№ 1388
гр. Варна , 12.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на
тринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Радостин Г. Петров
Тони Кръстев
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело №
20213100501424 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на КР. Й. ЯНК. срещу решение №
260996/19.03.2021 г., постановено по гр.дело № 3984/2020 г. по описа на РС –
Варна, в частта, с която е отхвърлен иска на КР. Й. ЯНК. с правно основание
чл. 432 КЗ срещу „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
здраве“ АД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за
горницата над 9000 лева до пълния предявен размер от 19000 лева и
предявения иск за имуществени вреди за горницата над 83,72 лева до пълния
претендиран размер от 104,65 лева.
В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно поради
нарушение на материалния закон и необоснованост. Според жалбоподателя
присъденото обезщетение не съответства на критериите за справедливост,
залегнали в чл. 52 от ЗЗД, предвид интензитета на претърпените от ищеца
болки, страдания и психичен стрес. Сочи, че всички увреждания са подробно
описани, но неправилно оценени от съда. На следващо място, счита за
1
неправилен извода на съда за наличие на съпричиняване за настъпване на
произшествието от страна на ищеца в размер на 1/5 от вредоносния резултат,
тъй като приносът на увреденото лице не е доказан при условията на пълно и
главно доказване, а е само предполагаем. Моли за отмяна на съдебното
решение в обжалваната част, уважаване на предявения иск в пълен размер и
присъждане на направените разноски.
В срока по чл. 263 ГПК, въззиваемата страна е подала писмен отговор, с
който оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена.
Постъпила е въззивна жалба и от „Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД срещу цитираното решение на ВРС
в частта, с която е уважен искът на КР. Й. ЯНК. и жалбоподателят е осъден да
заплати на ищеца застрахователно обезщетение за неимуществени вреди за
разликата над 2 000 лв. до присъдените 9 000 лв. за неимуществени вреди
ведно със законната лихва върху сумата считано от 14.11.2019 г.
В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно поради
нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални
нарушения. Според жалбоподателя ВРС е нарушил нормата на чл. 52 от ЗЗД,
като не е направил правилна, пълна и всеобхватна преценка на критериите за
справедливост и е надценил търпените от ищеца болки и страдания. Счита за
безспорно установено, че ищецът е допринесъл за претърпените от него
неимуществени вреди, а приетият процент на съпричиняване в размер на 1/5 е
занижен и следва да бъде минимум 1/2. Счита също, че ВРС е нарушил
процесуалните правила като при своевременно оспорено заключение на
вещото лице не е уважил искането за допускане на повторна експертиза за
установяване размера на вредите. Счита за недоказано твърдението, че в
резултат на процесното ПТП ищецът е получил психологическа травма и
страда от чувство на душевен дискомфорт. На следващо място релевира
оплакване, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че законна
лихва се дължи от датата на уведомяването за настъпилото събитие, тъй като
доброволно е заплатил обезщетение на 12.02.2020 г., поради което законната
лихва е дължима от датата на заплащане на обезщетението. Моли за отмяна
на решението на ВРС в обжалваната част.
В срока по чл. 263 ГПК, въззиваемата страна е подала писмен отговор, с
2
който оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена.
За да се произнесе по спора Варненски Окръжен съд съобрази
следното:
ВРС е бил сезиран с кумулативно обективно съединени осъдителни
искове от КР. Й. ЯНК. срещу „Застрахователно акционерно дружество
ДаллБогг: Живот и здраве“ АД с правно основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86,
ал.1 ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от
19 000,00 лева, представляваща неизплатен остатък от дължимо
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания, както и сумата от 104,65 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – разходи за
лечение, ведно със законната лихва от 14.11.2019 г., като вредите са
настъпили на 04.10.2019 г. в следствие на пътно-транспортно произшествие.
Ищецът твърди, че процесното ПТП е предизвикано виновно от В.
Георгиев Й. при управление на л.а. „*****“, с ДКН ********, след употреба
на алкохол и движение с несъобразена скорост, при което изгубил контрол
над автомобила, навлязъл в лентата за насрещно движение и се блъснал в л.а.
„**“, с ДКН ******, който от своя страна бил блъснат от движещия се след
него лек автомобил „**“ с ДКН *******, управляван от ищеца, който
пострадал при инцидента. Срещу виновния водач В. Й. било издадено
наказателно постановление като преписката било прекратена, поради смъртта
на лицето. Виновният водач бил застрахован по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответното дружество към момента на
настъпване на инцидента. Ищецът твърди, че в резултат на произшествието
получил множество травми на главата, тялото и крайниците, изразяващи се в
посттравматичен оток, еритем, зачервяване и хематом на носа, оток на меките
тъкани на лицето, умерено изразен оток на шията двустранно с палпаторна
болка и ограничен обем на движение, оток хематом на ляво рамо към
мишницата слизащ странично, кос хематом на гърдите от ляво рамо към
десен хълбок приблизително 5/25 см., отпечатък от предпазен колан, хематом
под пъпа 5/15 см., отпечатък от предпазен колан, охлузване и изгаряне на
дясна мишница с диаметър 12 см. от въздушна възглавница; оток и ограничен
обем на движение на двете китки; оток и хематом на двете колена с
3
посттравматичен препателарен бурсит; хематом на лява подбедрица
странично 10/5 см.; изтръпване на ръцете и намалена чувствителност към 4-5
пръст на ръката; болки в шията, ограничаващи подвижността. Така описаните
травми предизвикали силни и нетърпими болки в областта на ръката, която
била изгорена, което довело и до дискомфорт и затруднения в изпълнението
на ежедневните му задачи и ангажименти. Повече от месец ищецът изпитвал
болки в шията и изтръпване на ръцете, както и намалена чувствителност на 4-
5 пръст на ръката. В психичен аспект ищецът почувствал основателен страх,
както за живота си, така и за живота на съпругата си, която пътувала с него
при процесното ПТП, все още не можел да се отърси от преживяното,
сънувал кошмари, имал неспокоен сън, често се връщал към инцидента и го
преживявал отново. Ответното дружество изплатило на ищеца
застрахователно обезщетение в размер на 1000 лева.
В отговор на исковата молба, ответникът оспорва предявените искове
по основание и размер. Въвежда възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца. Оспорва твърдените в исковата
молба увреждания на ищеца да са в причинно-следствена връзка с
настъпилото ПТП. Поддържа, че изплатеното застрахователно обезщетение в
размер на 1000 лева съответства на справедливия размер за претърпените от
ищеца неимуществени вреди. Оспорва изложения в исковата молба
механизъм на ПТП. поддържа, че ищецът не е спазвал необходимата
дистанция с движещото се пред него МПС и нямал готовност да предприеме
спиране при възникване на опасност. Възразява, че ищецът не е провел
адекватно лечение. Сочи, че ищецът не представил всички допълнително
изискани документи и не оказал съдействие по отношение на останалите,
поради което счита, че акцесорния иск за лихва не следва да се уважава
считано от датата на заявлението за изплащане на застрахователно
обезщетение.
В частта, с която е уважен искът за неимуществени вреди в размер до
2000 лева и за имуществени вреди до размер на 83,72 лева ведно със
законната лихва, считано от 14.11.2019 г., решението на първоинстанционния
съд не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
4
доказателства и като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от
надлежно легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което са процесуално допустими и следва да бъде разгледани по
същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
С влязлото в сила решение на ВРС в частта, с която е уважен искът на
К.Я. за неимуществени вреди в размер на 2000 лева и имуществени вреди в
размер на 83,72 лева в отношенията между страните със сила на пресъдено
нещо са разрешени всички спорни въпроси, касаещи настъпването на
застрахователното събитие, неговата противоправност, вината на
делинквента, настъпването на неимуществени и имуществени вреди в
правната сфера на ищеца, тяхната причинна връзка с извършеното деяние и
наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ към момента на ПТП, обуславяща отговорността на
ответника по предявените срещу него преки искове с правно основание чл.
432 от К3.
Спорни между страните във въззивното производство са справедливия
размер на обезщетението за неимуществени вреди, основателността на
възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца
и началният момент от който ответникът дължи обезщетение за забава в
размер на законната лихва.
С цел установяване вида и интензитета на претърпените от ищеца
неимуществени вреди изразяващи се във физически и психически болки и
страдания са допуснати съдебно-медицинска експертиза и гласни
доказателствени средства – свидетелски показания.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-медицинска
5
експертиза се установява, че на 04.10.2019г. ищецът е получил контузия на
шията, травматични отоци в областта на лицето, кръвонасядания в областта
на гръдния кош и корема, изгаряне в областта на дясната предмишница,
травматичен оток и хематом в областта на двете коленни стави, хематом в
областта на лявата подбедрица. Травматичните увреждания били съпроводени
с болки, ограничено движение на шията, ограничено движение в областта на
гръдния кош, двете коленни стави. Увреждания от този вид обичайно
отзвучават в рамките на 25 дни. Няма данни за възникнали усложнения в
резултат на процесното ПТП, като към момента на извършения преглед е
налице белег в областта на дясната предмишница и умерена болезненост в
областта на шията при натоварване.
От събраните гласни доказателствени средства – свидетелски показания
се установява, че след инцидента ищецът не е бил настаняван в болница,
оплаквал се от болки във врата, имал голямо изгаряне на лявата ръка,
мишницата го боляла и коленете от въздушната възглавница. Лекувал се с
медикаменти и започнал да носи шийна яка, което продължавало и към
момента. Раната на ръката била лекувана 7-8 месеца. Продължавал да има
изтръпване на пръстите и да изпуска предмети. Преди инцидента ходел да
играе футбол, което спрял след това защото го болели коленете и за да си
пази врата. Поведението на ищеца се променило след инцидента – станал по-
затворен, по-нервен, не спял спокойно, чувствал се по-неуверен и по-
несигурен, страхувал се да шофира и променил навиците си, по-рядко
пътувал.
Съобразно критерия за справедливост установен в чл. 52 от ЗЗД и
съгласно задължителните за съдилищата постановки, дадени с ППВС №
4/1968 г., при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, следва
да се имат предвид обективно съществуващите обстоятелства във всеки
конкретен случай. Тези обстоятелства са: видът, характерът и степента на
констатираното увреждане и състоянието на пострадалия; начинът на
извършване на увреждането; видът и начинът на провежданото лечение,
неговата продължителност; болките и страданията, претърпени, както при
причиняване на увреждането, така и при провеждане на лечението през
всичките му етапи; отстраними ли са травмите или има остатъчни явления;
периода на загуба на двигателна способност; психическата травма, както при
6
причиняване на увреждането, така и впоследствие; възрастта на увредения;
налице ли е намалена трудоспособност и др. Наред с тези обстоятелства при
определяне размера на обезщетението следва да бъде взета предвид и
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането и
установената в тази насока съдебна практика.
В случая се касае за физически травми които имат повърхностен
характер и са следствие преди всичко от съприкосновението на тялото със
системите за пасивна безопасност на автомобила – предпазен колан, въздушна
възглавница, облегалка за глава. По-сериозен характер има причиненото от
въздушната възглавница термично изгаряне, но видно от медицинската
документация и предприетото лечение, същото е сравнително леко. При
дълбоки дермални изгаряния оздравителният процес е по-продължителен – 3
до 6 седмици, но в случая не са налице данни за такъв или по-тежък тип
изгаряне. С оглед възрастта на пострадалия – 31 г. и на база заключението на
вещото лице, следва да се приеме, че възстановителният процес е протекъл
сравнително бързо – за около един месец. Не са налице фрактури или други
тежки увреждания на телесния интегритет като разкъсно-контузни рани,
изкълчвания, мозъчно сътресение и пр. Преживеният шок и последвалите
негативни психични реакции са съответни на вида и механизма на настъпване
на произшествието. Същите не са довели до личностно разстройство и са
преодолими в сравнително кратки срокове от здрав човек на посочената
възраст.
Ето защо, съставът на въззивния съд намира, че определеният от ВРС
размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди от 12 500,00 лева
е адекватен на претърпените от ищеца физически и психически болки и
страдания, съобразен е с посочените по-горе обстоятелства, в т.ч.
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането и
установената съдебна практика.
По отношение на възражението за съпричиняване, съдът намира
следното:
Възражението за съпричиняване следва да бъде категорично (пълно и
главно) доказано от ответника. Изводът за съпричиняване не може да бъде
изграден върху предположения (така Решение № 54 от 22.05.2012 г. на ВКС
7
по т. д. № 316/2011 г., II т. о., ТК).
Според свидетелката С. Я.а при инцидента валял много силен дъжд,
ищецът се движел много бавно защото нямало добра видимост, а
разстоянието с предходната кола било 3-4 коли, което предвид средната
дължина на лек автомобил (4-5 метра) означава дистанция от около 15-20
метра. От заключението на приетата от първоинстанционния съд съдебна
автотехническа експертиза се установява, че в зоната на процесното ПТП в
посока гр. Казанлък (посоката, в която се е движел ищецът) е било въведено
ограничение на скоростта до 70 км/ч в участък с концентрация на ПТП при
дъжд и сняг. Видимостта в участъка била над 150 метра. Вещото лице
посочва, че ищецът се е движел в колона от автомобили, чиято избрана
скорост за движение е била съобразена с пътната обстановка и зоната на
видимост пред автомобилите, но избраната дистанция между автомобилите е
била по-малка от безопасната – около 15 метра. В конкретната ситуация
водачите на автомобили „***“, „**“ и „**“ не са имали техническа
възможност да предприемат действия, които да могат да предотвратят
възникването на произшествието. Дори при движение на по-голяма
дистанция не може да се даде конкретен отговор дали би било предотвратимо
възникването на ПТП, предвид неадекватните действия под въздействие на
алкохол на водача на л.а. „*****“.
Съгласно чл. 23, ал. 1 от ЗДвП, водачът на пътно превозно средство е
длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго
превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали
скоростта или спре рязко. Чл. 20, ал. 2 задължава водачите на пътни превозни
средства при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие.
В случая, видно от установения механизъм на процесното ПТП се касае
за рязко преустановяване на движението на л.а. „**“ чрез рязко завъртане на
автомобила на пътното платно предизвикано от челен удар с управлявания от
виновния водач л.а. „*****“. Избраната от ищеца скорост на движение е била
8
съобразена с атмосферните условия, с характера и интензивността на
движението и с конкретните условия на видимост, но дистанцията е била
недостатъчна за да се избегне удара при рязкото спиране на пътното платно
на лекия автомобил „**“. Първоинстанционният съд правилно е преценил, че
се касае за поведение на пострадалия водач на л.а. „**“, което се намира в
причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Становището на вещото
лице относно неадекватните действия под въздействие на алкохол на водача
на л.а. „*****“ има отношение към настъпването на процесното ПТП изобщо,
доколкото първопричината е именно поведението на този водач, а не към
последвалия сблъсък между *** и ****, при който допълнителна причина се
явява избраната от ищеца като водач на *** недостатъчна дистанция от
движещото се пред него друго превозно средство.
Правилно е определена от първоинстанционния съд и степента на
съпричиняване – 1/5 спрямо вредоносния резултат с оглед на конкретния
принос на делинквента и на пострадалото лице, съответно размерът на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди е 10 000 лева, от която сума
следва да се приспадане и доброволно заплатената от застрахователя сума от
1000 лева, а обезщетението за имуществени вреди следва да се редуцира от
104,65 на 83,72 лева.
Началният момент на дължимата от застрахователя законна лихва за
забава е датата на уведомяването за настъпилото застрахователно събитие
чрез предявената застрахователната претенция съгласно правилото на чл. 429,
ал. 3, изр. 2-ро от КЗ. Изплатеното от ответника преди завеждане на делото
обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 1000 лева няма
отношение към акцесорната претенция за законна лихва върху неизплатената
част от дължимото обезщетение.
С оглед на гореизложеното, обжалваното решение ще бъде потвърдено
като правилно като въззивният съд препраща и към мотивите на ВРС на осн.
чл. 272 от ГПК.
С оглед отхвърлянето на жалбите и на двете страни съдебно-деловодни
разноски в производството пред ВОС не се присъждат и същите остават за
страните така, както са ги направили.
9
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260996/19.03.2021 г., постановено по
гр.дело № 3984/2020 г. по описа на РС – Варна в частта, с която
„Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК
********* е осъдено да заплати на КР. Й. ЯНК., ЕГН **********, постоянен
адрес гр.Варна, ул. „Подвис“ № 26, вх.Г, ет.8, ап.95, разликата над 2000 /две
хиляди/ лева до присъдените 9000 /девет хиляди/ лева, представляваща
неизплатен остатък от дължимо застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на поканата за
плащане към застрахователя – 14.11.2019г. до окончателно изплащане на
сумата, ведно със законната лихва от датата на поканата за плащане към
застрахователя – 14.11.2019г. до окончателно изплащане на задължението,
като е отхвърлен предявеният иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди за горницата над 9000 лева до пълния предявен размер
от 19000 лева и предявения иск за имуществени вреди за горницата над 83.72
лева до пълния претендиран размер от 104.65 лева.
В останалата част решението на ВРС не е обжалвано и е влязло в
законна сила.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване
съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10