№ 128
гр. П., 28.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мая Банчева
при участието на секретаря Дияна Петкова
като разгледа докладваното от Мая Банчева Административно наказателно
дело № 20211230200915 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на "ЗМ.Л.“ ООД, с EИK ***, със седалище и адрес на управление гр.
П., ул. „Ц.“ № 11А, представлявано от управителя И.Я., чрез адв. В.Г., против Наказателно
постановление № 42-0002577/12.10.2021 г. на Директора на РД "АА" - София, с което на
дружеството жалбоподател, за административно нарушение по чл. 10, § 2, изр. 1, предл. 1 от
Регламент 561/2006 г. на ЕО, на основание чл. 104, ал. 13 от Закона за автомобилните
превози е наложена имуществена санкция в размер на 2 000.00 /две хиляди/ лева.
С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакувания административен акт.
Твърди се, че както в АУАН, така и в НП липсва достатъчно ясно и пълно фактическо
описание на твърдяното нарушение, както и че липсват доказателства, установяващи
виновно поведение на дружеството, касателно описаното нарушение. Настоява се, че в хода
на административно наказателното производството са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Твърди се също така, че дружеството жалбоподател е санкциониран
за нарушения на водача В.Д., преди още последният да е започнал работа. По изложеното се
иска от съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното наказателно
постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание за дружеството жалбоподател се явява редовно упълномощен защитник
– адв. Г.. Поддържа жалбата, моли да бъде отменено обжалваното наказателно
постановление. Претендира съдебни разноски.
Административно-наказващият орган не ангажира процесуален представител по делото, в
придружително писмо, с което жалбата е изпратена в съда, изразява становище, че
1
издаденото НП е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.
За ТО – П. към РП – Благоевград, призовани в качеството й на заинтересована страна,
представител не се явява и не изразява становище по жалбата.
По делото са събрани писмени доказателства – АУАН № 293957/02.09.2021 г. оригинал и
четливо копие от система „АНД“ на РД „АА“, НП № 42-0002577/12.10.2021 г. в оригинал,
заверено копие на АУАН 293957, заверено копие на данни за водач относно нарушенията,
заверено копие на пълномощно, заверено копие на книга за начален инструктаж, заверено
копие на трудов договор № 137/23.04.2021 г., заверено копие справка национална агенция за
приходите – 2 броя, заверено копие на заповед за прекратяване на трудов договор считано
от 03.08.2021 г., заверено копие на Заповед № 589/31.01.2020 г., заверено копие на Заповед
№ РД-08-30/24.01.2020 г., длъжностна характеристика на актосъставителя, писмо рег. № 52-
00-56-9885/5/24.06.2022 г. от директора на РД „АА“ – София, ведно със заверени копия на:
писмо рег. № 12-00-00-976/1/21.07.2021 г. относно извършени нарушения от български
водачи на територията на Кралство Швеция, писмо рег. № 12-00-00-976/1/21.07.2021 г.
относно извършени нарушения от български водачи на територията на Кралство Швеция,
известие рег. № 12-00-00-1193/2/13.10.2021 г. до управителя на „ЗМ.Л.“ ЕООД за явяване в
ОО „АА“ в 7-дневен срок да представят документи за извършване на тематична проверка,
известие рег. № 12-00-00-1193/2/13.10.2021 г. до управителя на „ЗМ.Л.“ ЕООД, за явяване в
ОО „АА“ в 7-дневен срок с посочена дата и час – 28.10.2021 г. от 10.30 часа и представяне
на документи, пълномощно заверено на 24.08.2021 г. от Костадинка Топалова, нотариус в
район на РС – П., констативен протокол за извършена тематична проверка на ЗМ
„Логистик“ ЕООД с №№ 12-00-00-852/10/09.09.2021 г. и № 12-00-00-976/2/09.09.2021 г.
Събрани бяха и гласни доказателства – разпитани бяха свидетелите К. ИВ. М. и КР. Г. В..
Съдът, след като съобрази доводите на страните, събраният по делото
доказателствен материал и закона, установи следното:
Безспорно се установи по делото, че на 02.09.2021 г. около 14.50 часа в сградата на
Областен отдел „Автомобилна администрация" гр. Благоевград, по повод писмо от
Кралство Швеция № 12-00-00-976/21.07.2021 г. и въз основа на Заповед № РД-12-
2015/02.09.2021 г., служителите на РД „АА" - София – свидетелите К. ИВ. М. и КР. Г. В.,
извършили тематична проверка на дружеството превозвач „ЗМ.Л.“ ЕООД, притежаващ
Лиценз на ЕО № 20357 за товарни превози в Общността.
В хода на проверката инспекторите прегледали и анализирали записите от дигиталната
карта на водача В.Д. за периода от 21.04.2021 г. до 21.07.2021 г. и изготвили опис /л. 21 от
делото/, в който отразили "установени сериозни и много сериозни нарушения на дати –
21.04.2021 г., 22.04.2021 г., 23.04.2021 г., 28.05.2021 г. и 20.06.2021 г."
За резултатите от проверката е съставен и Констативен протокол, в т. 13.8 на който е
посочено: „Превозвачът не е организирал работата на водача В.Д. така, че да спазва
2
изискванията на Регламент № 561/2006 г. Същият е извършвал системни нарушения, като е
нарушавал периода за дневна почивка“.
При гореустановеното проверяващите приели, че „ЗМ.Л.“ ООД, като превозвач, не е
организирал работата на водача В.Д. по такъв начин, че да спазва изискванията на
Регламент № 561/2006 г. на ЕО, поради което, на 02.09.2021 година, актосъставителят К. ИВ.
М., в присъствието на свидетеля КР. Г. В. и упълномощено от дружеството лице Васил
Дончев, съставил на дружеството жалбоподател Акт за установяване на административно
нарушение Серия А-2021 № 293957 от 02.09.2021 г., в който отразеното деяние е
квалифицирано, като нарушение по чл. 10, § 2, изр. 1, предл. 1 от Регламент 561/2006 г. на
ЕО.
АУАН е предявен и връчен срещу подпис на упълномощеното от дружеството
жалбоподател лице, което не е сторило отбелязване, че има възражение по така съставения
акт. Писмени възражения по акта не постъпили и в законоустановения тридневен срок за
това.
Въз основа на така съставения акт, на 12.10.2021 г. Директорът на РД „АА" - София издал и
обжалваното НП № 42-0002577, в което възприел изцяло описаната в АУАН фактическа
обстановка, а именно, че на 02.09.2021 г. около 14.50 часа в гр. Благоевград, ул.
„Св.Димитър Солунски“ № 77 А, в сградата на ОО „АА“ при извършена тематична проверка
по писмо от Кр.Швеция № 12-00-00-976/21.07.2021 г. на превозвача „ЗМ.Л.“ ЕООД,
притежаващ Лиценз на ЕО № 20357 за товарни превози в Общността, се установява
нарушението:
Превозвачът не е организирал работата на водача В.Д. по такъв начин, че да може да спазва
изискванията на Регламент № 561/2006 г. на ЕО, видно от проверка и анализ на записите от
дигиталната карта на водача за периода от 21.04.2021 г. до 21.07.2021 г. Водачът системно е
нарушавал периодите за ползване на дневна почивка, видно от доклад от компютърната
програма TDCS-3 на дати: 21.04.2021 г., 22.04.2021 г., 23.04.2021 г., 28.05.2021 г. и
20.06.2021 г. са установени сериозни нарушения и много сериозни нарушения. За същото
нарушение на чл. 10, пар. 2, изр. 1, предл. 1 от Регламент 561/2006 г. на ЕО е издадено НП №
*********/12.04.2021 г., което е влязло в сила на 07.05.2021 г. , с което виновно е нарушил
чл. 10, § 2, изр. 1, предл. 1 от Регламент 561/2006 г., на основание чл. 104, ал. 13 от ЗАвПр
наложил на дружеството жалбоподател имуществена санкция в размер на 2 000.00 /две
хиляди/ лева.
НП е връчено срещу подпис на представител на дружеството на 28.10.2021 г., в
законоустановения срок чрез куриерска пратка от 04.11.2021 г., е постъпила и разглежданата
в настоящото производство жалба.
В съдебно заседание в качеството на свидетели са разпитани актосъставителят К. ИВ. М. и
свидетелят по акта КР. Г. В.. И двамата свидетели твърдят, че не помнят подробности по
случая.
Актосъставителят К. ИВ. М. заявява, че при извършена тематична проверка на дружеството
3
жалбоподател, притежаващ лиценз за товари са установили, че превозвача не е организирал
работата на водача по такъв начин, че да спазят Регламент 561/2006 на ЕО, като превозвача е
допуснал водача да нарушава системно периодите за ползване на дневна почивка, описани в
акта. Заявява, че нарушенията са отразени в доклад, който е от компютърната система.
Свидетелят по акта КР. Г. В., не успя да изложи каквито и да било конкретни факти и
обстоятелства относно извършената проверка, заявява, че поддържа написаното в акта.
Съдът приема показанията на посочените свидетели, но доколкото същите са лишени от
каквато и да било конкретика, съдът ги кредитира единствено като доказателство относно
авторството на АУАН. Декларативното потвърждение, че поддържат отразените в АУАН
фактически обстоятелства, без посочване на конкретни обстоятелства по проверката, ведно с
твърденията на свидетелите, че не си спомнят, дават основание на решаващия орган да
приеме, че показанията на тези свидетели имат само формален характер и не представляват
гласно доказателство, подкрепящо акта.
От страна на дружеството жалбоподател са представени извлечения от Книга за периодичен
инструктаж за спазване на Регламент/ЕО/561/2006, Регламент /ЕИО/ 3821/85, Регламент /ЕС/
№ 165/2014 и Закона за движение по пътищата, от което е видно, че В.Д., на длъжност
шофьор във фирма „ЗМ.Л.“ ЕООД е бил инструктиран за спазване на посочените регламенти
веднъж на 23.04.2022г. при постъпването му на работа, както и още веднъж на 22.07.2021г.
/вж. л. 10-11 и л. 26 от делото/.
Представени са също така Трудов договор № 137/23.04.2021 г. , справка за приети и
отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ за В.Д. с вх. № 01388213027456/23.04.2021 г.
и
Заповед № 7/03.08.2021 г. за прекратяване на трудовия на основание чл. 71, ал. 1 от КТ
установяващи, че В.Д. е постъпил на работа в „ЗМ.Л.“ ЕООД на 23.04.2021 г. където е
работил до прекратяването на трудовото правоотношение, съгласно представената Заповед.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна
следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за обжалване
съгласно чл. 59, ал. 2 ЗАНН, срещу подлежащ на съдебен контрол административно-
наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображения:
Нарушението, за което е санкционирано дружеството жалбоподател е по чл. 10, § 2, изр. 1,
предл. 1 от Регламент 561/06. Съгласно посочения текст, транспортното предприятие
организира работата на водачите, посочена в параграф 1, по такъв начин, че водачите да са в
състояние да спазват Регламент (ЕИО) № 3821/85 и Глава II от настоящия регламент.
Транспортното предприятие надлежно инструктира водачите и извършва редовни проверки
за осигуряване на спазването на Регламент (ЕИО) № 3821/85 и Глава II от настоящия
4
регламент.
В случая, от писмените доказателства по делото безспорно се установява, че наказаното
дружество има качеството на транспортно предприятие, по отношение на което
разпоредбата на чл. 10, § 2 е предвидила задължение да организира работата на водачите, по
такъв начин, че те да са в състояние да спазват Регламент (ЕИО) № 3821/85 и глава II от
Регламент № 561/06.
За да се приеме обаче в казуса, че „ЗМ.Л.“ ЕООД е осъществило състава на вмененото му
нарушение не е достатъчно да се установи неизпълнение на разпоредбите за почивка от
страна на водач на предприятието /в случая доказателствата към АНП сочат само на такова
нарушение/, а следва да се установи с допустимите от закона доказателствени средства, че
това нарушение е резултат именно от действия или бездействия на превозвача, т. е. че това
нарушение е в резултат именно и единствено на създадена от работодателя организация на
работа или липсата на такава.
В АУАН и НП изцяло липсва яснота от кои действия или бездействия на превозвача се
прави извода, че последният не е организирал работата на водача, като този въпрос изобщо
не е бил изследван от административно наказващия орган.
В тази връзка следва да се отбележи, че нарушението на правилата по глава II от Регламент
№ 561/2006 може да се дължи както на виновно поведение на превозвача, така и на
виновно поведение на самия водач. И това е така, т.к. е възможно въпреки създадената
добра организация на работа от страна на работодателя, именно водачът да не изпълни
задължението си по чл. 8, § 2 от Регламент № 561/2006 и да не ползва съответната почивка.
Ето защо, за да се търси отговорност за неизпълнение на задължение от страна на
превозвача, в хода на административно наказателната преписка първо следва да се изискат
доказателства по какъв начин конкретния превозвач е регламентирал тази организация чрез
вътрешните си актове, съответно кои актове или свои разпоредби не е изпълнил, още повече,
че такива не са въведени изрично в действащото ни законодателство, като всяко
предприятие има свободата да прецени какви да бъдат те - дали провеждането на
задължителен инструктаж, респ. запознаване на водачите с изискванията на Регламента са
достатъчни за обезпечаване на изпълнението му или са необходими други по-ефективни
средства. И едва след това наказващият орган следва да формира извод за извършено от
страна на превозвача административно нарушение на чл. 10, § 2, изр. 1, предл. 1 от
Регламент 561/06.
В случая, видно от материалите по АНП този въпрос изобщо не е бил изследван.
Напротив, от представени извлечения от Книга за инструктаж по регламент 561/2006 и
3821/85 на „ЗМ.Л.“ ЕООД, по несъмнен начин доказва, че на лицето В.Д., на длъжност
шофьор, е бил проведен първоначален инструктаж на 23.04.2021 г., и периодичен
инструктаж за осигуряване спазването на посочените регламенти на 22.07.2021 г. Този факт,
лицето е удостоверило с подписа си в нарочна книга и с него превозвачът е изпълнил
вмененото му като задължение инструктиране на водачите за осигуряване на спазването на
5
Регламент 561/06, следователно не може да бъде ангажирана отговорността му за
извършване на административното нарушение, визирано в процесното наказателно
постановление.
От друга страна, по делото са представени доказателства – Трудов договор №
137/23.04.2021 г., сключен между „ЗМ.Л.“ ЕООД и В.Д. на длъжност „шофьор“ и справка за
приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ, установяващи, че водачът В.Д. е
постъпил на работа в дружеството на 23.04.2021 г. Същевременно, дружеството
жалбоподател е санкциониранно за нарушаване периоди на почивки от страна на този водач
на дати – 21.04.2021 г., 22.04.2021, на които дати лицето все още не е било на работа в това
дружество.
Не на последно място следва да се отбележи, че в НП е посочено, че за същото нарушение
на чл. 10, пар. 2, изр. 1, предл. 1 от Регламент 561/2006 г. на ЕО на дружеството
жалбоподател е издадено НП № *********/12.04.2021 г., което е влязло в сила на 07.05.2021
г., поради и което е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева, по чл. 104, ал. 3
от ЗАвПр, т.е. дружеството е санкционирано за повторност.
Към преписката обаче не е приложена справка за повторност, установяваща, че
дружеството-жалбоподател вече е наказано веднъж за нарушение на чл. 10, пар. 2, изр 1,
предл. 1 от Регламент 561/2006 г на ЕО, не е приложено и цитираното НП №
*********/12.04.2021 г., за да се установи твърдяната повторност.
Правораздаването, особено в частта му касаеща налагане на административно – наказателни
санкции не може да почива на предположения и неясни описания, а следва да се ръководи
единствено от доказани по безспорен начин конкретни и точни факти и обстоятелства. За да
се наложи предвидената в чл. 104, ал. 13 от Закона за автомобилните превози имуществена
санкция в случая, не е достатъчно да се установи неизпълнение на разпоредбите за
почивките от страна на един водач на предприятието, а следва да се докаже по несъмнен
начин, че това неизпълнение е в резултат на действие или бездействие именно на
превозвача, че то е резултат от създадената от превозвача организация на работа или
от липсата на такава.
В казуса, данни относно тези съставомерни признаци на нарушението изцяло липсват,
поради което описаното нарушение не може да се приеме за доказано от обективна страна,
което от своя страна води до отмяна на атакуваното НП.
С оглед изхода от спора и настъпилата законодателна промяна - добавената нова ал. 3 на чл.
63 от ЗАНН /ДВ, бр. 94 от 29.11.2019 г./, според която в съдебните производства по ал. 1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК, основателна се явява
претенцията на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените
по делото разноски. В тази връзка, съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения
акт или отказ. В случая е направено искане за заплащане на разноски, представляващи
6
адвокатско възнаграждение за производството по настоящето дело, които съгласно
представения договор за правна защита и съдействие е в размер на 400.00 лева. Искането е
направено своевременно, представени са и съответните документи - договор за правна
защита и съдействие, с отразено заплащане на сумата. От друга страна размерът на
заплатеното адвокатското възнаграждение не е прекомерен, тъй като е съобразен с
разпоредбите на Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Ето защо искането се явява основателно и следва да бъде уважено, като
Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", следва да бъде осъдена да заплати
сторените разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на 400.00 лева.
С оглед горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление № 42-
0002577/12.10.2021 г. на Директора на РД „АА" - София, с което на "ЗМ.Л.“ ЕООД, с EИK
***, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „Ц.“ № 11А, представлявано от
управителя И.Я., за нарушение по чл. 10, § 2, изр. 1, предл. 1 от Регламент 561/2006 г. на
ЕО, на основание чл. 104, ал. 13 от ЗАвПр е наложена имуществена санкция в размер на
2 000.00 /две хиляди/ лева.
ОСЪЖДА РД „АА" - София, ул."Витиня" № 1, да заплати на "ЗМ.Л.“ ЕООД, с EИK ***,
със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „Ц.“ № 11А, представлявано от управителя
И.Я., сумата от 400.00 /четиристотин/ лева, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред АС – Благоевград, в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
7