Мотиви по НОХД № 21 по описа
за 2017г. на Районен съд гр.Бяла
Подсъдимият К.И.К. *** е предаден на съд по
обвинение в това, че: за времето от 23.04.2016 г. до 28.04.2016 г. в гр.Б., обл. Р., чрез
повреждане на прегради здраво направени за защита на имот и чрез използване на
техническо средство, отнел чужди движими вещи - два броя летни автомобилни
гуми, марка „N.“, с размери
195/65/15 на стойност 126,40 лева от владението на К.М.Ч. ***.Търново, без
негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по
чл.195, ал.1, т.3, пр.2, вр.чл.194, ал.1 НК.
Представителят
на Районна прокуратура в с.з. поддържа обвинението като доказано по несъмнен
начин и предвид трансформиране на производство по реда на Глава ХХVII от НПК
пледира индивидуализация на наказанието
при условията на чл.58а от НК.
Счита, че следва да се наложи на подсъдимия К. наказание Лишаване от свобода за
срок към минималния предвиден в чл.195, ал.1 от НК, който да се редуцира по реда на чл.58а от НК в размер на
8м., като ефективното изпълнение на наложеното наказание на подсъдимия на
основание чл.66, ал.1 от НК да се отложи
за изпитателен срок от три години.
Пострадалото от престъплението лице К.М.Ч. ***.Търново,
надлежно запознат при призоваването с
правото да предяви гр.иск и да участва в процеса като гр.ищец и частен
обвинител се явява в първо с.з., като прави искане за съвместно разглеждане на устно
предявен от него гр.иск против
подсъдимия в размер на 126,40лв, представляващи обезщетение за причинените
имуществени вреди от процесното престъпление. В съответствие с указанията в р.І от ППВС № 1/1955г., Сб., стр.402, че
“Гражданският иск може да се приеме за съвместно разглеждане с а м о
за вредите, които са последвали от деянието, предмет на обвинителния
акт” съдът на основание чл.84 и сл. от НПК с определение прие за допустим
предявения гр.иск за съвместно разглеждане в наказателното производство и конституира св.Ч. като граждански ищец и
частен обвинител в процеса.
Подсъдимият
К.И.К.– редовно призован, явява се в с.з. На основание чл. 94, ал.1,т.2 от НПК
съдът му назначи служебен защитник – адв.М.Г. ***. Производството е насрочено и започнато в
съдебно заседание по общия ред. Подсъдимият К., чрез назначения сл.защитник по реда на чл. 275 от НПК прави искане и дава
съгласие за разглеждане на делото по
реда на Глава ХХVІІ от НПК- “Съкратено съдебно следствие в производството пред
първа инстанция”, по реда на чл.371, т.2 от НПК, предвид самопризнанието,
което прави. Съдът с две отделни
определения, както следва : 1На основание
чл. 370, ал.2, вр. ал.1, пр.2 от НПК трансформира производството от
такова по общия ред в производство по реда на Глава ХХVІІ от НПК- “Съкратено
съдебно следствие в производството пред първа инстанция” по реда на чл. 371,
т.2 от НПК. 3/ На основание чл. 372,
ал.4, вр. чл. 371, ал.2 от НПК прие и обяви, че направените в хода на съкратеното
съдебно следствие самопризнания на подсъдимия се подкрепят по несъмнен и
категоричен начин от всички останали доказателства по делото, поради което
обяви, че ще ползва същите при постановяване на присъдата, без да бъдат
събирани доказателства, относно фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Служебният защитник на подсъдимия също счита, че са налице
всички предпоставки за приключване на делото по реда на съкратеното съдебно
следствие в производството пред първа инстанция, като пледират осъдителна
присъда и налагане на съответно
минимално наказание ЛОС при условията на чл. 58а, ал.4 от НК. Посочва, че са
налице предпоставки за прилагане на чл. 66, ал.1 от НК.
Съдът, след преценка на събраните
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна :
Подсъдимият
К.И.К. е роден на *** ***, българско гражданство, без образование, неженен,
неосъждан, не работи, ЕГН **********.***. Знаел, че в града има необитаеми
къщи, собствениците на които живеят в други населени места. Решил да извърши
кражба на вещи, от една от тях, които да продаде.
Свидетелят
Ч. ***, но притежавал наследствен имот в гр.Б., обл.Р. на ул.”М. П.” № .. Посещавал го
често, като за последен път бил на 23.04.2016 г. На 28.04.2016 г. пристигнал
отново и установил, че вратата на гаража, към двора на имота е взломена. Видял,
че халката на която бил поставен катинар е разтворена, а ключалката на бравата
е повредена. Установил, че от гаража лисват две използвани летни автомобилни
гуми, марка „N.“, с размери
195/65/15. През посочения период - 23.04.2016 г. - 28.04.2016 г. на
неустановена дата, подсъдимият прескочил оградата и влязъл в двора на имота на
пострадалия. Вратата на гаража била заключена с катинар, поставен на халки. С
помощта на железен лост, който намерил в имота, разтворил халката и махнал
катинара. С натиск отворил вратата, при което се повредила и ключалката на
бравата. Влязъл в гаража и взел двете автомобилни гуми. Пренесъл ги до дома си.
Там ги натоварил на стара бебешка количка, а по-късно ги предложил на св.Т..
Последният бил на паркинг близо до бившия ресторант „Панорама“ в района на
бившето „ДЗС“ гр.Бяла. Т. ги закупил за сумата от 30 лева, тъй като К. много
настоявал за това. Не му посочил от къде ги е придобил. През следващите дни Т.
ги препродал на неустановено по делото лице. Получените пари К. изхарчил за
собствени нужди.
След
подадена жалба от св.Ч. по случая било образувано ДП № 336 – ДП - 862 /2016г. по описа на ОДМВР Русе. В ДП подсъдимият
признал за извършената от него кражба, обяснил обстоятелствата при които я
извършил. Отнетите автомобилни гуми бил оценени от назначената
съдебно-икономическа експертиза на обща стойност 126,40 лева и не са върнати на
пострадалия.
Съдът
прие за доказана описаната фактическа обстановка въз основата на събраните по
ДП № 336 – ДП - 862 /2016г. по описа на
ОД МВР Русе писмени доказателствени средства: протокол за оглед на
местопроизшествие, протоколи за разпит на свидетели, протокол за разпит на
обвиняем в присъствието на неговия назначен сл.защитник, справка за съдимост.
При правния анализ на описаната фактическа
обстановка и събраните доказателства по нея, при отчитане на заложеното в чл.373,
ал.3 НПК съдът прие за доказано по безспорен и несъмнен начин, че подсъдимият с
действията си е осъществил състава на престъплението кражба по чл.195, ал.1,
т.3, пр.2, вр. чл. 194,ал.1 от НК. Установявайки конкретния начин, по който
подсъдимият е проникнал в имота на пострадалия, съдът прие, че от обективна
страна е осъществил престъплението при наличието на по-тежки квалифициращи
обстоятелства по чл.195, ал.1,т.3,пр.2 от НК. Подсъдимият е проникнал в къщата
на пострадалия чрез повреждане на
преграда, здраво направена за защита на лица и имот. Касае се за повреждане на
халка, на която е поставен катинар,
както и ключалка на бравата на вратата на гаража. Заключената с катинар врата по
своята същност и предназначение представлява преграда, предназначена за
изключване и ограничаване достъпа на
трети лица до вещите, намиращи се в помещението след вратата. Кражбата, извършена чрез повреждане на
преграда, е сложно престъпление, което изисква от една страна преодоляване на
преградата, а от друга страна – последващо отнемане на вещи, като пряко
следствие от преодоляването. В конкретния случай и двете кумулативни
предпоставки са налице – чрез физическото преодоляване по описания начин,
вратата е станала негодна да изпълнява своите
защитни функции, което от друга страна е довело до безпрепятственото
влизане, отнемане на движимите вещи след нея. Данните, при които е проникнато в
гаража потвърждават и допълват извода за
наличието на правната квалификация по
чл.195,ал.1,т.3 от НК.
Съдът
прие, че от обективна страна подсъдимият е осъществил престъплението и при
по-тежката правна квалификация на чл.195, ал.1,т.4,пр.2 НК – използване на
техническо средство. Използваната от подсъдимия метален лост, с помощта на
които е изкъртил халката на катинара на вратата на гаража на св.Ч. е именно
такъв създаден от човека предмет, които по своето обичайно предназначение служи
за осъществяване на технически операции. В конкретния случай посочения метален
лост съществено е улеснил подсъдимия при извършване на престъплението.
Използването му е бил единственият възможен начин за осъществяване на деянието му. С оглед на
гореизложеното и имайки предвид трайната и непротиворечива съдебна практика в тази насока - ППВС №6/1971г.
по н.д. №3 /1971г. , изм. с ППВС №7 /1987г., съдът прие, че посоченият предмет
представлява вещ, послужила за извършване на деянието и използването му
категорично предопределя наличието на по-тежкото квалифициращо обстоятелство по
т.4,пр.2 на чл. 195,ал.1 от НК.
От
обективна страна е налице съставомерния предмет на кражба –движими вещи, каквито
по смисъла на закона са автомобилните гуми. Те имат своя стойност, която в
случая според заключението на в.л. по
назначената ценова експертиза е 126,40лв. Вещта е чужда за подсъдимия, тъй като
се намирала във владението на пострадалия и това е известно на подсъдимия. Изпълнителното
деяние на кражбата – отнемането на вещта се осъществява само чрез действие. В
случая подсъдимия пред св.Ф.М. подробно е описват механизма на деянието,
отнемането на вещите, установяването от подсъдимия на собствена фактическа
власт над тях и разпореждането в последствие с тях. По този начин е настъпил и
съставомерния престъпен резултат – промяна във фактическата власт над предмета
на посегателство, настъпила в резултат на деянието. С нейното настъпване
престъплението е довършено. Съществен елемент от обективната страна на деянието
е отсъствието на съгласие от страна на владелеца, което в процесния случай е категорично установено
от последвалите действия и разпита на пострадалия.
От субективна страна деянието е извършено виновно, при форма на вина
пряк умисъл, като подсъдимият е предвиждал настъпването на обществено опасните
последици от действията си - това, че
прекъсва владението на стария собственик върху вещите му и по този начин
възпрепятства нормалното упражняване правото му на собственост върху тях – да
ги ползва и да се разпорежда по негова
преценка. Съзнавал е общественоопасния характер на деянието си – неговата
противоправност и е искал настъпването на тези последици - след прекъсване
владението на стария собственик да постигне собственото си неправомерно
обогатяване от предмета на престъплението.
При индивидуализацията на
наказанието, при спазване на императивните изисквания на чл. 373, ал.2 от НПК /
последна редакция от ДВ бр.27 от 2009г./
във вр. чл. 372, ал.4, вр. чл. 58а, ал.1 от НК / последна редакция от ДВ
бр.26 от 06.04.2010г./, съдът намира, че наказанието следва да се определи,
като се ръководи от разпоредбите на Общата част на НК - при условията на чл.36
и чл.55, ал.1, т.1 от НК. Съдът
при спазване изискванията на чл.54, ал.1 НК, установи като смекчаващо отговорността обстоятелство по отношение на подсъдимия преди всичко чистото му съдебно минало, съдействието,
което е оказал при разследването и самопризнанията, които е направил в ДП, с
които е съдействал за разкриване на кражбата.Следващото изключително смекчаващо
вената обстоятелство е изключително ниската стойност на отнетите вещи – 126,40лв.
Размера на причинената имуществена вреда е многократно по-нисък от размера на
МРЗ за страната, поради което съдът намира, че това е основание за прилагането
на чл.58, ал.4, вр. чл. 55, ал.1, т.1 от НК. Съдът отчита като отегчаващо вината обстоятелство единствено факта, че
отнетата вещ не е върната, При така изложеното съдът намира, че предвиденото
наказание Лишаване от свобода следва да се определи под границата на
предвидената от закона една година, а именно 4м./четири месеца/. Налице са
предпоставките за отлагане на ефективното изпълнение на наказанието по реда
чл.66, ал.1 от НК, предвид чистото съдебно минало на подсъдимия. Освен това,
наложеното наказание ЛОС е с размер по-малко от три години. Преценката на съда
е, че в този вид наказанието ще изпълни целите си спрямо подсъдимия, който е
млад човек, във възраст, в която не е приключило неговото личностово формиране.
По изложените причини съдът отложи
ефективното изтърпяване на наказанието за изпитателен срок от 3/три/ години,
като възпитателните работи в изпитателния срок съдът възложи на основание чл.67
от НК на инспектор при РУ Полиция гр.Бяла, в която община е местоживеенето на
подсъдимия.
При така посоченото, съдът
прие, че за реализиране целите на наказанието, визирани в чл.36 НК – за
осъществяване на индивидуалната и генералната превенция и възпиране подсъдимия да върши нови престъпления следва
да му бъде наложено посоченото горе наказание.
Съдът се произнесе и по
предявения граждански иск, като прие, че искът на гражданския ищец Ч. е
основателен и следва да бъде уважен до размера,
посочен в обвинителния акт и предявен от пострадалия – 126,40лв. По категоричен
и безспорен начин, описан по-горе, в наказателния процес се доказа, че
събитието, от което произтичат имуществените вреди за пострадалия
действително е настъпило, че това събитие има характер на престъпление
по смисъла на НК, че е извършено виновно от подсъдимия, както и че настъпилите
вреди се намират в пряка и непосредствена
връзка с деянието му. Предвид това, че основание на гражданския иск в
наказателния процес е деянието на подсъдимия, предмет на обвинението /т.1 от ППВС № 9 / 1961г., изм. с ППВС №
7/1987г./, съдът прие, че са налице всички елементи за уважаването на
предявения граждански иск.
Съдът се произнесе и по
въпроса за разноските, като предвид разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК осъди
подсъдимия да заплати направените разноски по делото: 80 лева /осемдесет лв/ – разноски по ДП в
полза на държавата по сметката на ОД МВР гр. Русе., както и да заплати д.т.
върху уважения размер на гр.иск – минимална д.т. в размер на 50лв – в
полза на съдебната власт, по сметката на
РС Бяла.
По изложените съображения
съдът постанови присъдата си.
Председател на състава :
/п/