№ 169
гр. Шумен, 16.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Емилиян К. Ангелов
при участието на секретаря В. Ст. С.
като разгледа докладваното от Емилиян К. Ангелов Административно
наказателно дело № 20233630200538 по описа за 2023 година
За да се произнесе съобрази следното:
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 23-1729-000072/23.02.2023год. на
Началник РУ към ОДМВР Шумен , с което на основание чл.53 от ЗАНН чл.175 а ал.1
предл.3 от ЗДП му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 3000/три
хиляди/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12/дванадесет/ месеца
Жалбоподателят П. Г. Й. в жалбата си, моли за отмяна на обжалваното НП, като
необосновано и незаконосъобразно, постановено при непълнота на доказателствата. Излага
обстоятелства относно фактическата обстановка, поради които смята, че не е извършил
нарушение на ЗДвП. В съдебно заседание, жалбоподателя, редовно призован се явява лично
и с процесуален представител в лицето на адв.И. от ШАК, който поддържа жалбата на
същите основания и моли за отмяна на обжалваното НП като незаконосъобразно и
постановено при съществено нарушение на процесуалните и материалните разпоредби
излагайки съображенията си.
Процесуалният представител на въззиваемата страна, оспорва депозираната жалба,
като моли за потвърждаване на наказателното постановление.
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от активно легитимирано
за целта лице. Същата отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, вр.с чл. 319 от НПК,
поради което се явява процесуално допустима.
Жалбата е основателна.
1
От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: С
Наказателно постановление №23-1729-000072/23.02.2023год. на Началник РУ към ОДМВР
Шумен , на основание чл.175а ал.1 предл.3 от ЗДП на жалбоподателя му е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 3000/три хиляди/ лева и “лишаване от право
да управлява МПС” за срок от 12/дванадесет/ месеца за това, че ” използва пътищата
отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари”, като по този начин виновно нарушил чл.104б
т.2 от ЗДП . В обстоятелствената част на процесното наказателно постановление е
посочено, че жалбоподателя П. Й. на 29.01.2023г. в 00.05 часа е управлявал собственият си
л.а. „Хонда Сивик“ с рег.№Н4916ВВ в природен парк „Шуменско плато“ по път 1300г.
България в посока от вила „Пазачница“ към с.Новосел, като използва път за обществено
ползване с друга цел, а не по предназначение за превоз на хора и товари, а именно в
участъка пред входа за Шуменска крепост, умишлено приплъзва задната част на
автомобила, обръщайки го на 180 градуса, обратно на посоката на движение , използвайки
ръчна спирачка, като освен това е отбелязано, че нарушението е било заснето с
видеорегистратор на служебен автомобил на МВР. Тази фактическа обстановка е възприета
въз основа на АУАН №690229/29.01.2023г., съставен от свид.Б. Д. в присъствието на
свид.А. Д., като последния с подписа си е удостоверил и обстоятелството, че жалбоподателя
Й. е отказал да подпише съставения му АУАН. Впоследствие обаче, жалбоподателя в
законоустановения срок е депозирал писмени възражения, в които изтъква че категорично
не е съгласен със съдържанието в съставеният му акт за установяване на административно
нарушение, като сочи, че причината за завъртането на управляваният от него автомобил, не
е умишлено действие от негова страна, като напротив е направил всичко възможно да
овладее автомобила, за да не възникне ПТП. Актосъставителят Б. Д. и свид. А. Д. заявиха
в съдебно заседание, че са били изпратени по сигнал и в момента, когато са достигнали
кръстовището на път 1300 години България с пътя, водещ към с.Новосел в непосредствена
близост до Шуменска крепост са видели автомобила, управляван от жалбоподателя който се
е завъртял на 180 градуса и спрял много близо до някакви камъни. Актосъставителят Д.
изтъкна, че според нея е била използвана ръчна спирачка, тъй като автомобила е поднесъл,
а задните гуми са спрели да се движат, както и че нарушението е било заснето с
видеорегистратор. Свид.Д. заяви, че по време на извършване на нарушението е имало
снеговалеж, в автомобила с жалбоподателя е имало още две лица, както и че жалбоподателя
е бил със счупена ръка, тъй като била в гипс. В съдебно заседание, беше разпитан и свид.Г.,
който посочи, че е стоял на предна дясна седалка в автомобила, управляван от
жалбоподателя и при предприетата от същия маневра, а именно ляв завой, за да продължат
по пътя за с.Лозево и понеже пътя бил много хлъзгав, автомобила се поднесъл и водачът
изгубил контрол над управлението му и съответно се завъртял. Свид.Г. изтъкна също така,
че категорично жалбоподателя не е използвал ръчна спирачка, тъй като е нямал физическа
възможност за това, поради факта, че дясната му ръка е била счупена . В тази насока е и
представената от жалбоподателя медицинска документация, удостоверяваща, че последния
2
към 29.01.2023г. е бил с фрактура на дясна длан.. В съдебно заседание, съдът проведе оглед
на веществено доказателство-DVD диск със записи от АИС ВОДПС от служебен
полицейски автомобил „Шкода“ за времето от 23.50 часа на 28.01.2023г. до 00.20 часа на
29.01.2023г., но учудващо липсваше точно частта имаща отношение към настоящия спор,
тъй като записът приключи в момента, когато жалбоподателя предприемаше маневрата ляв
завой и се възстанови в момента, когато автомобилът вече беше преустановил движението
си.
Съобразявайки горното, съдът счита, че в конкретната хипотеза не са събрани
убедителни доказателства, че жалбоподателя умишлено е произвел действия, които са
довели до завъртането на автомобила , като настъпилия резултат се дължи най вече на
хлъзгания път, обстоятелството, че жалбоподателя е управлявал посочения по горе лек
автомобил със счупена дясна ръка, а и не на последно място следва да се отбележи, че
неопитен водач на МПС, като Й., придобил правоспособност малко повече от година, преди
29.01.2023г. е напълно нормално да попадне в подобна ситуация., а именно да не овладее
управляваният от него лек автомобил в такава пътна обстановка..
Съобразявайки се с изложеното по горе, съдът счита, че в процесното
административнонаказателно производство не са събрани убедителни доказателства, че
жалбоподателя е действал умишлено и е целял да не използва път за обществено ползване
не по предназначението му на 29.01.2023г. в 00.05 часа , управлявайки собственият си л.а.
„Хонда Сивик“ с рег.№Н4916ВВ в природен парк „Шуменско плато“ по път 1300г. България
в посока от вила „Пазачница“ към с.Новосел, поради което и намира, че не е нарушил
виновно чл.104б т.2 от ЗДП и незаконосъобразно е бил ангажиран с
административнонаказателна отговорност.
Предвид изложеното, съдът намира атакуваното НП за неправилно и
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Отделно от това, административно-наказващия орган следва да бъде осъден да
заплати на жалбоподателя сумата от 500 /петстотин /лева , представляваща направени
разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство, съобразно действащата
към момента на изготвянето на договора разпоредба на чл.7 ал.2 т.2 Наредба за
минималните размери на адвокатските възнаграждения
Водим от горното и на основание чл.63 ал.2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление №23-1729-000072/23.02.2023год. на
Началник РУ към ОДМВР Шумен
ОСЪЖДА ОДМВР Шумен, да заплати на П. Г. Й. с ЕГН********** сумата от
3
500 /петстотин / лева, представляваща направените от жалбоподателя разноски за
адвокатско възнаграждение в настоящото производство
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменски административен съд в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4