ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 23 08.01.2019г. гр.Бургас
Бургаският окръжен съд, Първо
гражданско и търговско отделение
На осми януари две хиляди и деветнадесета
година
В закрито заседание в следния състав
:
Председател: АННА ЩЕРЕВА
като разгледа докладваното от
съдията търговско дело № 551 по описа на съда за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е
образувано по редовна и допустима искова молба на В.А.Б. с ЕГН ********** ***,
със съдебен адрес ***, – адвокат П.В., против
Застрахователно акционерно дружество „Алианц България” АД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.София, община Столична, район „Оборище”, бул.”Княз
Александър Дондуков” № 59, представлявано от всеки двама от изпълнителните
директори Орлин Ценков Пенев, Андрей Бойков Александров, Александър Проценко и
Павлин Деков Петков.
Предявен е
осъдителен иск за сумата от 120 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди
от непозволено увреждане, причинено виновно от Костадин Стоянов Стоянов – на
11.09.2014г. при управление на моторно превозно средство в пияно състояние и
след употреба на наркотично вещество нарушил правилата за движение по пътищата
и по непредпазливост причинил смъртта на внучката на ищцата – Красимира
Красимирова Кънева с ЕГН **********. Претендира и законна лихва върху стойността
на обезщетението от датата на деликта.
Обстоятелства, на които ищцата основава претендираните
права и предявения иск :
Твърди, че на 11.09.2014г.
третото на спора лице Костадин Стоянов Стоянов причинил смъртта на внучката й
Красимира. Същият нарушил
правилата за движение по пътищата - управлявал моторно превозно средство в
пияно състояние и след употреба на наркотично вещество, вследствие на което причинил
ПТП и по непредпазливост причинил смъртта на Красимира – на ненавършена 1
година. Костадин Стоянов бил признат за виновен и осъден за извършеното
престъпление с присъда по нохд № 95/ 2015г. на Окръжен съд – Бургас, влязла в
сила на 11.01.2016г.
Ищцата сочи, че е
баба на детето Красимира по майчина линия – майка на майката на детето Нонка А.Б.
с ЕГН **********.
Твърди, че тя и
съпругът й живеят в общо домакинство в една къща със семейството на дъщеря й
Нонка. Красимира била дълго чакано дете, като всички от семейството много се
вълнували от престоящото раждане и активно помагали на майката, която имала
проблемна бременност. След като Красимира се родила изпитали силно щастие. След
изписването на родилката и бебето от болницата ищцата и съпругът й се отдали на
грижи за тях и давали цялата си любов на първородната си внучка, а детето изпълвало
ищцата с радост, щастие и младост. Ищцата изградила с детето Красимира силна
емоционална връзка – отношения на взаимна обич, любов и привързаност.
След смъртта на
детето ищцата изпитвала едновременно гняв, униние, болка и мъка. Била покрусена
и не можела да прави нищо, изпаднала в депресия. Била свидетел на мъката на
дъщеря си Нонка и на внука си Наско – братът на Красимира, който тогава бил на
9 години, като това я карало да страда още повече. Постоянно обвинявала себе си
за случилото се и усещала, че семейството се разпада. Ежедневно посещавали
гроба на Красимира, не можели да си обяснят как и защо се е случило това,
плачели и се прибирали смазани. Ищцата не можела да спи, а съпругът й започнал
да злоупотребява с алкохол, което довело до скандали помежду им.
Ищцата сочи, че
загубата на внучето й е най-тежкото възможно житейско събитие за нея, като
интензивността на страданието й не намалява с времето, а негативните последици
са невъзстановими и завинаги оставят дълбок и болезнен отпечатък. Поради това
счита претърпяната вреда за непоправима, материално неизмерима и непреодолима.
Твърди, че и понастоящем ежедневно страда от смъртта на Красимира, като изпитва
тревожност, нарушения на съня, често главоболие, чувство за вина, затворена е,
рядко общува със семейството си, притеснява се за внучето си Наско.
По тези причини
счита, че има качеството на увредено лице по смисъла на чл.265 ал.2 от КЗ
/отм./. Основава се на тълкувателно решение № 1/ 2018г. по т.д. № 1/ 2016г. на
ОСНГТК на ВКС.
Предявява пряк иск
срещу ответника в качеството му на застраховател на виновното лице по
застраховка „Гражданска отговорност“ за заплащане на обезщетение за всички
претърпени от ищцата болки и страдания, които са в пряка причинно-следствена
връзка с описаното ПТП.
Правно основание :
Предявеният пряк
иск против застраховател за заплащане на обезщетение по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ е с правно основание чл.226 от Кодекса за
застраховането /отменен от 01.01.2016г./ във връзка с § 22 от ПЗР на КЗ /в сила
от 01.01.2016г./ Искът за обезщетение за забава в размер на законната лихва е с
правно основание чл.86 ал.1 вр. чл. 84 ал.3 от Закона за задълженията и
договорите /ЗЗД/.
Относно редовността и допустимостта на иска :
Исковата молба
отговаря на изискванията на чл.127 – 128 ГПК.
Искът е предявен
съобразно с правилата за родова и местна подсъдност.
Искът е допустим –
налице са процесуалните предпоставки за разглеждането му, липсват възражения и процесуални
пречки.
Становище на ответника :
На 08.11.2018г. на
ответника са редовно връчени преписи от исковата молба и приложенията с
указанията по чл.367 от ГПК. В преклузивния срок по чл.367 ал.1 вр. чл.62 ал.2 от ГПК – на 22.11.2018г. ответникът представя по пощата писмен отговор на
пълномощник, с който оспорва иска.
Признава
съществуването към момента на ПТП на валиден договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите с виновния водач на МПС. Твърди наличие на
съществен принос за настъпването на вредоносния резултат от страна на лицето,
под чийто контрол се е намирало пострадалото дете към момента на ПТП – нейната
майка и законен представител Нонка А.Б.. Същата в нарушение на
законоустановените си задължения оставила за значителен период от време
11-месечната си дъщеря без надзор и контрол, незащитена от каквито и да било
интервенции и събития. Позовава се на чл.125 ал.3 от Семейния кодекс, чл.8 ал.8
от Закона за закрила на детето.
Счита за
недоказани твърденията на ищцата, на които основа иска си, а размера на
претенцията – за силно завишен, като същият не е адекватен и съразмерен на
претърпените болки и страдания. Позовава се на чл.51 ал.2 от ЗЗД, като твърди,
че претендираните вреди трябва да са реално претърпени и сигурни.
Твърди, че
неимуществените вреди трябва да бъдат оценени разумно, така че обезщетяването
им да не се превърне в неоправдан източник на приходи. Счита, че за постигане
на това следва да се приложи принципа на пропорционалност между справедливостта
и социалната необходимост, както и спазвания от Европейския съд по правата на
човека принцип за отнасяне на нивата на моралните вреди спрямо нивото на
нетната минимална работна заплата за страната на произход на пострадалото лице.
Допълнителна искова молба и допълнителен отговор :
На основание чл.372 ГПК препис от отговора е връчен на ищеца с указанията по чл.372, ал. 2 ГПК.
Ищецът не
представя допълнителна искова молба в преклузивния срок по чл.372 ал.1 от ГПК,
изтекъл на 20.12.2018г.
Доказателствена тежест :
Предвид
становищата на страните съдът приема за безспорно между тях съществуването към
11.09.2014г. на валидно правоотношение по договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен между ответника ЗАД
„Алианц България“ и водача Костадин Стоянов Стоянов. Безспорно е също, че
ищцата е баба по майчина линия на починалото от причиненото ПТП дете Красимира
Красимирова Кънева.
Предвид липсата на
спор между страните и влязлата в сила присъда на наказателен съд съдът приема,
че не се нуждаят от доказване фактите, свързани с извършването на деянието,
противоправността му и виновността на дееца.
На основание
чл.146, ал.1, т.5 ГПК съдът следва да укаже на страните, че съгласно чл.153 и
154 ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на които
основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти. В
настоящото производство ищцата носи доказателствената тежест да установи претърпените
конкретни неимуществени вреди, техният интензитет и причинно-следствената
връзка между деянието и претендираните вреди. Съобразно задължителното
тълкувание, дадено се в ТР № 1/ 2018г. по т.д. № 1/ 2016г. на ОСНГТК на ВКС, ищцата
трябва да проведе пълно доказване и на факта на създадена между нея и
починалото й внуче трайна и дълбока емоционална връзка, пораждаща значителни
морални болки и страдания.
Ответникът носи
тежестта да докаже възражението си за съпричиняване от страна на майката на
детето.
Трето лице – помагач :
В срока по чл.367
ал.1 от ГПК ответникът отправя и искане с правно основание чл.219 ал.1 вр.
чл.218 от ГПК – за привличане на виновния водач Костадин Стоянов Стоянов като
трето лице-помагач. Позовава се на
разпоредбите на чл.274, ал.1, т.1 от КЗ /отм./ и чл.433 т.3 от КЗ /нов/.
Съдът приема
искането за конституиране за основателно - направено е в преклузивния законов
срок, а с оглед евентуалното право на регрес на застрахователя против виновния
водач е налице правен интерес от встъпването на това трето лице като помагач на
ответника по делото.
По доказателствата :
Представените от
ищцата документи и исканите от страните свидетелски показания са допустими,
относими и необходими доказателства и ще бъдат допуснати от съда. Посочената от
ищцата застрахователна полица не е необходимо доказателство по делото, тъй като
страните не спорят по наличието на валидно застрахователно правоотношение между
виновния водач и ответника към момента на деликта. Не е необходимо
доказателство по делото и исканият от ответника препис на цялото нохд № 95/ 2015г. на БОС. На основание чл.186 от ГПК
ответникът може да бъде снабден със съдебно удостоверение за снабдяване с
преписи на необходимите документи от това дело.
По необходимостта
от исканата съдебна психологическа експертиза съдът ще се произнесе след
изслушването на страните и събирането на допуснатите гласни доказателства.
Мотивиран от горното,
на основание чл.374 вр. чл.146, ал.1 от ГПК Бургаският окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
КОНСТИТУИРА Костадин Стоянов Стоянов с ЕГН ********** ***, като трето
лице - помагач на страната на ответника Застрахователно акционерно дружество
„Алианц България”.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно
заседание на 21.02.2019г. от 11,00 часа, за която дата и час да се призоват
страните.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от
настоящото определение.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад
по делото съобразно мотивната част на настоящото определение.
ПРИКАНВА
страните към доброволно уреждане на спора и спогодба.
НАПЪТВА
страните към медиация.
ДОПУСКА като доказателства по делото
представените от ищцата документи.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата за задължаване на ответника да
представи застрахователната полица.
ДОПУСКА разпит
на двама свидетели на ищцовата страна при режим на довеждане в съдебно
заседание.
ДОПУСКА разпит
на свидетел на ответника при режим на призоваване.
УКАЗВА на
ответника на основание чл.156 ал.2 от ГПК в 2-седмичен срок да посочи трите
имена и адреса на свидетеля, както и за кои факти ще бъде разпитван.
ОПРЕДЕЛЯ
разноски за призоваването на свидетеля в размер на 20 лв., вносими от ответника
в срока за уточняване на доказателственото му искане.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за служебно прилагане на
преписи от нохд № 95/ 2015г. на БОС.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на ответника съдебно удостоверение за снабдяване с
документи от нохд № 95/ 2015г. на БОС
след представяне на доказателство за заплатена държавна такса от 5 лв. по
сметка на Окръжен съд – Бургас.
УКАЗВА на страните, че всяка страна е длъжна да установи
спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и връзките
между тези факти.
Определението не подлежи на обжалване.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :