№ 1486
гр. Плевен, 23.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА
като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Гражданско дело №
20234430103683 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 17914/29.06.2023 г. на
„Топлофикация Плевен“ ЕАД ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от изпълнителния директор Й. В., срещу В. Х. Б., ЕГН **********, с
постоянен адрес в ***, за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответницата дължи на ищеца сумата от 1123,31 лв., представляваща стойността за
незаплатена топлинна енергия за периода за периода от 01.12.2021 – 31.03.2023 г.;
сумата от 47,57 лв., мораторна лихва за периода 03.02.2023 г.- 03.05.2023 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, както и
направените в заповедното производство разноски.
Ищецът твърди, че е депозирал заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ответника
по делото, което е уважено и е издадена заповед за изпълнение по ч .г. д. № 2660/2023
г. по описа на РС Плевен, срещу длъжника, която му е връчена и срещу която е
подадено възражение по чл. 414 от ГПК. В изпълнение указанията на съда ищецът
предявявал иск за установяване на вземанията си, които са основани на твърденията, че
ответникът като собственик\ползвател на топлоснабден имот- апартамент с абонатен
№ ***, находящ се в ***, е клиент на топлинна енергия по см. на чл.153 от ЗЕ, според
който текст всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда –
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Поради това за него се
прилагали разпоредбите на действащото законодателство в областта на енергетиката.
Разпоредбата на чл.150 от ЗЕ предвиждала, че продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие
и одобрени от ДКЕР към МС. Съгласно ал.2 от ЗЕ същите влизали в сила 30 дни след
първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на
договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия
1
без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Посочва, че ОУ от 2007
г. са публикувани във в. „Нощен труд“ от 13-14.12.2007 г. и във вестник „Посоки“
бр.239/13.12.2007 г. С тях се регламентирали търговските взаимоотношения между
клиентите на топлинна енергия и дружеството, в това число и правата и задълженията
на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинна
енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. В раздел VІІ от ОУ
от 2007 г.- „Заплащане на топлинна енергия“ е определен реда и срока, по който
купувачите на топлинна енергия / в това число и ответниците/ са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30- дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнасят. В този случай задължението на ответника за заплащане на
дължимите от тях суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-
късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на топлинна енергия.
Ищецът счита, че с изтичането на последния ден от месеца ответникът изпада в забава
за тази сума, върху която на осн. чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна
лихва върху дължимата сума. От приложената в производството по чл. 410 от ГПК
извлечение от сметка за абонатен номер № ***, счита, че установява използваната от
ответника и доставяната от ищеца топлинна енергия. Породеното задължение обаче не
било погасено. Иска от съда да приеме приложените към исковата молба приложения
от които се установявало как се формира главницата, като се посочва, че процесната
сума включва: сума за отопление с ИРУ в размер на 130,45 лева; сума за отопление без
ИРУ в размер на 99,49 лева; сума за БГВ в размер на 581,22 лева; сума за отопление
отдадена от сградна инсталация в размер на 230 лв. и сума за услуга дялово
разпределение в размер на 83,31 лева. В заключение се твърди, че в имота на ответника
има монтирани 4 бр. уреди, 0 бр. водомери, щранг – лира в баня. В заключение моли
съда да уважи предявените искове. Претендират се и сторените в настоящето и в
заповедното производство разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответницата В. Х. Б., ЕГН
**********, с адрес: ***., с който оспорва основателността на подадените искове.
Посочва, че има монтиран 1 бр. водомер с № ***, пломбиран с пломба № ***, за
отчитане на топла вода на кухнята, а в банята е на бойлер. Твърди, че не е писмено
уведомена, че водомерът е стар и за смяна. Устно получила информация от инкасатор
или на място в офиса на топлинния оператор, че водомерът е за смяна или че не се
осигурява достъп до имота. Ответницата счита, че тази устна информация нямала
законно действие. Записаните кубици за изразходвана топла вода сочи, че са служебно
начислени и не отговарят на показанията от водомера. Операторът твърдял, че не е
осигурен достъп до имота и не приемал бележка с информация за изразходваната вода,
в случай, че в деня на отчитане не е възможно да бъде отчетен водомера. Ответницата
твърди, че когато достъпът до водомера е бил възможен показанията отчитали между
нула и един кубик. Счита, че не са извършени всички законни мероприятия преди да се
достигне до служебно начисляване, поради което оспорва размера на претендираната
сума. Иска да се провери правилността на данните, подадени от топлинния оператор
***.
В с. з. ищецът поддържа исковата молба и направеното с нея искане за уважаване
на предявените искове. Претендира съдебни разноски, за които представя списък по
чл. 80 от ГПК.
В с. з. ответницата моли предявеният иск да бъде отхвърлен, тъй като не дължи
част от претендираните суми. За парното няма претенции, след като го е ползвала, но
счита, че не дължи топлата вода, защото единият водомер е махнат, а другия отчита
между половин и един кубик. Моли да бъде отхвърлен предявения иск по отношение
на сумата, която се дължи от служебни начисления, тъй като трябва да си плати
2
парното.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото
доказателствени средства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, установи
следното от фактическа страна:
Производството по ч. гр. д. №2660/2023 г. е образувано по заявление на
„Топлофикация Плевен“ АД, срещу В. Х. Б., като същото е уважено и по делото е
издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с № 1494/16.05.2023 г., препис от
която е връчена на длъжника лично на 18.05.2023г. и в законоустановения срок
съгласно чл. 414 от ГПК, е постъпило възражение от длъжника, в което не оспорва
дължимостта на цената за парно, а служебно начислените кубици.
На основание чл. 415 от ГПК на заявителя са дадени указания за представяне на
доказателства за предявена искова молба за установяване на вземанията, за които е
издадена заповед за изпълнение, а именно: 1123,11 лева главница за периода от
01.12.2021 г.-31.03.2023 г., ведно със законната лихва от 15.05.2023 г. до изплащане на
сумата; 47,57 лева мораторна лихва върху главницата за периода от 03.02.2022 г. до
03.05.2023 г.
Препис от разпореждането е получен от заявителя на 30.05.2023 г., като същият е
представил доказателства за предявена на 29.06.2023 г. искова молба.
На 30.10.2001 г. е сключен договор между „Техем Сървисис“ ЕООД, в качеството
на изпълнител, и етажна собственост с адрес ***, представлявано от Б.И., в качеството
на възложител, с предмет доставка и монтаж на термостатни вентили, глави и
индикатори за разпределение на разхода на топлинна енергия, както и извършване на
индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно
разпределение на разходите за отопление и топла вода, вкл. издаване на обща и
индивидуална сметки.
От споразумителен протокол от 30.10.2001 г. сключен между „Топлофикация-
Плевен“ ЕАД и „Техем Сървисис“ ЕООД, се установява, че последното дружество,
считано от 01.11.2001 г. започва да осъществява разпределението на топлинната
енергия между абонати от абонатна станция ***, находящи се в ***, въз основа на
сключен договор № 75/30.10.2001 г. с абонатите.
Със споразумителен протокол от 21.11.2001 г. ищцовото дружество и Б.И., и
„Техем Сървисис“ ЕООД, се споразумели фактурираното на изразходваната от
титуляра на партида с абонатен № ***, да се извършва от ищцовото дружество, въз
основа на предоставени от „Техем Сървисис“ ЕООД данни за отчетена по топломера в
абонатната станция топлинна енергия. Споразумели се още възраженията по
количеството на ползвана енергия да се отправят към „Техем“. Приложение към
споразумителния протокол е и разписка, от която е видно, че „Техем“ е представил на
ищцовото дружество 2 броя оформени договори между абонати към № *** на адрес
***. Видно е още, че водомерите за топла вода са изравнени към месец 11.2001 г.,
договорите са 38 броя от общо 48.
От представената справка от „Техем Сървисис“ ЕООД, се установява, че за В. Х.
Б., за адрес: ***, с абонатен № ***, за периода от 01.12.2021 г. до 31.12.2021 г. е
начислена сума за отопление с ИРУ-130,45 лв., сума за отопление без ИРУ-99,49 лв.,
сума за БГВ-581,22 лв., услуга дялово разпределение – 83,31 лв.. От сумите е извадена
отстъпка редовен платен, като общата дължима главница се установява, че е в размер
на 1123,31 лв.
От представеното препис извлечение за същия период на същия абонат, се
установява, че за периода от 01.12.2021г. до 31.03.2023 г. дължимата главница е в
размер на 1123,31 лв., а лихвата за забава за периода от 03.02.2022 г.-03.05.2023 г. в
3
размер на 47,57 лв.
От заключението на назначената по делото съдебнотехническа експертиза се
установява, че сградата, в която е топлоснабдения имот, е присъединена към
топлопреносната мрежа, посредством абонатна станция, като до топлоснабдения имот
на ответника е доставяна топлинна енергия, тъй като абонатната станция е работила
през исковия период. Отопляемият обем на апартамента е 166,53 куб. м., като банята се
отоплява с щранг-лира, а в отделните помещения са монтирани четири броя
отоплителна тела, оборудвани с топлоразпределители. По всеки един от компонентите
са отчитани единици през исковия период. Начислена е и служебна консумация за
топла вода за месеците 12.2022 г., 01,02,03.2023 г. поради неосигурен достъп за отчет
до жилището, като са отчетени 50,40 куб. м. топла вода. Вещото лице е установил още,
че разпределението на топлинната енергия за имота е извършено в съответствие с
действащата нормативна уредба – Методика за разпределение на топлинна енергия в
сгради, етажна собственост, приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба за
топлоснабдяване № 16-334 от 06.04.2007 г. и Наредба № Е-РД-04-01 от март 12 2020 г.
за топлоснабдяване. Вещото лице не е констатирало разлики в изчисленията на ФДР.
От заключението се установява още, че отчитането на общата топлинна енергия в АС
става чрез търговски уред-топломер, който е преминал изискващите се държавни
проверки и монтажът е извършен съгласно изискванията на производителя.
В с. з. вещото лице поддържа заключението и допълва, че от справката, която е
направил във фирмата за дялово разпределение и топлофикационното дружество,
установил, че индивидуалната сметка на ответника съдържа четири компонента – дяла
на топлоснабдения имот от отдадената топлинна енергия в сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление в баня, топлинна енергия за отопление и топлинната
енергия за подгряване на БГВ. Допълва още, че има водомер с изтекъл срок, който е
следвало да премине съответната проверка. Срокът затова обаче изтекъл отдавна, а
ответницата била уведомена и затова се водили 0 водомера. Вещото лице посочва, че
всеки месец отчетникът е влизал в топлоснабдения имот и ответницата е предупредена
за водомерът е изтекъл.
Горната фактическа обстановка безспорно се установи от събраните по делото
писмени доказателствени средства и заключение на назначената по делото
съдебнотехническа експертиза.
Съдът дава пълна вяра на събраните писмени доказателствени средства, тъй като
същите са последователни и непротиворечиви по между си.
Съдът дава пълна вяра на заключенията на назначената съдебнотехническа
експертиза, тъй като е обективно, пълно и изготвено от компетентно вещо лице.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявени са искове с правна квалификация чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр.
чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, и чл. 86 от ЗЗД, като същите
са процесуално допустими с оглед приложеното ч. гр. д. № 2660/2023 г. по описа на
РС Плевен. В законния едномесечен срок съгласно чл. 415, ал. 4 от ГПК е предявена
исковата молба. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена
заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото.
Основателността на първия иск за главница, е предпоствавен от установяване
съществуването на следните кумулативни факти: валидно облигационно
правоотношение с ответника с предмет доставката на топлинна енергия през исковия
период; че ответникът е потребител (собственик или ползвател) на услугите
предоставени в топлоснабдения имот; ищецът да е изправна страна по договора;
4
изискуемост на претендираните вземания и техния размер. Тези правнорелевантни
факти е следвало да бъдат установени от ищеца в условията на пълно и главно
доказване.
На първо място, настоящият съдебен състав акцентира върху факта, че не
съществува съмнение относно това, че ищецът е енергийно предприятие- доставчик на
топлинна енергия, разполага с правото да търси възмездяване от потребителите в
етажната собственост, за стойността на доставената, съответно разпределената
топлинна енергия в сграда в режим на етажна собственост. Следователно не е налице
непотърсена услуга, за която не се дължи заплащане (Тълкувателно решение № 2 от
25.05.2017 г. по тълк. д. № 2/2016 г., ОСГК на ВКС ). Облигационното
правоотношение между страните, произтича от договор за продажба на топлинна
енергия при общи условия, който се счита за сключен с конклудентни действия – арг.
чл. 150, ал. 1 ЗЕ. Общите условия следва да бъдат публикувани в един централен и
един местен ежедневник в градовете с битово топлоснабдяване, което в случая е
сторено. Съгласно изричната норма на чл.150, ал.2, изр.2 ЗЕ, общите условия влизат в
сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от клиентите. По делото са ангажирани доказателства за публикуването на
общите условия в един национален и един местен ежедневник преди процесния
период- ***, поради което е спазена изискуемата от закона процедура по приемането и
публикуването на общите условия за продажба на топлинна енергия.
На следващо място, за да бъде обвързан от договора, ответникът следва да е
титуляр на правото на собственост, респективно на вещно право на ползване върху
обект, находящ се в сграда в режим на етажна собственост – чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Съдът
намира този факт за безспорен, доколкото ответникът не отрича същия, а напротив
сочи, че понякога отсъствал от адреса, но когато е там, допуска служителите да отчитат
водомера. Този факт следва и от събраните писмени доказателствени средства и
заключение на вещо лице. Следователно страните по правния спор са обвързани от
възникнало валидно облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия,
доколкото, както бе изяснено по-горе, същото възниква с конклудентни действия,
предвид обстоятелството, че ответникът е потребител на топлинна енергия в
качеството му на собственик на топлоснабден имот. Действително, в чл. 149 ЗЕ е
предвидена писмена форма на договора, но съобразно задължителните разяснения,
дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на
ОСГК на ВКС, писменият договор, не е форма за действителност, а форма за доказване
на облигаторното правоотношение. Ето защо и като страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна
енергия за битови нужди – чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, ответникът има качеството на клиент на
топлинна енергия и дължи заплащане на цената на доставената и разпределена
топлинна енергия.
Относно доставената и потребена енергия, както и нейния размер, от
заключенията на СТЕ може да бъде направен безспорен извод, че абонатната станция,
обслужваща жилищния блок в ***, с абонатен № ***, е работила през исковия период
и реално е доставена топлинна енергия към топлоснабдения апартамент. Безспорно се
установява от заключението и че по всеки един от компонентите са начислявани
единици през исковия период, т. е. доставено е твърдяното количество топла вода.
Същевременно начислените суми са отразени коректно в индивидуалния мейлинг за
всеки месец от исковия период и не се констатират разминавания в изчисленията на
ФДР. Тоест ответникът е ползвал топлинната енергия предоставена по четири
компонента, като не отрича тези факти, а напротив признава, че дължи заплащане на
сумите, с изключение на онези за банята, тъй като ползвали бойлер и служебно
начислените. По отношение на последния факт, съдът намира, че служебното отчитане
5
през декември 2022 г., януари, февруари и март 2023 г. е извършено в съответствие с
Раздел VI от ОУ, поради което начислената стойност е правомерно определена и
твърдението на ответника, че водомерът е между 1-2 кубика, е недоказано и
ирелевантно, защото не е осигурен достъп до топлоснабдения имот. Спазени са и
всички изисквания относно сертифицирането, поддръжката, експлоатацията и
отчитането на показанията на главния топломер, поставен в абонатната станция,
поради което същият е годно измервателно средство. Отоплението на банята се
установява безспорно, че е извършено посредством щранг-лира, поради което доводът
на ответникът за недължимост на начислените за банята суми, е неоснователно. Ето
защо, съдът намира, че ищцовото дружество е изправна страна по сключения договор,
тъй като е доставило топлинна енергия и не е допуснало нарушения при изчисляване
на количеството отдадена топлинна енергия от сградната инсталация. В този контекст
доводите на ответника за произволно служебно начисляване и незнание, че водомерът
в собствения и апартамент подлежи на проверка, са неоснователни. Вещото лице е
извършило и допълнително справка, както излага в с. з. и е установило, че ответницата
е уведомена за това, че срокът за проверка на водомера е изтекъл. Съгласно чл. 44 от
Закона за измерванията, лицата, които ползват средства за измерване, са длъжник да
осигурят техническата им изправност, да ги заявят и представят за последваща
проверка. Това задължение в случая не е изпълнено, затова клиентът-ползвател не
може да извлича благоприятни последици от собственото си бездействие.
Относно топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост,
съгласно чл. 142, ал. 2 ЗЕ се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите, а съгласно чл. 143, ал. 3 от Закон за енергетиката - топлинната
енергия отдадена от сградна инсталация и топлинната енергия за отоплението на
общите части на сградата се разпределят между всички потребители пропорционално
на отопляемия обем на отделните имоти. Предвид това, всеки собственик на
индивидуален обект в сградата в режим на етажна собственост, дължи заплащане на
частта от отдадената от нея топлинна енергия, разпределена му съобразно правилата на
Методиката за разпределение на топлинна енергия. Заплащането на отдадената от
сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от реалното ползване на
топлинна енергия от собствениците, а следва от факта, че сградната инсталация е обща
част по естеството си. Това задължение следва и от чл. 28, ал. 4 от ОУ.
С оглед изложеното, съдът намира, че за ответникът е възникнало задължението
да заплати цената на доставената до топлоснабдения имот и ползвана от него топлинна
енергия, която в периода от от 01.12.2021 г. до 31.03.2023 г. е в размер на 1123,31 лв.
Изискуемостта е настъпила в 30-дневен срок след изтичане на периода за за заплащане
на дължимите месечни суми съгласно раздел VII от Общите условия от 2007 г.,
поради което претендираните от ищцовото дружество суми са дължими. Ответникът не
е установил извършени до момента плащания. Следователно предявеният иск с правна
квалификация чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 150, ал. 1
ЗЕ, е основателен, тъй като е доказан по основание размер, поради което следва да
бъде уважен.
Основателността на главния иск обуславя и основателността на акцесорният иск с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на обезщетение за забавено плащане,
тъй като ответникът не е платил дължимите месечни суми и е изпаднал в забава
съгласно чл. 31, ал. 6 от ОУ, който регламентира, че с изтичане на последния ден от
месеца абонатът изпада в забава. Безспорно се установява и размера на дължимото
обезщетение за забавено плащане за периода от 03.02.2022 г. до 03.05.2023 г., а именно
сумата от 47,57 лв. Ето защо искът с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД следва бъде
уважен.
6
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да
понесе отговорността за сторените от ищеца разноски в исковото и заповедно
производство. Дължимите за исковото производство разноски са в общ размер от 330
лв., от които 25,00 лв. държавна такса, 200 лв. депозит за СТЕ, 5 лв. държавна такса за
съд. удостоверение и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение/определен съгласно чл.
78, ал. 8 от ГПК/. Дължимите за заповедното производство разноски са в общ размер от
75 лв., от които 25 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Ръководен от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че В. Х. Б.,
ЕГН **********, с постоянен адрес в ***, дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН”
АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от
изпълнителен директор инж. Й. В. В., на основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1
ЗЕ, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, следните суми:
1123,31 лева /хиляда сто двадесет и три лева и тридесет и една стотинки/,
представляваща стойността на доставената и незаплатена топлинна енергия за периода
01.12.2021 г. – 31.03.2023 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране в съда
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 15.05.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането; и 47,57 лева /четиридесет и седем лева и
петдесет и седем стотинки/, представляваща обезщетение за забавено плащане върху
главницата за периода 03.02.2022 г.– 03.05.2023 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 1494 от 16.05.2023 г. по ч.
гр. д. № 2660/2023 г. по описа на Районен съд Плевен, XI граждански състав.
ОСЪЖДА В. Х. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес в ***, да заплати на
ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:
***, представлявано от изпълнителен директор инж. Й. В. В., на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК, сумата от 330 лв., представляваща сторените от ищеца съдебни разноски в
исковото производство и сумата от 75 лв., представляваща сторените от ищеца
съдебни разноски в заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му пред
Окръжен съд Плевен.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7