Р Е Ш Е Н И Е
№ 119
Гр. Пловдив, 10.01.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, IX граждански
състав, в публично заседание на десети декември две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
Районен съдия:
ПЛАМЕНА СЛАВОВА-МИЛЕВА
при участието на секретаря Петя Карабиберова, като
разгледа докладваното от съдията гр. д. № 13200 по описа на съда за
2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск по чл.439 от ГПК от М.Р.Х. срещу „Обединена Българска Банка” АД.
Твърди
се от ищеца, че в полза на ответника била издадена заповед за изпълнение по
чл.417 ГПК и изпълнителен лист от 25.02.2011г. по ч.гр.д. № 229/2011г. на РС
Смолян за парични суми, дължими по договор № ***. за предоставяне на кредитна
карта ***, като сумите, в общ размер на 2367,17 лева, се посочват поотделно за главница,
договорна лихва, наказателна лихва, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 17.02.2011 г., до окончателното плащане, както и сума за разноски по
делото.
Сочи
се, че въз основа на изпълнителния лист било образувано изпълнително дело и се
цитират извършените в рамките му действия от съдебния изпълнител. Ищецът сочи,
че последното валидно изпълнително действие е от 20.03.2012 г. и от тази дата е
изтекла петгодишната давност за вземанията по изпълнителния лист, като това
обстоятелство настъпило след влизане в сила на заповедта за изпълнение.
Въз
основа на изложените твърдения моли съда да признае за установено в отношенията
между страните, че ищецът не дължи на ответника, като погасени по давност, сумите
по изпълнителния лист, както следва: 1993,02 лв. – главница по договор № ***. за предоставяне на кредитна
карта; 32,95 лв. – договорна лихва за периода 29.01.2010г. – 16.02.2011г.; 35,
36 лв. – наказателна лихва за просрочена главница за периода 29.01.2010г. –
16.02.2011г., ведно със законната лихва върху главницата от 17.02.2011г. до
окончателното плащане, както и сумата в размер на 305, 84 лв. – разноски, от
които – 49, 23лв. за държавна такса и 256, 61 лв. за адвокатско възнаграждение.
Ответникът
е подал отговор на исковата молба в срок, в който се прави изявление за
признание на иска, потвърдено изрично от представителите на дружеството. Сочи
се, че ответникът не е станал причина за завеждане на иска. Възразява се срещу
наличието на предпоставки по чл.38, ал.1 от ЗА. Прави се възражение за прекомерност на претендираното
от ищеца адвокатско възнаграждение. В случай на присъждане на разноските в
тежест на ответника, се иска извършването на прихващане с вземанията на
ответника по процесния изпълнителен лист.
В първото
редовно съдебно заседание с оглед направеното признание на иска ищецът е
направил искане за прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение при признание на иска, което искане съдът е
уважил.
Като
взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото и
закона, съдът намира следното:
Искът
е допустим, доколкото се твърди, че вземанията са погасени по давност след
влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК.
Признатото
от ответника право на ищеца да бъде призната недължимостта на вземанията, за
които е образувано изпълнително дело въз основа на издадения изпълнителен лист,
не противоречи на закона. Не са налице ограничения за разпореждане с признатото
право, а законните представители на дружеството ответник потвърждават изрично направеното
признание. Наред с това с направеното признание на иска се признава
съществуването на предявеното от ищеца право на фактическите основания,
посочени в исковата молба. С оглед изложеното и на основание чл.237, ал.2 от ГПК не следва да се излагат доводи по същество и да се извършва анализ на
доказателствата, а да се постанови решение съобразно направеното признание.
Ето защо и на основание
направеното признание на иска, следва да бъде признато за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника, като погасени по
давност, следните суми: 1993,02 лв. –
главница по договор № ***. за предоставяне
на кредитна карта; 32,95 лв. – договорна лихва за периода 29.01.2010г. –
16.02.2011г.; 35, 36 лв. – наказателна лихва за просрочена главница за периода
29.01.2010г. – 16.02.2011г., ведно със законната лихва върху главницата от
17.02.2011г. до окончателното плащане, както и сумата в размер на 305, 84 лв. –
разноски, от които – 49, 23лв. за държавна такса и 256, 61 лв. за адвокатско
възнаграждение, за които е издаден изпълнителен лист от 25.02.2011г. по ч.гр.д.
№ 229/2011г. на РС Смолян.
По въпроса
за разноските съдът намира следното. Ответникът е посочил, че не е дал повод за
завеждане на исковата молба. Доводът е неоснователен, доколкото въз основа на
изпълнителния лист именно ответникът е завел изпълнително дело, в хода на което
да реализира принудително изпълнение на вземанията си. С това е станал причина
за завеждане на настоящото дело.
При този изход на спора и с оглед
изложеното, право на разноски има само ищецът, които следва се присъдят в
тежест на ответника. Доказани са разноски в размер на 100 лв. за държавна
такса. Направено е и искане за присъждане на адвокатски хонорар по чл.38, ал.1
от ЗА. Доколкото не се претендира конкретен размер, неотносимо се явява
възражението за прекомерност. Неоснователен е и доводът, че не са доказани
предпоставките на чл.38 от ЗА. Представен е договор за правна защита и
съдействие, в който е отбелязано, че се предоставя безплатна правна помощ на
роднина на адвоката – вуйчо. За последното се представя като доказателство и
удостоверение за родствени връзки. Ето защо са налице предпоставките по чл.38,
ал.1, т.3 от ЗА и с оглед защитавания материален интерес следва да се присъди минимални
адвокатски хонорар в размер на 395,70 лв. на основание чл.7, ал.2, т.2 от
Наредба № 1 от 2004г.
Неоснователно е искането за прихващане
на присъдените разноски с вземанията по изпълнителния лист на две основания. На
първо място въпросът за разноските не е част от предмета на настоящото дело и
не може с това вземане да се извършва прихващане на спорните вземания. На
следващо място не са налице и предпоставките за такова прихващане, тъй като към
момента на погасяване на вземанията по давност, вземането за разноски все още
не е било възникнало, а още по-малко изискуемо.
Така мотивиран, съдът:
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО
в отношенията между страните, по иск с правно основание чл.439 от ГПК, че М.Р.Х., ЕГН:**********, с адрес: ***,
не дължи на „Обединена Българска Банка“
АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша”
№ 89 Б, като погасени по давност
следните суми, за които бил издаден изпълнителен лист от 25.02.2011г. по ч.гр.д. № 229/2011г. на РС Смолян:
1993,02
лв. – главница по договор № ***. за
предоставяне на кредитна карта; 32,95 лв. – договорна лихва за периода
29.01.2010г. – 16.02.2011г.; 35, 36 лв. – наказателна лихва за просрочена
главница за периода 29.01.2010г. – 16.02.2011г., ведно със законната лихва
върху главницата от 17.02.2011г. до окончателното плащане, както и сумата в
размер на 305, 84 лв. – разноски, от които – 49, 23лв. за държавна такса и 256,
61 лв. за адвокатско възнаграждение;
ОСЪЖДА „Обединена Българска Банка“ АД, ЕИК: *********
да плати на М.Р.Х., ЕГН:**********
разноските по делото: 100 лв. за държавна такса и 395,70 лв. за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:
/п/
Вярно с оригинала!
ПК