Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 239
20.12.2018г., град Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, първи граждански състав
На десети декември през две хиляди и осемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА АРНАУДОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ПЕТРОВА
РУМЯНА ПАНАЙОТОВА
Секретар: СТЕФКА ТОШЕВА
Като разгледа докладваното от съдия Мария П. в.гр.дело №586 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №850 от 15.06.2018г., постановено по гр.дело №1288/2017г. по описа на Окръжен съд-Пловдив., „П.- 2.” ЕООД – ***, тяло …, партер, ЕИК ........., с управител Й.М., със съд. адрес:*** Д. П. ........., чрез адв. А.А., е осъдено да заплати на „О..“ ЕООД – ................., ЕИК ......., с управител Т. Д. П. – гръцки гражданин, роден на *** г., със съд. адрес: ***, чрез адв. П.П., на отпаднало основание по смисъла на чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД сумата 1 000 евро (хиляда евро), получена на 14.12.2011 г. в общ размер от 70 000 евро, въз основа на договор за покупко-продажба на недв. имот, сключен с нот. акт № ........................, и развален с влязло в сила на 28.11.2016 г. съдебно решение № ........................г., ПОС, 15 гр.с., ведно със законната лихва, считано от 25.05.2017 г. до окончателното плащане; отхвърлен е предявеният от „О..“ ЕООД – ................., ЕИК ......., с управител Т. Д. П. – гръцки гражданин, роден на *** г., със съд. адрес: ***, чрез адв. П.П., срещу В.П.И., ЕГН **********,*** ................., със сл. адрес: гр. ................., чрез адв. Г.К., иск за сумата 69 000 евро (шестдесет и девет хиляди евро), дължима на отпаднало основание по смисъла на чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, като получена на 14.12.2011 г. в общ размер от 70 000 евро, въз основа на договор за покупко-продажба на недв. имот, сключен с нот. акт № ........................, и развален с влязло в сила на 28.11.2016 г. съдебно решение № ........................г., ПОС, 15 гр.с., ведно със законната лихва, считано от 25.05.2017 г. до окончателното плащане; отхвърлен е предявения от „О..“ ЕООД – ................., ЕИК ......., с управител Т. Д. П. – гръцки гражданин, роден на *** г., със съд. адрес: ***, чрез адв. П.П., срещу В.П.И., ЕГН **********,*** ................., със сл. адрес: гр. ................., чрез адв. Г.К., и срещу С.Й.М., ЕГН **********,***. ................., със съд. адрес:*** ................., чрез адв. М. Х., иск по чл. 135 от ЗЗД за обявяване на относителна недействителност на покупко-продажбата, извършена с нот. акт № ......................... на НК, с който В.И. е продала на С.М. собствените си недв. имоти – СОС с идентификатори .........................по КККР на гр. П., за сумата от общо 205 000 лв.; „О..“ ЕООД – ................., ЕИК ......., с управител Т. Д. П. – гръцки гражданин, роден на *** г., със съд. адрес: ***, чрез адв. П.П., е осъдено да заплати на В.П.И., ЕГН **********,*** ................., със сл. адрес: гр. ................., чрез адв. Г.К., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата 5 210 лв. (пет хиляди двеста и десет лв.) - внесено адв. възнаграждение по двата иска; „О..“ ЕООД – ................., ЕИК ......., с управител Т. Д. П. – гръцки гражданин, роден на *** г., със съд. адрес: ***, чрез адв. П.П., е осъдено да заплати на „П.- 2.” ЕООД – ***, тяло 1, партер, ЕИК ........., с управител Й.М., със съд. адрес:*** Д. П. ........., чрез адв. А.А., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата 200 лв. (двеста лв.) - възнаграждение за СТЕ.
Недоволен от така постановеното решение е останал жалбоподателят „О..“ЕООД, който чрез пълномощника адв.П.П. го обжалва в частта му, с която е отхвърлен предявения от него срещу В.П.И. иск за заплащане на сумата от 69000 евро, и в частта му, с която е отхвърлен предявения от него срещу В.П.И. и С.Й.М. иск с правно основание чл.135 от ЗЗД, с конкретни доводи за неправилност. Поддържа платената от управителя сума от 70000 евро да е за сметка на представляваното от него ищцово дружество и да е постъпила в патримониума на ответника В.И. в изпълнение на прикритите относно действителната продажна цена отношения по договора за покупко-продажба от 26.01.2012г., която не е предала така получената сума на продавача по договора „П-..“ЕООД, с оглед вътрешните им отношения, като с разкриването на относителната симулация и развалянето на договора с влязлото в сила съдебно решение да е отпаднало и основанието за задържане на получената по прикритата сделка сума от страна на И. и от този момент да е възникнало задължение за нея да върне полученото на отпаднало основание, в подкрепа на което да са и действията й по намаляване на нейното лично имущество чрез извършеното разпореждане с недвижим имот в полза на ответника С.М., с когото е живяла на съпружески начала и с когото да са свързани лица, предвид съвместното им управление на дружеството „П-..“ЕООД, а същият ден преди вписване на настоящата искова молба М. да е извършил последваща разпоредителна сделка с имота в полза на третото лице-помагач Й.А., който да е знаел за увреждането, с оглед извършеното от него обратно прехвърляне на правото на собственост на част от придобитите от С.М. имоти в полза на сина на последния А. М., който като непълнолетен при нотариалното изповядване на сделката да е бил представляван от неговите родители – ответници по делото. По изложените съображения жалбоподателят претендира за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваните му части и за уважаване на отхвърлените с него искове, както и за присъждане на разноските за първоинстанционното производство.
Въззиваемата страна В.П.И. е депозирала чрез пълномощника си адв.Г.К. писмен отговор на въззивната жалба със съображения за нейната неоснователност, според които в хода на производството по приключилото дело и преди неговото образуване не е имало спор, че дружеството „П-..“ЕООД е получило сумата от 70000 евро, както е прието и в производството по несъстоятелност, за да се твърди, че тя не е преминала в неговия патримониум, а получаването на сумата от нея на основание прикритата сделка и задължението й да извърши отчетна сделка да са фактически и правни твърдения, наведени за първи път едва с въззивната жалба, поради което да не са част от предмета на делото, а и да са неоснователни, тъй като В.И. не е страна нито по прикритата сделка, нито по договор за поръчка, а при сключването и изпълнението на разваления договор е действала като управител и законен представител на „П-..“ЕООД. Заявява да поддържа възражението си за изтекла погасителна давност. Застъпва липса на увреждане и знание за такова при извършеното от нея разпореждане в полза на С.М., както и да е без значение добросъвестността или липсата на такава у последващия приобретател Й.А., привлечен като трето лице помагач, тъй като сделката с него не е атакувана с иск по чл.135 от ЗЗД и е ирелевантно колко време преди вписване на исковата молба е извършена, като с нея да не е осъществено твърдяното обратно прехвърляне и да не е договаряно за процесния имот. Във връзка с последното акцентира на това, че иска по чл.135 от ЗЗД е предявен само досежно недвижимия имот с идентификатор .........., а с въззивната жалба се иска отмяна на първоинстнационното решение и уважаване на иск по отношение на още три други имота, за които иск не е предявяван, което счита да обосновава недопустимост на искането и жалбата в тази им част. Претендира за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на разноски.
Въззиваемата страна С.Й.М. е депозирал чрез пълномощника си адв.М.М. писмен отговор със съображения за нейната неоснователност, поради липса на имуществено разместване между „О..“ЕООД и В.И., както и последващо отпадане на основанието за такова, което да води до задължение за връщане на полученото, респективно да е налице увреждане с извършеното от И. разпореждане с имоти, за което той да е знаел, каквото знание да е било налично и у последващият приобретател Й.А.. Претендира за потвърждаване на решението в обжалваните части и за присъждане на разноски.
Третото лице-помагач Й.Г.А. не е подал отговор на въззивната жалба и не е взел становище по нея.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,ал.1 от ГПК; изхожда от легитимирано лице – ищеца; касае неблагоприятните за него отхвърлителни части на първоинстанционното решение, и откъм съдържание и приложения е редовна, поради което се явява допустима.
Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Предмет на въззивно разглеждане са предявените от „О..“ЕООД иск с правно основание чл.55,ал.1,предл.3 от ЗЗД спрямо В.П.И. за връщане на получената от нея сума от 69000 евро като действителна цена по прикритото съглашение по договор за покупко-продажба на недвижим имот от 26.01.2012г., сключен между „О..“ЕООД и „П-..“ЕООД, развален с влязло в сила съдебно решение №1658/26.10.2015г. на Окръжен съд-П., и иск с правно основание чл.135 от ЗЗД за обявяване за относително недействителна спрямо него на сключената между В.П.И. и С.Й.М. на 29.03.2017г. разпоредителна сделка, с която тя му е прехвърлила собствеността върху недвижим имот с идентификатор ...........
Исковете се основават на твърдения между „О..“ЕООД като купувач и „П-..“ЕООД като продавач да е бил сключен на 26.01.2012г. договор за покупко-продажба на недвижим имот, обявен за нищожен в частта му относно договорената продажна цена от 20000лв., поради относителна симулативност на тази клауза, прикриваща действително съглашение за заплащане на продажна цена от 100000 евро, от които 70000 евро – платени на 14.12.2011г., а за остатъка от 30000 евро вместо плащане купувачът е задължен да прехвърли собствеността върху посочен недвижим имот. Твърди се договора да е развален с влязло в сила съдебно решение №1658/26.10.2015г. на Окръжен съд-П.. Сумата от 70000 евро за закупуването на недвижимия имот била заплатена по личната сметка на В.П.И. с платежно нареждане от 14.12.2011г. На 29.03.2017г. тя се разпоредила със собствения си недвижим имот с идентификатор .......... в полза на купувача С.М., с когото живеела на съпружески начала и с когото били свързани лица по смисъла на пар.1 от ТЗ, предвид съвместното им управление на дружеството „П-..“ЕООД, която сделка ищецът счита да е извършена изцяло за увреждането му като кредитор за дължимата вследствие развалянето на договора сума, позовавайки се на презумпцията за знание по чл.135,ал.2 от ЗЗД. При така изложените обстоятелства първоначално заявеният петитум е бил за осъждане на „П-..“ЕООД и В.П.И. да заплатят солидарно на ищеца „О..“ЕООД сумата от 70000 евро, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, и за обявяване за недействителна по отношение на „О..“ЕООД на разпоредителната сделка от 29.03.2017г., с която В.П.И. е прехвърлила на С.Й.М. собствеността на недвижим имот с идентификатор ...........
С уточняваща молба от 20.07.2017г. ищецът е формулирал петитум за осъждане на „П-..“ЕООД да му заплати сумата от 1000 евро и за осъждане на В.П.И. да му заплати сумата от 69000 евро, с които суми те са се обогатили.
С отговора на исковата молба ответникът В.П.И. е оспорила предявените спрямо нея искове с твърдения между страните по разваления договор да не е имало спор, че продавачът „П-..“ЕООД е получил сумата от 70000 евро като част от действителната цена от 100000 евро, при получаването на която тя да е действала като представител на дружеството, и факта на заплащането й от купувача на продавача да е установен със сила на пресъдено нещо с диспозитива на влязлото в сила решение по гр.дело №2812/2014г. на Окръжен съд-П.. Заявила е възражение за изтекла петгодишна погасителна давност, считано от 14.12.2011г. Поддържа връщане на полученото по развален договор да дължи само дружеството-продавач по разваления договор, поради което ищецът да не се легитимира като кредитор на вземането спрямо нея и сделката предмет на иска по чл.135 от ЗЗД да не е увреждаща за него, както и извършването й да не е с увреждащо намерение.
С отговора на исковата молба ответникът С.Й.М. е оспорил допустимостта на предявения спрямо него иск по чл.135 от ЗЗД с твърдение да е продал процесния недвижим имот преди вписване на исковата молба на Й.Г.А., на когото като трето добросъвестно лице решението би било непротивопоставимо, при което за ищеца да не е налице правен интерес от иска. По същество признава като съдружник в дружеството „П-..“ЕООД да е бил в течение на приключилото дело и постановеното по него решение за разваляне на договора, но не и, че платената на дружеството сума от 70000 евро ще се претендира за връщане лично от В.И., за каквото нейно задължение той да не е могъл да подозира.
С протоколно определение от 07.02.2018г. приобретателят на процесния имот Й.Г.А. по договора от 04.08.2017г. по представения нот.акт №.............., е привлечен като трето лице-помагач на ищеца „О..“ЕООД.
С постановеното Решение №850 от 15.06.2018г. окръжният съд е приел за установено от фактическа страна, че с влязло в сила на 28.11.2016г. съдебно решение №1658 от 26.10.2015г. по гр.дело №2812/2014г. на ПОС е признато за установено в отношенията между „П-..“ЕООД и „О..“ЕООД, че сключения помежду им договор за покупко-продажба на недвижим имот по нот.акт №................, е нищожен в частта му относно договорената продажна цена от 20000лв., поради относителна симулация на тази клауза, прикриваща действителното съглашение за заплащане на продажна цена в размер на общо 100000 евро, от които 70000 евро платени на 14.12.2011г., а за остатъка от 30000 евро вместо плащане купувачът е задължен да прехвърли собствеността върху посочен недвижим имот, като със същото съдебно решение е развален цитирания договор. При тези обстоятелства съдът е приел от правна страна, че с развалянето на договора с обратна сила е отпаднало основанието за настъпилото с валидното му сключване имуществено разместване, при което собствеността на прехвърления имот се е върнала в патримониума на продавача „П-..“ЕООД, който следва да върне на купувача „О..“ЕООД получената насрещна престация от 70000 евро на отпаднало основание, но тъй като искът за неоснователно обогатяване спрямо продавача „П-..“ЕООД е предявен в размер на 1000 евро, то същият следва да бъде уважен до този размер. По отношение на иска срещу В.И. окръжният съд е приел от фактическа страна, че по сметката й в „...“АД въз основа на извършен на 14.12.2011г. с дебитно авизо банков превод от физическото лице Т. Д. П. е постъпила сумата от 70000 евро с посочено основание правна сделка – покупка на имот. Приел е, че, тъй като платец на сумата е посоченото физическо лице, а не дружеството-ищец, и понеже дружеството не е прехвърляло имот на И., то да не е налице вземане на същото спрямо нея. Приел е въз основа на изявленията в хода на делото на И. и П. и установеното по приключилото дело, че при извършване на плащането на 14.12.2011г. на сумата от 70000 евро двамата са действали не в лично качество, а като представляващи по закон дружествата – страни по процесния договор. Окръжният съд е намерил иска по чл.135 от ЗЗД за допустим, но неоснователен, тъй като не се установява ищецът „О..“ЕООД да има качеството на кредитор по отношение на разпоредилата се с атакуваната сделка В.И., с оглед на което да е безпредметно обсъждането на останалите предпоставки за уважаване на този иск. По тези решаващи съображения е постановено осъждане на „П-..“ЕООД да заплати на „О..“ЕООД сумата от 1000 евро, получена на 14.12.2011г. в общ размер от 70000 евро въз основа на разваления договор за покупко-продажба от 26.01.2012г. и са отхвърлени предявените искове за осъждане на В.И. да заплати на „О..“ЕООД сумата от 69000 евро, дължима на отпаднало основание, и за обявяване на относителна недействителност на покупко-продажбата, извършена с нот.акт №............, с който В.И. е продала на С.М. собствените си недвижими имоти – СОС с идентификатори .........., ............, ............ и ............
Така постановеното решение като необжалвано е влязло в сила в осъдителната му част спрямо „П-..“ЕООД - в несъстоятелност за сумата от 1000 евро. Същото е обжалвано във всичките му останали части, с които са отхвърлени исковете на „О..“ЕООД.
Настоящата инстанция, с оглед служебните си правомощия по чл.269 от ГПК, намира първоинстнационното решение за недопустимо в частта му, с която е отхвърлен иска на „О..“ЕООД за обявяване на относителна недействителност на покупко-продажбата, извършена с нот.акт №............, с който В.И. е продала на С.М. собствените си недвижими имоти – СОС с идентификатори ............, ............ и ............ Както резонно поддържа въззиваемата И., иска по чл.135 от ЗЗД е предявен само по отношение на разпоредения посредством цитираната сделка недвижим имот с идентификатор .........., но не и за останалите три имота по нея. Това, обаче, противно на застъпваното от нея, не води до недопустимост на въззивната жалба, а на самото атакувано с нея и в тази му част първоинстанционно решение като постановено по иск, с какъвто съдът не е бил сезиран, в отклонение от принципа на диспозитивното начало по чл.6 от ГПК. При това положение като постановено по непредявен иск решението в посочената част на основание чл.270,ал.3 от ГПК следва да се обезсили.
В останалите обжалвани части същото е допустимо. Искът по чл.135,ал.1 от ЗЗД, противно на възраженията на ответника М. с отговора на исковата молба, е допустим. За ищеца е налице правен интерес от предявяването му, независимо, че процесния имот по атакувания договор е продаден на третото лице-помагач преди вписване на настоящата искова молба. Упражняването на правото на кредитора по чл.135 от ЗЗД обезпечава правото му на принудително удовлетворяване от чуждо имущество, което към момента на възникване на задълженията е принадлежало на длъжника и по правилото на чл.133 от ЗЗД е служело за общо обезпечение на неговите кредитори. Дали правото му ще бъде реализирано в изпълнителния процес чрез продажба на имота и реално пълно или частично удовлетворяване на неговите вземания при конкуренцията с друг кредитор, който успешно е провел иск по чл.135,ал.1 от ЗЗД, с ипотекарен или заложен кредитор или вписал възбрана кредитор, или с последващ добросъвестен приобретател, възмездно придобил правата преди вписване на исковата молба, е извън предмета на търсената защита и целения с нея резултат – осигуряване на правна възможност за предприемане на принудително удовлетворяване от разпореденото имущество. Искът по чл.55,ал.1,пр.3 от ЗЗД спрямо ответника В.И. също е допустим, независимо от обстоятелството, че вземането за цялата сума от 70000 евро ищецът „О..“ЕООД е предявил в производството по несъстоятелност спрямо „П-..“ЕООД, макар и по настоящото дело да е претендирал от дружеството сума до размер от 1000 евро, и същото е включено в списъка на приетите вземания, като възражението на „П-..“ЕООД срещу него е оставено без уважение с представеното във въззивното производство Определение №1211 от 04.07.2018г. по т.дело №324/2017г. по описа на Окръжен съд-П.. Възможността на ищеца да се защити с иск на определено основание спрямо друго лице не го лишава от правото да иска от неоснователно обогатилия се връщане на полученото от него до размера на обедняването, тъй като обогатилият се не може да бъде освободен от своето задължение, като дали ответникът И. се е обогатила неоснователно за негова сметка е въпрос по същество.
Не е спорно във въззивното производство развалянето по съдебен ред с влязлото в сила решение по гр.дело №2812/2014г. на Окръжен съд-П. на сключения между „О..“ЕООД като купувач и „П-..“ЕООД като продавач договор от 26.01.2012г. за покупко-продажба на недвижим имот с действително уговорена прикрита цена по него от 100000 евро, предшестван от предварителен договор от 14.12.2011г., на която дата е извършен по банков път превод на сумата от 70000 евро от страна на физическото лице Т. П., явяващ се и управител на дружеството-купувач, по личната сметка на В.И., явяваща се управител на дружеството-продавач, с посочено в дебитно авизо основание за плащането – покупка на имот.
Неоснователно въззиваемата И. поддържа с влязлото в сила решение по приключилото дело със сила на пресъдено нещо да е установено, че въпросната сума от 70000 евро е преведена в изпълнение на задължението по процесния договор за заплащане на част от реално договорената цена в полза на продавача „П-..“ЕООД. Действително, в установителния диспозитив на постановеното решение, с което е уважен иска за нищожност на договорната клауза относно продажната цена от 20000лв., поради относителна симулативност, прикриваща съглашение за продажна цена от 100000 евро, фигурира констатация част в размер на 70000 евро от реално уговорената цена да е платена по договора на 14.12.2011г. Така упоменатият в диспозитива факт на плащането, обаче, не е сред съществените елементи от фактическия състав на предявената относителна симулация, поради което по него сила на пресъдено нещо не се формира, още по-малко в отношенията между „О..“ЕООД и В.И., която не е участвала като страна по това дело.
Независимо, че плащането на сумата от 70000 евро е осъществено по банков път между физическите лица П. и И. и, че то не е отразено като получено плащане в счетоводството на продавача „П-..“ЕООД, в каквато насока е приетото заключение от 28.03.2018г. на ССчЕ, а при него е отразена процесната сделка от 26.01.2012г. с вземане от купувача „О..“ЕООД в размер на 20000лв., отписано от счетоводните регистри на основание влязлото в сила решение по приключилото дело, настоящата инстанция приема плащането на сумата от 70000 евро да е в изпълнение на паричното задължение по разваления впоследствие договор от 26.01.2012г. за заплащане на продажната цена. Еднозначни в подкрепа на този извод са обстоятелствата, че посочените физически лица са управители на всяко от двете дружества, сумата е изплатена на датата на сключване на предварителния договор в срока и размера, уговорени в раздел II, т.2 от него, и за заплащането й от ищцовото дружество-купувач и получаването й именно от дружеството-продавач „П-..“ЕООД като цена по договора са налице изрични извънсъдебни признания на П. и И. в качеството им на законни представители на двете дружества, материализирани в приложените нотариална покана от 25.01.2012г. и констативен протокол от 26.01.2012г., като липсата на счетоводно отразяване на плащането се обяснява с наличието на привидно и прикрито съглашение за цената по договора, и по делото не са наведени твърдения и установени обстоятелства за други налични между физическите лица или между „О..“ЕООД и И. правоотношения, във връзка с каквито да е извършен превода на сумата.
Ищецът по същество счита, че, макар и сумата да е изплатена от него като част от действително уговорената по договора цена, същата, с оглед привидността на съглашението, е преведена по личната сметка на И., поради което именно тя да се е обогатила с нея и да дължи връщането й след разкриване на симулацията и разваляне на договора. Противно на възраженията на въззиваемата И., не се касае за несвоевременно наведени едва с въззивната жалба обстоятелства, които да са извън предмета на спора. Изначално в исковата молба ищецът е изложил твърдения за наличие на прикрито съглашение относно цената по договора и заплащане на сумата по него именно по личната сметка на И.. Доводите във въззивната жалба, поради липсата на извършена от И. отчетна сделка сумата да не е преминала в патримониума на „П-..“ЕООД, са правни и съдът е длъжен да прецени по същество дали с факта на превеждане на сумата е настъпило разместване на имуществени блага, довело до неоснователно обогатяване на И. за сметка на ищеца. Отчетната сделка е релевантна за вътрешните отношения между довереника и доверителя по мандатното правоотношение. От значение за отношенията с третите за това правоотношение лица е дали довереникът е действал от името на доверителя като негов пълномощник или от свое име. В първия случай правата и задълженията по сключените от него с трети лица сделки възникват направо за доверителя, съгласно чл.292,ал.1 от ЗЗД, а във втория възникват за довереника, но в отношенията с трети недобросъвестни лица се смятат за права на доверителя, според чл.292,ал.2 от ЗЗД. В конкретния казус И. е получила лично продажната цена, дължима на дружеството-продавач „П-..“ЕООД по сключения от него договор с купувача „О..“ЕООД. При получаване на сумата същата е действала от свое име, а не като пълномощник на представляваното от нея по закон в качеството й на негов управител дружество. Ищецът, обаче, е знаел за мандатното правоотношение между И. и „П-..“ЕООД във връзка с плащането на цената, предвид постигнатата привидна уговорка по договора относно нея, прикриваща действително договорената между дружествата цена, при което той се явява недобросъвестно трето лице, в отношенията с което правото да получи продажната цена принадлежи на косвено представлявания и плащането се смята извършено именно в негова полза. И. при това положение се явява овластено от кредитора „П-..“ЕООД лице, което да получи изпълнението, по смисъла на чл.75 от ЗЗД, доколкото условията, при които да се извърши плащането на цената, са били предварително уговорени от страните по договора във връзка с привидното им съглашение относно нея. С оглед на това, плащането от страна на ищеца като купувач по договора е извършено в полза на продавача и с него е погасено договорното задължение за заплащане на цената спрямо продавача, в чийто именно патримониум тя е преминала от този момент. Дали получената за дружеството сума е била фактически предадена от И., по чиято банкова сметка ***, на същото е въпрос на техни вътрешни отношения, който не касае ищеца като платец, изпълнил паричното си задължение по договора към „П-..“ЕООД. В този смисъл с плащането на сумата е настъпило разместване на имуществени блага между двете дружества на основание сключения помежду им договор, с развалянето на който е възникнало реституционното право на ищеца да иска връщането й от „П-..“ЕООД. В отношенията между ищеца и ответника И. такова разместване не е настъпило, тъй като плащането е извършено и получено за „П-..“ЕООД.
След като ищецът не се легитимира като кредитор на В.И., то и извършеното от нея с договора от 29.03.2017г. разпореждане с процесния недвижим имот с идентификатор .......... обективно не води до увреждането му, поради което е безпредметно обсъждането на въпроса относно наличието на знание у договарящите за такова увреждане.
Обсъденото обосновава извода за неоснователност на исковете, които като такива правилно са отхвърлени с обжалваното относно тях първоинстанционно решение, което в тези му атакувани части и относно присъдените на ответника И. разноски следва да се потвърди.
Въззиваемите В.И. и С.М. претендират за присъждане на разноски за въззивното производство, каквито им се следват на основание чл.78,ал.3 от ГПК. Въззиваемата И. е представила заверен препис от договор за правна защита и съдействие от 10.10.2017г. Видно е, че предмет на същия е изготвяне на отговор на исковата молба и осъществяване на процесуално представителство по делото в производството пред първа инстанция, за което е уговорено възнаграждение в размер на 5210лв., чието плащане е удостоверено в договора. Касае се за изплатено възнаграждение за осъществената в първоинстанционното производство защита, според изрично уговореното, а не и за въззивното производство. Освен това, оригинала на посочения договор е бил представен пред окръжния съд и изплатеното по него възнаграждение е присъдено на И. като разноски с постановеното решение. При това положение и доколкото други доказателства за направени от нея разноски за въззивното производство не са представени, то искането й за присъждане на такива следва да се остави без уважение, без да се обсъждат възраженията на жалбоподателя относно реалното плащане на адвокатското възнаграждение по представения договор и неговата прекомерност. Въззиваемият М. е заплатил разноски за въззивното производство за адвокатско възнаграждение в размер на 620лв. по представен договор за правна защита и съдействие от 02.10.2018г., която сума жалбоподателя следва да бъде осъден да му заплати.
Предвид изложените мотиви, съдът
Р Е Ш
И:
ОБЕЗСИЛВА Решение №850 от 15.06.2018г., постановено по гр.дело №1288/2017г. по описа на Окръжен съд-П., В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения от „О..“ЕООД – гр..............., ЕИК ......., с управител Т. Д. П. – гръцки гражданин, роден на *** г., със съд. адрес: ***, чрез адв.П.П., срещу В.П.И., ЕГН **********,***, със съд.адрес:*** .............., чрез адв. Г.К., и срещу С.Й.М., ЕГН **********,***, със съд. адрес:***, чрез адв. М. Х., иск по чл. 135 от ЗЗД за обявяване на относителна недействителност на покупко-продажбата, извършена с нот. акт № ......................... на НК, с който В.И. е продала на С.М. собствените си недв. имоти – СОС с идентификатори ............, ............ и ..............по КККР на гр. П.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №850 от 15.06.2018г., постановено по гр.дело №1288/2017г. по описа на Окръжен съд-П., В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от „О..“ ЕООД – гр.П., ул.“.............., ЕИК ......., с управител Т. Д. П. – гръцки гражданин, роден на *** г., със съд. адрес: ***, чрез адв. П.П., срещу В.П.И., ЕГН **********,***, със съд. адрес:***, офис …, чрез адв. Г.К., иск за сумата 69 000 евро (шестдесет и девет хиляди евро), дължима на отпаднало основание по смисъла на чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, като получена на 14.12.2011 г. в общ размер от 70 000 евро, въз основа на договор за покупко-продажба на недв. имот, сключен с нот. акт № ........................, и развален с влязло в сила на 28.11.2016 г. съдебно решение № ........................г., ПОС, 15 гр.с., ведно със законната лихва, считано от 25.05.2017 г. до окончателното плащане; В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения от „О..“ ЕООД – гр.П., ул.“.............., ЕИК ......., с управител Т. Д. П. – гръцки гражданин, роден на *** г., със съд. адрес: ***, чрез адв.П.П., срещу В.П.И., ЕГН **********,***, със съд. адрес:***, офис А/8, чрез адв.Г.К., и срещу С.Й.М., ЕГН **********,***, със съд. адрес:***, чрез адв.М. Х., иск по чл. 135 от ЗЗД за обявяване на относителна недействителност на покупко-продажбата, извършена с нот. акт № ......................... на НК, с който В.И. е продала на С.М. собствения си недвижим имот – СОС с идентификатор .......... по КККР на гр. П.; В ЧАСТТА, с която „О..“ ЕООД – гр.П., ул.“.............., ЕИК ......., с управител Т. Д. П. – гръцки гражданин, роден на *** г., със съд. адрес: ***, чрез адв.П.П., е осъдено да заплати на В.П.И., ЕГН **********,***, със съд. адрес:***, офис …, чрез адв.Г.К., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата 5 210лв. (пет хиляди двеста и десет лв.) - внесено адв. възнаграждение по двата иска.
ОСЪЖДА „О..“ ЕООД – гр.П., ул.“.............., ЕИК ......., с управител Т. Д. П. – гръцки гражданин, роден на *** г., да заплати на С.Й.М., ЕГН **********,***, сумата от 620лв. /шестстотин и двадесет лева/, представляваща разноски за въззивното производство.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В.П.И., ЕГН **********,***, за присъждане на разноски за въззивното производство.
Решението е постановено при участието на третото лице-помагач Й.Г.А. с ЕГН:**********,***.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ при условията на чл.280,ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: