Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 09.07.2019 г.
СГС, VI-4 състав, в открито съдебно заседание на единадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
При участието на секретар Анелия Груева, като разгледа докладваното от съдия Чомпалов т.дело № 1629/17 г.,
за да
се произнесе, взе предвид следното:
СГС е сезиран с искова от синдиците на „К.т.б.”
АД-в несъстоятелност, с която са предявени срещу „Р.И.“ АД искове с правно
основание чл.3 ал.3 ЗБН, чл.26 ал.2, предл.3-то ЗЗД, вр. с чл.59 ал.2 ЗБН и евентуални по чл. 59 ал.3 и ал.5
ЗБН. Твърди се в исковата молба, че на 09.07.2010 г. между банката и „Е.Р.“ ЕАД
е бил сключен договор за банков кредит, по който банката е предоставила кредит
в размер на 5 000 000 ЕВРО, към който са сключени анекси, а на
03.11.2014 г. ответникът е встъпил в дълга на кредитополучателя. Сочи се, че на
04.11.2014 г. с изявление N 10842/04.11.2014 г. ответникът е направил
изявление за прихващане на задълженията с неговите вземания по договори за
разплащателни сметки. Според синдиците прихващанията
са нищожни, защото са в противоречие с нормата на чл.3 ал.2, изр.2-ро ЗБН,
според която от датата на отнемане на лицензията за банкова дейност не могат да
се извършват действия и сделки, насочени към събиране, предоговаряне или
обезпечаване на вземания срещу банката. Прихващането е такова действие, защото
резултатът, до който води, е изпълнение на парично задължение на банката. Освен
това представлява и действие по събиране на вземане срещу банката. Прихващането
е нищожно и поради неспазена форма, защото не е с нот.заверка
на подписа. При условията на евентуалност се поддържа, че прихващанията
са недействителни по отношение на кредиторите, защото към придобиване на
вземанията ответникът е знаел за настъпилата неплатежеспособност,
тъй като поставянето на банката под особен надзор е обявено в ТР, а докладът за
анализа и оценката на активите на банката е общозивестен
факт, който е оповестен от БНБ на 22.10.2014 г. Предявен е и евентуален иск по
чл.59 ал.5 ЗБН, основан на твърдения, че прихващането е извършено след
началната дата на неплатежоспособността и след поставянето на банката под
особен надзор. Иска се да се прогласи нищожността на процесното
прихващане, а при условията на евентуалност да се обяви за недействително по
отношение кредиторите на несъстоятелността.
Ответникът е представил писмен отговор, с
който оспорва предявените искове с възражението, че „Е.Р.“ ЕАД е отправил до
банката изявление за прихващане, поради което не е легитимиран да отговаря по
предявените от синдиците искове. Излагат се съображения, че направеното от „Е.Р.“
ЕАД прихващане е под условие, което не е допустимо. Поддържа се, че твърденията
на ищеца са недоказани относно недобросъвестност и знание за
неплатежоспособност, както и относно материалноправната
норма на чл.59 ал.5 ЗБН, която се прилага за извършени след нейното приемане
прихващания.
Синдиците на банката са представили
допълнителен писмен отговор, с който поддържат предявените искове с довода, че
ответникът е отправил до банката изявление за встъпване в дълг, но не и за
прихващане.
Ответникът е представил допълнителен
писмен отговор, с който поддържа оспорванията на
исковете с възражението, че процесното изявление за
прихващане не е направено от него, а от третото лице. Сочи се, че е било
направено искане за ползване на паричните средства по влоговете на ответника в
банката. Изложени са съображение относно момента на придобиване на задължения
към банката. Наведени са доводи относно неприложимост на предведената
в нормата на чл.59 ал.4 ЗБН презумпция за знание.
Представен е договор за банков кредит от
09.07.2010 г., от който се установява, че между „К.т.б.” АД- сега в
несъстоятелност и „Е.Р.“ ЕАД е възникнало търговско правоотношение, по което
банката е поела задължението да предостави в кредит сумата от
5 000 000 ЕВРО, а „Е.Р.“ ЕАД в качеството на кредитополучател е поел
задължение да върне кредита чрез плащане на погасителни вноски.
Към договора са сключени анекси през
периода 13.01.2012 г. -30.05.2014 г. – с анекс от 30.05.2014 г. ответникът е
поел задължението да отговаря като поръчител за задълженията на „Е.Р.“ ЕАД по
договора за банков кредит от 09.07.2010 г.
Представен е анекс от 23.01.2014 г. към
договор за платежни услуги, от който се установява, че банката е открита на
ответника банкова разплащателна сметка.
Представен е протокол от заседанието на СД
на ответника „Р.И.“ АД, с който е прието решение да се встъпи в дълга на „Е.Р.“
ЕАД до размера, който ответникът има в банката след извършване на прихващане на
ответника с вземания към банката.
Представен е договор за встъпване в дълг от
03.11.2014 г., с който „Е.Р.“ ЕАД и ответника са се съгласили ответникът да
встъпи в дълга по договора за банков кредит от 09.07.2010 г.
Представено е писмо N 10842/04.11.2014 г., с
което ответникът в качеството на съдлъжник по договор
за банков кредит от 09.07.2010 г. отправил изявление до банката за прихващане
на наличните суми по банковите му сметки със задълженията на „Е.Р.“ ЕАД по договор
за банков кредит от 09.07.2010 г.
Представен е рамков договор за лимит за
издаване на банкови гаранции, сключен между банката и ответника.
Представен е договор за поръчителство от
09.07.2010 г., от който се установява, че ответникът е поел задължението да
отговаря като поръчител на „Е.Р.“ ЕАД
за задължения, произтичащи от договори за банков кредит.
Установява се от заключението на ССЕ, че
по процесния договор за банков кредит е усвоена от „Е.Р.“ ЕАД сума в размер на общо
6 331 150 ЕВРО, а поради погасена главница от 3 335 878,09
ЕВРО дългът възлиза на 2 995 271,91 ЕВРО. Вещото лице е констатирало,
че към 03 -04.11.2014 г. по сметките на ответника в банката са били налични
сумите от 42,50 лв., 3,96 щ.д., 21,17 ЕВРО, 15065,41 ЕВРО, 9030,75 лв. и 5 лв.
При така установената фактическа обстановка
съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет
на спора пред първоинстаннионния съд са искове с
правно основание чл.3 ал.3 ЗБН, чл.26 ал.2, предл.3-то
вр. с чл.59 ал.2 ЗБН, както и отменителни
искове по чл.59 ал.3 и ал.5 ЗБН.
Синдиците
са предявили искове за недействителност на извършено от ответника прихващане, а
прихващането представлява едностранна правна сделка. Следователно
единствено ответникът е пасивно легитимиран да отговаря по предявените искове /решение
N 239 от 15.05.2018 г. по т.дело № 986/2017 г. на ВКС/. Доколкото не се иска обявяване недействителност
на двустранна правна сделка, не е налице необходимо другарство, при което
процесуално легитимирани като ответници са страните
по сделката, при която има размяна на волеизявления от двете страни.
Установи се от договор за банков кредит от
09.07.2010 г., че между „К.т.б.” АД- сега в несъстоятелност и „Е.Р.“ ЕАД е
възникнало търговско правоотношение, по което банката е поела задължението да
предостави в кредит сумата от 5 000 000 ЕВРО, а „Е.Р.“ ЕАД в
качеството на кредитополучател е поел задължение да върне кредита чрез плащане
на погасителни вноски.
Ответникът не е
кредитополучател по договора, но по силата на договор за поръчителство от
09.07.2010 г. и анекс от 30.05.2014 г. към договора за банков кредит за ответника
е възникнала на основание чл.141 ЗЗД солидарна отговорност за изпълнение на задълженията
на „Е.Р.“ ЕАД по договора за банков кредит.
По делото е представен договор
за встъпване в дълг от 03.11.2014 г., с който е постигнато между ответника и
кредитополучателя „Е.Р.“ ЕАД съгласие ответникът да встъпи като съдлъжник в дълга на „Е.Р.“ ЕАД по процесния
договор. Банката кредитор не е страна по договора за встъпване в дълг и
няма данни да е одобрила встъпване на ответника, поради което съдът намира, че
този договор не поражда правно действие за банката. Принцип в облигационното
право е, че договорът има относително действие и поражда права и задължения
само за страните по него. Ето защо съдът намира, че договорът от 03.11.2014 г.
поражда правно действие само между страните по него, но не и за банката
кредитор, която не е страна по него и не е го е одобрила.
При тези факти съдът приема, че
задълженията на ответника за изпълнение на дълга по процесния
договор за банков кредит произтичат от качеството му на поръчител, който на
основание чл.141 ЗЗД е солидарно отговорен с главния длъжник „Е.Р.“ ЕАД за изпълнение
на дълга по договора за банков кредит от 09.07.2010 г.
Нормата на чл.142 ЗЗД предвижда,
че поръчителят може
да противопостави на кредитора всички
възражения, принадлежащи на длъжника, както
и да направи прихващане с вземане на длъжника към кредитора. Сред възраженията на длъжника, които има право
да упражни поръчителят, е и възражението за прихващане, което води до погасяване
на дълга. След като поръчителят има право да упражни чуждо компенсационно право
– това на главния длъжник, на още по-силно основание поръчителят има право да
упражни своето компенсационно право – да прихване вземането на кредитора със
свое насрещно вземане към него.
С писмо N
10842/04.11.2014 г. ответникът е изразил воля за
упражняване на свое компенсационно право да прихване вземанията, които има към
банката кредитор по свои налични банкови сметки, с вземането на банката
кредитор по договора за банков кредит от 09.07.2010 г. към главния длъжник „Е.Р.“
ЕАД.
Както се спомена по-горе,
ответникът на основание чл.141 ЗЗД е солидарно отговорен с главния длъжник –
кредитополучател и в това си качество той има интерес от погасяване на дълга по
процесния договор, защото така се намалява и неговата
отговорност на поръчител и солидарно отговорен спрямо банката кредитор, поради
което и смисълът и целта на неговото изявление следва да се тълкува именно в
този контекст. В изявлението за прихващане ответникът се е позовавал на
сключения с главния длъжник договор за встъпване в дълг, което по несъмнен
начин сочи на воля за погасяване на дълга по процесния
договор чрез прихващане с вземане на ответника, а обстоятелството, че
задълженията на ответника произтичат от качеството му на поръчител, а не на
встъпил в дълга съдлъжник, не оказва влияние на
наличието на воля за погасяване чрез прихващане, защото и при двете правни
фигури освен първоначалния длъжник в полза на кредитора възниква вземане и
срещу още солидарно отговорно лице, за което съществува правен интерес да
погаси дълга чрез прихващане.
В изявлението за прихващане не е
посочен размер на вземането на ответника по наличните банкови сметки при
банката кредитор, но от заключението на ССЕ се установи, че към момента на
получаване на изявлението ответникът е разполагал с общо 38 591,21 лв. /42,50 лв., 3,96 щ.д., 21,17 ЕВРО, 15065,41 ЕВРО, 9030,75 лв. и 5 лв./. Доколкото изрично в изявлението е използван
изразът „до размера на остатъка от парични суми по налични по банкови сметки“,
които ответникът има, съдът приема, че волята на ответника е била вземането му
за цялата налична сума от 38 591,21 лв. /съобразно курсовете на БНБ към
04.11.2014 г./ да послужи за погасяване на дълга чрез компенсация.
По иска за нищожност с правно основание чл.3
ал.3 ЗБН. Според съда процесното прихващане не попада
в обхвата на забраната по чл.3 ал.2 ЗБН, поради което не е нищожно на основание
чл.3 ал.3 ЗБН. Забраната по чл.3 ал.2 ЗБН се отнася до действия и сделки с
имуществото на банката, но в случая прихващането не е извършено от представители
на банката, а и не представлява разпореждане на банката с нейно имущество,
защото няма за предмет права, които се прехвърлят от банката в имуществото на
ответника, респ. в имуществото на главния длъжник. Прихващането не представлява
и действие по изпълнение на задължения на банката, защото не банката е
извършила процесното компенсационно изявление,
насочено към погасяване нейни вземания.
Прихващането представлява действие на
ответника, имащо за цел да удовлетвори негови вземания срещу банката, т.е да ги
събере по извънсъдебен ред принудително /без волята и съгласието на банката/.
Доколкото прихващането представлява особен способ за събиране и погасяване на
вземане и доколкото в нормата на чл.59 ЗБН са предвидени специални правила
за този способ, съдът намира, че прихващането не попада в обхвата на чл.3 ал.2
и ал.3 ЗБН. Предвидените специални правила в нормата на чл.59 ЗБН показват
волята на законодателя да разграничи прихващането от действията и сделките по
чл.3 ал.2 ЗБН.
Като краен извод – процесното
прихващане не е извършено в нарушение на забраната по чл.3 ал.2 ЗБН, поради
което искът за нищожност по чл.3 ал.3 ЗБН е неоснователен.
По иска за нищожност поради неспазена форма,
предвидена в нормата на чл.59 ал.2 ЗБН. Нормата на чл.59 ал.2 ЗБН предвижда, че
изявлението за
прихващане се отправя до синдика
и трябва да бъде направено в писмена форма с нотариална заверка на подписа. Доколкото в нормата се
визира синдикът като адресат на изявлението за прихващане, съдът намира, че
изискването за нот.заверка на подписа следва да важи
за прихващане, което се извършва след откриване на производството по
несъстоятелност. Това е така, защото до откриване на производство по
несъстоятелност на банката не е назначен синдик. След като до откриване на
производството по несъстоятелност на банката не е назначен синдик, изявлението
за прихващане до този момент не следва да се адресира до синдика /а и не може/,
както и не следва да е с нот.заверка на подписа.
В
случая изявлението за прихващане на ответника е достигнало до банката на -04.11.2014
г., а към този момент не е било открито производство по несъстоятелност. Ето
защо съдът намира, че към 04.11.2014 г. не е било необходимо изявлението да
бъде с нот.заверка на подписа. Следователно искът за
нищожност по чл.26 ал.2, предл.3-то ЗЗД поради
неспазване на формата по чл.59 ал.2 ЗБН
е неоснователен.
След като предявените искове за нищожност са
неоснователни, съдът дължи произнасяне по евентуалните искове с правно
основание чл.59 ал.5 и ал.3 ЗБН, защото е сбъднато вътрешнопроцесуалното
условие за тяхното разглеждане. Следва да се спомене, че в писмената защита е
направено искане съдът да прецени основание за нищожност по чл.26 ал.1 ЗЗД –
противоречие със закона, но такъв иск не е заявен с исковата молба, поради
което не следва да се обсъжда.
По иска с правно основание
чл.59 ал.3 ЗБН. Вземанията на ответника произтичат от сключени договори за
разплащателна сметка от 08.03.2002 г. и
анекс от 23.01.2014 г., а задълженията са възникнали с договора за поръчителство
от 09.07.2010 г., поради което съдът
приема, че нито вземанията на ответника, нито задълженията му към банката са
възникнали след изпадане на банката в състояние на неплатежеспособност
/ 20.06.2014 г./. При тези факти съдът намира, че искът с правно основание
чл.59 ал.3 ЗБН е неоснователен.
По иска с правно основание
чл.59 ал.5 ЗБН. Според нормата на чл.59 ал.5 ЗБН недействително по отношение на кредиторите
на несъстоятелността освен за частта,
която всеки от тях би
получил при разпределението на осребреното имущество, е всяко прихващане, независимо от това
кога са възникнали
двете насрещни задължения, което е извършено от кредитор
или от банката след началната дата на неплатежоспособността или след датата на поставянето на банката под
специален надзор при условията и по реда на
глава единадесета, раздел VІІІ от Закона за кредитните
институции, включващ наложена мярка по чл. 116, ал. 2, т. 2 от
същия закон, ако тази дата
предшества датата по т.1.
Нормата на пар.8 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона
за банковата несъстоятелност (ДВ, бр. 22 от 13.03.2018 г./ предвижда, че член 59, ал. 5, 6 и 7 се прилагат от 20 юни 2014 г. С тази норма се придава обратно действие на нормата на чл. 59 ал.
5 ЗБН, поради което следва да се
приеме, че нормата на чл.59 ал.5 ЗБН е действаща от 20.06.2014 г. Доколкото
с определение от 09.05.2019 г. на Конституционен Съд е прекратено Конституционно дело
№ 11/2018 г., няма основание съдът да не
приложи нормата на чл.59 ал.5 ЗБН.
Процесното прихващане
е извършено на 04.11.2014 г. и попада в обхвата на чл.59 ал.5 ЗБН, която норма
поради придадено й обратно действие е била действащо право към релевантния момент
на получаване от банката кредитор на изявлението на ответника за прихващане.
Според съда всички елементи от
фактическия състав на чл.59 ал.5 ЗБН са осъществени към 04.11.2014 г. Това е
така, защото прихващането от 04.11.2014 г. е извършено след началната дата на неплатежеспособността -
20.06.2014 г. Освен това прихващането е извършено след датата на поставянето на банката под
специален надзор, тъй като от вписванията по партидата на
банката в ТР се установява,
че на 23.06.2014 г. е обявено Решение № 73 от 20.06.2014 г. на Управителния съвет на БНБ, с което банката е поставена под специален надзор
за срок от
три месеца, назначени са квестори и е постановено спиране
на плащанията. Датата 23.06.2014 г. обаче не предшества датата на
изпадане на банката в неплатежеспособност –
20.06.2014 г., поради което прихващането следва да се отмени на основание чл.59
ал.5, т.1 ЗБН.
С оглед на изложеното съдът
намира, че исковете по чл.3 ал.2 ЗБН и чл.26 ал.2, предл.3-то
вр. с чл.59 ал.2 ЗБН следва да се отхвърлят, както
следва да се отхвърли и евентуалният иск по чл.59 ал.3 ЗБН, а искът по чл.59
ал.5 ЗБН следва да се уважи. На ответника следва да се присъдят съдебни
разноски за отхвърлените три иска, но не следва да се намаля адвокатското
възнаграждение поради прекомерност, защото минималният размер за предявените
четири иска е 6750,92 лв., а уговореното адв.възнаграждение
от 9600 лв. не надвишава драстично този размер – само с 1/3 е надвишен
минималният размер, а делото е сложно от фактическа и правна страна, събирани
са доказателства чрез ССЕ, спирано е поради образувано конституционно дело и са
проведени няколко съдебни заседания.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от синдиците на „К.т.б.” АД-в несъстоятелност, ЕИК *******,
срещу „Р.И.“ АД иск с правно основание чл.3 ал.3 ЗБН, с който се иска
установяване нищожността на прихващане, извършено с изявление вх.N
10842/04.11.2014 г., с което „Р.И.“ АД е уведомил „К.т.б.” АД /сега в несъстоятелност/,
че прихваща своите вземания по налични банкови сметки, които
към 04.11.2014 г. са били в размер на 38 591,21 лв., с вземания на банката
по сключен с „Е.Р.“ ЕАД договор за банков кредит от 09.07.2010 г., по който „Р.И.“ АД е задължен солидарно.
ОТХВЪРЛЯ предявения от
синдиците на „К.т.б.” АД-в несъстоятелност, ЕИК *******, срещу „Р.И.“ АД иск с
правно основание чл.26 ал.2, предл.3-то ЗЗД, вр. с чл.59 ал.2
ЗБН, с който се иска установяване нищожността прихващане, извършено с изявление
вх.N 10842/04.11.2014 г., с което „Р.И.“ АД е уведомил „К.т.б.” АД /сега в
несъстоятелност/, че прихваща своите вземания по налични банкови сметки, които
към 04.11.2014 г. са били в размер на 38 591,21 лв., с вземания на банката по сключен с „Е.Р.“ ЕАД договор за
банков кредит от 09.07.2010 г.,
по който „Р.И.“ АД е задължен
солидарно.
ОТХВЪРЛЯ предявения от синдиците на „К.т.б.” АД-в несъстоятелност, ЕИК *******,
срещу „Р.И.“ АД иск с правно основание
59 ал.3 ЗБН, с който се иска да се обяви за недействително по отношение на кредиторите
на несъстоятелността прихващане, извършено с изявление вх.N
10842/04.11.2014 г., с което „Р.И.“ АД е уведомил „К.т.б.” АД- сега в
несъстоятелност, че прихваща своите вземания по налични банкови сметки, които
към 04.11.2014 г., са били в размер на 38 591,21 лв., с вземания на банката по сключен с „Е.Р.“ ЕАД договор за
банков кредит от 09.07.2010 г., по който „Р.И.“ АД е задължен
солидарно.
ОБЯВЯВА
ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНО на основание чл.59 ал.5 ЗБН по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „К.т.б.” АД-в несъстоятелност, ЕИК *******, освен за частта, която всеки
от тях би
получил при разпределението на осребреното имущество, прихващането, извършено с изявление вх.N
10842/04.11.2014 г., с което „Р.И.“ АД, ***, е уведомил „К.т.б.” АД - сега в несъстоятелност, EИК *******, че прихваща своите вземания по
налични банкови сметки, които към 04.11.2014 г. са били в размер на 38 591,21
лв., с вземанията на банката по сключен
с „Е.Р.“ ЕАД договор за банков кредит от 09.07.2010 г., по който „Р.И.“ АД е задължен
солидарно.
ОСЪЖДА „Р.И.“ АД, ***, да заплати по сметка на СГС
Държавна такса от 1543,64 лв.
ОСЪЖДА „Р.И.“ АД, ***, да заплати в полза на
масата на несъстоятелността на „К.т.б.” АД-в несъстоятелност, ЕИК *******,
съдебни разноски 87,50 лв.
ОСЪЖДА „К.т.б.” АД-в
несъстоятелност, ЕИК *******, чрез масата на несъстоятелността, да заплати на „Р.И.“
АД, ***, съдебни разноски в размер на 2487,50 лв.
Решението
може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: