Р Е Ш Е Н И Е
град
Бургас, № 624 / 27.04.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на осми
април, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИР ХРИСТОВ
ДИАНА ГАНЕВА
при секретар С.А., изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 2363/2020г. за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с
чл.208 и сл. от АПК.
Касаторът К.С.К., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, със
съдебен адрес ***, офис № 2, чрез адвокат А.Д.,***, е оспорил решение № 260223/10.10.2020г.
по АНД № 2811/2020г. по описа на Районен съд Бургас, с което е изменено наказателно
постановление № 20-0769-001565/27.05.2020г. на началника група към ОД на МВР –
Бургас, Сектор „Пътна полиция“ в частта относно квалификацията на деянието и
размера на наказанието глоба.
С наказателното постановление за нарушение на чл.21, ал.2 от
Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл.182, ал.4 във вр. с
ал.1, т.6 от същия закон на касатора е наложена глоба в размер на 1400 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца, като съдът преквалифицирал
приложената санкционна разпоредба от чл.182, ал.4 вр. с ал.1, т.6 от ЗДвП, на чл.182,
ал.1, т.6 от ЗДвП и намалил размера на наложеното наказание „глоба“ от
1 400 лв. на 700 лв.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно. Иска да
бъде отменено, а по съществото на спора - да бъде отменено наказателното
постановление. Претендира разноски за двете инстанции.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не изпраща
представител.
Ответникът по касация ОД на МВР - Бургас, редовно уведомен, не
изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура Бургас – прокурор Христо
Колев, счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение
предлага да бъде оставено в сила.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите
и възраженията на страните намира следното:
Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано
лице, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е неоснователна.
К.С.К. е наказан за това, че на 04.10.2019 година в 04:33 часа
в гр.Бургас, път Е 773 км 491 до бензиностанция Ромпетрол в посока от кв.Ветрен
към КПП-1, в условията на повторност (ел.фишове серия К № 2566028/25.02.2019
година и серия К № 2581235/05.03.2019 година на с-р „ПП“ - Пловдив влезли в
сила на 10.09.2019 г. за същите по вид нарушения), управлявал собствения си
л.а. със скорост 144 км/ч при максимално допустима скорост за движение в
населено място въведена с пътен знак В-26 до 90 км/ч.
Административнонаказващият орган е приел, че е нарушена
нормата на чл.21, ал.2 от ЗДвП.
Скоростта е установена със стационарна радарна система MULTA
Radar SD 580 с фабр. № 0029D32D4F9 снимка № S0000566F014, показана на водача
при запознаване с нарушението.
Има декларация по чл.188 от ЗДвП и покана по чл.40, ал.1 от ЗАНН. Отчетен е толеранс 3% от измерената скорост. Участъка е сигнализиран с
пътен знак Е-24.
Съгласно чл.21, ал.2 от ЗДвП когато стойността на скоростта,
която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се
сигнализира с пътен знак.
Съгласно чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП водач, който превиши
разрешената максимална скорост в населено място, се наказва за превишаване над
50 km/h - с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно
превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h
глобата се увеличава с 50 лв.
Съгласно чл.182, ал.4 от ЗДвП, когато нарушението по ал.1, т.1
- 5, ал.2 и ал.3, т.1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното
нарушение глоба в двоен размер, а за повторно нарушение по ал.1, т.6 и ал.3, т.6
- предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от
право да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца.
Районният съд, след като обсъдил всички доказателства, приел,
че фактът на повторността е елемент от обективната страна на нарушението,
поради което непосочването му в АУАН не може да бъде санирано на основание
чл.53, ал.2 от ЗАНН и е изменил наказателното постановление като е
преквалифицирал приложената санкционна разпоредба от чл.182, ал.4 вр. с ал.1,
т.6 от ЗДвП на чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП и е намалил размера на наложеното
наказание „глоба“ от 1 400 лв. на 700 лв.
Обжалваното
решение е валидно, допустимо и правилно.
Подадената
касационна жалба е бланкетна. В нея не се съдържат конкретни възражения. Твърди
се общо, че обжалваният съдебен акт е неправилен, незаконосъобразен и
необоснован и се иска неговата отмяна.
Съдебното
производство пред районния съд е започнало въз основа на подадена от настоящия
касатор жалба срещу наказателно постановление № 20-0769-001565/27.05.2020г.,
издадено от началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Бургас. Тази
жалба също не съдържа конкретни възражения. По делото пред районния съд е
представена административнонаказателната преписка в цялост, в т.ч. и съставения
от стационарно техническо средство клип, от който се вижда регистрационният
номер на автомобила и скоростта, с която той се движи, датата и часа, когато
това е било установено и мястото, където е поставено стационарното техническо
средство. Представени са доказателства за това, че автомобилът с този
регистрационен номер е собственост на К.С.К., който е процесният касатор.
Същият е попълнил декларация по чл.188 от ЗДвП, в която изрично е посочил, че
на датата и в часа, посочени в наказателното постановление, именно той е
управлявал лек автомобил с рег. № В 3470 НА. Представени са доказателства за
одобрен тип средство за измерване от Български институт по метрология, както и
такива за извършен последващ оглед на техническата годност на видео системата,
с която е установено нарушението. Събрани са доказателства за монтиран пътен
знак Е24 в района на стационарното техническо средство, както и доказателства
за компетентността на органа, издал наказателното постановление. Съдът е
приобщил към доказателствата и схема на пътните знаци в процесния участък,
която е изискал от Община Бургас, придружена с подробно описание относно
мястото на поставяне на знаците. За насроченото на 11.09.2020г. съдебно
заседание настоящият касатор, тогава жалбоподател, е бил надлежно призован чрез
адвокат Банков, който по силата на представено с жалбата пълномощно е бил
неговият упълномощен процесуален представител пред Районен съд Бургас. От
датата на получаване на съобщението да съдебното заседание са изминали повече
от 7 дни. Жалбоподателят и неговият пълномощник не са взели участие в съдебното
заседание, след което на 01.10.2020г. съдът е постановил решението, което се
обжалва в настоящото производство. Така описаните обстоятелства обосновават
извода, че съдът не е нарушил съдопроизводствените правила, които в конкретния
случай са регламентирани от ЗАНН и от субсидиарно приложимия в производството
пред районния съд НПК. В мотивите на решението съдът е обсъдил всички
доказателства, изложил е фактите, които се извличат от тях и правилно ги е
подвел под приложимата правна норма.
Съдът
с решението е преквалифицирал деянието, доколкото в АУАН наказаното лице не е
било обвинено за квалифициращия признак повторност, а в наказателното
постановление е наложено наказание именно за извършване на нарушение в
условията на повторност.
В
тази част съдебното решение също е правилно. За да се приложи институтът на
повторност, освен наличието на доказателства, които да обосновават
съществуването в конкретния случай на такава повторност, абсолютно е задължително
привлеченото към отговорност лице да бъде обвинено, че е извършило нарушението
в условията на повторност и едва тогава да бъде санкционирано по реда на този
квалифициран състав. Този съдебен състав счита, че след като доказателствата
еднозначно сочат за извършено нарушение, изразяващо се в превишаване на
максимално разрешената скорост, установена със знак В26, то правилно съдът е
наложил наказание, като се е позовал на основния състав на нарушението, а
именно на санкционната разпоредба на чл.182, ал.1, т. 6 от ЗДвП.
По изложените мотиви обжалваното решение на РС – Бургас следва
да бъде оставено в сила.
На основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. с
чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд Бургас,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260223/10.10.2020г. по АНД №
2811/2020г. по описа на Районен съд Бургас.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: