№ 3832
гр. София, 15.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ Гражданско
дело № 20211110127423 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „Д.“ ЕАД срещу ЗАД „О.“ АД.
Ищецът твърди, че на 22.07.2020г. в гр. ...., водачът на МПС марка „Фолксваген“,
модел „Голф“, с рег. № .... предизвикал ПТП, при което било увредено имуществото на
трето лице – МПС марка „Форд“, модел „Мондео“, с рег. № ....., за което имало сключена
валидна застраховка „Каско“ при ищеца. За настъпилите вреди при ищеца имало образувана
щета, по която заплатил сумата от 2076,08 лв. Поддържа, че в негова полза е възникнало
регресно вземане спрямо ответника (в качеството му на застраховател по валидна
застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с виновния водач) за сумата от 2091,08 лв.
(от която 2076,08 лв. – изплатено застрахователно обезщетение и 15,00 лв. – ликвидационни
разноски). Признава, че ответникът погасил сума в размер на 1378,20 лв., като непогасен
останал остатъкът от 249,96 лв. Моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от
712,88 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на задължението.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба по реда на чл. 131 ГПК, с който
оспорва предявените искове като неоснователни. Признава твърдените от ищеца
обстоятелства, но оспорва размера на вредите. Моли за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
Искът за осъждане на ответника да заплати описаната по-горе сума е с правно основание чл.
411 КЗ. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти:
да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения
1
автомобил, в срока на застрахователното покритие да е настъпило събитие, за което
ответникът носи риска, а именно – вреди, причинени от виновно и противоправно
поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е сключена при него и ищецът
да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните
вреди.
В настоящия случай, с оглед становището на ответната страна и на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 и
4 ГПК, с изрично определение на съда всички обстоятелства, включени във фактическия
състав на спорното право са отделени като безспорни между страните и ненуждаещи се от
доказване. Спорно е единствено обстоятелството относно размера на регресната претенция.
От горното следва, че ищцовото дружество е изпълнило задълженията си по договора за
имуществена застраховка за изплащане на обезщетение при настъпване на застрахователно
събитие, като е заплатило извършения ремонт.
В резултат на извършеното плащане, на основание чл. 411 КЗ, в полза на ищеца е
възникнало регресно вземане срещу застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ на виновния водач.
Размерът на регресната претенция следва да се определи съобразно действителната стойност
на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие. Действителната
стойност на вредата е пазарната стойност, на която може да бъде закупено същото
имущество към момента на настъпване на вредата или пазарната стойност на ремонта за
отстраняване на настъпилата вреда.
Съгласно неоспореното от страните заключение на САТЕ се установява, че стойността
необходима за възстановяване на увредения автомобил, изчислена на база средни пазарни
цени към датата на ПТП, е 2200,24 лв.
От изложеното следва, че в полза на ищцовата страна е възникнало регресно вземане за
сумата от 2091,08 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение в размер на
2076,08 лева и 15,00 лева ликвидационни разноски за определянето му.
Предвид признанието на ищеца, обективирано в исковата молба, че вземането му е частично
погасено, тъй като по процесната щета ответникът е заплатил сума в размер на 1378,20 лева,
то следва, че незаплатеният остатък от регресната претенция се равнява на 712,88 лв.
По изложените съображения, предявеният иск за главница за сумата от 712,88 лв. се явява
основателен и като такъв следва да се уважи изцяло. С оглед акцесорния характер на
претенцията, основателно е и искането за присъждане на законна лихва върху уважената
главница за периода от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на
вземането.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има ищецът за
сумите, както следва: 50,00 лв. – държавна такса, 200,00 лв. – разноски за експертиза и
360,00 лв. – адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС.
Воден от горното, съдът
2
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „О.“ АД, с ЕИК .7, със седалище и адрес на управление в гр. София,
ж.к. Възраждане, ул. .. да заплати на „Д.“ ЕАД, с ЕИК ., със седалище и адрес на
управление в гр. София, район Средец, ул. „. сумата от 712,88 ЛЕВА, представляваща
непогасен остатък от регресна претенция по чл. 411 КЗ за платено застрахователно
обезщетение от „Д.“ ЕАД по имуществена застраховка „Каско“ и ликвидационни разноски
за определянето му за вреди на МПС марка „Форд“, модел „Мондео“, с рег. № .....,
причинени от ПТП, настъпило на 22.07.2020г. в гр. ...., ведно със законната лихва за периода
от датата на подаване на исковата молба – 18.05.2021г. до изплащане на вземането, както и
сторените по делото разноски, а именно: 50,00 ЛЕВА – държавна такса, 200,00 ЛЕВА –
разноски за експертиза и 360,00 лева – адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд, чрез
Софийски районен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Районен съдия:
РЕШИ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3