по описа за 2011 г. на същия съд

Ето защо и на основание чл.278, ал.1 от ГПК, въззивният съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на В. М. Г. от Г. против определение № 156/11.03.2011 г., постановено от Момчилградския районен съд по гр.д. № 134 по описа за 2011 г. на същия съд.

Определението подлежи на касационно обжалване пред ВКС при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: Членове:1. 2.