Р Е
Ш Е Н
И Е
№260007
гр.Д.
07.07.2023 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Д.кият окръжен съд гражданско
отделение
На двадесет и четвърти април 2023 год.
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛИНА
ЖЕЧЕВА
Секретар:Р. РАДЕВА
Прокурор:……………………………………
като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
гражданско дело №257 по описа за 2020 год.,
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е образувано по повод
искова молба вх.№2322/22.04.2020 г.,с която са предявени активно субективно
съединени искове на основание чл.43 ал.1 б.“а“ от ЗН от Х.И.Р. *** и Ц.И.Р. ***
срещу Р.М.М. *** за унищожаване на нотариално завещание
№2,т.1,рег.№4739,д.№3/2010 г. по описа на нотариуса Р.Г.с район на действие
ДРС,с което наследодателката на ищците Й. Х. ***,е завещала на ответника Р.М.М.
своето имущество,поради това,че към момента на изповядване на едностранния акт
същата не е можела да разбира свойството и значението на извършеното от нея.
Ответникът Р.М.М. *** намира исковете за
неоснователни и настоява за отхвърлянето им.
Като обсъди събраните по делото
доказателства,съдът намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Изложено е в исковата молба,че двамата
ищци са единствените наследници по закон на Й. Х. ***,починала на 31.03.2020
г.С решение по гр.д.№575/2018 г. на ДОС същата била поставена под пълно
запрещение.На 05.07.2010 г. наследодателката се разпоредила със своето
имущество чрез съставяне на нотариално завещание №2,т.1,рег.№4739,д.№3/2010 г.
по описа на нотариуса Р.Г.с район на действие ДРС,като завещала в полза на
ответника Р.М.М. два конкретно описани недвижими имота-6/10 ид.ч. от дворно
място с площ от 290 кв.м с административен адрес гр.Д.,бул.“***/по нотариален
акт бул.“***/,с идентификатор 72624.625.975 по кадастралната карта на гр.Д. с
площ 308 кв.м,ведно с построената в него сграда с идентификатор 72624.625.975.1
по кадастралната карта с площ 196 кв.м-кафе-аперитив на един етаж с площ по
документ за собственост 173 кв.м ведно с изба с площ 113,24 кв.м;апартамент №8
с адрес гр.Д.,пл.“***-самостоятелен обект с идентификатор 72624.625.142.1.59 по
к.к.,както и цялото притежавано от нея движимо и недвижимо имущество.Към
05.07.2010 г. завещателката била на 86 години,като още преди тази дата
поведението й значително се променило и се характеризирало с неспособност да
разпознава лица от своето най-близко обкръжение,рязка промяна в
настроенията,неосъзнатост и неадекватност,невъзможност за формиране на ясна
воля,халюцинации,провеждане на разговори с починали,смяна на деня и нощта.При
извършване на горното едностранно волеизявление завещателката не разбирала
свойството и значението на извършеното от нея и не можела да ръководи
постъпките си,тъй като страдала от съдова деменция.Според медицинската
документация признаци на горното заболяване били налични още към 2009 г.,като
оттогава били наблюдавани нарушения на интелекта,паметта и когнитивните
функции.Към датата на съставяне на нотариалното завещание Й. Р. била с нарушени
когниции и личностови промени по т.нар. органичен тип и не била в състояние
сама да взема решения и да подписва договори,да ги интерпретира правилно.Сочи
се,че на 16.06.2014 г. наследодателката Й. Р. дарила собствените си 6/10 ид.ч.
от имота в гр.Д.,бул.“***отново на ответника Р.М.,който бил наемател на
обекта.По гр.д.№147/2017 г. на ДОС вече имало постановено невлязло в сила
решение,с което на основание чл.31 ал.1 от ЗЗД договорът за дарение бил
унищожен.Подробно е проследена наличната медицинска документация и е
аргументиран от ищците извод,че към датата на завещателното разпореждане
завещателката не е разбирала свойството и значението на извършеното от
нея,поради което завещанието следвало да бъде унищожено.Претендират се от
ищците и сторените от същите разноски по делото.
В отговора на исковата молба ответникът Р.М.М.
изразява становище за недопустимост на предявените искове в частта за
унищожаване на горното завещание в частта,с която е извършено разпореждане в
полза на ответника М. относно 6/10 ид.ч. от недвижим имот в гр.Д.,бул.“***,включващ
дворно място ведно със сграда за обществено хранене и изба,тъй като между
същите страни било висящо друго дело /гр.д.№147/2017 г. на ДОС/ на същото
основание и за същото искане.В тази част настоящото производство било повторно
заведено и следвало да бъде прекратено на основание чл.126 ал.1 от ГПК.По
същество се изразява становище за неоснователност на исковете.Оспорват се
всички твърдения за факти и обстоятелства,на които се позовават ищците.Към
датата на съставяне на завещанието завещателката не била поставена под пълно
запрещение,т.е. била дееспособна,като недееспособността й била обявена едва
през 2018 г.Завещателката не страдала от психично заболяване и към релевантния
момент разбирала свойството и значението на извършеното,което следвало от
проведеното на датата 05.07.2010 г. изследване от психиатъра д-р Ж.Н..Съзнанието,че
завещанието може да бъде оспорено,провокирало завещателката да състави
документи,удостоверяващи,че същата разбира извършеното от нея,както и в
насока,че волята й е имуществото й да бъде получено от ответника по делото,а не
от нейните племенници /така депозирано саморъчно завещание в полза на ответника
М. и декларация,в която фигурирала воля за отмяна на всички предходни завещания
в полза на ищците/.Стремежът да се изготви завещание,което не страда от
пороци,свидетелствал,че завещателният акт бил добре обмислен и извършен без
колебания от лице,което знаело какво иска и положило усилия да се информира за
начина,по който да извърши това правно действие.Оспорва се като невярна и с
необвързваща съда доказателствена сила частната психиатрична консултация от
23.04.2010 г.,изготвена от д-р Б. и д-р К.,за която се твърди,че била изготвена
за целите на настоящото производство.Оспорва се съдържанието й,датата на
изготвянето й,както и фактът,че завещателката е била в кабинета на лекаря в гр.С.
по времето,посочено като дата на изготвяне на консултацията.Изводите в нея
противоречали на цялата съществуваща медицинска документация от периода
2009-2011 г.,на експертното становище на д-р Ж.Н. от датата на съставяне на
завещанието,на поведението на самата завещателка,която при лечение на счупена
дясна бедрена кост през август 2010 г. дала съгласие за извършване на
оперативна интервенция и за неоставане в болничното заведение след
операцията,подписването от последната на декларации от 10.09.2013 г. и
22.07.2016 г.,на пълномощно от 25.07.2016 г.,сключването на договор за дарение
от 16.06.2014 г.-все действия,обосноваващи,че завещателката имала ясна
представа за поведението си,което било последователно и целенасочено и
разколебавало твърденията за психическа и волева неспособност на същата.Оспорва
се материалната доказателствена сила на всички психологични и психиатрични
изследвания на завещателката,депозирани от ищците,доколкото същите съставлявали
частни документи без материална доказателствена сила и стойност,съдът не бил
обвързан от заключенията в тях и следвало да ги цени в съвкупност с останалите
доказателства по делото.Настоява се за отхвърляне на исковете и за присъждане
на сторените от ответника разноски по делото.
С отговора на исковата молба са били
предявени насрещни искове,производството по които е прекратено с определение
№260422/30.12.2020 г. на ДОС и същите са изпратени за разглеждане от Д.кия
районен съд.Така насрещните искове на Р.М.М. срещу Х.И.Р. и Ц.И.Р. не са
предмет на производството по настоящото дело.
Не е спорно между страните извършването
на процесното завещателно разпореждане от 05.07.2010 г.,за което е депозирано
съответното доказателство /цитираното нотариално завещание/.
Спорни са всички факти,касаещи
психическото състояние на завещателката към датата на извършване на завещанието.В
тежест на ищците е да докажат твърдението си,че към датата на съставяне на
процесното завещание 05.07.2010 г. завещателката Й. Х. Р. е страдала от съдова
деменция,което заболяване е опорочило волята й до степен същата да не разбира
свойството и значението на извършеното,да не разсъждава нормално и да действа
при липса на здрав разум,т.е. я е направило неспособна да завещава по смисъла
на чл.43 ал.1 б.“а“ от ЗН.В тежест на ответника е да докаже твърдяното от
него,че към датата на съставяне на завещанието завещателката Й. Р. е била
психически здрава,че е действала разумно и в рамките на нормалното човешко
поведение,че е разбирала значението на извършения от нея акт.
Видно от удостоверение за наследници
изх.№1675/02.04.2020 г.,издадено от Община-гр.Д. /на лист 12 от делото/,ищците Х.И.Р.
и Ц.И.Р. са единствените живи наследници на Й. Х. ***,починала на 31.03.2020 г.Същите
са низходящи на брата на наследодателката И. Х.Р.,починал преди
наследодателката през 1994 г.,като останалите двама братя на същата Н. Х.Р. и Л.
Х.Р.,починали също преди нея,не са оставили свои низходящи.Самата
наследодателка не е била омъжена и няма низходящи,поради което по правилото на
чл.8 ал.1 от ЗН във връзка с чл.10 ал.2 от ЗН нейни наследници по закон се
явяват низходящите на починалия й брат И. Х.Р.-ищците по делото.
Посредством нотариално завещание
№2,т.1,рег.№4739,д.№3/2010 г. от 05.07.2010 г. /на лист 96 от делото/ Й. Х. Р.
/Р./ се разпорежда за след смъртта си със свое имущество,като завещава на
ответника Р.М.М. собствените си недвижими имоти,както следва:
-6/10 ид.ч. от дворно място с площ от
290 кв.м с административен адрес гр.Д.,бул.“***/по нотариален акт бул.“***/,с
идентификатор 72624.625.975 по кадастралната карта на гр.Д. с площ 308
кв.м,ведно с построената в него сграда с идентификатор 72624.625.975.1 по
кадастралната карта с площ 196 кв.м-кафе-аперитив на един етаж с площ по
документ за собственост 173 кв.м ведно с изба с площ 113,24 кв.м;
-апартамент №8 с адрес гр.Д.,пл.“***-самостоятелен
обект с идентификатор 72624.625.142.1.59 по кадастралната карта ведно с избено
помещение №10 с площ от 5,84 кв.м,както и 0,73109 % ид.ч. от общите части на
сградата и от отстъпеното право на строеж върху ПИ с идентификатор
72624.625.142 по кадастралната карта;
както и цялото притежавано от нея по
време на смъртта й недвижимо и движимо имущество.
Ищците са активно легитимирани да
предявят настоящите конститутивни искове за унищожаване на завещанието като
единствени наследници на починалата завещателка и доколкото преди смъртта на
последната същата е била поставена под пълно запрещение с влязло в сила на
21.03.2018 г. решение №42/01.03.2018 г. по гр.д.№575/2018 г. на ДОС /на лист
321 от делото/ в контекста на изискването по чл.31 ал.2 от ЗЗД,приложимо и при
едностранни волеизявления съгласно разпоредбата на чл.44 от ЗЗД.Условията по
чл.31 ал.2 от ЗЗД подлежат на изследване и обсъждане по същество на спора и не
касаят допустимостта на исковете,защото са предпоставки за възникване и
упражняване на самото потестативно право за унищожаване на едностранната сделка
от наследниците на починалата завещателка,преценката за чието съществуване е
всъщност предмет на спора.
Неоснователен е доводът на ответника М.
за недопустимост на исковете по смисъла на чл.126 ал.1 от ГПК поради наличие на
друго висящо дело /гр.д.№147/2017 г. на ДОС/ между същите страни,на същото
основание и за същото искане касателно единия от завещаните имоти /6/10 ид.ч.
от дворно място с площ от 290 кв.м с административен адрес гр.Д.,бул.“***/по
нотариален акт бул.“***/,с идентификатор 72624.625.975 по кадастралната карта
на гр.Д. с площ 308 кв.м,ведно с построената в него сграда с идентификатор
72624.625.975.1 по кадастралната карта с площ 196 кв.м-кафе-аперитив на един
етаж с площ по документ за собственост 173 кв.м ведно с изба с площ 113,24
кв.м/.Както и самият ответник сочи в отговора на исковата молба,гр.д.№147/2017
г. на ДОС има за предмет иск на наследодателката на ищците Й. Х. Р.,починала в
хода на производството и заместена на основание чл.227 от ГПК от настоящите
ищци Х.Р. и Ц. Р. като нейни наследници по закон,срещу Р.М. за унищожаване на
основание чл.31 ал.1 от ЗЗД на договор за дарение на описания недвижим имот,обективиран
в нотариален акт №160,т.І,рег.№1803,д.№139/16.06.2014 г. на нотариуса Ю.Д.-К. с
район на действие ДРС /на лист 94 от делото,като относно предмета на
гр.д.№147/2017 г. на ДОС виж и извлечението от деловодната система на съда на
листи 403-416 от делото/.Очевидно исковете предмет на цитираното и на
настоящото дело на ДОС са на различно основание и за различни искания-касае се
за претенции за унищожаване на различни актове на разпореждане с описания
имот.Не е спорно по делото,че решението по гр.д.№147/2017 г. на ДОС,с което
цитираният договор за дарение от 16.06.2014 г. е унищожен на основание чл.31
ал.1 от ЗЗД,вече е влязло в сила.С унищожаване на дарението имотът се счита
върнат в патримониума на дарителката Й. Х. Р.,респ. в нейното наследство,поради
което и процесното нотариално завещание,ако е действително,поражда действието
си в полза на ответника Р.М..В този смисъл ищците като наследници на
завещателката Й. Х. Р. имат правен интерес и активна легитимация да претендират
унищожаване и на акта на едностранно разпореждане от 05.07.2010 г.Поради липса
на идентичност между споровете по гр.д.№147/2017 г. и гр.д.№257/2020 г. на ДОС
настоящите искове са допустими и не са налице предпоставките на чл.126 ал.1 от ГПК за прекратяване на производството по настоящото дело.
Разгледани по същество,исковете са
неоснователни и подлежат на отхвърляне,като съображенията за този извод са
следните:
Липсват убедителни доказателства,че към
датата на процесното завещателно разпореждане 05.07.2010 г. завещателката Й. Х.
Р. е страдала от деменция и не е могла да разбира свойството и значението на
извършеното от нея.По делото са събрани противоречиви гласни доказателства,като
съвсем резонно разпитаните две групи свидетели,посочени от ищците и ответника,депозират
напълно противоположни показания относно релевантните факти.Показанията на
посочените от ищците свидетели не могат да послужат като база за категорични
изводи за влошено психическо състояние на завещателката преди счупването на крака
й през август 2010 г. /в тази насока епикриза за престоя й в болнично заведение
през периода 24.08.2010 г.-13.09.2010 г.,издадена от „МБАЛ-Д.“ АД на лист 20 от
делото/.Свидетелите М.Д.В. и Д.М.В.,посочени от ищците,са пряко заинтересовани
от изхода на спора предвид близкото им родство с ищцата Ц.И. Р..Първият е неин
син,а вторият неин съпруг.Свидетелят М. Д.В.
твърди,че още през периода 2000-2003 г. забелязал признаци на
дезориентация на Й. Р. /бъркала посоки и дестинации,към които се била запътила-напр.
при среща с нея в центъра на града казала,че отива на пазара,но тръгнала в
друга посока;по време на роднински срещи внезапно млъквала и сменяла
настроението си,започвала да пита какво прави там и защо е там/.От обясненията
му обаче става ясно,че не е имал особено чести контакти със завещателката преди
счупването на крака й през 2010 г.,т.е. и преди съставяне на процесното
завещание.До счупването на крака й същата живеела самостоятелно без нужда от
обгрижване,като излизала и на близки разстояния сама да си пазарува.Показанията
на М.В. не са особено конкретни,свидетелят трудно борави с години и периоди при
очертаване на впечатленията си,а и същият не е особено убедителен в най-общо
формулираните си без посочване на конкретни факти и събития твърдения,че
завещателката още през периода 2000-2006 г. показвала признаци на
дезориентация,безпричинна смяна на настроенията и неадекватни реакции.Другият
свидетел Д.М.В. също не е особено конкретен в показанията си-не борави с точни
периоди,като впечатленията му са повече от периода след счупването на крака на Й.
Р. през лятото на 2010 г. след съставяне на завещанието.Относно периода преди
лятото на 2010 г. споделя,че през 2005-2006 г. правил ремонт на кухнята на Й. Р.,като
първоначално същата била много доволна и ентусиазирана особено по повод
поставеното й подово отопление,но после нещо се разочаровала и няколко дни след
това поискала отоплението да бъде спряно.Тази коментирана рязка промяна в
решението й обаче не е категоричен признак на някакви негативни психически
процеси,защото,както сочи свидетелят,е била продиктувана от мотива,че
ползването на отоплението ще струва скъпо.Последният извод е по-скоро характерен
за човек с нормално мислене,който е осъзнал и преценил последиците от
действията си.Същата се мотивирала,че „не е изгодно за пенсионер да плаща такъв
ток“,което съждение е на човек с нормално самосъзнание,правилно преценяващ
битовите тежести.Не е ясно защо свидетелят възприема горната реакция на Й. Р.
като неадекватна.
Посоченият от ответника свидетел М.Д.Я.,който
е без родство със страните по делото и следователно незаинтересован от изхода
на спора,споделя,че се е запознал със завещателката Й. Р. в качеството си на
адвокат по повод търсена от нея консултация по какъв най-добър начин да се
разпореди със свой имот в гр.Д. в полза на ответника Р.М..Консултацията била в
периода 2009-2010 г.Първия път свидетелят посетил Р. в дома й,който бил близо
до кантората му,по нейно настояване,тъй като имала болки в крака.В хода на
разговора тя споделила,че има проблеми с племенниците си,които я притискали и
едва ли не принуждавали да им прехвърли свой имот.Същата изразила
разочарованието си от тях,че не полагат никакви грижи за нея,и задоволството си
от ответника Р.М.,който бил наемател на имота й,но й помагал,водел я на
лекар,купувал й лекарства и пр.Завещателката се интересувала по какъв начин да
се разпореди с имота си в полза на Р.,но така че той да продължи да се грижи за
нея.Свидетелят я запознал с възможните варианти,при което му направило
впечатление,че е доста ориентирана.Няколко дни по-късно Р. посетила кантората
на свидетеля и му показала саморъчно завещание,като го попитала дали ще свърши
работа.Той я ориентирал към нотариално завещание,което изготвил,а тя му
заплатила за услугата.Разговорът с Р. бил пълноценен и адекватен,външният й вид
бил много добър като на „типична градска дама“,била поддържана и говорела
изключително интелигентно и начетено.Тези показания съдът кредитира като
достоверни предвид липсата на данни за някаква заинтересованост и пристрастност
на свидетеля,а и поради факта,че същите кореспондират с писмените доказателства
по делото,коментар за което ще бъде извършен по-надолу в изложението.
Посочената от ответника свидетелка Е.Е.М.,без
родство със страните,споделя,че през цялата 2010 г. имала почти ежедневни
контакти с Й. Р.,която след операция на очите имала нужда от помощ.Твърди,че Р.,придружавана
от свидетелката,излизала,плащала си данъците,битовите
сметки,пазарувала,продължавала да поддържа външния си вид-идвали в дома й да й
правят прическа,педикюр.Много четяла и решавала кръстословици,като след
операцията на очите го правела с лупа.Според свидетелката не можело да се
каже,че Р. си е загубила ума.Тази свидетелка е дългогодишен работник на
ответника в наетия от Р. имот и тази нейна обвързаност внася съмнения в
обективността на показанията й.Има някои противоречия между показанията
й,дадени пред съда,и тези,дадени при разпита й като свидетел по ДП №7/2018 г.
на С „ПИП“ при ОД на МВР-Д. /на лист 629 от делото/.Например пред съда
твърди,че ежедневно през цялата 2010 г. денем е стояла при Р.,имала приятелски
отношения с нея,придружавала я на разходки,покупки и при плащане на сметки,а
пред разследващия орган е заявила,че я е посещавала за по един-два часа,купувала
й и й носела храна,а когато се оправила,спряла да я посещава често.По
съществените факти обаче няма разминаване в показанията-и пред двата органа
свидетелката е потвърдила,че е посещавала често Р. след операцията на очите
й,че е придружавала Р. да си плаща сметките и да тегли пари,че била културна
жена и много четяла.
Депозираният от ищцовата страна протокол
за разпит от 24.04.2018 г. на нотариус Р.Г.по цитираното ДП №7/2018 г. /на лист
630 от делото/ не може да бъде коментиран и възприет като годно доказателствено
средство в процеса,тъй като обективира свидетелски показания,дадени пред друг
орган в друго производство,а не под клетва непосредствено в настоящото
гражданско производство.От друга страна,доколкото протоколът е представен да
опровергае показанията на свидетеля М.Я.,че бил съдействал за изготвянето на
процесното нотариално завещание,и с цел да внесе съмнение в достоверността на
показанията му,следва да се посочи,че изявлението на нотариуса относно факта
кой е изготвил завещанието не е категорично.Нотариусът е заявил,че няма
конкретни спомени от Й. Р. и завещанието,като изявлението му,че вероятно е
изготвено от адв.В.Г.,която се е подписала в него като свидетел,се гради на
предположение с оглед фигурирането й като свидетел в акта,а не на достоверни
спомени от събитията.В този смисъл последните му изявления не опровергават
твърдението на свидетеля Я.,че лично е съветвал Й. Р. и е съдействал за
изготвяне на нотариалното завещание.
Показанията на свидетелите Л.С.Б.,посочена
от ищците,и Ж.И.Н.,посочена от ответника,съдът ще коментира по-нататък във
връзка с оспорените две консултации от 05.07.2010 г. и 23.04.2010 г.
Ищците са се позовали на
психолого-психиатрична консултация от 23.04.2010 г.,изготвена от д-р Л.С.К.-психиатър
и Л.С.Б.-магистър-психолог,експерти при СГС от гр.С. /на листи 394-399 от
делото в оригинал/,която след частно консултиране на завещателката дава
заключение,че същата не боледува от психично заболяване и не е диспансеризирана
в психиатричните служби в страната;че има видима интелектуална редукция по
органичен тип,която определя болестно поведението й;че не може да се ориентира
правилно във фактическата обстановка и е с понижена критичност и намалена
способност за съждения относно своето положение,собствените
преживявания,планове и постъпки и по отношение на обкръжаващите явления;че е
волево неустойчива до степен,позволяваща влияние и внушение.Сочи се напреднала
фаза на интелектуален упадък.Според датирането й консултацията е изготвена
преди съставяне на процесното завещание и касае период непосредствено преди
това.Ответникът Р.М. оспорва като невярна и с необвързваща съда доказателствена
сила частната психиатрична консултация от 23.04.2010 г.,изготвена от д-р Б. и
д-р К.,за която се твърди,че била изготвена за целите на настоящото
производство.Оспорва се съдържанието й,датата на изготвянето й,както и
фактът,че завещателката е била в кабинета на лекаря в гр.С. по времето,посочено
като дата на изготвяне на консултацията.Тъй като датата на съставяне на
оспорения частен свидетелстващ документ е непротивопоставима на ответника,в
тежест на ищците е да докажат достоверността на датата на
психолого-психиатричната експертна консултация от д-р К. и Л.Б. от 23.04.2010
г. при съблюдаване разпоредбата на чл.181 ал.1 от ГПК при посочване на
доказателства в подкрепа на истинността на горната дата,респ. в тяхна тежест е
да удостоверят мястото на съставяне и истинността на съдържанието на
консултацията.Убедителни доказателства в подкрепа на достоверността на горната
дата 23.04.2010 г. не са депозирани от ищците.Те се позовават в тази връзка
единствено на показанията на едната от съставителките на консултацията Л.С.Б.,която
съвсем резонно потвърждава посещението на Й. Р. в кабинета й в гр.С. през април
2010 г. и извършване на консултацията на въпросната дата по искане на ищеца Х.Р.,респ.
потвърждава и изводите относно психическото състояние и интелектуалния упадък
на завещателката.Свидетелката е напълно заинтересована да потвърди горните
факти и констатации,защото в противен случай би злепоставила себе си и
евентуално би провокирала своя наказателна или гражданска отговорност спрямо
лицата,на които тази консултация се противопоставя.Частната консултация от
23.04.2010 г. не е с нотариална заверка,която да удостовери по официален ред
достоверността на датата на съставянето й.Липсват доказателства тя да е била
депозирана пред друг орган или да е била възпроизведена в официален документ
през април 2010 г. и в следващ близък период около датата на съставяне на
процесното завещание,за да се приеме,че датата 23.04.2010 г. е достоверна.Изводите
на експертите в нея не съответстват на никакви други данни в други медицински
документи от изследвания период за влошено психическо състояние на
завещателката към месец юли 2010 г.
Видно от медицинско заключение на Очна
клиника „Св.Петка“-гр.В. /на лист 14 от делото/,през септември 2009 г. Й. Р. е
диагностицирана с катаракта на двете очи.Не е спорно по делото,че същата е
претърпяла оперативно лечение,вследствие на което е загубила зрението на едното
око,а на другото същото е било редуцирано.Няма данни за пълното й ослепяване и
невъзможност за четене „с лупа“ /последното според показанията на свидетелката Е.М./.Самият
факт,че е написала саморъчно завещание на 02.07.2010 г. /в оригинал на лист 462
от делото/,удостоверява способността й да чете и пише към релевантния момент,който
е споделен очевидно достоверно и от свидетелката Е.М.,сочеща,че Р. през 2010 г.
много четяла и решавала кръстословици.Четящ и пишещ човек са характеристики на
лице с адекватно самосъзнание,което не страда от болест,водеща до ограничаване на
умствените му функции.
Според амбулаторни листи №858/30.03.2010
г.,№7060/29.12.2010 г. и №513/27.01.2011 г. /на листи 17-19 от делото/ Р. е
страдала от стенокардия,хипертонична болест на сърцето и синдром на
вертебробазиларната артериална система,които заболявания нямат отношение към
психическия статус на същата.Анамнезата в тези амбулаторни листи е снета от
самата Й. Р.,като е вписано в тях оплакване на същата от виене на
свят,замаяност,причерняване,главоболие,лесна умора при физически усилия и пр.Такива
оплаквания пред съответния специалист може да се дадат само от адекватно
лице,което разбира физическото си състояние и може да сподели симптомите за
него.
Според епикризата за престой на Р. в
МБАЛ-Д. през периода 24.08.2010 г.-13.09.2010 г. /на лист 20 от делото/ същата
е приета в болничното заведение след около месец след съставяне на процесното
завещание с пертрохантерно счупване на дясна бедрена кост.В епикризата е
посочено от медицинските специалисти,че същата е в задоволително общо
състояние,контактна и адекватна.Поради нейни лични оплаквания са проведени
консулти с кардиолог и невролог.Горните отбелязвания сочат на действия и
изявления на напълно адекватен и ориентиран за здравословното си състояние
човек през август-септември 2010 г.Цялата медицинска документация от процесния
релевантен период е изследвана детайлно от вещите лица в заключението по
допуснатата повторна комплексна съдебно-психиатрична и психологическа
експертиза /на листи 962 и сл. от делото/,като експертите изрично са
установили,че в документите няма отразени данни за наличие на дементна
симптоматика при Й. Р..В епикризата от август-септември 2010 г. /на лист 20/ е
отразена констатация на невролог от 26.08.2010 г.,че „в момента няма данни за остра
мозъчно-съдова болест /МСБ/“.Следоперативният период след счупването на крака е
бил спокоен,като не е изискван консулт с психиатър поради липса на необходимост
от това.В терапията няма седатива,каквито обичайно се прилагат при възрастни
хора,които са объркани в ранния следоперативен период.Няма предписани
медикаменти за лечение на МСБ или деменция и в останалите два амбулаторни листа,цитирани
по-горе.В амбулаторен лист №858/30.03.2010 г. се сочи изписан луцетам и кавитон
форте,които са профилактични дози при МСБ,но в случая са изписани превантивно
поради липса на отчетени симптоми за МСБ.Медицинските документи сочат,че към
месец юли 2010 г.,респ. в периода 2010-2011 г.,завещателката Й. Р. не е имала
констатирани от специалистите симптоми на съдова деменция.Не са констатирани
значими обективни нарушения на когнитивните функции и психотична
психопатологична симптоматика,нито е описан някакъв мозъчно-съдов инцидент.Експертите
по повторната КСППЕ сочат,че едва в амбулаторен лист №3733/19.07.2016 г. е
поставена диагноза „съдова деменция“.В снетата от близките на Й. Р. анамнеза е
посочено,че от няколко години,което според специалистите означава,че се касае
за общоприет в практиката период от 2-3 години преди това,станала объркана и не
можела да се справя сама.Тогава е насочена за консулт с психиатър.В този смисъл
е и амбулаторен лист №635/21.07.2016 г.Така специалистите достигат до обоснован
извод,че началните симптоми на деменция са с възможна давност от 2013-2014 г.С
КТ на главен мозък от 08.02.2018 г. е обективизирана корова и мозъчна атрофия.Изводът
от изследваната медицинска документация,обсъдена в съвкупност с показанията на
свидетелите,е,че към датата 05.07.2010 г. Й. Р. не е страдала от
заболяване,което да нарушава възможността й да взема решения и да разбира
свойството и значението на действията си.Съдът възприема именно заключението по
повторната КСППЕ като меродавно,доколкото същото стъпва на обективно изследване
на медицинската документация от релевантния период и съвпада напълно и със
самостоятелните изводи на съда,обосновани със събраните по делото
доказателства.То подкрепя и съдържанието на оспорената от ищците психиатрична
консултация на Й. Р.,изготвена от психиатър Ж.Н. на 05.07.2010 г.-в деня на
съставяне на процесното завещание.Тази консултация също не е с доказана
достоверна дата по правилото на чл.181 ал.1 от ГПК,но констатациите в нея не
противоречат на изводите на съда въз основа на останалите доказателства по
делото и следва да бъдат обсъдени.В нея е отразено,че Й. Р. е с леко когнитивно
разстройство-леко забавена психомоторика поради напредналата й
възраст,изразяваща се в мудност,вялост според показанията на разпитаната като
свидетел Ж.Н.,но е подредена и спокойна,с добър словесен контакт,без страдаща
ориентация,емоционално е съответна,с правилен мисловен процес без разстройства
по структура и съдържание.Леките промени по органичен тип са физиологични и не
й пречат да защитава интересите си.Тези изводи на психиатъра Ж.Н. са обсъдени
като обосновани от вещите лица по повторната КСППЕ.
Съдът не възприема заключението по
първоначалната КСППЕ /на листи 682 и сл. от делото/ като обосновано,доколкото
същото е в противоречие на изследваната от съда медицинска документация от
процесния период,визирана по-горе в изложението,и е аргументирано с данните в
оспорената консултация от 23.04.2010 г.,която не е с доказана достоверна
дата,като се базира и на показанията на свидетели и обясненията на ищците в
други производства,което е недопустимо.
Не на последно място съдът се позовава
при аргументацията си и на написаното собственоръчно от завещателката саморъчно
завещание от 02.07.2010 г. само три дни преди съставяне на процесното
нотариално завещание.Заключението по допуснатата съдебно-графологична
експертиза /на листи 642 и сл. от делото/ категорично потвърди,че Й. Р. е автор
на това завещание-същото е написано и подписано от нея.Касае се за обемен текст
с неелементарно съдържание и с достатъчна сложност на изказа,който очевидно не
може да бъде изписан без грешки,добавки и зачерквания от лице с тежки
интелектуални нарушения вследствие съдова деменция.Текстът на саморъчното
завещание е изписан с подреден почерк,без проблеми в правопис и стил на
изразяване,което удостоверява,че е написано от адекватен човек /в тази насока и
становището на вещото лице М.Р. от състава на повторната КСППЕ,изразено в
съдебно заседание на 24.04.2023 г./.
Предвид горното съдът намира предявените
искове за неоснователни и следва да ги отхвърли.
Двете страни са претендирали присъждане
на сторените от тях разноски в първоинстанционното производство.Ищците нямат
право на разноски поради отхвърляне на исковете им.На основание чл.78 ал.3 от ГПК в полза на ответника по делото Р.М. следва да се присъдят всички сторени от
него разноски,както следва:5 100 лв адвокатско възнаграждение съгласно договор
за правна защита и съдействие от 23.06.2020 г. на лист 983 от делото;5 лв
държавна такса за издаване на удостоверение /лист 267 от делото/;15 лв държавна
такса за издаване на удостоверения /лист 301 от делото/;100 лв възнаграждение за
вещи лица по първоначалната КСППЕ /лист 319/;150 лв възнаграждение за вещото
лице по съдебно-графологичната експертиза /лист 450/;150 лв възнаграждение за
вещото лице по съдебно-криминалистичната експертиза /лист 451/;6,70 лв държавна
такса за препис от документ /лист 625/;71,87 лв и 76,75 лв доплащане за вещите
лица по първоначалната КСППЕ /листи 740,741,823/;600 лв възнаграждение за
вещите лица по повторната КСППЕ /лист 743/;1 956 лв доплащане на
възнаграждение за вещите лица по повторната КСППЕ /лист 1011/;2 лв държавна
такса за препис /лист 1009/-общо 8 233,32 лв.
Водим от гореизложеното,Д.кият окръжен
съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ исковете на основание чл.43
ал.1 б.“а“ от ЗН,предявени от Х.И.Р. с ЕГН ********** *** и Ц.И.Р. с ЕГН **********
*** срещу Р.М.М. с ЕГН ********** ***,за унищожаване на нотариално завещание
№2,т.1,рег.№4739,д.№3/2010 г. по описа на нотариуса Р.Г.с район на действие
ДРС,съставено на 05.07.2010 г.,с което наследодателката на ищците Й. Х. Р. /Р./
с ЕГН **********,б.ж. на гр.Д.,е завещала на ответника Р.М.М. своето имущество
/6/10 ид.ч. от дворно място с площ от 290 кв.м с административен адрес гр.Д.,бул.“***/по
нотариален акт бул.“***/,с идентификатор 72624.625.975 по кадастралната карта
на гр.Д. с площ 308 кв.м,ведно с построената в него сграда с идентификатор
72624.625.975.1 по кадастралната карта с площ 196 кв.м-кафе-аперитив на един
етаж с площ по документ за собственост 173 кв.м ведно с изба с площ 113,24 кв.м;апартамент
№8 с адрес гр.Д.,пл.“***-самостоятелен обект с идентификатор 72624.625.142.1.59
по кадастралната карта ведно с избено помещение №10 с площ от 5,84 кв.м,както и
0,73109 % ид.ч. от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж
върху ПИ с идентификатор 72624.625.142 по кадастралната карта;както и цялото
притежавано от нея по време на смъртта й недвижимо и движимо имущество/,поради
това,че към момента на изповядване на едностранния акт същата не е можела да
разбира свойството и значението на извършеното от нея.
ОСЪЖДА Х.И.Р. с ЕГН ********** *** и Ц.И.Р.
с ЕГН ********** *** да заплатят на Р.М.М. с ЕГН ********** *** сторени в
първоинстанционното производство съдебно-деловодни разноски в размер на
8 233,32 лв /осем хиляди двеста тридесет и три лева и тридесет и две
стотинки/.
Решението подлежи на въззивно обжалване
в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд-гр.В..
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: