№ 169
гр. Габрово , 06.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II в закрито заседание на шести
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Валентина Генжова
Членове:Галина Косева
Кремена Големанова
като разгледа докладваното от Валентина Генжова Въззивно частно
гражданско дело № 20214200500095 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на 274 и сл. във вр. с чл. 248, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от адв. З.Ц.- САК пълномощник на ищеца
"Теленор България" ЕАД с ЕИК ***********, срещу определение № 260495/11.12.2020г., по
гр.д. 2052/2019 г. на Габровски районен съд, с което е оставена без уважение молбата на
ищеца за изменение на решението в частта за разноските за адвокатско възнаграждение.
В жалбата се изразява несъгласие с приетото от ГРС, че делото било лишено от
сложност. Твърди се, че възнаграждението било предмет на свободно договаряне, било
заплатено предварително, осчетоводено, обложено с ДДС, обхващало всички процесуални
действия пред всички инстанции. В случаите на чл. 78, ал. 5 ГПК присъденото
възнаграждение не можело да бъде по-ниско от минималните размери определени по
Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Този размер
в настоящия случай ведно с ДДС бил 360 лв. , колкото е претендиран. Моли се за отмяна на
атакуваното определение и присъждане на разноските, както в исковото, така и в
заповедното производство в пълен размер.
Насрещната страна – уведомена, не изразява становище.
Частната жалба е подадена от легитимирана страна, в законоустановения срок,
срещу подлежащ на обжалване акт – чл. 248, ал. 3 ГПК, поради което е
допустима.Разгледана по същество, съдът я намери за основателна по следните
съображения:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на „Теленор
България“ ЕАД – София против Д. М. Н. от гр. Габрово с иск по чл. 124, ал.1 във вр с чл.
422,ГПК за сумата 344,66лв., като се претендират и разноски. Исковата молба е подписана
1
от адв. З.Ц. - САК и към нея са приложени пълномощно и договор за правна защита и
съдействие (л. 7,8), в който е документирана и разписка за пълно изплащане на договореното
с ищеца възнаграждение от 360 лв. с ДДС. Представени са писмени доказателства, във
връзка с оспорването направено от ответника и доклада по делото. Представен е списък на
разноските по чл. 80 от ГПК.Ответникът, чрез назначения му особен представител е
направил възражение за прекомерност на разноските по чл. 78, ал.5 ГПК, в единственото
проведено открито съдебно заседание.
С решението си Габровският районен съд е уважил иска изцяло, и се е произнесъл
по възражението с правно основание чл. 78, ал.5 ГПК, като е присъдил разноски в размер на
300 лв., както в исковото така и в заповедното производство, позовавайки се на мининума
предвиден в чл. 7, ал.2,т.1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и липсата на фактическа и правна сложност на делото.
Произнасянето на ГРС е било допустимо, доколкото е бил сезиран с молба по чл. 248
ГПК, който допуска пререшаване на диспозитива по разноските, когато не е присъден
техният пълен размер, стига, както е в случая, страната да е приложила списък на
разноските.
Налице е своевременно отправено искане на ответника за присъждане на по-нисък
размер от действително заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение. Заложените в
разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК критерии са:- действителната правна и фактическа
сложност на делото и минимално определения размер съгл. чл. 36 ЗАдв. Долна граница на
възнаграждението по Наредба № 4/2001г. е възнаграждението, под което адвокатите не
биха могли да договарят своите услуги. Съдът преценява дали е налице прекомерност – т.е.
явно несъответствие на договорения хонорар със сложността на делото, като в тези случаи
намалява възнаграждението до обичайните размери, отчитайки доверителния характер на
отношенията "адвокат – клиент", респ. че страната не е длъжна да избере адвокат, който
работи на минималните ставки.
По настоящото дело минималният размер на адвокатското възнаграждение при
интерес от 344,66лв. е 300 лв.
Настоящият състав счита, че делото няма висока фактическа и правна сложност -
не са събирани никакви доказателства извън приложените писмени такива и делото е
приключило в едно заседание, в което пълномощникът на ищеца не се е явил, а е
представил молба, с която е взел становище по същество и е поискал уважаване на
претенцията.
При констатираната ниска фактическа и правна сложност на делото в
гражданския оборот би било оправдано и обичайно договарянето на адвокатски хонорар,
съизмерим с минимума. В случая е договорен именно минимума на адвокатския хонорар,
посочен в Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Основателен е доводът срещу отказа да бъдат присъдени разноските заедно с данък
2
добавена стойност (ДДС). Адвокатите са данъчно задължени лица по ЗДДС , а видно от
представените доказателства, че пълномощникът на ищеца адв. З.Ц. – САК е бил
регистриран по ДДС по време на сключване на договора и заплащане по него, поради което
за страната, която го е упълномощила е възникнало задължение за заплащане на ДДС. Като
се изхожда от определеното възнаграждение на ищеца се дължи възстановяване и на ДДС в
размер на 60.00 лв. – 20% върху минималното възнаграждение от 300 лв. за една инстанция.
Отхвърляйки молбата по чл. 248 ГПК ГРС е постановил неправилно определение,
което следва да бъде коригирано, като към разноските за в8сяка инстанция се добави сумата
от 60 лв., представляваща заплатен ДДС към адвокатското възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 278, ал. 2 и 4 вр. чл. 271, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 260495/11.12.2020г. , по гр.д. 2052/2019 г. на Габровски районен
съд, в ЧАСТТА, с която молбата за изменение на решението в частта за разноските е
оставена без уважение за сумата над 475 лв. и до размер на 535 лв. в исковото производство
и над сумата от 325 до размер на 385 лв. в заповедното производство и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Д. М. Н., ЕГН **********, от гр. Габрово, *********************, да
заплати на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********** със седалище и адрес на управление
гр. София, **********, сумата от още 60 лв. (шестдесет лева), представляващи заплатен от
ищеца и дължим данък върху добавената стойност върху адвокатското възнаграждение в
заповедното производство, както и сумата от 60 лв./шестдесет лева/ представляващи
заплатен от ищеца и дължим данък върху добавената стойност върху адвокатското
възнаграждение в исковото производство.
Настоящото определение не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3