№ 159
гр. Горна Оряховица, 19.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, IV СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Пламен Анг. Станчев
при участието на секретаря Анита Ем. Личева
като разгледа докладваното от Пламен Анг. Станчев Административно
наказателно дело № 20234120200340 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ А. А. С. чрез защитника адв. Г. Г. от АК –
Велико Търново обжалва наказателно постановление № 23-0268-
000437/22.05.2023 г., издадено от началника на сектор „Охранителна
полиция“ в РУ – Горна Оряховица при ОД на МВР – Велико Търново, с което
му е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. и
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от шест
месеца на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП за нарушаване на
разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от същия закон. Поддържа, че при издаване на
обжалваното наказателно постановление са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила и е нарушен материалният закон. Моли съда да
отмени обжалваното наказателно постановление.
ЗАЩИТНИКЪТ адв. Г. Г. от АК – Велико Търново поддържа жалбата.
Посочва, че жалбоподателят не е знаел за служебното прекратяване на
регистрацията на автомобила. Моли съда да отмени наказателното
постановление и да присъди на жалбоподателя направените по делото
разноски в размер на 600 лв.
1
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗВАЩИЯТ ОРГАН НАЧАЛНИК НА
СЕКТОР „ОХРАНИТЕЛНА ПОЛИЦИЯ“ в РАЙОННО УПРАВЛЕНИЕ –
ГОРНА ОРЯХОВИЦА при ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – ВЕЛИКО
ТЪРНОВО, редовно призован, не се явява, не изпраща процесуален
представител и не изразява становище по съществото на жалбата. В
съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН повдига възражение за
прекомерност на уговореното и платено от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение.
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТЕРИТОРИАЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, редовно призована, не изпраща
представител и не изразява становище по жалбата.
СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На 24.01.2023 г. жалбоподателят А. А. С. придобил по силата на договор
за покупко-продажба, сключен в писмена форма с нотариална заверка на
подписите, собствеността на лек автомобил „М.“ с рег. № ***. Купувачът С.
не изпълнил уреденото в закона свое задължение в едномесечен срок от
придобиването на собствеността да регистрира придобитото моторно
превозно средство в службата за регистрация на ППС по постоянния си адрес.
Поради това и на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП на 28.03.2023 г. чрез
отбелязване в автоматизираната информационна система „КАТ – Регистрация
за собственост на МПС“ била прекратена служебно регистрацията на
придобития от жалбоподателя лек автомобил.
От приетото като писмено доказателство писмо рег. № 1275р-
5409/05.05.2023 г. на началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР –
Велико Търново (л. 12 от делото) се установява, че на жалбоподателя не е
изпращано уведомление за служебното прекратяване на регистрацията и не са
предприемани действия от компетентните органи за сваляне и отнемане на
табелите с регистрационния номер на автомобила.
На 21.04.2023 г. около 16:15 часа С. управлявал посочения по-горе лек
автомобил в централната част на гр. Стражица. При преминаване по ул. „Д.“ в
посочения град автомобилът бил спрян за проверка от свидетелите Д. Н. Д. и
Д. М. Ф. – служители на РУ – Горна Оряховица, Участък Стражица, които
изпълнявали задълженията си като органи за контрол на движението. При
2
справка чрез служебния таблет полицейските служители установили, че
регистрацията на автомобила е прекратена. Свидетелят Д. съставил против
жалбоподателя в негово присъствие акт за установяване на административно
нарушение № 442/21.04.2023 г. (бл. № 045017), в който приел, че С. е
нарушил разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
На 25.04.2023 г. образуваното против жалбоподателя
административнонаказателно производство с така съставяния акт било спряно
на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН поради констатиране на признаци на
престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК, а материалите от проверката били
изпратени на прокурора. С постановление от 17.05.2023 г. прокурорът отказал
да образува наказателно производство и изпратил преписката на началника на
РУ – Горна Оряховица за произнасяне във връзка с извършено
административно нарушение.
На 22.05.2023 г., след като разгледал административнонаказателната
преписка, образувана по изпратените от прокурора материали, началникът на
сектор „Охранителна полиция“ в РУ – Горна Оряховица при ОД на МВР –
Велико Търново издал обжалваното наказателно постановление, с което
наложил на жалбоподателя А. А. С. административно наказание глоба в
размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от шест месеца на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП
за нарушаване на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от същия закон.
Препис от постановлението бил връчен на жалбоподателя на 21.06.2023
г. На 22.06.2023 г. в РУ – Горна Оряховица била заведена подадената от
защитника на С. жалба против постановлението.
Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи, след като
прецени поотделно и в тяхната съвкупност показанията на свидетелите Д. Н.
Д. и Д. М. Ф. и приетите писмени доказателства, описани подробно в
протоколите за проведените съдебни заседания, включително писмените
материали по служебно изисканата прокурорска преписка.
Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от лице, което има
право да обжалва наказателното постановление, поради което е процесуално
3
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно.
Жалбоподателят С. е наказан за това, че е управлявал автомобил, чиято
регистрация е била прекратена. От събраните доказателства не се установява
по несъмнен начин към посочената в наказателното постановление дата на
нарушението С. да е знаел или с оглед обстоятелствата на конкретния случай
да е имал обективна възможност да узнае, че регистрацията на управлявания
от него автомобил е била прекратена. От цитираното по-горе и прието като
доказателство писмо на началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР –
Велико Търново се установява, че на жалбоподателя не е изпращано
съобщение за служебното прекратяване на регистрацията на автомобила,
извършено чрез отбелязване в автоматизираната информационна система. От
данните в прокурорската преписката и от събраните в настоящото
производство доказателства не се установява жалбоподателят да е узнал по
друг начин за прекратяването на регистрацията на автомобила преди датата
на извършване на деянието, за което е наказан. От цитираното писмо и от
останалите доказателства е видно, че по време на извършване на деянието
върху автомобила е имало поставени табели с регистрационен номер,
наличието на които е индиция, че пътното превозно средство е надлежно
регистрирано. От друга страна, ноторен е фактът, че автоматизираната
информационна система, в която е било отразено служебното прекратяване
на регистрацията на процесния автомобил, не е публично достъпна, поради
което С. не е имал възможност да извърши по своя инициатива проверка
относно регистрацията на автомобила, преди да предприеме управлението му.
Предвид изложеното не може да се приеме, че жалбоподателят е извършил
деянието виновно – умишлено или непредпазливо, доколкото не е установено
по несъмнен начин, че към датата на деянието е знаел или с оглед
обстоятелствата е имал обективна възможност да узнае, че автомобилът е с
прекратена регистрация.
Предвид изложеното съдът следва да отмени обжалваното наказателно
постановление като незаконосъобразно поради неправилно прилагане на
материалния закон (чл. 63, ал. 3, т. 1 от ЗАНН).
При този изход на делото и на основание чл. 63д от ЗАНН
4
жалбоподателят има право на възстановяване на разноските за водене на
делото. По делото са представени доказателства за платено възнаграждение
за защитник адвокат в размер на 600 лв. (разписката, оформена като клауза в
т. III от договора за правна защита и съдействие на л. 31 от делото). От друга
страна, с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото е
основателно възражението на административнонаказващия орган за
прекомерност на уговореното и платено от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение. Ето защо съдът следва да присъди на жалбоподателя
разноски в минималния предвид в Наредба № 1/09.07.2004 г. размер от 400
лв. За горницата над 400 лв. до пълния поискан размер от 600 лв. искането за
присъждане на разноски следва да бъде оставено без уважение.
По аргумент от § 1, т. 6 от ДР на АПК за дължимите на жалбоподателя
разноски следва да бъде осъдена Областната дирекция на МВР – гр. Велико
Търново, която е юридическото лице, в структурата на което е
административният орган, издал отмененото наказателно постановление.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-0268-
000437/22.05.2023 г., издадено от началника на сектор „Охранителна
полиция“ в РУ – Горна Оряховица при ОД на МВР – Велико Търново, с което
на А. А. С., ЕГН **********, с адрес ***, с адрес за призовки и съобщения
*** – адв. Г. Г. от АК – Велико Търново, е наложено административно
наказание глоба в размер на 200 лв. (двеста лева) и лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от шест месеца на основание
чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл. 140,
ал. 1 от същия закон.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО , код по БУЛСТАТ
*********, с адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Бачо Киро“ № 7,
ДА ЗАПЛАТИ на А. А. С., ЕГН **********, с адрес ***, с адрес за
призовки и съобщения *** – адв. Г. Г. от АК – Велико Търново, сумата 400
лв. (четиристотин лева), представляващи част от направените по делото
разноски за платено адвокатско възнаграждение за представителство и защита
5
в производството пред районния съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя А. А. С. за
присъждане на разноски в частта за горницата над уважения размер от 400 лв.
до пълния претендиран размер от 600 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Велико Търново в 14-дневен срок от връчване на съобщението, че е
изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
6