Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 329
Дата 13.11.2019 година
Пловдивски апелативен съд,търговско отделение,трети търговски състав
Председател:Красимир Коларов
Членове:
Георги Чамбов
Емил Митев
Секретар: Златка
Стойчева
открито съдебно заседание на 16.10.2019 г.
разгледа
докладваното от Емил Митев
въззивно търговско дело № 388 по описа за 2019 година
Производството
е въззивно по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано
е по въззивната жалба на „З. д.Е.Р. „ЕАД ЕИК.. против
Решение № 247 от
10.05.2019 г., постановено от
Пловдивският окръжен съд по търг.дело №
684/2018 г по описа на съда.
По силата на обжалваното решение съдът
е осъдил ответното застрахователно дружество З.Д. „Е. Р.“ЕАД да заплати на
К. Г. С. с ЕГН: ********** сумата
40 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпените
неимуществени вреди – причинените болки и страдания от смъртта на неговия брат Й. Г.С., настъпила при ПТП на 11.07.2013 г. на автомагистрала „Т.“ в посока към град
Б., ведно със законната лихва върху
присъдената главница, считано от 11.09.2015 г. до окончателното изплащане.
Решението
се обжалва в осъдителната му част като постановено в нарушение на
материалния закон и конкретно на
разпоредбата на чл.493а,ал.4 от КЗ.
Жалбоподателят счита, че по делото
не е установена дълбока и трайна
емоционална връзка между ищеца и неговия починал брат.
Поддържа се оплакването, че присъденото от съда обезщетение в размер на 40 000 лева е
значително завишено и не съответства на
критериите в ППВС № 4/68 г. и „ конюнктурата в страната“.
Решението се оспорва и в частта
му, с която е присъдил законната лихва
върху главницата, считано от датата на
деликта, т.е. дата на смъртта на починалото лице. В тази част решението е
постановено в нарушение на чл.497,ал.1 КЗ-нов.
Претендира се лихвата за забава
да се присъди, считано от 18.08.2018 г.,а не от датата на деликта –
18.11.2013 г.
Въззиваемия К.С. чрез пълномощника си
адвокат С. Н. поддържа писмен отговор на
въззивната жалба, съгласно който жалбата
е неоснователна.
Пловдивският апелативен съд след проверка на изложените във въззивната жалба
оплаквания и доводи, приема за
установено следното:
Предявеният
иск е с правно основание – чл.226,ал.1 от КЗ /
отм./,във връзка с чл.208,ал.1 КЗ/
отм./.
По
делото е безспорно установено,
че на 11.07.2013 година на Автомагистрала „Т.“ на 266 км. в посока Б. е настъпило пътно-транспортно произшествие
с лек автомобил „Р. -400“, с регистрационен № ... Лекият
автомобил е бил управляван от
лицето Р. И. Б., която се е движела по
автомагистрала „ Т.“ на прав участък със скорост от 144 км в час. Не се
спори, че при тази скорост е настъпило
внезапно отлепване и разкъсване
на протектора на дясната задна гума на
лекия автомобил. Получила се
е ротация около вертикалната ос, минаваща през масовия
център в посока, обратна на часовниковата стрелка. В резултат на
това е последвал удар в лявата странична мантинела, като първоначалният удар в
мантинелата е с предна, челна,лява част,като
вторият удар е със задна ,дясна странична част. Движението на
лекия автомобил от момента на отлепването и разкъсването на протектора
на дясната задна гума е било при пълна загуба на управлението му от страна на водача
Р. Б.. Установено е, че в
крайната фаза на ротацията от лекия автомобил са изпаднали пътниците на задната седалка, сред
които е бил и лицето Й. Г.С. – брат на
ищеца .
По делото е установено, че в резултат на настъпилата черепно мозъчна травма лицето Й. Г.С. е починал на
18.11.2013 г.
Основното
оплакване, съдържащо се във въззивната жалба е,че първоинстанционният
съд е приел неправилно , че е налице
съпричиняване от страна на пострадалия
в размер на 50 %, без да обоснове този си извод.
По делото не се спори,че
починалият Й. С. в момента
на удара
е пътувал като пътник, без да е
поставил предпазен колан. Този
факт обуславя съпричиняване от страна на пострадалия, което въззивният
съд определя в размер на 20 %.
От
друга страна е установено,
че именно починалият е бил собственик на процесния автомобил и негово е
задължението да поддържа последния в състояние на техническа
изправност.
Няма спор и това е установено,че и четирите автомобилни гуми са от различни марки, модел,размера на
ширината на протектора и разлика в диаметрите.
Това е способствало за
настъпването на
автозлополуката,настъпила поради внезапното разкъсване на задната дясна
гума .
С
оглед на това и ПАС приема,
че в случая е налице съпричиняване на
пострадалия в размер на 30 % или общият размер на съпричиняването е 50%, както
правилно е приел първоинстанционният съд
в обжалваното решение. Да се приеме,
че съпричиняването е 70%, както счита
жалбоподателят във въззивната си жалба – това означава да се игнорира
факта, че катастрофата е
настъпила поради това, че водачът Р. Б. е управлявала процесния автомобил със скорост 144 км./ ч.
Вярно е че това е станало на
автомагистрала, на прав участък, но от друга страна водачът е бил длъжен да
съобрази,че автомобилът е с четири
различни като модел гуми,т.е. не е технически изправен. Ако бе отчел този видим факт, то не би поел непремерения риск
да управлява автомобила с такава висока скорост,при която задната дясна гума внезапно се е
разкъсала. Състоянието на гумите и особено това на задните гуми е било видимо за водача и
последният е могъл да съобрази този факт при преценката за това
– дали да приведе в движение процесния
автомобил, респ. каква е безопасната за това скорост.
Като не е направил това и не е съобразил факта, че автомобила е технически неизправен – с това е
нарушил разпоредбата на чл.20,ал.2 ЗДв.П, задължаваща го да съобрази
скоростта на движение на управлявания автомобил с неговото
техническо състояние. С оглед на това и ПАС намира, че съпричиняването от страна на пострадалия е 50% ,както
правилно е приел първият съд, без да обоснове по-подробно този си извод.
Второто оплакване, изложено във
въззивната жалба е, че съдът при постановяване на решението си не е съобразил
разпоредбата на чл.493а,ал.4 КЗ. Тази разпоредба разширява кръга от лицата,легитимирани да претендират обезщетение посочен в
чл.493а,ал.3 КЗ. Съгласно
чл.493а,ал.4 по изключение ,когато друго лице ,извън лицата
по ал.3
претърпи неимуществени вреди вследствие смъртта на смъртта на пострадалото лице,тъй като е
създало трайна и дълбоко емоционална връзка с починалия,то на последния се
дължи обезщетение, размерът на което се определя по методика, която предстои да
бъде утвърдена с подзаконов нормативен акт – наредба по ал.2 на чл.493а КЗ.
За
връзката между двамата братя
показания е депозирал техният баща –
свидетелят Г. Й. С.,който е установил, че братята са израснали
заедно, разликата между тях е била четири години. По-големият брат Й. е оказвал по-благоприятно
влияние върху по-малкия брат и връзката между тях е основана
на взаимна братска обич и
уважение. К. много тежко заедно с всички
в семейството е приел смъртта на по- големият си брат,затворил се е в себе си,а
и в продължение на четири месеца брат му
е бил в състояние на кома- между живота и смъртта. Съдът кредитира показанията на свидетеля Г. С.,който е баща и
е имал трагичната съдба да погребе по-големият си син. Всеки съд трябва да се отнася с уважение към
показанията на такъв един свидетел, които са достатъчно убедителни за да се
приеме, че между братята е съществувала братска и дълбока емоционална връзка.
Първоинстанционният съд е определил справедливо обезщетение за причинените болки и страдания в общ размер
на 80 000 лв.
На основание чл.51,ал.1 ЗЗД е
приел, че е налице съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия
в размер на 50%, при което е уважил иска
до размер на 40 000 лева.
Не е налице произнасяне „свръх
петитум „,тъй като искът е предявен в размер на
60 000 лева ,а съдът го е уважил до размер на 40 000
лева. При определяне конкретния размер на обезщетение съдът
при възражение за съпричиняване е в правото си да определи един общ
размер на обезщетението и съответно да приспадне размера на
съпричиняването. По този начин е постъпил и първоинстанционния съд
като е определил , че общият размер на обезщетението за неимуществени вреди е 80 000 лева. Тази последната сума обаче по никакъв начин
не се свързва и не намира отражение в диспозитива на съдебния акт. Поради което и не е налице произнасяне „плюс
петитум“- това оплакване би било
основателно ако при предявен иск в размер на 60 000 лева
съдът бе уважил иска в размер на
80 000 лева.
Трето оплакване , съдържащо се във
въззивната жалба е ,че съдът е
постановил решението си в нарушение на чл.493а ,ал.4 КЗ във връзка с § 96,ал.1
от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на КЗ-нов, / обн.ДВ, бр.101 от 2018
г, в сила от 07.12.2018 г.
Съгласно тази разпоредба максималния размер на
застрахователното обезщетение е 5000 лева, а в този случай присъденото обезщетение го надхвърля
осемкратно.
ПАС намира оплакването за
неоснователно по следните съображения:
По делото е безспорно установено,
че договорът за застраховка е обективиран в застрахователна
полица № …по задлъжителна застраховка
„ГО“. Тази полица е валидна за времето
от 01.06.2013 г до 31.05.2014 г.
Застрахователното събитие –процесното ПТП е настъпило на 11.07.2013 г. Съгласно § 22от ПЗР на КЗ , който е в сила от 01.01.2016 г.,за
застрахователните договори,сключени преди влизането в сила на новия КЗ , се
прилага част четвърта от отменения КЗ/ отменен
ДВ,бр.102 от 29.12.2015 г. Това е
така освен в хипотезата, когато страните
уговорят друго след влизането в сила на новия КЗ, но в този случай данни за
такава уговорка по обясними причини
няма. Към датата на ПТП, т.е към 2013 г. изобщо не е било ясно дали ще
има нов КЗ.
При това положение приложими са нормите
на част Четвърта от КЗ / отм./,които обаче не съдържат други ограничения за
размера на обезщетенията за
неимуществени вреди освен тези, посочени в §27,ал.1т.2 от ПЗР на КЗ/
отм./.- за всяко събитие/
застрахователно/ при две или повече пострадали лица до 5 000 000
лева.
Казано в едно изречение - разпоредбата на §96,ал.1 ПЗР на ЗИД на КЗ е
неприложима в случая.
Противоречия между
КЗ/ отм./и европейстото
общностното право / няма относно това,
че последните не съдържат ограничения
при определяне размера на обезщетението.
В този смисъл разпоредбата на §
96,ал.1 от ЗИД на КЗ е пълно недоразумение, с което законодателят поставя на изпитание и без това
крехката правна сигурност.
Следва да се потвърди обжалваното решение ,при постановяване
на което съдът е приложил точно закона и е определил справедливо обезщетение за
неимуществени вреди.
Следва жалбоподателят да заплати направените от въззиваемия разноски пред
въззивната инстанция, които са документално установени в размер на 2000 лева.
По тези съображения Пловдивският апелативен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение№ 247/ 10.05.2019
г.,постановено от Пловдивският окръжен съд
по търг.дело№ 684/2018 г.
ОСЪЖДА
„ З.д. „Е.Р. „ЕАД ЕИК … да заплати
на К.
Г.С. с ЕГН:********** сумата от
2000 лева, представляваща съдебни разноски пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок, считано от връчването
му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.