РЕШЕНИЕ
№ 281
гр. Перник , 05.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на шести юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:РЕНИ П. КОВАЧКА
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-
СТОЕВА
при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА
Въззивно гражданско дело № 20211700500358 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 22 от 09.02.2021г., постановено по гр.д. № 4727/2020 г. по описа
на РС-Перник е осъдена Община Перник да заплати на А. С. В. сумата 14000,00 лв.,
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в понесени болки и страдания от
счупване на десния му крак в резултат на претърпяна злополука на *** в гр. Перник,
вследствие на подхлъзване и падане на тротоара на ул.“Първи май“, както и сумата
1741,40 лв., за обезщетение на претърпени от същата злополука имуществени вреди,
ведно със законната лихва върху двете главници, считано от *** до окончателното им
изплащане, като за разликата до пълния предявен размер от 25 000,00 лв. искът за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен като неоснователен и
недоказан. С решенето са осъдени на основание чл. 54, във вр. с чл. 49 от ЗЗД третите
лица помагачи по делото „Лиел Констракшън“ ЕООД и „Зауба“ЕАД, в качеството им
на членове на ДЗЗД Перник Комунал по предявения обратен иск, да заплатят на
Община Перник сумата 14000,00 лв., обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в понесени болки и страдания от А. С. В. в резултат на претърпяна
злополука на *** в гр. Перник, вследствие на подхлъзване и падане на тротоара на
ул.“Първи май, както и сумата 1741,40 лв. за обезщетение на претърпени от същата
злополука имуществени вреди, ведно със законната лихва върху двете главници,
считано от *** до окончателното им изплащане, след заплащане на посочените суми на
1
увреденото лице А. С. В. от Община Перник. Община Перник е осъдена да заплати на
адвокат С.Д., сумата от 1002,23 лева, определено адвокатско възнаграждение по реда
на чл.38 ЗА и Наредбата за минимални размери на адвокатските възнаграждения и на
А. С. В. сумата от 151.28 лв. съобразно уважената част на исковите претенции. „Лиел
Констракшън“ ЕООД и „Зауба“ЕАД, в качеството им на членове на ДЗЗД Перник
Комунал, са осъдени да заплатят на Община Перник сумата от 200.00 лв.
юрисконсултско възнаграждение и по сметка на Пернишкия районен съд сумата от
629.64 лв., държавна такса по двата обективно съединени обратни иска.
С определение, постановено по делото, по реда на чл. 248 ГПК А. С. В. е
осъден да заплати на Община Перник юрисконсултско възнаграждение в размер на
66,00лв. съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Постъпила е въззивна жалба от Община Перник срещу решението в частта, с
която са уважени частично предявените срещу нея искове за заплащане на
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. Обосновава се неговата
неправилност, като се сочи, че ищецът не доказал по безспорен начин мястото и
обстоятелствата, при които е настъпил инцидентът. Не са взети предвид възраженията
за съпричиняване на вредоносния резултат. Поддържа се, че участъкът от тротоара, на
който се твърди, че е настъпил инцидента бил осветен, поради което ищецът следвало
да прояви предпазливост и да се придвижва, избирайки безопасен маршрут, с което е
щял да предотврати настъпването на вредоносния резултат. От показанията на
разпитания по делото свидетел –очевидец на падането, пътното платно на ул. „Първи
май“ било почистено и ищецът, който твърди, че тротоарът бил заледен е могъл да се
движи по изчистеното пътно платно непосредствено до тротоара, което не би
застрашило придвижването му и би предотвратило инцидента. На следващо място се
поддържа, че обезщетението за претърпени болки и страдания било прекомерно
завишено, несъобразено с възстановителния период от 3 месеца и обстоятелството, че
към настоящия момент не са налице трайни увреждания за ищеца. Отправеното до съда
искане е за отмяна на решението в атакуваната част и отхвърляне на предявените
искове, евентуално за намаляване размера на присъденото обезщетение за
неимуществени вреди. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна А. С. В., в срока за отговор по чл. 263, ал.1 ГПК, не
изразява становище по жалбата.
Третите лица-помагачи на страната на ответника „Лиел Констракшън“ ЕООД
и „Зауба“ЕАД не изразяват становище.
Подадена е въззивна жалба от „Лиел Констракшън“ ЕООД и „Зауба“ЕАД
срещу решението в частта, с която са уважени предявените срещу тях от Община
Перник обратни искове. Поддържат, че с договор № 173 от 28.10.2015 г., сключен
между ДЗЗД „Перник Комунал“ и Община Перник е възложено на гражданското
дружество изпълнението на дейности по сметосъбиране и сметоизвозване на битови
отпадъци, поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване при летни
и зимни условия, в това число снегопочистване в гр. Перник, за срок от 60 месеца. В
техническото предложение, неразделна част от договора е посочен като обект на
действие на договора и улица „Първи май“, на която е станал процесният инцидент.
Фактическото изпълнение на възложените задължения за осъществяване на зимно
почистване стартира по предложение на дружеството и след регистрирано съгласие на
2
възложителя. Установеният между страните ред за извършване на дейностите
предполага преди излизане на снегопочистващата техника оперативният дежурен на
общината да бъде уведомен за началния час, вида на изпълняваните дейности и броя на
техниката, като уведомяване се дължи и след приключване на дейностите. Общината
има право да осъществява проверки за качеството на изпълнената работа по всяко
време. Всяко неизпълнение се констатира чрез изпращане до изпълнителя на
съобщение. За наличие на такова съобщение, касаещо конкретния ден, в случая
липсват твърдения и доказателства. Възложителят е приел без забележки извършената
работа през процесния период, поради което неправилно районният съд е уважил
предявените обратни искове. Претендират се разноски.
Насрещната страна – Община Перник е депозирала писмен отговор на
въззивната жалба, в който изразява становище за нейната неоснователност.
Постъпила е въззивна жалба от А. С. В. срещу първоинстанционното решение
в частта, с която претенцията му за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди е отхвърлена за разликата над сумата от 14 000 лв. до 20000 лв.. Поддържа се
неправилно приложение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД и се иска отмяната му и
уважаване на иска до посочения размер.
Насрещната страна – Община Перник е депозирала писмен отговор на
въззивната жалба, в който изразява становище за нейната неоснователност.
Третите лица-помагачи на страната на ответника „Лиел Констракшън“ ЕООД
и „Зауба“ЕАД също изразяват становище за неоснователност на жалбата.
В частта, с която предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди е
отхвърлен за разликата над сумата от 20 000 лв. до 25000 лв. решението не е
обжалвано и не е предмет на въззивна проверка.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269
ГПК, Окръжен съд Перник приема за установено следното:
Първоинстанционното решението е валидно и допустимо, в обжалваната част,
постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански
дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Относно правилността на обжалваното решение, с оглед предмета на спора,
очертан от въззивните жалби и доводите на страните, се установяват следните
относими за спора факти:
Пред районния съд са предявени искове от А. С. В. против Община Перник с
правно основание чл. 49 ЗЗД за присъждане на сумите от 1741, 40 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди от 25 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат на настъпило на *** на тротоара на ул.
„Първи май“ в гр. Перник увреждане, вследствие на падане поради подхлъзване върху
непочистен сняг и заледяване върху тротоара и на стърчащ над нивото на пътя
циментов капак на съоръжение, наподобяващо шахта, поради неизпълнение на
задължението на Община Перник за снегопочистване на уличната мрежа, ведно със
законна лихва за забава от датата на увреждането.
Районният съд е приел, че исковата претенция за заплащане на обезщетение за
3
имуществени вреди за доказана по основание и размер, а за неимуществени за
доказана в размер на 14000 лв., като за разликата до 25 000 лв. искът е отхвърлен.
Установено по делото е от свидетелските показания на св. З. и Е.,
приложената медицинска документация и СМЕ, че на *** ищецът заедно със свидетеля
З. Т. З., малко след 22 ч., си тръгнали от кафене „Фейс“ в гр.Перник. Придвижвали се
пеша към дома му, ходейки по десния тротоар на ул.“Първи май“ в посока IX
училище. Тротоарът, както и пътното платно, били непочистени от падналия сняг и
заледени. Преди да пресече пътното платно ищецът се подхлъзнал и паднал. Ищецът
изпитал силна болка и не можел да стане. Свидетеля З. се обадил на свидетеля А. Е.,
който незабавно отишъл на мястото с автомобила си и двамата със св. З. натоварили в
автомобила на А. Е. и го откарали в спешното отделение на МБАЛ „Рахила Ангелова”
АД - Перник. Там му било направено рентгеново изследване, при което била
констатирана пертрохантерна фрактура на десния му крак. Веднага след това бил
откаран и настанен в УМБАПСМ „Н. И. Пирогов“ - гр.София. На *** бил опериран,
като счупената кост е била наместена и фиксирана с необходимите остеосинтезни
средства. В болницата ищецът бил до ***. След изписването му за период около два-
три месеца бил в болничен отпуск. За този период се придвижвал с патерици.
Последвал период на физикална терапия и рехабилитация, проведен в СБПЛР ЕООД -
гр.Перник за времето *** - ***.
От заключението на вещото лице С. се установява, че ищецът е получил
счупване на дясна бедрена кост в горната й част. В такива случаи при нормално
протичане на възстановителния период, без усложнения, срокът за възстановяване е
около 8-10 месеца. В случая на ищеца е проведено оперативно лечение на счупването
на дясна бедрена кост, изразяващо се в открито наместване на счупването и фиксиране
на фрагментите с интрамедуларен пирон и винтове. След изписването е провел курс
физиотерапия и рехабилитация в СБПЛР ЕООД - гр. Перник. При извършения личен
преглед на ищеца, вещото лице установило следното: след изписването от болницата
ищецът ходил с патерици 8 месеца. Два пъти провеждал рехабилитация в СБПЛР
ЕООД - гр. Перник. Металната остеосинтеза не е отстранявана. Оплаква се от болки в
областта на счупването при физическо натоварване и смяна на времето. Експертът е
посочил, че е установил наличието на три оперативни белега по външната страна на
дясно бедро, с дължина 6 см от входното отвърстие на пирона и два белега с дължина
по 2 см от входните отвърстия на заключващите винтове. Запазен е обемът движение в
дясна тазобедрена и колянна става. Ищецът е без функционален дефицит на
десендолен крайник. Походката е самостоятелна. Движенията са възстановени.
Съгласно ППВС № 9/28.12.1966 г. отговорността по чл. 49 от ЗЗД възниква за
лицето, което е възложило работа другиму в два случая, а именно: 1) когато вредите са
причинени виновно от лицето, на което е възложена работата, чрез действия които
съставляват извършване на възложената работа, или чрез бездействия за изпълнение на
задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или от
характера на възложената работа или 2) когато вредите са причинени виновно от
лицето, на което е възложена работата, чрез действия, които не съставляват
изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с нея. Самото възлагане на работата
представлява фактическо натоварване на друг правен субект за извършване на
определена работа в чужд интерес. За отговорността по чл. 49 от ЗЗД е без правно
значение формата, чрез която е осъществено възлагането на работата. Дори в случаите,
където се изисква спазването на определена форма, неспазването на това изискване не
4
освобождава възложителя от отговорност, ако са налице всички останали предпоставки
за това (решение № 63/01.03.2016 година, постановено по гр. д. № 4885/2015 година по
описа на ВКС, ГК, ІV г. о.). Тези предпоставки са извършени действия в изпълнение на
работата или по повод на нея от лицето, на което е тя възложена или осъществени
бездействия от това лице за изпълнение на работата, причинени на трети физически
или юридически лица вреди и причинна връзка между двете. Освен това е необходимо
виновно и противоправно поведение на лицето, на което е възложено изпълнението на
работата (решение № 964/11.04.1964 година, постановено по гр. д. № 124/1964 година
по описа на ВС, ГК, І г. о.), като не се изисква такова по отношение на възложителя,
чиято отговорност е обезпечително-гаранционна. Съгласно ППВС № 7/29.12.1958
година отговорността по чл. 49 от ЗЗД е за чужди виновни противоправни действия; тя
има обезпечително-гаранционна функция; тази отговорност не произтича от вината на
лицето, което е възложило работата, и затова няма място за възражение, че то е
невиновно, и за доказване на неговата невиновност. Лицето, което е възложило
работата може да се освободи от тази отговорност, ако се установи, че лицето, на което
е възложена работата, не е причинило никаква вреда; ако неговите действия не са
виновни и противоправни или ако вредата не е причинена при или по повод на
възложената му работа, в какъвто смисъл е и ТР № 88/12.09.1962 година на ОСГК на
ВС, а също така и решение № 266/21.01.2020 година, постановено по гр. д. №
1255/2019 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о. Отговорността на юридическо лице по
чл. 49 от ЗЗД може да възникне при посочените предпоставки както в случаите, когато
лицата на които то е възложило изпълнението на работа причинят вреди поради
неправомерните си и виновни действия, така и в случаите когато то по силата на
съответен акт е задължено да извърши определено действие, но работниците и
служителите, чрез които същото действа или третите лица, на които е възложено
извършването на работата бездействат и от това бездействие произтекат вреди за трети
лица.
Според така установените факти следва, че са налице всички елементи от
състава на чл. 49 ЗЗД - установено е травматично увреждане на ищеца, което е
настъпило вследствие неподдържането на улицата от сняг и заледени участъци.
Деликтът е резултат от наличието на необезопасен и неподдържан тротоар/улица като
елемент от пътната инфраструктура на община Перник и нейна собственост /чл. 8, ал.3
ЗП, вр. чл. 3, ал.2, т.1 ЗОС/, чиято поддръжка, в това число и за ремонтиране,
обезопасяване и поддържане на тротоара/улицата е в тежест на общината /чл. 31, ал.1
ЗП, вр. чл. 5, ал.1 и 2 ЗП, вр. §1, т.2 от ДР на ЗП/, без означение за извършван ремонт
или забрана за ползване, което да позволи на ищеца да възприеме и избегне
опасността. С оглед на което и на осн. чл. 49 ЗЗД отговорността възниква за Община
Перник, тъй като полагането на системни грижи за осигуряване на целогодишна
нормална експлоатация на общинските пътища и улици, част от които е на ул. "Първи
май" на гр. Перник, е задължение на ответника Община Перник. За осъществяване на
отговорността по чл. 49 ЗЗД е достатъчно да се установи, че увреждането е извършено
поради бездействие на служител на Община Перник и без да е установено кое точно е
това лице, тъй като общината е отговорна за вредите, които са причинени от нейни
служители, и тогава, когато не е установено от кои служители конкретно са причинени
същите вреди. Същевременно при възложената му док. тежест ответникът не е
установил, че на процесната дата улицата е била почистена, поради което не е
изпълнил правното задължение да поддържа състоянието й с цел осигуряване на
безопасното придвижване по нея. От показанията на свидетеля-очевидец З. се
5
установява, че настилката на конкретния участък от ул. "Първи май", където е станала
злополуката с ищеца, била заледена съответно, че ищецът се подхлъзнал на заледен
участък, поради което паднал на земята.
При определяне размера на обезщетението съгласно чл. 52 от ЗЗД, въззивният
съд взе предвид конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики -
характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено,
последици, продължителността и степен на интензитет на болките и страданията,
продължителността на възстановителния период и др. С оглед на това се отчитат
претърпените болки и страдание, описани от медицинската експертиза и
продължителността и интензитета на страданието /при злополуката и след това ищецът
е изпитал болки и страдания, които в първите два месеца са били с по – голям
интензитет/; характерът и степен на увреждането /счупване на бедрена кост /.
Ограниченията, които е следвало да изтърпи ищецът /счупването е наместено и е
поставен инструментарен пирон и винтове, като затрудненото движение на десния
крайник е било за срок повече от 30 дни; възстановителният период е протекъл за срок
около 8 месеца, както и че самото негативно изживяване, като болки, страдания и
неудобства, имайки предвид характера, степента и продължителността им, са
естествена последица от претърпените от ищеца телесни повреди, тъй като всеки
човек, претърпял физическа травма, изразяваща се в счупване на дясна бедрена кост,
изживява негативни емоции, включително и твърдяните и доказани от ищеца болки и
страдания, което е потвърдено и от гласните доказателства, както и обстоятелството, че
към момента на извършения преглед не е налице функционален дефицит. При
съвкупната преценка на тези обективно съществуващи обстоятелства въззивният съд
приема, че справедливият по смисъла на чл. 52 ЗЗД паричен еквивалент на
претърпените от ищеца неимуществени вреди е в размер на 20 000 лв. или още 6000
лева към определените от районния съд 14 000 лева. Сумата от 20 000 лева според
настоящия състав е адекватна да обезщети жалбоподателя за всички претърпените от
него морални вреди от непозволеното увреждане и е съобразена с принципа за
справедливост, визиран в чл. 52 от ЗЗД и със съдебната практика при определяне на
обезщетения при сходни увреждания. Върху сумата от 20 000 лева се дължи и законна
лихва, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане.
При изложените съображения, решението в частта му, с която искът за
обезщетение за неимуществени вреди по чл. 49 от ЗЗД е отхвърлен за разликата над 14
000 лв. до 20 000 лв. ще следва да се отмени и вместо това се постанови ново решение,
с което искът се уважи за още 6 000 лева към присъдените 14 000 лева със законна
лихва от *** до окончателното й изплащане. В останалата си обжалвана относно
присъденото обезщетение първоинстанционното решение е правилно и
законосъобразно, поради което следва да се потвърди.
В отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат. Поддържа се, че ищецът не проявил
предпазливост при придвижването си. Сочи, че с оглед отразеното в приложената
епикриза наличие на алкохолна зависимост, че се поставя въпросът дали ищецът е бил
в трезво състояние в момента на настъпване на инцидента, което е от значение за
реакциите му при придвижване. Ответникът не ангажира доказателства за този факт, а
същевременно твърдението му се опровергава от показанията на св. З., според които
при посещението си в заведение, непосредствено преди инцидента ищецът не е
употребявал алкохол. От събраните гласни и писмени доказателства, както и от СМЕ
6
не може да се направи извод, че увреждането на ищеца е обусловено и е в причинна
връзка с поведението на последния, т.е. че е съпричинил вредите. Поведението на
ищеца е в съответствие с разпоредбата на чл. 108, ал. 1 ЗДП, вменяваща му задължение
като пешеходец да се движи по тротоара, и само когато това е обективно невъзможно,
по пътното платно – ал. 2. Не е доказано по делото от ответника, че настъпилите
увреждания е нямало да настъпят или щяха да бъдат по- малки, ако ищецът е избрал
алтернативен маршрут или до каква степен е могло безпрепятствено да премине, за да
се приеме съпричиняване. Приемането на обратното би довело до неоснователно
накърняване на правната сфера на увреденото лице и до автоматичен принос на всички
пешеходци ползващи улица/тротоар, който е покрит със сняг и заледени участъци и не
е обезопасен, която хипотеза е извън законово регламентираните. Напротив, ако
Община Перник е била изпълнила задълженията си за поддръжка и обезопасяване на
улицата/тротоара, ищецът е щял да премине безпрепятствено по него и е нямало да се
стигне до увреждането му, поради което не съществува основание размерът на
дължимото обезщетение да бъде намалено.
По отношение на претендираните от ищеца разходи за закупуване на
реконструктивен къс бедрен пирон с винтове, заплащане на потребителска такса и
рехабилитация, съдът счита, че се установява от съвкупната преценка на представените
епикризи и фактури и фискални бонове, че последните удостоверяват разходи,
свързани с лечението и възстановяването на ищеца, обусловено от инцидента с него.
Въпросните документи са издадени след инцидента и съдържат информация за вида и
стойността на платените от ищеца медицински услуги и за закупуване на предписаните
медицински изделия, поради което следва извод за относимостта им към настоящия
правен спор, включително това се установява и от съдебно-медицинската експертиза,
които несъмнено са били необходими и използвани за лечението на полученото от него
увреждане. Налице е причинна-следствена връзка на извършените от ищеца разходи и
противоправното поведение, за което ответникът носи гаранционно-обезпечителна
отговорност и следователно му се дължат от ответника като обезщетение за
имуществени вреди в размер на сумата 1741 лв., в какъвто размер е и претенцията на
ищеца.
С решението си в тази част първоинстанционният съд е достигнал до идентични
правни изводи и краен резултат с тези на въззивния съд и следва да бъде потвърдено,
включително и в частта за разноските. Въззивната жалба на Община Перник е
неоснователна.
По въззивната жалба на "Лиел Констракшън", гр. София и "Зауба" АД, гр.
София:
По искане на ответника като трети лица помагачи са конституирани "Лиел
Констракшън", гр. София и "Зауба" АД, гр. София, като е приет за съвместно
разглеждане предявеният против тях обратен иск с правно основание чл. 54 ЗЗД.
Ищецът по обратния иск е навел доводи, че дейността по зимно почистване е
възложена на двете дружества, които не са изпълнили в уговорения обем възложената
им работа. Въпреки, че в отговора си на исковата молба по предявения срещу него иск
е направил признание на факта, че процесният участък от улицата и прилежащите към
нея тротоари са били почистени от дружествата изпълнител, то с изложените
твърдения при предявения обратен иск е направила оттегляне на това признание.
7
Ответниците по обратния иск са го оспорили с твърдения, че са изпълнили
работата, която е приета от възложителя без възражения.
С обжалваното решение съдът е приел, че не е доказано по делото, че "Лиел
Констракшън" ЕООД и "Зауба" АД, като изпълнители по договора за изработка, са
изпълнили възложените им по същия договор работи в пълния уговорен между
страните обем и е уважил предявения обратен иск като ги е осъдил да заплатят на
община Перник сумите, които последната е осъдена да заплати на ищеца по делото.
За да се ангажира регресната отговорност на изпълнителя на възложената работа
пред възложителя, който е изплатил обезщетение на пострадалия, следва да се
установи кои работи са възложени и кога и как те са изпълнени. Изпълнителят няма да
отговаря само в случай, че той е изпълнил надлежно всички възложени задължения по
договора за изработка.
В случая по делото се установява, че между Община Перник и ответниците по
обратния иск в качеството им на изпълнители под формата на консорциум,
организиран като гражданско дружество ДЗЗД Перник Комунал е сключен Договор №
173/28.10.2015 год., с който им е било възложено срещу заплащане да извършват
сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци, поддържане чистотата на
териториите за обществено ползване при летни и зимни условия, в това число и
снегопочистване. Няма спор по делото, че възложените с договора дейности по
зимното поддържане на улици, булеварди и други обществени места на територията на
Община Перник, осъществявани в периода 01 ноември до 31 март, включват и
механизирано обработване на улични платна чрез разпръскване на подходящи смеси,
механизирано почистване от сняг на уличните платна и площади, механизирано
почистване от сняг на централната пешеходна зона, ръчно обработване на
тротоарите, подлези, надлези, спирки на МГК и други места за обществено ползване
чрез разпръскване на смеси, ръчно почистване на сняг и стъргане на отъпкан сняг
и лед, което обхваща и тротоари, пешеходни зони и пешеходни пътеки, товарене и
извозване на сняг. Независимо от обстоятелството, че в договора не се съдържа
конкретизация на местата, площадите, улиците и т. н., които е следвало да се почистят
от изпълнителя, то предвид формулировката на чл. 1 от договора, съдът приема, че
улицата, на която е станало увреждането на ищеца по главния иск, попада в неговия
предметен обхват. Улицата е част от урбанизираната територия на Община Перник, а и
липсват доказателства същата да е изключена изрично от почистването.
Настоящият съдебен състав споделя разрешението, дадено в Решение № 123 от
11.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2769/2018 г., III г. о.,. решения № 1100 от 4.7.2003 г.
по гр. д. № 1876/2002 г. на Пето ГО, № 1661 от 6.12.1999 г. по гр. д. № 972/99 г. на Пето
ГО, № 231 от 13.07.2011 г. по т. д. № 1056/2009 г., № 121 от 27.09.2013 г. по т. д. №
621/2012 г. на Първо ТО на ВКС, според което приемането е задължение на
поръчващия представлява не само фактическо, но и правно действие, което съдържа
мълчаливо признание, че изработеното съответства на уговореното. Затова приемането
може да бъде извършено както с изрично волеизявление, така и с конклудентни
действия. Съгласно чл. 264, ал. 2 от ЗЗД при приемането поръчващият трябва да
прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен
ако се касае за недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на
приемане или недостатъци, появили се по-късно. Ако поръчващият не направи такива
възражения, работата се счита приета според чл. 264, ал. 3 от ЗЗД и поръчителят вече
8
не може да иска обезщетение за вреди от лошо изпълнение. Разпоредбата на чл. 264,
ал. 3 от ЗЗД въвежда необорима законова презумпция за приемане на изработеното,
поради което след като веднъж работата е била приета изрично или с конклудентни
действия, правните последици от приемането са настъпили и не могат вече да бъдат
ревизирани от страните.
В конкретния случай не се установява изпълнение, за което да се постави
въпросът дали е прието. Преценката относно изпълнението на един договор е винаги
конкретна и следва да бъде направена въз основа на всички събрани по делото
доказателства относими към спорната дата и място, където е трябвало да се извърши
почистването. Настоящият въззивен състав, намира, че в конкретния случай липсват
доказателства за извършено почистване на улицата, на която се е подхлъзнал и паднал
ищецът по главния иск и противен извод не може да се обоснове с приложените по
делото ежедневни констативни протоколи за отчитане на извършени дейности по
зимно поддържане от 14.12.2018 г., 18.12.2018 -21.12.2018 г., касаещи дни преди и след
процесната дата, както и от ежедневния констативен протокол от 17.12.2018 г.,
обективиращ приемане на работата по механизирано обработване на уличните платна
чрез бутане, в който е посочена площ на улиците, но не фигурира нищо за тротоарите,
които поначало е уговорено да се обработват ръчно, чрез разпръскване на смеси и
стъргане.
В чл. 8 от договора е разписана процедурата за осъществяване на контрол върху
извършената в изпълнение на договора за изработка дейност и е уговорен начина на
констатиране, отчитане и приемане на свършената работа. Страните по договора са се
договорили това да става чрез съставяне на ежедневни констативни протоколи,
обобщен констативен протокол и за установяване на извършените и подлежащи на
заплащане видове работи, каквито са почистването на улицата, на която е пострадал
ищецът по главния иск. Релевантно за приемането по см. на чл. 264, ал. 1 ЗЗД е онова
изрично изявление на възложителя, придружаващо реалното предаване на готовия
резултат, че счита същия за съобразен с договора, или онези конклудентни действия,
придружаващи фактическото получаване на изработеното, с които недвусмислено
следва, че е налице мълчаливо изразено съгласие от последния за такова одобрение. В
този смисъл, простото разместване на фактическата власт върху работата, без
съпровождащо го изрично или мълчаливо изразено изявление на поръчващия, че
възприема същата за съобразена с договора, не съставлява приемане. /в този смисъл е
Определение № 687 от 13.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2061/2020 г., IV г. о., ГК/.
Предвид на горното, настоящият въззивен състав, намира, че не е установено по
делото изпълнението на възложената с договор № 173 работа по почистване на
тротоара на ул. „Първи май“ в посочения участък на гр. Перник, респ. приемане на тази
работа, поради което са налице предпоставките за ангажиране отговорността на
изпълнителя. С оглед на това и на основание чл. 54 във вр. с чл. 122, ал. 1 от ЗЗД,
"Лиел Констракшън" ЕООД и "Зауба" АД дължат при условията на солидарност
обезщетение за претърпените от възложителя в резултат на неизпълнение на
задълженията им, произтичащи от договор № 173 /28.10.2015 год. вреди.
Отговорността по обратния иск възниква в следствие на договорно
неизпълнение, а не на деликтно основание, поради което върху присъдените от
районния съд суми от 14 000 лева и от 1741,40лева се дължи законна лихва от датата
на предявяване на обратния иск - 08.10.2020 г. до окончателното й изплащане.
9
Претенцията за присъждане на законна лихва от датата на увреждането-*** до датата
на предявяване на обратния иск - 08.10.2020 г. се явява неоснователна и следва да се
отхвърли, като в тази част първоинстанционното решение следва да се отмени.
С оглед изхода на делото Община Перник следва да заплати на А. С. В. още
836.92 лева разноски по делото, направени в първоинстанционното производство, а на
адв. С.Д. от АК-Перник и на основание чл. 38 от ЗА адвокатско възнаграждение в
размер на 76. 69 лева за осъществено от него процесуално представителство пред
първата инстанция.
Следва да се отмени определението по чл. 248 ГПК, с което е допълнено
решението и са присъдени на Община Перник разноски за юрисконсултско
възнаграждение за разликата над 42, 75 лв. до присъдените 66, 00 лв.
Следва да се осъдят Лиел констракшън" ЕООД и "Зауба" АД да заплатят по
сметка на РС-Перник още 240, 36 лв. държавна такса по двата обратни иска.
С оглед изхода от обжалването, ищецът А.В. има право на разноски, но същият
не е претендирал такива пред въззивната инстанция.
Предвид изхода от обжалването, ответниците по обратния иск – жалбоподателя
следва да заплатят на Община Перник разноски за защита срещу жалбата в размер на
100 лева.
Водим от горното и в същия смисъл, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 22/09.02.2021 год., постановено по гр. дело № 4727/2020
год. по описа на Районен съд-Перник, В ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявеният от
А. С. В. против Община Перник иск по чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45 ЗЗД за присъждане
на обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в понесени болки и страдания
от счупване на десния му крак в резултат на претърпяна злополука на *** в гр. Перник,
вследствие на подхлъзване и падане на тротоара на ул.“Първи май“, за сумата от 6 000
лева /представляваща разликата между присъдените 14 000 лева до 20 000 лева/, ведно
със законната лихва, считано от *** до окончателното й изплащане, както и
определение № 135/14.05.2021г. в ЧАСТТА, в която А. С. В. е осъден да заплати на
Община Перник сумата от 23,25 лв., представляваща разликата над 42,75 лв. до
присъдените 66,00 лева юрисконсултско възнаграждение и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Община Перник с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, пл. Св. И. Рилски" № 1 А да заплати на основание чл. 49 вр. с
чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД на А. С. В. с ЕГН ********** сумата от още 6 000 /шест
хиляди/ лева разликата между присъдените 14 000 лева и 20 000 лева/, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди /болки и страдания/ от причиненото
му увреждане - счупване на десния му крак в резултат на претърпяна злополука на ***
10
в гр. Перник, вследствие на подхлъзване и падане на тротоара на ул.“Първи май“,
ведно със законната, считано от *** до окончателното й изплащане.
ОТМЕНЯ Решение № 22/09.02.2021 год., постановено по гр. дело № 4727/2020
год. по описа на Районен съд-Перник, в ЧАСТТА МУ, с която е „Лиел Констракшън“
ЕООД и „Зауба“ЕАД, в качеството им на членове на ДЗЗД Перник Комунал са осъдени
да заплатят на Община Перник законната лихва върху обезщетенията за имуществени
и неимуществени вреди, считано от *** до предявяване на обратните искове –
08.10.2020г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исканията за присъждане на законна лихва върху обезщетенията за
периода от *** до предявяване на обратните искове – 08.10.2020г. като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ПОТВЪРЖДАВА Решението в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА Община Перник с ЕИК ********* с адрес: гр. Перник, пл. "Св. И.
Рилски" № 1 А да заплати на А. С. В. с ЕГН ********** сумата от 836.92 лева -
разноски по делото, направени в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА Община Перник с ЕИК ********* с адрес: гр. Перник, пл. "Св. И.
Рилски" № 1 А да заплати на адв. С.Д. от АК-Перник и на основание чл. 38 от ЗА
адвокатско възнаграждение в размер на 76. 69 лева за осъществено от него
процесуално представителство пред първата инстанция.
ОСЪЖДА Лиел Констракшън" ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж. к. "Люлин", ул. " 722-ра, № 2 " ет. 2 и "Зауба" АД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Цариградско шосе" №
48-50 да заплатят по сметка на Районен съд-Перник държавна такса в размер на 240,36
лева, ведно със законната лихва върху държавни вземания, считано от влизане на
решението в сила до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Лиел Констракшън" ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление: гр. София, ж. к. "Люлин", ул. " 722-ра, № 2 " ет. 2 и "Зауба" АД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Цариградско шосе" №
48-50 да заплатят на Община Перник с ЕИК ********* с адрес: гр. Перник, пл. "Св. И.
Рилски" № 1 А, сумата от 100 /сто/ лева, представляваща направени разноски във
въззивното производство.
Решението е постановено при участие на "Лиел Констръкшън" ЕООД гр. София
и "Зауба" АД гр. София като трети лица –помагачи.
Първоинстанционното решението в частта, с която предявеният иск за
обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над сумата от
20 000 лв. до 25000 лв. не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението в частта, съдържаща произнасяне по иска за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди в размер на 1741, 40 лв. не подлежи на касационно
обжалване.
В останалата част решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд, при условията на чл. 280, ал. 1 и 2 от ГПК, в 1-месечен срок от
11
връчването на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12