Номер 270001.09.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаII състав
На 01.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско дело №
20203100502314 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №41167/26.06.2020г. на ОДМВР – гр. Варна, с
адрес: гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2, действащ чрез юрк. Богдана Йорданова, против
Решение №2172/05.06.2020г., постановено по гр. дело №16836 по описа за 2019г. на РС-
Варна, с което, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД, въззивникът е осъден да заплати на Р. П. Л. , ЕГН ********** сумата от 1458,39 лв.,
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в
размер на 213 часа за целия процесен период от 01.09.2016г. до 30.06.2019г., получен като
разлика между положения нощен труд от 1488 часа и преизчисление на положения нощен
труд с коефицент 1,143, ведно със законна лихва върху главницата от датата на предявяване
на иска – 17.10.2019г. до окончателното изплащане на сумата. В жалбата се излага, че
решението е незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния закон. Твърди
се, че ищецът и ответникът са обвързани от служебно правоотношение, регламентирано от
ЗМВР и подзаконови нормативни актове - Наредба № 81213-776 от 29.07.2016г., като в
ЗМВР няма препращаща норма, която да даде основание за субсидиарно приложение на КТ
и приетите въз основа на него подзаконовите нормативни актове – НСОРЗ относно
преизчисляването на нощното работно време в часове дневно работно време. Според
жалбоподателя не е налице празнота в специалното трудово законодателство, което да
обуслови субсидиарното приложение на общите норми. Но счита, че дори да се приложат
последните, то те не могат да дерогират приложението на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 81213-
776, съгласно която продължителността на нощното работно време не следва да надвишава
8 часа, което обуславя извода, че коефициентът не е 1.143, а – 1, доколкото съотношението
между продължителността на дневното работно време и нощно такова дава този резултат.
Твърди, че за всеки отработен час в периода от 22:00 часа до 06:00 часа, на служителите на
МВР се заплаща допълнително трудово възнаграждение в размер на 0.25 лева на отработен
час, което също е израз на наличие на специални норми, уреждащи отношенията във връзка
с отчитането и заплащането на нощния труд на държавните служители в МВР, изключващи
приложението на общия ред. Излагат се и аргументи, че получените часове в повече при
преизчисляване на дневния и нощния труд създават неточно разбиране за наличие на
извънреден труд, доколкото в действителност служителят не е престирал работна сила извън
установеното работно време. По изложените съображения въззивникът моли за отмяна на
атакувания съдебен акт изцяло, като вместо него въззивният съд да постанови ново решение,
с което да отхвърли изцяло предявените обективно кумулативно съединени осъдителни
1
искове, както и да присъди в негова полза сторените съдебно-деловодни разноски. В
условията на евентуалност, въззивникът моли искът да бъде частично отхвърлен за периода
01.01.2018-16.07.2018г. поради липса на действаща правна уредба, уреждаща
преизчислението на нощен към дневен труд, чийто размер е 270.47лв. съгласно
заключението на ССчЕ. Доказателствени искания не са направени.
Въззиваемата страна не е депозирала писмен отговор.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок, визиран в чл.
259, ал. 1 от ГПК. Същата е редовна, съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и
приложения по чл. 261 от ГПК и е надлежно администрирана, поради което е процесуално
допустима. Дължимата държавна такса за въззивното производство е внесена.
Доколкото въззивното производство е допустимо, то жалбата следва да се насрочи за
разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ВНАСЯ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ в открито с.з. въззивна жалба вх. №41167/26.06.2020г.
на ОДМВР – гр. Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2, действащ чрез юрк.
Богдана Йорданова, против Решение №2172/05.06.2020г., постановено по гр. дело №16836
по описа за 2019г. на РС-Варна.
НАСРОЧВА производството за 21.10.2020г. от 9.30 часа, за която дата и час да се
призоват страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2