Р Е Ш
Е Н И Е
№ 269 /18.02.2020 година,
град Бургас
Административен съд - Бургас,
на тринадесети февруари две хиляди и двадесета година, в открито заседание, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева
ЧЛЕНОВЕ: Веселин Енчев
Димитър Гальов
при секретар С. Х. и прокурор Андрей Червеняков
разгледа докладваното от съдия Енчев адм. дело № 150/2020 година
Производството
по чл.63 ал.1 от ЗАНН във връзка с глава дванадесета от АПК.
Образувано е по касационна
жалба, подадена от адвокат М.Б. като процесуален представител на К.С.с ЕГН **********
в качеството му на ЕТ „К.С.“ - Царево с ЕИК *********, против решение № 171/27.11.2019
година по н.а.х.д. № 463/2019 година на Районен съд – Царево (РС), с което е
потвърдено наказателно постановление № 423589 – F401792/11.02.2019 година на началник
на отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в ЦУ на НАП (НП).
С НП, за нарушение по чл. 25
ал. 1 т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 година на министъра на финансите (Наредбата) във връзка с чл. 118
ал.1 от ЗДДС, на основание чл. 185 ал. 1 от ЗДДС, на търговеца е наложена
имуществена санкция в размер на 500 лева.
Касаторът оспорва решението с
аргументи за неправилно приложение на закона от страна на РС. Твърди, че
фактическата обстановка е възприета неправилно от съда, тъй като цената, която
е следвало да бъде заплатена за туристическата услуга, е за ползване на стая за
настаняване, а от представения регистър за настанени туристи се констатира, че
на конкретната дата лицето, посочено в НП, че е заплатило сумата от 50 лева ( и
за която не е издадена фискална бележка) е било настанено в една и съща стая с
друго лице, за което в друг АУАН и НП също е прието, че е заплатило, но не е
получило съответния фискален документ. Според касатора, по този начин е
санкциониран два пъти за едно и също нарушение – неиздаване на фискален
документ за ползването на стая в нощта на 23/24.07.2018 година от две лица.
Отделно заявява, че не е ясно как именно проверяващите служители на НАП са
установили, че за ползването на стаята е следвало да бъде заплатена именно
сумата от 50 лева/нощ, което прави недоказано извършването на нарушението –
обстоятелство, което не е било съобразено от РС.
Иска отмяна на решението и на
НП.
Прокурорът изразява писмено
становище за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е
процесуално допустима – подадена е в срок и от надлежна страна.
С НП търговецът е санкциониран
за това, че при извършена проверка на 11.08.2018 година в 13:35 часа, в
стопанисван от него обект – къща за гости „Панорама“, намиращ се в община
Царево, село Резово, улица „Крайморска“ № 10, е установено, че не е издадена
фискална касова бележка на стойност 50 лева от работещото фискално устройство -
за получено плащане в брой, за наета стая, една нощувка на 23 – 24.07.2018
година, извършено от клиента В.А.С.с ЕГН **********, регистрирана в Регистъра
за настаняване на туристи.
За да постанови оспореното
решение, РС е приел, че административното нарушение е доказано. Обсъдил е
възраженията на жалбоподателя. Издирил е приложимото право. Съпоставил го е с
правната квалификация на нарушението, направена в НП. Формулирал е мотиви за
неприложимостта на чл. 28 от ЗАНН в конкретния случай.
По установените факти и
правната им интерпретация настоящият състав приема следното.
Съгласно чл.3 ал.1 от
Наредбата, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него
продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство, освен когато плащането се
извършва по банков път. Текстът на чл.118 ал.1 от ЗДДС е възпроизведен и
доразвит в чл.25 от Наредбата, ал.1 на който гласи, че лицата, задължени да
използват ФУ, издават фискална касова бележка за всяка продажба, независимо от
документирането й с първичен счетоводен документ, с изключение на случаите,
когато плащането е по банков път, а ал.3 на същия член сочи, че фискалната
касова бележка се издава при извършване на плащането. От анализа на цитираните
разпоредби на ЗДДС и наредбата се налага изводът, че за да възникне задължение
за издаване на фискална касова бележка, следва да е налице извършена продажба
на стоки или доставка на услуги.
В конкретния случай, данните
за размера на сумите, които санкционираният търговец е следвало до получава от
наема на помещенията, са получени единствено от сведенията, които той е дал в
устна форма и които са били отразени от инспекторите в протокол за извършена
проверка от 11.08.2018 година (лист 8 от н.а.х.д. № 463/2019 година). Не са
събирани никакви доказателства (а е имало възможност) дали действително за
съответната нощувка съответното лице, посочено в регистъра (с три имена и ЕГН),
е заплатило цената, за която не е била издадена фискална бележка. Задължението
за издаване на фискален документ за извършена продажба възниква само при
заплащане на съответната дължима сума, а в административнонаказателното
производство не са събирани доказателства в тази насока – за реално заплащане
на пари от туристите, посочени в регистъра на ЕТ.
Отделно се установява, че на
23 - 24.07.2018 година в стая 6 (шест) на втори етаж от сградата, използвана от
търговеца за отдаване на помещения под наем на туристи, са били настанени две
лица – В.А.С.и С.А.С.(лист 8). ЕТ е санкциониран поотделно за настаняването на всяко от тези лица и съответно –
неиздаване на фискален документ на стойност 50 лева – при условие, че в
административнонаказателната преписка не се съдържат каквито и да е доказателства
заплащането на стаите да е било поставено в зависимост от броя на пребиваващите
в тях (т.е. лв./човек/ден). Напротив, от данните, представени от самия ЕТ, е
била констатирана различна фактическа обстановка – той е получавал заплащане за
ползването на цялата стая – 50 лева
на ден през месец юли, без това заплащане да е било поставено в зависимост от
броя на лицата, които са настанени. Така остава неясно, на какво основание
наказващият орган е приел, че С. е следвало да издаде (а не е издал) фискална
касова бележка на стойност 50 лева – за плащане от туриста В.С.и едновременно с
това – от туриста В.С.(за същата сума, за същата услуга в същото помещение и на
същата дата). Допуснато е нарушение на основен принцип на наказателното право –
non bis in idem – приложим на общо основание и
производството по санкционирането на търговеца.
От установените обстоятелства
настоящият съдебен състав прави извод, че извършването на конкретното нарушение
не е доказано по несъмнен от наказващия орган в производството по обжалване на
НП пред РС. Решението следва да се отмени, като се отмени и НП.
По изложените съображения, на основание чл. 221
ал.1 от АПК, във връзка с чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ решение № 171/27.11.2019 година по н.а.х.д.
№ 463/2019 година на Районен съд – Царево.
Вместо него постановява
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 423589 –
F401792/11.02.2019 година на началник на отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в
ЦУ на НАП.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: