Р Е Ш Е Н И Е
№ 31/ 4.5.2020г.
04.05.2020г. гр.Карнобат
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд- гр.Карнобат, 4 наказателен състав, в открито съдебно заседание, проведено на девети март две хиляди и двадесета година, в следния
състав:
Председател: Красимир Сотиров
при секретаря: Дарина
Енева, разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров НАХД №237 по
описа за 2019г. на РС- гр.Карнобат и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод на
постъпила в съда жалба, подадена чрез административнонаказващия орган,
от ЗК „Житен край“, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: община Карнобат, с.Екзарх Антимово, представлявана от Р.Р.-
Председател, чрез адв.А.К. от БАК, с която се обжалва Наказателно постановление №КГ- 2246/29.07.2019г. на Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор,
/ДАМТН/, с което е наложена имуществена санкция в размер на 50 000 лв., за нарушение
на чл.47, ал.2, вр. чл.47, ал.1, т.1 от Закон за енергията от възобновяеми
източници, /ЗЕВИ/, на основание чл.67, ал.3 от ЗЕВИ. В жалбата са изложени
съображения, че дизеловото гориво е използвано единствено за зареждане от
ведомствена бензиностанция на извънпътна техника и трактори с оглед на
извършваната от кооперацията агротехническа обработка и в съответствие с
изискванията на подзаконовата нормативна уредба. Посочва се, че жалбоподателят-
кооперация не е краен разпространител на течни горива, както и не е предоставял
на пазара по смисъла на чл.67, ал.2, вр. параграф 1, т.15 от ДР на ЗЕВИ течни горива
от нефтен произход в нарушение на изискаванията, въведени с разпоредбата на
чл.47, ал.2 от ЗЕВИ. Наведени са съображения, че с оглед на горното
жалбоподателят не представлява субект на административно нарушение по чл.69,
ал.2, т.4 от ЗЕВИ. Посочено е, че в приложимата подзаконова нормативна уредба
не е налице изискване за минимално съдържание на компонент биодизел в
дизеловото гориво, предназначено за зареждането на извънпътна техника и
трактори. Иска се отмяна на обжалваното наказателно постановление
В
съдебно заседание се явява процесуален представител на жалбоподателя, който
поддържа жалбата и излага съображения по съществото на спора. Представител на административнонаказващия
орган не се явява и не взема отношение по случая.
Съдът, след като разгледа
жалбата и изложените в нея твърдения и се запозна със събраните по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в
законен срок от легитимирано лице. Съдържа изискуемите от закона реквизити за редовност и е предявена пред компетентен съд. Разгледана по съществото на
спора същата се явява основателна. Съображенията за това са следните:
От
фактическа съдът намира следното:
На 07.03.2019г. е съставен
акт за установяване на административно нарушение №А- 502/07.03.2019г., от Г.Ч.,
заемаща длъжност ст. инспектор в Главна дирекция „Контрол на качеството на
течните горива“, Отдел „Инспекция на качеството на течните горива към ДАМТН, с
който е констатирано следното: на 21.01.2019г. е извършена проверка на бензиностанция,
находяща се в община Карнобат, с.Екзарх Антимово, ул. „Първи май“ №83, като е установено, че в обекта се предлага течно
гориво за дизелови двигатели, съгласно Декларация за съответствие №534/30.10.2018г.
на „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, за партида №534/1407СН, в количество 2 474 т.,
при доставено количество в обекта- 16 988 литра, по нареждане за експедиция №3351/05.11.2018г.
Взета е контролна и арбитражна проба от течното гориво за изпитване, съгласно
Протокол №Бс- 2/21.01.2019г. Проведено е изпитване на контролната проба в стационарна
акредитирана лаборатория за изпитване на горива, смазочни материали и присадки,
Главна дирекция „Контрол на качеството на течните горива“, ДАМТН, /ЛИ ГСМП- ГД
ККТГ, ДАМТН/, със сертификат за акредирация от ИА БСА, рег. №35ЛИ/26.11.2018г.,
валиден до 30.09.2020г., съгласно Протокол от изпитване №С- 7/22.01.2019г.
Съставен е Констативен протокол за съдържание на биогориво в течно гориво №КП-
2- Б/22.01.2019г., който е връчен с пощенско известие за доставяне на
04.02.2019г., видно от който предлаганото течно гориво за дизелови двигатели не
съответства на изискванията за съдържание на биогориво в течното гориво,
съгласно чл.47, ал.1, т.1 от ЗЕВИ, по следния показател- съдържание на метилови
естери и мастни киселини (FAME), при минимална
норма от 6% обемни, критерии БДС EN ISO 4259, при установени под 0,05% обемни.
Препис от съставения АУАН за
констатираното нарушение е връчен на представител на жалбоподателя на 07.03.2019г.
Приложени по делото са Протокол №Бс- 2/21.01.2019г. за проверка и вземане на проба от течно
гориво, Протокол от изпитване №В- 2/22.01.2019г. на ЛИ ГСМП- ГД ККТГ, ДАМТН,
Експертно изследване за съдържание на биогориво в течно гориво Е3- 3-
Б/22.01.2019г. на ГД ККТГ, ДАМТН, Протокол от изпитване №С- 7/22.01.2019г. на
ЛИ ГСМП- ГД ККТГ, ДАМТН и Констативен протокол за съдържание на биогориво в
течно гориво №КП- 2- Б/22.01.2019г. на ГД ККТГ, ДАМТН.
Въз основа на съставения
АУАН е издадено на 29.07.2019г. обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл.67, ал.3, вр чл.69, ал.2, т.4 от ЗЕВИ, вр. чл.83,
ал.1 от ЗАНН, за нарушение на чл.47, ал.2, вр. чл.47, ал.1, т.1, вр. параграф 1, т.12 от ДР на ЗЕВИ, вр.
параграф 1, т.20 от ДР на Закона за чистотата на атмосферния въздух, /ЗЧАВ/, на
жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 50 000 лв.
Възпроизведени са фактическите констатации, изложени в съставения АУАН.
Наказателното постановление
е връчено надлежно на представител на наказаното лице на 06.08.2019г.
В открито съдебно заседание
е разпитан актосъставителят Г.Ч., която посочва, че е извършена проверка на
горепосочения обект, снабден с гориво- смазочна инсталация, състояща се от
бензиноколонка и резервоар с обем от 30 000 л., свързана с разходомер с фискално
устройство, регистрирано надлежно в НАП. Описва обекта като заграден стопански
двор в с.Екзарх Антимово, в който се влиза от общински път, като посочва, че в
обекта не е установена продажба на гориво на външни лица, подобно на обикновените
бензиностанции, липсата на рекламни материали и изложени цени на горива. Описва
извършвната проверка и вземането на проби от течно гориво.
Като свидетели са разпитани
служители на жалбоподателя- Д.П.- счетоводител в ЗК „Житен край“ и Р.Ж.- служител,
обслужващ процесната бензиностанция. И двамата свидетели посочват, че от
бензиностанцията в кооперацията се извършва зареждане единствено на
селстопански машини, притежавани от кооперацията, както и че не е налице
възможност за заплащане на продадено гориво с касова наличност. Посочва се, че
всяка от машините има лимитна карта, по която се извършва зареждането с течно
гориво, издава се служебен бон и се осчетоводява с оглед контрола, извършван от
приходната администрация. Свидетелят Пейчева посочва, че достъпът на външни
лица в селскостопанския двор е забранен.
По делото е допуснато и
прието заключение по съдебно- техническа експертиза, съгласно което доставеното
и наличното в цистерната гориво отговаря на изискванията за съдържание на сяра
по чл.5а от ДР на Наредба за изискванията за качеството на течните горива,
условията, реда и начина за техния контрол, приета с ПМС №156/15.07.2003г., по тарифен №2710 19 43 по
Комбинираната номенклатура на ЕС, съгласно приложения Протокол от изпитване №В- 2/22.01.2019г. на ЛИ ГСМП- ГД ККТГ, ДАМТН и
фирмената тейническа спецификация на „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД за гориво за
дизелови двигатели. На втория поставен въпрос вещото лице е посочило, че
изпитваното гориво за извънпътна техника и трактори по приложената фирмана
спецификация на производителя относно съдържание на метилови естери на мастни
киселини (FAME) е с максимална стойност на показателя 7 обемни %, като в Експертно
изследване за съдържание на биогориво в течно гориво Е3- 3- Б/22.01.2019г. на
ГД ККТГ, ДАМТН, не е посочено изследваното гориво, както и че нормата от 6
обемни % се отнася за „гориво за дизелови двигатели (със съдържание на биодизел
B6-
CP)”. В отговора си на третия въпрос вещото лице е посочило, че горивото за
извънпътна техника и трактори PLUS не съдържа биодизел
и не се изпитва за съдържание на метилови естери на мастни киселини (FAME), съгласно фирмена техническата спецификация (ФТС1- 75)- гориво за
извънпътна техника и трактори, като последните се разглеждат като площни обекти
в екологичното законодателство, а не като линейни обекти, движещи се по
пътищата. Посочено е, че са налице неясноти и по отношение на акредитацията на
изпитващата лаборатория и калибрационния статус на използваното техническо
средство.
В открито
съдебно заседание вещото лице посочва, че производителят на горивото „Лукойл
Нефтохим Бургас“ има две фирмени технически спецификации- ФТС1- 34, отнасяща се
за гориво за дизелови двигатели и ФТС1-32.01, отнасяща се за гориво за дизелови
двигатели със съдържание на биодизел, като е налице неправилно изписване на
изследваното гориво в Експертно изследване за съдържание на биогориво в течно
гориво Е3- 3- Б/22.01.2019г. на ГД ККТГ, ДАМТН, както следва: „гориво за
дизелови двигатели“
Съгласно прието заключение
по съдебно- счетоводна експертиза, отпускането на дизелово гориво в
бензиностанция „Житен край“ се извършва по лимитни карти за отпускане на
материални ценности, в които се отбелязва името на служителя, извършващ
зареждането, превозното средство, което се зарежда, дата, количество на гориво,
подпис на получателя, ведно с прикрепен фискален бон. Извършено е изследване на
справка продажби- списък бонове, за периода: 01.01.2019г.- 31.01.2019г. Дадено
е заключение, че сборът от стойностите на фискалните бонове се равнява на този
от отчетите от нивомера за процесния период, както и че лимитните карти са
издавани само на служители на кооперацията, зареждащи гориво на селкостопанска
техника на кооперацията за извършване на агротехнически мероприятия. Вещото
лице е приело, че от представени ведомости не се установява отчетена продажба
на гориво на външни лица.
Представени по делото са трудови
договори, сключени между кооперацията и физически лица за длъжности оператори
на селскостопански машини и шофьори на товарни автомобили, справка за
инвентарни номера на селскостопански машини, копия на свидетелства за
регистрация на земеделска и горска техника- трактори, зърнокомбайни и др.,
справка продажби- списък бонове, за периода: 01.01.2019г.- 31.01.2019г., опис и
лимитни карти за отпускане на материални ценности, доказателства за
заккупуването на газьол за извънпътна техника и трактори.
Настоящият съдебен състав достигна
до следните правни изводи:
В разпоредбата на чл.47, ал.1, т.1 от
ЗЕВИ е предвидено, че лицата,
които пускат на пазара течни горива от нефтен произход в транспорта, при освобождаване
за потребление по смисъла на Закона за
акцизите и данъчните складове, следва да предлагат гориво за дизелови двигатели
смесени с биогорива със съдържание на биодизел минимум 6
процента обемни. Разпространителите при всяко разпространение и крайните
разпространители имат задължението да предлагат горива за бензинови и дизелови двигатели в
транспорта в съответствие с изискванията на закона, на основание чл.47, ал.2 от ЗЕВИ. Съгласно параграф 1, т.18 от ДР на ЗЕВИ, вр. параграф 1, т.17 от ДР на ЗЧАВ,
пускане на пазара е предоставяне на всеки отделен продукт, предназначен за
крайна употреба, безплатно или срещу заплащане за първи път на българския
пазар, на пазара на ЕС или на пазара на държава- членка на Европейската
асоциация за свободна търговия- страна по Споразумението за Европейско
икономическо пространство, при което той преминава от етапа на производство или
внос към етапа на разпространение и/или използване. На основание чл.67, ал.3 от ЗЕВИ, наказва
се с глоба в размер 25 000 лв. или имуществена санкция
в размер 50 000 лв. краен разпространител, който предлага на пазара
течни горива от нефтен произход в нарушение на разпоредбата на чл.47, ал.2 или ал.4. В параграф 1, т.12 от ДР на ЗЕВИ, вр. параграф 1,
т.20 от ДР на ЗЧАВ е прието, че краен разпространител на течни горива е лице, което разпространява течни горива на
бензиностанция с цел зареждане на горивните резервоари на моторните превозни
средства на потребителите, включително на собствени моторни превозни средства.
В параграф 1, т.3 от ДР на
Наредба за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и
начина за техния контрол, приета с ПМС №156/15.07.2003г.,
е дадено легално определение за гориво за дизелови двигатели, съгласно което
това представлява течно
гориво, получено от нефт, използвано за задвижване на самоходни превозни
средства, включено в тарифни номера 2710 19 43 и 2710 20 11 по Комбинираната
номенклатура на ЕС. Биодизел,
от своя страна, представлява смес от метилови естери на мастни киселини от растителен
и животински произход, чийто състав и свойства се определят съгласно БДС EN
14214 и е предназначен за използване в дизелови двигатели или за прибавяне към
гориво за дизелови двигатели, съгласно параграф 1, т.3а от ДР на горната
наредба.
С оглед на така очертана
нормативна уредба следва да се приеме, че за успешното ангажиране на
административнонаказателната отговорност на субект на нарушение по чл.67, ал.3
от ЗЕВИ следва да бъде установено качеството на краен разпространител на нарушителя
и пускането за предлагане на пазара на течно дизелово гориво, което не
съответства на законното изискване за съдържание на биогориво.
В настоящия случай не са налице елементите
от обективна страна за ангажиране на административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя за процесното нарушение. От разпитаните по делото свидетели,
включително и актосъставителя, еднопосочно се установява, че обектът, от който
е взета контролна проба не представлява търговски обект, на който се извършва
предлагане за търговска продажба на течно гориво. Не са установени рекламни
материали и поставени табла с ценови листи в обекта. Процесната бензиностанция
се намира в селскостопански двор, с ограничен достъп на външни лица. От обекта
се зарежда селскостопанска техника и трактори, притежавани от жалбоподателя, за
извършване на агротехнически мероприятия срещу предоставяне на лимитни карти за
отпускане на материални ценности. Не се установява по ведомост отчетена
продажба на гориво на външни лица, съгласно приетото заключение по съдебно-
икономическата експертиза. С оглед на горното, настоящият съдебен състав
намира, че обектът, от който са взети контролната и арбитражната проба, не
представлява бензиностанция за търговска продажба на горива. Налице е тъждество
между лицето, стопанисващо бензиностанцията в община Карнобат, с.Екзарх
Антимово, ул. „Първи май“ №83 и
лицето, което притежава правото на собственост върху селскостоппанските машини,
използващи гориво от бензиностанцията, видно от писмените доказателства по
делото. Следователно не може да се приеме, че в процесния слуай е налице
предлагане на пазара, съобразно изискването на санкционната норма на чл.67,
ал.3 от ЗЕВИ.
Следва да се посочи, че не е
в състояние да се установи точната спецификация на горивото. Изводите на
наказващия орган за допуснато нарушение в съдържанието на наличното в
резервоара на бензиностанцията течно гориво са изградени въз основа на изгответени
експертно изследване в акредитирана лаборатория. Взетата контролна проба е
тествана за съответствие с качествените характеристики на гориво за дизелови
двигатели, съобразно представена от жалбоподателя декларация за съответстие и
нареждане за експедиция. Находящата се на стр.20 от делото декларация за
съответствие на качеството на течните горива е нечетлива. В представените
нареждане за експедиция на готова продукция и товарителница за обществен автомобилен
превоз в страната се установява вписването на дизелово гориво 0.001%S- Eвро 5, без
посочен тарифен номер. Видно от легалните определения в ДР на Наредбата
автомобилният бензин, газьолът, горивото за дизелови двигатели, горивото за
извънпътна техника и трактори, лекото корабно дизелово гориво и др. видове
горива имат различни тарифни номера или ISO марка. С оглед на горното точната
спецификация на горивото по неговия тарифен номер/ ISO марка, от което
е взета контролна проба за изследване, следва да е установима от
доказателствата по делото. В процесния случай не са налице представени доказателства
в тази насока. Общото посочване на дизелово гориво и извършването на
лабораторно изследване за наличие на качествените показатели по чл.3 от
Наредбата не е в достатъчна степен контретизирано, съобразно изводите на вещото
лице по съдебно- техническата експертиза, че различните видове горива,
включително и дизеловите такива, отговарят на различни качествени
характеристики и към тях има разнородни изисквания. В тежест на административонаказващия
орган е да посочи конкретната спецификация на течното гориво, надлежното му
изследване и установено несъответствие в качествените му характеристики. От
ангажираните по делото доказателства не може да се направи извод в тази насока,
което самостоятелно обосновава отмяна на обжалваното наказателно постановление.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1,
предл. III oт ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление №КГ- 2246/29.07.2019г. на Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което на ЗК „Житен край“,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: община Карнобат, с.Екзарх
Антимово, представлявана от Р.Р.- Председател, е наложена имуществена санкция
в размер на 50 000 /петдесет хиляди/ лв., на основание чл.67, ал.3, вр чл.69,
ал.2, т.4 от ЗЕВИ, вр. чл.83, ал.1 от ЗАНН, за
нарушение на чл.47, ал.2, вр. чл.47, ал.1, т.1, вр. параграф 1, т.12 от ДР на
ЗЕВИ, вр. параграф 1, т.20 от ДР на ЗЧАВ.
Решението
може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административен съд- гр.Бургас, в 14-дневен срок от съобщаването му.
Районен
съдия: