№ 407
гр. Пловдив, 31.10.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Магдалина Ст. Иванова
Членове:Михаела Хр. Буюклиева
Велина Ем. Антонова
като разгледа докладваното от Магдалина Ст. Иванова Въззивно частно
наказателно дело № 20225000600427 по описа за 2022 година
С определение № 603 от 30.09.2022 г. по НОХД № 504/2022 г. по
описа на Окръжен съд – Стара Загора е оставено без уважение искането на
Окръжна прокуратура – * за изменение на взетата по отношение на
подсъдимия В. М. В. мярка за неотклонение от "домашен арест " в
„задържане под стража“.
Срещу така постановеното определение е постъпил частен протест
от Окръжна прокуратура – * с оплакване за неговата неправилност и
необоснованост. Прави се искане за отмяна на атакувания съдебен акт, като
спрямо подсъдимия бъде взета мярка за неотклонение „задържане под
стража“.
Срещу частния протест е постъпило възражение от адв. И. Л., в
качеството й на защитник на подсъдимия В., в което се излагат доводи за
неговата неоснователност и се предлага да бъде оставен без уважение
Пловдивският апелативен съд, след като взе предвид направените
оплаквания и провери правилността на обжалваното определение, намира
частният протест за процесуално допустим, а разгледан по същество - за
основателен. Съображенията за това са следните:
В. М. В. е подсъдим по НОХД № 504/2022 г. по описа на ОС –
Стара Загора, образувано на 14.06.2022 г., за престъпление по чл. 116, ал. 1, т.
9 вр. чл. 115 НК.
1
В хода на воденото по делото досъдебно производство, на
24.03.2021 г., спрямо същия е била взета мярка за неотклонение „задържане
под стража“.
След образуване на съдебното производство, в производство по
реда на чл. 270 НПК, мярката за неотклонение спрямо подсъдимия В. е
изменена с определение от 07.07.2022 г. на Апелативен съд – Пловдив в
„домашен арест“, за която е постановено да се контролира от РУ на МВР – * и
чрез средство за електронно наблюдение от ОС „Изпълнение на наказанията“
– * при ГД „Изпълнение на наказанията“.
Във връзка с постъпила по делото молба, с разпореждане № 840 от
12.09.2022 г. на съдията – докладчик, на подсъдимия В. е разрешено да
напусне жилището, в което изтърпява наложената му мярка за неотклонение,
общо на десет дати – на 14, 19, 23 и 28 през месец септември 2022 г. и на 3, 7,
12, 17, 21 и 26 през месец октомври 2022 г., за времето от 09.00 часа до 12.00
часа на всяка дата, за да посети конкретен лекар по дентална медицина и да
проведе необходимото лечение, съобразно даденото от последния писмено
заключение, приложено към молбата. По делото няма представени
доказателства, които да установяват на посочените дати подсъдимият В.
действително да е посещавал денталния кабинет и да му е провеждано
лечение.
От показанията на разпитаните в проведеното на 29.09.2022 г.
съдебно заседание по делото пред окръжния съд свидетели Д. Н. - живяла на
съпружески начала с пострадалия и П. М. – приятел на пострадалия, се
установява, че на 23.09.2022 г., в периода между 11 - 12 часа, докато двамата,
заедно с още едно лице, са чакали пред медицинаски център в гр. *, покрай
тях е минал подсъдимият В., който отправил към Н. и М. заплахи и закани с
убийство. Заявеното от двамата свидетели кореспондира с приложените към
въззивния частен протест докладна записка на мл. разузнавач в група „ПКП –
Линейна“, сектор „КП“ при * РУ – * за образувана проверка по полицейска
преписка от 23.09.2022 г., две заявления до началника на същото районно
управление на полицията и три броя сведения на различни лица, две от които
са от свидетелите Д. Н. и П. М.. Тази среща – като дата и часови отрязък, не
се отрича и от самия подсъдим, видно от съдържанието на входирания на
26.09.2022 г. и приложен по делото сигнал от него до ОС – Стара Загора, с
2
копие до наблюдаващия прокурор в ОП - * и РП – *. Основната разлика с
твърдяното от свидетелите е посоченото от подсъдимия, че не той, а
свидетелят П. М. му е отправил закана с убийство.
При тези данни настоящата инстанция счита, че наложената на
подсъдимия В. мярка за неотклонение "домашен арест" не гарантира
добросъвестно процесуално поведение от негова страна. Още в хода на
воденото по делото досъдебно производство, при определяне на най-тежката
мярка за процесуална принуда, в производство по чл. 64 и чл. 65 НПК,
първоинстанционните и въззивни състави са отчели опасността В., тогава
обвиняем, да извърши престъпление, с оглед установените опити от негова
страна за въздействие върху хода на разследването, включително и чрез
осъществяване на натиск от всякакво естество на призовани по делото лица с
различно процесуално качество. Впрочем, това обстоятелство е отчетено и от
въззивния състав, променил мярката му за неотклонение в „домашен арест“,
за което основният мотив е бил, че с продължаване срока на задържане
намалява интензитетът на опасността от извършване на престъпление.
Описаното по-горе обаче сочи, че в хода на първоинстанционното съдебно
производство по делото тази опасност продължава да е реална. С поведението
си на 23.09.2022 г. подсъдимият е извършил нарушение на наложената му
мярка за неотклонение „домашен арест“, тъй като на тази дата му е било
разрешено единствено лично да посети и комуникира само със специалиста в
денталния кабинет. Разрешение за други срещи и личен словесен контакт с
други лица, включително и със свидетели по делото, не му е било давано.
Въпреки това подсъдимият е превишил обема на предоставените му по
изключение права извън наложената му с домашния арест изолация. При тези
данни е налице нарушение по смисъла на чл. 66, ал. 1, предл. 3 НПК, което
води до промяна на обстоятелствата по смисъла на чл. 270, ал. 1, изр. 2 НПК,
поради което окръжният съд е следвало да уважи предложението на
представителя на прокуратурата като замени марката за неотклонение
"домашен арест" със "задържане под стража", тъй като са налице законовите
предпоставки за това. Като е оставил без уважение предложението на
прокуратурата, съдът е нарушил императивната разпоредба на чл. 66, ал. 1
НПК.
С оглед на изложеното, постановеното определение на
3
Старозагорския окръжен съд се явява незаконосъобразно и следва да бъде
отменено, а мярката за неотклонение на подсъдимия В. В. „домашен арест",
контролирана и чрез средство за електронно наблюдение, следва да бъде
заменена със "задържане под стража", която в случая е съответна на
обстоятелствата по чл. 56, ал. 3 НПК и обезпечава целите по чл. 57 НПК.
Ето защо Пловдивският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 603 от 30.09.2022 г., постановено по
НОХД № 504/2022 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора.
ИЗМЕНЯ мярката за неотклонение на подсъдимия В. М. В. от
"домашен арест", контролирана и чрез средство за електронно наблюдение, в
"задържане под стража".
ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от определението на началника на
затвора – *, на директора на ОД на МВР – *, на директора на ОЗ „Охрана“ – *
и на началника на ОС „Изпълнение на наказанията – *, за изпълнение.
Определението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4