РЕШЕНИЕ
№ 275
гр. Велико Търново,11.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – Втори състав, в съдебно заседание
на двадесет и седми май две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
при участието на секретаря П. И.изслуша докладваното
от СЪДИЯ ЧЕМШИРОВ Адм. д. №259 по описа за 2019 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. с чл. чл. 40, ал. 2 от Закона за достъп
до обществена информация /ЗДОИ/.
Образувано е по
жалба на К.И.И. *** срещу Решение №95-00-60/25.03.2019г. на директора на
Дирекция „Правни дейности“ в Министерство на правосъдието. Жалбоподателят
оспорва решението като незаконосъобразно по съображения, че с него е
предоставена една малка част от поисканата информация. Излага доводи, че
задълженото лице по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ не е съобразило уточнението му от
17.07.2018г. и предоставената информация не е в пълен обем и не е актуална към
момента на предоставянето й, поради което счита, че всъщност е налице отказ. От
съда се иска да отмени обжалваното решение и да задължи административния орган
да предостави достъп до поисканата информация. В съдебно заседание жалбоподателят
поддържа оспорването и твърди, че 80% от предоставените актове не са действащи.
Възразява, че не е изпълнено
задължението за посочване къде в интернет пространството се намира информацията,
която е обнародвана в Държавен вестник. Претендира за присъждане на разноски в
размер на 10 лева, представляващи заплатена държавна такса.
Ответникът по
жалбата – директорът на Дирекция „Правни дейности“ в Министерството на
правосъдието твърди, че жалбата е недопустима, поради липса на пряк, личен и
непосредствен правен интерес у оспорващия, тъй като в изпълнение на влязло в
сила определение на ВАС е предоставен пълен достъп до поисканата обществена
информация. Алтернативно поддържа възражения неговата неоснователност. Счита,
че е предоставен пълен достъп до обществената информация по заявлението на
жалбоподателя. Отричат се доводите за непълно и неточно осигурен достъп, в
подкрепа на което е направено препращане към административната преписка. От съда
се иска жалбата да бъде оставена без разглеждане, алтернативно – да бъде
отхвърлена. Претендира за присъждане на разноски – юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер съобразно Наредбата за заплащане на правната
помощ.
Съдът, като прецени оспорения административен акт, взе предвид становищата
на страните и представените по делото доказателства, приема за установено
следното:
Със заявление за достъп до обществена информация вх. №95-00-60/18.06.2018 г.,
изпратено по електронна поща от К.И. до министъра на правосъдието, е поискано
предоставяне на копия на всички актове на министъра /нормативни, общи
административни и др. без ППЗИНЗС/, издадени във връзка със ЗИНЗС и ППЗИНЗС. И.
е пожелал да получи исканата информация по електронна поща. Не е спорно между
страните, че на заявителя е указано да уточни предмета на исканата информация,
което той е сторил. По съображения, че и уточнението е формулирано твърде общо
и неясно, директорът на Дирекция „Правни дейности“ в Министерството на
правосъдието е оставил заявлението без разглеждане. Решението е оспорено по
съдебен ред и с Определение по АД №9396/201 г. на Административен съд –
София-град жалбата срещу него е отхвърлена. Съдебният акт на АССГ е оспорен
пред ВАС и с Определение №5743/18.09.2018г. по АД №12955/2018г. определението
на АССГ е отменено и вместо него е постановена отмяна на решението на директора
на Дирекция „Правни дейности“ в министерството на правосъдието и връщане на
преписката за ново произнасяне в четиринадесетдневен срок от получаването й при
съобразяване тълкуването на закона, дадено в мотивите на ВАС.
Въз основа на горното, до К.И. е адресирано Писмо изх. №95-00-60/25.03.2019
г. на директора на Дирекция „Правни дейности“, с което са предоставени копия на
всички актове на министъра на правосъдието /нормативни, общи административни и
др. без ППЗИНЗС/, издадени във връзка със ЗИНЗС и ППЗИНЗС. Самото писмо съдържа
подробен опис на всички приложени заповеди, писма, правилници, наредби и
инструкции по пореден номер, вид, регистрационен номер, дата и брой листи. В
съответствие с предпочитанието на И., на 25.03.2019 г. в 15:59 часа писмото на
административния орган ведно с всички описани в него актове е изпратено до
заявителя по електронен път.
Недоволен от полученото, по съображения за непълнота и неточност на
предоставената информация, К.И. е сезирал Административен съд Велико Търново с
жалба, подадена по пощата на 08.04.2019г., въз основа на която е образувано
настоящото производство.
Като писмени доказателства по делото са приети документите от състава на
административната преписка. По указание на съда, от ответника е представена и
Заповед №ЛС-04-1153/03.07.2017г. на министъра на правосъдието, с която
директорът на Дирекция „Правни дейности“ е определен за служител, който да
издава решения за предоставяне или отказ от предоставяне на обществена
информация и да уведомява писмено заявителите за това. В подкрепа на своите
твърдения и възражения жалбоподателят не прави доказателствени искания и не
ангажира никакви доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът, осъществявайки пълна
служебна проверка на законосъобразността на административния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 168 от АПК, намира от правна страна следното:
Предмет на съдебен контрол е Писмо №95-00-60/25.03.2019 г. на директора на
Дирекция „Правни дейности“, което по същността си представлява решение по чл.
28, ал. 2 от ЗДОИ, с което искането за достъп до обществена информация на К.И.
е удовлетворено чрез представяне на всички актове на министъра на правосъдието,
издадени във връзка със ЗИНЗС и ППЗИНЗС. В тази връзка и предвид приложената
административна преписка съдът не споделя съображенията, развити в жалбата, че
всъщност е налице отказ по заявлението. Независимо от обстоятелството, че
решението е позитивно и благоприятства жалбоподателя, на основание чл. 34,
ал. 1, т. 1 от ЗДОИ за него е налице правен интерес да оспорва степента на
осигурения достъп до исканата обществена информация. Дали се предоставя пълен
или частичен достъп е въпрос, който касае законосъобразността на
административния акт, поради което е необходимо да бъде изследван и решен по
същество. Подаването на жалбата в срока по чл. 40, ал. 1 от ЗДОИ, вр. чл. 149,
ал. 1 от АПК, от адресата на административния акт, по отношение на който е
налице правен интерес от оспорването му, прави същата процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Оплакването на жалбоподателя е свързано със степента на осигурения достъп
до обществена информация – чл. 34, ал. 1, т. 1 от ЗДОИ. От оспореното решение е
видно, че е осигурен пълен достъп до исканата обществена информация чрез предоставяне
на „копия на всички актове на министъра на правосъдието /нормативни, общи
административни и др. без ППЗИНС/, издадени във връзка със ЗИНЗС и ППЗИНЗС“. Този
извод се потвърждава и от писмените бележки на ответника, според които
„административният орган с процесното писмо е предоставил пълен достъп“. С жалбата
обаче се твърди, че достъпът е ограничен – непълен и неточен. В съдебно
заседание обаче сам жалбоподателят изразява несигурност в твърдението си, като
заявява, че „си мисли“, че предоставената информация не е пълна. Само по себе
си възражението в този вид е бланкетно, тъй като липсва конкретизация и не
става ясно какво според жалбоподателя не му е предоставено и защо смята, че
обемът на общите и нормативните актове на министъра, изготвени по приложение на
ЗИНЗС надхвърля този на предоставените му такива. Твърдението остава
недоказано, доколкото жалбоподателят не ангажира други доказателства. С оглед
изложеното и предвид административната преписка, съдът намира това възражение
за неоснователно, тъй като очевидно обжалваното решение не съдържа подобно
ограничаване в степента на достъпа. Напротив, видно от съдържанието му осигуреният
достъп е в пълен обем на информацията, създадена и съхранявана в
администрацията на министъра на правосъдието. В подкрепа на това изявление са
приложените актове. Дали е спазено уточнението на И. от 17.07.2018г., или – не,
е без особено значение, тъй като самото заявление е достатъчно ясно, както е
посочено и в мотивите на ВАС и не се нуждае от поясняване. Освен това уточнението
от 17.07.2018г. не е част от настоящата административна преписка, а е било
изискано в предходно развилото се административно производство, което вече е
било предмет на съдебен контрол. В крайна сметка процесното решение от 25.03.2019г.
осигурява в пълна степен достъп до исканата информация, като противно на
доводите на жалбоподателя освен текстовете на всички актове на министъра на
правосъдието, писмото съдържа и подробен списък.
В контекста на легалната законова дефиниция за видовете обществена
информация, исканата от жалбоподателя информация е официална такава по смисъла
на чл. 10 от ЗДОИ, тъй като се съдържа в актовете на държавен орган по повод
осъществяване на неговите правомощия. Правните актове на държавните органи, в
които по правило следва да се приеме, че се съдържа официална информация са
нормативни, общи и индивидуални. За първите достъпът е осигурен чрез обнародването
им в Държавен вестник. За останалите достъпът се осъществява по реда на ЗДОИ,
освен ако изрично не е предвиден друг начин.
Част от исканата обществена информация се съдържа в подзаконови нормативен
актове /примерно Наредба №2/22.03.2010г. за условията и реда за медицинското
обслужване в местата за лишаване от свобода/, обнародвани в Държавен вестник,
поради което приложима е хипотезата на чл. 12, ал. 1 от
ЗДОИ, според която достъпът до официална информация, която се
съдържа в нормативни актове, се осигурява чрез обнародването им. В този случай
за административния орган не съществува задължение да предостави информацията
чрез прилагане на текста. С факта на обнародване на нормативните актове в Държавен
вестник, съдържащата се в тях информация става публична и общодостъпна, тоест
осигурен е свободен достъп до нея по аргумент от чл. 12, ал. 1
и ал. 3 от ЗДОИ.
Въпреки това, в
настоящия случай текстовете на поисканите от К.И. нормативни актове са
приложени към писмото, поради което съдът намира, че не е съществено нарушение
непосочването в оспореното решение, че нормативните административни актове са
обнародвана в Държавен вестник и липсата на данни за броя и датата на изданията.
По тези съображения съдът отхвърля заявеното оплакване, че в писмото не е
посочено къде в интернет пространството се намира заявената информация, която е
обнародвана в Държавен вестник. По същността си дори възражението е формулирано
непрецизно, доколкото
законовото задължение изисква посочване на изданието, броя и датата на
издаване, а не местоположение в интернет пространството.
Съгласно чл. 15, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ
с цел осигуряване на прозрачност в дейността на администрацията и за максимално
улесняване на достъпа до обществена информация всеки ръководител на
административна структура в системата на изпълнителната власт периодично
публикува актуална информация, съдържаща списък на издадените актове в
изпълнение на неговите правомощия и текстовете на издадените от органа
нормативни и общи административни актове, а съгласно чл. 15а, ал.1 от ЗДОИ това
се извършва на интернет страницата на административния орган. Тоест, исканата
информация – списък на актовете и техните текстове, следва да е общодостъпна на
посоченото място в интернет пространството. Служебна справка на съда на
интернет страницата на министерството не установи подобен списък и текстове. Това
възпрепятства бързия и лесен достъп до този вид информация и налага подаването
на заявление по ЗДОИ. Въпреки че е препоръчително пропускът да бъде отстранен,
той не е от съществено значение за изхода на дело, доколкото в изпълнение на
задълженията по конкретното заявление информацията е предоставена лично на
заявителя в предпочитаната от него форма, а не е направено препращане към сайта.
Дадено е и уточнение, че част от нормативните документи са публикувани на сайта
на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Проверка на съда установи, че
уточнението касае Заповед №ЛС-04-641/28.11.2018г. и Заповед
№ЛС-04-642/28.11.2018г. на министъра на правосъдието и същото е единствено в
улеснение на заявителя, а не в нарушение на конституционното му право на
информация.
Извън това следва да се посочи, че ако е счел предоставената информация за
непълна и неточна, К.И. е разполагал с процесуалния ред по чл. 22 от ЗДОИ без
да заплаща допълнителни разходи да сезира ответния орган с мотивирано искане за
допълване и поправяне на предоставената му информация. Нормата въвежда
задължение за административните органи да издадат актове за поправяне и/или
допълване, когато са налице основания за това. Очевидно жалбоподателят не се е
възползвал от тази процесуална възможност, а е инициирал съдебно оспорване. С
оглед систематичната подредба на цитираната норма в Раздел III на ЗДОИ „Условия
и ред за определяне на разходите за предоставяне на обществена информация“, се
налага извод, че нейното прилагане с оглед защитата на главното право по чл.
41, ал. 1 от Конституцията на Република България, не е задължителна процесуална
предпоставка за упражняване на правото на жалба пред съда, но е вариант за
заявителя да бъде коригиран предоставения му достъп в случай, че действително е
налице необходимост от поправяне и допълване.
Всъщност жалбоподателят нито твърди, нито установява, че министърът е
създал и в министерството се съхранява и друга информация, различна от
предоставената. Предоставени са му
актове, чрез които министърът е реализирал правомощията си по чл. 10, ал. 2, т.
10 от ЗИНЗС за утвърждаване на Етичен кодекс за поведение на държавните
служители, по чл. 59, ал. 3 от ЗИНЗС за определяне на затворите и затворническите
общежития за изтърпяване на наказанието на лишените от свобода чужди граждани, по
чл. 78, ал. 2 от ЗДОИ за определяне на възнаграждението на лишените от свобода,
по чл. 10, ал. 1, вр. чл. 209, ал. 2 от ЗИНЗС за утвърждаване на правила за
оценка на риска от рецидив и риска от вреди, по чл. 10, ал. 1, вр. чл. 122, ал.
1 от ЗИНЗС и чл. 87, ал. 7 от ППЗИНЗС за утвърждаване на списък на разрешените
вещи и предмети, които осъдените и задържаните по реда на
Наказателно-процесуалния кодекс лица, настанени в затворите, поправителните
домове и затворническите общежития, могат да държат при себе си и да ползват, по
чл. 10, ал. 1, вр. чл. 258а от ЗИНЗС и чл. 289, ал. 1 от ППЗИНЗС за утвърждаване
на списък на разрешените вещи и предмети, които осъдените, обвиняемите и подсъдимите,
настанени в арестите, могат да държат при себе си и да ползват, по чл. 138, ал. 2 от ЗИНЗС и чл. 116, ал. 7 от ППЗИНЗС, вр. чл.
10, ал. 1 от ЗИНЗС за определяне състава на медицинската комисия, по чл. 25,
ал. 4 и чл. 45, ал. 1 и 3 от Закона за администрацията и чл. 5, т. 2 от
Устройствения правилник на МП за определяне на работна група за изготвяне на
инструкция по чл. 270, ал. 2 от ЗИНЗС, чл. 140, ал. 2 от ЗИНЗС, по чл. 2, ал. 3
от ППЗИНЗС, вр. чл. 87, ал. 1 от Закона за здравето за осигуряване на условия
за доброволно, анонимно или конфиденциално консултиране и изследване за
ХИВ/СПИН, по чл. 32, ал. 1 и чл. 33, ал. 2, вр. чл. 10, ал. 1 от ЗИНЗС, и по чл.
8, ал. 2 от ППЗИНЗС за определяне на Съвет по изпълнение на наказанията, по чл.
128, ал. 3 от ЗИНЗС за определяне на условията и реда за медицинското
обслужване в местата за лишаване от свобода, по чл. 79, ал. 2 от ППЗМВР за
взаимодействието между ГД „Криминална полиция“ и ГД „Изпълнение на наказанията“,
по чл. 188 от ЗИНЗС за определяне състава, задачите и дейността на
педагогическия съвет към поправителния дом, по чл. 33, ал. 4 от ЗИНЗС за
организацията и работата на Съвета по изпълнение на наказанията.
Според жалбоподателя предоставената му информация не е актуална, което се
явява в противоречие с принципа, регламентиран в чл. 6, ал. 1, т. 1 от ЗДОИ,
който прокламира за откритост, достоверност и пълнота на информацията. На първо
място, изследването на актуалността на предоставената информация не попада в
пределите на настоящото производство и в случай, че жалбоподателят счита, че
документите не са актуални, е можел да не ги получава и/или да поиска поправяне
по споменатия по-горе ред на чл. 22 от ЗДОИ. На следващо място, съгласно
заявлението, подадено от И., последният е поискал копия на всички актове и
съответно е получил пълен достъп чрез предоставянето им. От друга страна, всеки
от процесните актове съдържа указание в случай, че отменя предходен акт, което
е индикатор за актуалността. Накрая, съдът не открива припокриване между
актуалност на актовете, като показател за това дали са действащи към момента /както
е пояснено в съдебно заседание/ и достоверност на информацията по смисъла на
чл. 6, ал. 1, т. 1 от ЗДОИ, която предполага истинност на съдържанието. Нещо
повече, зачитането на цитирания принцип е осъществено именно чрез
предоставянето на пълния набор от актове на министъра на правосъдието, както е
поискано от заявителя.
Обжалваното решение е издадено в законоустановената писмена форма, от
компетентен орган съобразно чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ и Заповед №
ЛС-04-1153/03.07.2017 г. на министъра на правосъдието, при спазване на
разписаните в чл. 28 и сл. от ЗДОИ правила и не страда от пороци, касаещи
валидността му, формалната и процесуалната му законосъобразност. По изложените
по-горе мотиви същото се явява материално законосъобразно и съответно на целта
на закона. Решението е позитивно за жалбоподателя, който при това не е
ангажирал доказателства за твърдяната непълнота и неактуалност на
предоставената му информация. Не е налице нито поддържаното отменително
основание, нито останалите такива по чл. 146 от АПК, вр. чл. 40 от ЗДОИ.
По изложените съображения, като
неоснователна жалбата следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото и с оглед своевременното искане
на ответника за присъждане на разноски, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати разноски за юрисконсултско възнаграждение, определени в минимален размер от 100 /сто/ лева съобразно чл. 144 от АПК,
вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 24 от Наредба за заплащането на правната
помощ.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от ДОПК, Административният съд – В. Търново, ІІ-ри състав
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалба
на К.И.И. *** срещу Решение №95-00-60/25.03.2019 г. на директора на Дирекция
„Правни дейности“ в Министерство на правосъдието.
ОСЪЖДА К.И.И.
*** да заплати на Министерството на правосъдието на Република България съдебни
разноски представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/
лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и на основание чл. 40, ал. 3
от ЗОДОИ не подлежи на оспорване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: