Р Е Ш
Е Н И Е
№ 24
гр.Русе,
11.06.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд-Русе, I-ви състав, в открито
заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
Ивайло Йосифов
при участието на секретаря Наталия Георгиева, като разгледа
докладваното от съдията адм.д. № 593
по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл. от АПК вр. чл.211 от ЗМВР.
Образувано
е по жалба на А.Т.К. *** против заповед № 336з-2097/06.10.2020 г. на директора
на ОД на МВР – Русе, с която, за дисциплинарно нарушение по чл.194, ал.2, т.4
от ЗМВР вр. т.13, б.“а“, т.14 и т.19 от Етичния кодекс за поведение на
държавните служители в МВР и на основание чл.197, ал.1, т.6 вр.чл.203, ал.1,
т.13 от ЗМВР, чл.204, т.3 и чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР, на жалбоподателя е
наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му
правоотношение в МВР за длъжността младши автоконтрольор, I степен в група
„Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ на сектор
„Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР - Русе, считано
от датата на връчване на заповедта – 07.10.2020 г. В жалбата и в хода на
устните състезания се развиват съображения за незаконосъобразност на оспорения
административен акт. Жалбоподателят твърди, че не е
извършвал вмененото му дисциплинарно нарушение. Поддържа, че действията, в
които се изразява то според дисциплинарно наказващия орган, осъществяват състав
на престъпление и евентуално биха съставлявали основание за прекратяване на
служебното му правоотношение на различно основание – по чл.203, ал.1, т.1 от ЗМВР, а срещу него липсва влязла в сила осъдителна присъда. Заявява, че посредством
квалифицирането на дисциплинарното нарушение като нарушение на етичните правила
по чл.203, ал.1, т.13 вр. чл.194, т.2, т.4 от ЗМВР органът е извършил опит за
недопустимо заобикаляне на закона. Моли съда да постанови решение, с което
оспорената заповед да бъде отменена. Претендира присъждането на направените деловодни
разноски.
Ответникът по жалбата – директорът на ОД на МВР – Русе,
чрез процесуалния си представител, изразява становище за нейната
неоснователност и моли тя да бъде отхвърлена. Претендира присъждането на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт, приема следното:
Жалбата е подадена от процесуално
легитимирана страна - адресата на акта, който е неблагоприятно засегнат от
него, в преклузивния срок, при наличие на правен интерес, поради което е
допустима. Разгледана по същество, тя се явява неоснователна.
Длъжността на жалбоподателя, от която той е
дисциплинарно уволнен, е младши автоконтрольор, I степен.
Същата, според т.19 от Приложение № 2 към Класификатора на длъжностите в МВР за
служители по чл. 142, ал.1, т.1 и 3 и ал.3 от ЗМВР, утвърден със заповед №
8121з-140 от 24.01.2017 г. на министъра на вътрешните работи, е младши изпълнителска.
Според чл.204, т.3 от ЗМВР всички дисциплинарни наказания по чл.197 за служителите
на младши изпълнителски длъжности се налагат със заповед на ръководителите на
структурите по чл.37, каквито, съгласно чл.37, ал.1, т.2 от ЗМВР, са и
областните дирекции на МВР. Жалбоподателят изпълнява служебните си задължения в
структурно звено в ОД на МВР – Русе - в група „Организация на движението, пътен
контрол и превантивна дейност“ на сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна
полиция“. Следователно заповедта е издадена от материално и териториално компетентен
орган.
Оспореният акт е издаден в предвидената в
закона писмена форма и съдържа реквизитите, посочени в чл.210, ал.1 от ЗМВР,
респ. чл.65 от Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015 г. за организацията на
дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на
дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието
на дисциплината и дисциплинарната практика в МВР.
В него дисциплинарно наказващият орган е
посочил жалбоподателя като извършител на нарушението, подробно е описал времето
и обстоятелствата на неговото извършване, посочил е и нарушените разпоредби,
както и доказателствата, които обосновават оспорения акт. Отразено е и правното
основание, на което се налага наказанието, неговият вид, като са дадени и
коректни указания относно възможността за обжалване на акта пред
Административен съд – Русе и срокът, в който може да стане това. Следва да се
отбележи, че органът не се е задоволил само с посочването на състава на
престъплението, за което жалбоподателят е бил привлечен към наказателна
отговорност – чл.304, ал.2 вр.чл.26, ал.1 от НК, а в съответствие с чл.66 от
Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015 г. вмененото на жалбоподателя
дисциплинарно нарушение, изразяващо се в неспазване на конкретно посочени
правила от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, което поведение уронва и престижа на службата, е описано
подробно от фактическа страна. В заповедта, за разлика от случая, разгледан в решение
№ 406 от 13.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9403/2020 г., V о., са изложени
подробни мотиви защо органът счита, че престижът на службата е накърнен –
действията на жалбоподателя са станали достояние на широк кръг от лица, в и
извън системата на МВР, като им е дадена гласност в редица печатни и електронни
издания на местно и национално равнище – бр.36 на в.“Утро“, на интернет
страниците на „Русе Медиа“, 24часа.bg, kanal13.bg и news.bnt.bg. Органът е приел,
че по този начин поведението на жалбоподателя е довело до съответния негативен
отзвук относно действията на полицаите, като то се явява от естество реално да
застраши с намаляване или загубване доверието на обществото в полицейската
институция и е рефлектирало неблагоприятно върху доброто име на МВР. Обосновано
е виждането, че у гражданите е формирано впечатление, че за да укрият станали
им известни нарушения, служителите на МВР използват предоставената им власт,
включително и чрез използването на противоправни средства спрямо трети лица,
независимо от последствията. Ответникът се е аргументирал, че неспазването на
установения правов ред и служебната етика
се отразява изключително негативно върху авторитета на министерството и
има за последица намаляване или загуба на обществено доверие в МВР, което може
да доведе до липса на обществена подкрепа за цялостната му дейност.
При издаването на обжалваната заповед не са
допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Дисциплинарното
производство е образувано със заповед № 336з-204/24.01.2020 г. Същата има
предвиденото в чл.34, ал.2 от Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015 г. съдържание
и с нея, съгласно чл.207, ал.2 от ЗМВР, е определен дисциплинарно разследващият
орган. Заповедта е издадена от компетентен орган съгласно чл.207, ал.1, т.2 от ЗМВР. Тя е връчена срещу подпис на жалбоподателя на 10.02.2020 г. като в нея са
му разяснени и правата по чл.207, ал.8 от ЗМВР.
Със заповед № 336з-642/24.03.2020 г. на
директора на ОД на МВР – Русе, на основание чл.46 от Инструкция № 8121з-470 от
27.04.2015 г., срокът на дисциплинарното производство е продължен с 60 дни, до
23.05.2020 г. включително. Заповедта не е връчена на жалбоподателя поради отказ
от негова страна, надлежно удостоверен с подписите на двама служители в сектор
„ПИП“ при ОД на МВР – Русе. Със заповед № 336з-1013/22.05.2020 г. и заповед №
336з-1192/14.06.2020 г., заповед № 336з-1449/21.07.2020 г., всички на директора
на ОД на МВР – Русе, срокът на дисциплинарното производство е последователно
продължаван два пъти с по 30 дни и веднъж с 20 дни, до 22.07.2020 г.
включително. Предложенията за това са направени в срока по чл.47 от Инструкция
№ 8121з-470 от 27.04.2015 г. Заповедите са връчени на жалбоподателя поради
отказ от негова страна, надлежно удостоверен с подписите на двама служители в
сектор „ПИП“ при ОД на МВР – Русе. Видно
от представените болнични листи за временна неработоспособност и справка от
интернет страницата на НОИ, жалбоподателят е бил в разрешен отпуск поради
заболяване за от 08.01.2020 г. до 30.01.2020 г., от 03.02.2020 г. до 15.02.2020
г., от 16.02.2020 г. до 29.02.2020 г., от 01.03.2020 г. до 30.03.2020 г., на
31.03.2020 г., от 26.05.2020 г. до 17.06.2020 г. и от 18.06.2020 г. до
07.07.2020 г., през които периоди и съгласно чл.195, ал.3 от ЗМВР срокът по ал.2
от същата разпоредба, приложим в настоящия случай, за налагане на
дисциплинарното наказание, не тече.
Правилен се явява и направеният в заповедта
извод, че сроковете по чл.195, ал.2 от ЗМВР не са изтекли. Деянията, за които жалбоподателят
е наказан дисциплинарно, са осъществени на 01.08.2019 г., 02.08.2019 г. и
30.09.2019 г., поради което от тяхното извършване до датата на връчване на
оспорената заповед – 07.10.2020 г., не е изтекъл визирания в тази разпоредба
двугодишен срок, приложим при тежки нарушения на служебната дисциплина, каквото
нарушение е налице и в разглеждания случай – арг. от чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР. Не е изтекъл и двумесечният срок, който тече от откриване на нарушението.
Според чл.196, ал.1 от ЗМВР то се смята за открито, когато органът, компетентен
да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и
самоличността на извършителя. В случая обективните и субективни признаци на
извършеното от жалбоподателя нарушение са обективирани в изготвените обобщена
справка и становище № 336р-19690, с които дисциплинарно наказващият орган се е
запознал на 11.08.2020 г., видно от поставената върху посочените документи
резолюция. Следователно срокът изтича на 12.10.2020 г. (в първия присъствен ден
– понеделник), а оспорената заповед е издадена преди това – на 06.10.2020 г. и
връчена на жалбоподателя на 07.10.2020 г.
Тук следва да се отбележи, че е неоснователно
позоваването в заявление с вх. № 20362/17.08.2020 г. (л.142 от преписката) от
страна на жалбоподателя на разпоредбата на чл.205, ал.6 от ЗМВР, която
предвижда, че дисциплинарното производство приключва в срок до 4 месеца от
образуването му, а по дисциплинарни производства, представляващи фактическа и
правна сложност, този срок може да бъде продължаван до два месеца със заповед
на органа по чл. 204. Разпоредбата е нова, създадена е с ДВ, бр. 60 от 2020 г.
и тъй като е от процесуално естество, има действие и по отношение на неприключилите
правоотношения, но само занапред, т.е. от датата на влизането й в сила - 07.07.2020
г., т.е. същата се прилага само по отношение на последното удължаване на срока
на дисциплинарното производство. Преди влизане в сила на цитираната разпоредба в
закона е липсвал изрично регламентиран срок за приключването му, а правото на
дисциплинарно наказващия орган да го продължи не е било ограничено от гледна
точка на това колко пъти може да бъде упражнено то и относно срока, с който
може да бъде продължено производството – арг. от чл.46 от Инструкция №
8121з-470 от 27.04.2015 г.
С покана № 336р-11894/18.05.2020 г.
жалбоподателят е поканен, съгласно чл.206, ал.1 от ЗМВР, да даде писмени обяснения,
но същият е отказал да получи поканата, който отказ е удостоверен с подписите
на двама служители от сектор „ПИП“ при ОД на МВР – Русе. В указания в поканата
срок (края на работния ден, следващ връчването й) писмени обяснения от
жалбоподателя не са били депозирани. За резултатите от разследването по
дисциплинарното производство била съставена обобщена справка с рег. №
336р-19414/06.08.2020 г. съгласно чл.207, ал.7 от ЗМВР, която има предвиденото
в чл.50 от Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015 г. съдържание. С нея
колективният дисциплинарно разследващ орган е предложил на директора на ОД на
МВР – Русе на жалбоподателя, за извършеното дисциплинарно нарушение по чл.194,
ал.2, т.4 вр.чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР, да бъде наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“ и да бъде прекратено служебното му правоотношение за
заеманата длъжност. След изготвяне на обобщената справка до жалбоподателя е
изпратена и покана рег. №
336з-19419/06.08.2020 г. за запознаване с нея на 07.08.2020 г. и даване на
допълнителни обяснения или възражения. Отказът на жалбоподателя да получи
поканата е удостоверен с подписа на двама свидетели, а неявяването му за
запознаване с обобщената справка и за предоставянето на допълнителни обяснения
или възражения е удостоверено в протокол от 10.08.2020 г., съставен на
основание чл.207, ал.11, пр.второ от ЗМВР и чл.52 от Инструкция № 8121з-470 от
27.04.2015 г.
След изтичане на 24-часовия срок за
допълнителни обяснения и възражения жалбоподателят е депозирал заявление с вх. №
УРИ ЗЗ6р-19648/10.08.2020 г., върху което е поставена резолюция от 10.08.2020
г. за приемането му от дисциплинарно наказващия орган, в което сочи, че не е
извършвал престъплението, за което му е повдигнато обвинение от страна на
Окръжна прокуратура – Русе.
Органът е приложил правилно и материалния
закон. Разпоредбата на чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР предвижда, че дисциплинарно
нарушение е и неспазването на правилата на Етичния кодекс за поведение на
държавните служители в МВР. Текстът на чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР от своя
страна гласи, че тежки нарушения на
служебната дисциплина, за които се налага дисциплинарно наказание
"уволнение", са деяния, несъвместими с етичните правила за поведение
на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата.
Както се приема и в мотивите към т.1 от Тълкувателно
постановление № 3 от 7.06.2007 г. на ВАС по т. д. № 4/2007 г., постановено по
приложението на чл.239, ал.1, т.5 от ЗМВР (отм. на 01.05.2006 г.), който текст
е сходен с този на чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР, наказанието в тези случаи се
налага за поведение, което е несъвместимо с наложените в обществото морални
норми и принципи и същото е уронващо престижа на службата. В тези случаи наличието
на двете кумулативно свързани условия (нарушението на етичните правила и
уронването на престижа на службата) определят тежестта на нарушението, а оттам
и задължителността на наказанието "дисциплинарно уволнение".
В оспорената заповед като нарушени са
посочени т.13, б.“а“, т.14 и т.19 от Етичния кодекс за поведение на държавните
служители в МВР. Текстът на т.13, б.“а“ от Етичния кодекс предвижда, че дейността
на държавните служители се осъществява при спазване на следните етични принципи
за поведение: законност
– изпълнение на служебните задължения в съответствие със законите на страната и
при зачитане и спазване правата и основните свободи на гражданите, като не се
поддава на натиск, заплахи, стимули, преки или косвени влияния независимо от
техния източник, повод или причина. От своя страна чл.14 и чл.19 от Етичния
кодекс гласят, че държавният служител изпълнява служебните си задължения при спазване
на Конституцията, законите и международните договори, по които Република
България е страна и че той пази доброто име на институцията, която
представлява.
Извършването на деянието, за което
жалбоподателят е наказан дисциплинарно, се установява от всички събрани
доказателства по делото – както от тези, които са представени непосредствено пред
дисциплинарно разследващия орган (сведения от Татяна А. и М.М., съответно на
л.12 и л.33 и и л.32 от преписката), така и от тези, събрани в хода на
наказателното производство – следствие ДП № 2604/2019 г. по описа на Окръжна
прокуратура – Русе и приобщени от дисциплинарно разследващият орган по
дисциплинарното производство (протоколи за разпит на Татяна А. като свидетел –
л.42 – 43, л.46-47 от преписката, включително пред съдия от РОС – протокол на
л.44 - 45 от преписката, протокол за разпит на М.М. като свидетел – на л.48-49
от преписката), както и от събраните по дисциплинарното производство писмени доказателства.
Съдът не констатира при събиране на посочените гласни доказателства в
наказателното производство да са допуснати процесуални нарушения, поради което
и на основание чл.206, ал.3 от ЗМВР, чл.39, ал.2 и чл.171, ал.1, изр. първо от АПК тези доказателства могат и следва да бъдат използвани и в настоящото
съдебно производство. Нещо повече, въз основа на тези доказателства са
изградени и фактическите изводи на наказателния съд, обективирани в мотивите
към присъда от 09.11.2020 г., постановена по НОХД № 277 по описа за 2020 г. на
Окръжен съд – Русе, потвърдена с решение № 58/19.05.2021 г., постановено по
ВНОХД № 20214000600084 по описа за 2021 г. на Апелативен съд – Велико Търново.
От събраните доказателства се установява, че
Т. А., в качеството си на „системен оператор“, след получаване на преписката
със съставения АУАН, съобразно утвърдения технологичен ред, въвеждала по
електронен път в АИС „АНД“ актовете за извършени нарушения по ЗДвП, а след
резолюция на М.М. (началник на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе) ,
изготвяла в електронна форма проект на наказателно постановление със съответен
номер, което отпечатвала на хартия. В това си качество тя се познавала с
жалбоподателя. На 01.08.2019 г., в края на работния ден, жалбоподателят влязъл
в кабинета на А.. При проведения между двамата разговор К. поискал тя да
направи справка и дали по конкретна административнонаказателна преписка по
АУАН, издаден срещу лицето И. К.Т., има издадено наказателно постановление. За
целта той предоставил на А. ЕГН на Т., когото познавал от известно време. А.
извършила исканата справка, въпреки че жалбоподателят не работел по посочената
преписка. Казала му, че се касае до нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП,
както и че е твърде рано за издаване на наказателно постановление. От своя
страна жалбоподателят заявил, че става въпрос за ПТП и се заинтересувал дали материалите
по същото са при нея. А. отговорила, че само АУАН за управление на превозно
средство след употреба на алкохол е при нея, тъй като по отношение на пътното
транспортно произшествие било образувано досъдебно производство. Тогава жалбоподателят
директно попитал А. дали може да допусне грешка в наказателното постановление.
Конкретизирал, че става въпрос за техническа грешка, като например да обърка
номера на превозното средство при въвеждането му в АИС. Казал й още, че за това
ще получи сума от 1000 - 2000, по нейна преценка, колкото каже. Опитал се да я
убеди с твърдението, че грешки се случват често. А. първоначално не отговорила
като при напускането на кабинета от страна на жалбоподателя му заявила, че тя
няма да направи исканото от нея. При това той се обърнал към нея с думите: „Е,
как ще работим с теб занапред?” и излязъл от кабинета й. Сутринта на следващия
ден - 02.08.2019 г. А. споделила за разговора си с жалбоподателя с началника на
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе – М.М.. Според Манов при разговора
помежду им тя изглеждала уплашена и притеснена.
По-късно на същата дата - 02.08.2019 г., в
кабинета на А. отново влязъл жалбоподателят. Той й казал да забрави за
разговора им, а тя го попитала дали е бил сериозен в предложението си. Тогава К.
заявил, че е бил напълно
сериозен
и че не се шегувал с подобни неща. Посочил и каква грешка би могла да допусне в
наказателното постановление - в регистрационния номер на превозното средство
или в мястото на нарушението, които грешки биха опорочили санкционния акт. К.
обяснил, че такива грешки се случват и е възможно да се допуснат няколко пъти
годишно, но не повече от пет, шест, за да останат незабелязани. Посочил, че за
това А. ще получи сума, каквато тя прецени - 2000-3000, която тя счела, че е в
лева. Междувременно началникът на сектор „Пътна полиция“ – Русе уведомил служителите
на отдел „Вътрешна сигурност” при ОД на МВР – Русе. На 07.08.2019 г. била
сезирана Окръжна прокуратура - Русе и на 09.08.2019 г. с постановление на
прокурор при Русенска окръжна прокуратура било образувано следствено дело - досъдебно
производство № 2604/2019 г. по описа на РОП, за престъпление по чл. 304, ал. 1
от НК.
На 30.09.2019 г. жалбоподателят отново
посетил А. в служебния й кабинет. В рамките на проведения разговор той отново
поискал тя да извърши справка в АИС и да провери дали е било издадено
наказателно постановление по съставения АУАН на посоченото по-горе лице. А. се
съгласила и извършила справка по предоставеното й от жалбоподателя ЕГН и
установила, че такова постановление все още не е издадено. А. заявила на К., че
при установената концентрация на алкохол в кръвта на това лице наказателно
постановление ще му бъде издадено. Жалбоподателят й казал, че е говорил с
нарушителя и отново й предложил да допусне техническа грешка при попълване на данните
в АИС при изготвяне на проекта на наказателно постановление. Тогава А. поискала
той ясно и конкретно да и посочи какво предлага. Последният предложил да бъде
сгрешен регистрационният номер на МПС, но А. го уведомила, че това не е
възможно, защото при издаването на наказателно постановление автоматично се
генерира регистрационния номер на автомобила, който е въведен в системата при
въвеждането на АУАН в АИС. Тогава жалбоподателят заявил, че ще говори с
„адвокат“, който бил „железен“, за да каже какво е най-сигурно да се сгреши, за
да бъде отменено наказателното постановление при обжалване. Жалбоподателят
казал също, че след като говори с този адвокат отново ще посети А. и допълнил:
„кажи колко искаш – 2-3, колкото кажеш“. Свидетелката го възприела като 2-3
хиляди лева като за случая отново уведомила началника на сектор „Пътна полиция“
– Русе.
Впоследствие, в изпълнение на служебните си
задължения и във връзка с АУАН № АА 60782/27.07.2019 г., А. съставила проект на
наказателно постановление на нарушителя Ивайло К.Т., в който вписала коректни данни за
деянието, автомобила, с който било извършено същото и неговия водач. Съставеният
от нея проект бил одобрен от М.М., в
качеството му на началник на сектор „Пътна полиция“ – Русе и
административнонаказващ орган, и подписан от него. Издаденото наказателно
постановление №19-1085-003333/02.12.2019 г. било връчено на Т., не било
обжалвано от него и влязло в сила.
При тази фактическа обстановка,
възприета безпротиворечиво и в постановените актове на наказателния съд -
Окръжен съд – Русе и Апелативен съд – Велико Търново, жалбоподателят, с постановената
присъда от 09.11.2020 г. по НОХД № 277 по описа за 2020 г. на РОС, потвърдена с
решение № 58/19.05.2021 г., постановено по ВНОХД № 20214000600084 по описа за
2021 г. на ВТАС, е признат за невиновен в това, че на 01.08.2019 г. на 02.08.2019
г. и на 30.09.2019 г. в гр. Русе, на три пъти, в условията на продължавано
престъпление предложил дар - парична сума от 1000 до 5000 лв., в размер посочен
от Т.Р.А. – на длъжностно лице - Т.Р.А., в качеството й на системен оператор в
група „Регистрация и отчет на пътни превозни средства и собствениците им и водачи”
в сектор „Пътна полиция” към отдел „Охранителна полиция” към ОД на МВР - Русе,
за да наруши служебните си задължения, произтичащи от типовата си длъжностна
характеристика (peг. № 3286р-19512 от 11.11.2015 г. - „получава, проверява,
обработва и въвежда данни от входящите документи в АИС, съгласно утвърдения
технологичен ред” - да състави проект за
наказателно
постановление с неверен регистрационен номер на моторното превозно средство, с
което е извършено административното нарушение, или невярно място на извършване
на административното нарушение по административно-наказателна преписка по съставен
акт за установяване на административно нарушение № АА 60782/27.07.2019 г. на
МПС, като обработи и въведе в АИС неверни данни, различаващи се от данните от входящите
документи по посочената административно-наказателна преписка - неверен
регистрационен номер на моторното превозно средство, с което е извършено
административното нарушение или невярно място на извършване на
административното нарушение, което да доведе до недействителност на наказателното
постановление и отмяната му от съда, поради което и на основание чл. 304 от НПК
същият бил оправдан по повдигнатото му обвинение за осъществен състав на
престъпление по чл.304, ал. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
Видно от мотивите на присъдата и от
тези към потвърждаващото я въззивно решение, жалбоподателят е бил оправдан не
защото не е осъществил гореописаните деяния, които след подробен анализ на
доказателствата са приети за безспорно доказани, а защото Татяна А., в
качеството на системен оператор, осъществявала единствено дейност на материално
изпълнение, която е изрично изключена от кръга на длъжностните лица съгласно
разпоредбата на чл.93, т.1, б.“а“ от НК. Поради това, щом А. не е длъжностно
лице, то същата не може да бъде адресат на предложения подкуп, какъвто бил
описан в обвинителния акт.
Тълкуването на нормата на чл.194, ал.3
от ЗМВР ясно показва, че е допустимо кумулирането на дисциплинарната отговорност
на държавните служители в МВР с тяхната наказателна отговорност. Този извод
следва и от приетото в Тълкувателно
постановление № 3 от 7.06.2007 г. на ВАС по т. д. № 4/2007 г. - едно деяние
може да засегне различни обществени отношения, ако едно и също човешко
поведение се регулира едновременно от правни и от морални норми. Прието е, че е
възможно конкретно деяние да представлява закононарушение, но от гледна точка
на морала да е оправдано, ако е извършено примерно в името на висши морални
ценности, каквито са човешкият живот и здраве. Сочи се, че е неправилно
становището, според което ако държавата санкционира определено деяние като
престъпление или административно нарушение, то не може вече да се разглежда
като морално укоримо. Както е вярно и обратното - едно поведение, несъвместимо
с морала, може и да не представлява закононарушение.
Настоящият случай попада именно в
последната хипотеза. Макар поведението на жалбоподателя да не се субсумира под
състава на престъплението подкуп по чл.304, ал.2 вр.ал.26, ал.1 от НК, за което
той е бил привлечен към наказателна отговорност и оправдан от наказателния съд
(няма данни оправдателната присъда да е влязла в сила), тъй като то е
адресирано към лице, което няма длъжностно качество, а осъществява единствено дейност
на материално изпълнение, то това не означава, че същото поведение не накърнява
сериозно етичните правила за държавната служба в МВР и не уронва нейния престиж,
поради което да представлява тежко нарушение на служебната дисциплина по
смисъла на чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР, за което налагането на дисциплинарното
наказание „уволнение“ е задължително. Посочената като нарушена норма на чл.13,
б.“а“ от Етичния кодекс за
поведение на държавните служители в МВР изрично изисква дейността на държавните
служители да се осъществява при спазване и на принципа на законност, който
етичен принцип е обвързан с неподдаването от тяхна страна на натиск, заплахи,
стимули, преки или косвени влияния независимо от техния източник, повод или
причина. Очевидно е, че поведението на жалбоподателя не кореспондира на посочения
етичен принцип, доколкото същия, с цел да избави лицето И. Т. от административно
наказание, трикратно е предлагал на системния оператор А. парична облага, за да
допусне тя съзнателно грешка в изготвения проект на наказателно постановление. Поради
това съдът намира, че дори и да не съставлява подкуп по смисъла на НК, това
поведение безспорно е морално укоримо и съставлява нарушение на чл.13, б.“а“ от
Етичния кодекс, както и на чл.19 от същия, доколкото то е станало известно на
широк кръг лица като е от естество да урони престижа на полицейската професия.
Неоснователна е и поддържаната от
жалбоподателя теза, според която чрез квалифицирането на нарушението по чл.203,
ал.1, т.13 от ЗМВР, доколкото то разкривало белезите на състав на престъпление,
се заобикалял редът за налагане на дисциплинарно наказание по действително
приложимото правно основание – чл.203, ал.1, т.1 от ЗМВР, която разпоредба
изисква наличието на влязла в сила осъдителна присъда за умишлено престъпление
от общ характер или лишаване от право да се заема държавна длъжност.
Както беше посочено по-горе, дисциплинарната
отговорност на държавните служители в МВР може да се реализира независимо от
наказателната такава – чл.194, ал.3 от ЗМВР. Аргумент в подкрепа на този извод
може да се търси и в разпоредбата на чл.72, изр.първо от Инструкция № 8121з-470
от 27.04.2015 г., която предвижда, че при нарушение по чл.203, ал.1, т.1 от ЗМВР
дисциплинарното наказание "уволнение" се налага независимо от това,
че преди влизане в сила на присъдата на държавния служител е наложено по-леко
дисциплинарно наказание за нарушение, съдържащо признаците и на престъплението,
за което е осъден. Следователно, допустимо е да се наложи дисциплинарно
наказание „уволнение“ за нарушение, съдържащо признаците и на престъплението,
за което впоследствие държавният служител е осъден, ако същото се субсумира под
нормата на чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР – ако с деянието са накърнени етичните
правила за поведение на държавните служители в МВР и е уронен престижът на
службата, като, разбира се, в този случай служителят няма да бъде дисциплинарно
уволнен втори път – на основание чл.203, ал.1, т.1 от ЗМВР. Допустимо е също
така дисциплинарно наказание „уволнение“ да се наложи за нарушение по чл.213,
ал.1, т.13 от ЗМВР, ако признаците на такова бъдат безспорно установени, дори и
същото деяние да не осъществява състав на престъпление и поради това за него
държавният служител бъде впоследствие оправдан от наказателния съд.
По изложените съображения оспорената заповед
се явява законосъобразна и обоснована, поради което подадената срещу нея жалба
следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Предвид изхода на делото и на основание
чл.143, ал.3 от АПК вр. с чл.78, ал.8 от ГПК и чл.24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, ответникът по жалбата има право на
юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определя на 150 лева. Както
се приема и в Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълк. д. № 5/2009
г.на ВАС, възнаграждението следва да се присъди в полза на юридическото лице, в
чиято структура се намира представляваният от юрисконсулта едноличен
административен орган, т.е. в полза на ОД на МВР – Русе съгласно чл.37, ал.2 от ЗМВР.
Така
мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Т.К., с
ЕГН **********,***, против заповед № 336з-2097/06.10.2020 г. на директора на ОД
на МВР – Русе, с която, за дисциплинарно нарушение по чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР
вр. т.13, б.“а“, т.14 и т.19 от Етичния кодекс за поведение на държавните
служители в МВР и на основание чл.197, ал.1, т.6 вр.чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР,
чл.204, т.3 и чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР, на жалбоподателя е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение
в МВР за длъжността младши автоконтрольор, I степен в група „Организация на движението,
пътен контрол и превантивна дейност“ на сектор „Пътна полиция“ към отдел
„Охранителна полиция“ при ОД на МВР - Русе, считано от датата на връчване на
заповедта – 07.10.2020 г.
ОСЪЖДА А.Т.К., с ЕГН **********,***, да
заплати на Областна дирекция на МВР – Русе, с адрес гр.Русе, бул."Генерал
Скобелев" № 49, представлявана от директора Мирослав Йорданов Дамянов,
сумата от 150 лева - юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: