№ 2511
гр. София, 21.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Е, в закрито заседание на
двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мирослава Кацарска
Членове:Нели Алексиева
Диляна Господинова
като разгледа докладваното от Диляна Господинова Въззивно гражданско
дело № 20221100509118 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 463, ал. 1 ГПК вр. чл. 278 ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от Е. И. и Е. М. Ц., в качеството им на длъжници в
производството по изп.д. № 20218630403484 по описа на ЧСИ С.Х., с рег. № 863 в КЧСИ, с
район на действие СГС, срещу разпределение от 11.07.2022 г. на суми от проведена
публична продан на недвижим имот, притежаван в режим на съсобственост от длъжниците.
Жалбоподателят счита, че разпределението е незаконосъобразно извършено, тъй като
съдебният изпълнител при изготвяне то му не е определил правилно размерът на разноските
по изпълнението, които са погасени с постъпилата сума.
Взискателят „П.****“ ООД не заявява становище по подадената жалба срещу
изготвеното разпределение.
Присъединените по право взискатели НАП и Столична община не заявяват
становище по подадената жалба срещу изготвеното разпределение.
В изложените мотиви по подадената жалба частният съдебен изпълнител посочва, че
тя е неоснователна и че при разпределение на постъпилите суми са спазени всички правила
за поредността на удовлетворяване на вземанията на взискателите, предвидени в чл. 136, ал.
1 ГПК.
Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи
и събраните по делото доказателства, намира следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на
обжалване съгласно разпоредбата на чл. 462, ал. 2 и чл. 463 ГПК и от лица, които имат
право и интерес от обжалването, каквито са жалбоподателите, които имат качеството на
длъжници по изпълнението в производството по изп.д. № 20218630403484 по описа на ЧСИ
С.Х., с рег. № 863 в КЧСИ. Поради изложеното жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
1
Разпределението на събраните в хода на изпълнителното дело суми е акт на съдебния
изпълнител, с който той определя кои вземания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът
за удовлетворяването им и каква сума се полага за пълното или частично изплащане на
всяко едно от тях при съобразяване на установените в закона правила за погасяване на
парични задължения, които са тези, предвидени в чл. 136 ЗЗД, с която норма се уреждат
привилегии, с които се ползват някои вземания в производството по принудително
изпълнение, както и тези, предвидени в чл. 76 ЗЗД.
От материалите по изп.д. № 20218630403484 по описа на ЧСИ С.Х., с рег. № 863 в
КЧСИ, се установява, че в хода на изпълнителното производство е проведена публична
продан на недвижим имот, представляващ апартамент № 24, находящ се в гр. София, район
„Подуяне“, ж.к. „*******, вх. ******* притежаван в режим на съсобственост от длъжниците
Е. И. и Е. М. Ц., по която на основание чл. 492, ал. 2 ГПК за купувач на имота е обявен
взискателя и ипотекарен кредитор „П.****“ ООД при цена на имота в размер на 146 000 лв.
В случаите, в които взискателят е обявен за купувач на имота, който се продава на
публична продан, редът, по който се извършва разпределение на сумите, получени в
резултат на проведения изпълнителен способ е уреден в чл. 495 ГПК и той е различен от
реда, по който се процедира, когато за купувач на имота е обявено трето за изпълнителното
производство лице. Съгласно чл. 495 ГПК в тази хипотеза съдебният изпълнител първо
изготвя разпределение на събраната сума, с което определя реда за погасяване на вземанията
на отделните взискатели и изчислява сумата, която взискателят, обявен за купувач, следва да
заплати за погасяване на вземанията на другите взискатели, ползващи се с привилегии
преди неговите или такива, удовлетворяващи се съразмерно с неговите, както и сумата, с
която цената на имота надминава неговото вземане, когато няма други взискатели, която
сума този взискател е длъжен да внесе след влизане в сила на разпределението в определен в
закона срок.
Установява се, че от съдебния изпълнител в изпълнение на задължението му по чл.
495 ГПК след приключване на публичната продан на собствения на длъжницата недвижим
имот е изготвено разпределение на сумата от 146 000 лв., която представлява цената, на
която е извършена проданта. В разпределението съдебният изпълнител е определил реда за
погасяване на вземанията на отделните взискатели и е изчислил сумата, която взискателят,
обявен за купувач, следва да заплати за погасяване на вземанията на другите взискатели,
ползващи се с привилегии преди неговите.
Съдът следва да провери дали при изготвяне на разпределението на сумата от 146 000
лв. съдебният изпълнител е спазил установените в закона правила за погасяване на
отделните парични вземания на различните взискатели, които, както беше посочено, са тези,
предвидени в чл. 136 ЗЗД и чл. 76 ЗЗД, като проверява изцяло дали тези норми са спазени,
независимо от конкретните оплаквания, изложени в жалбата, тъй като в производството по
разглеждане на частни жалби, към което препраща нормата на чл. 463, ал. 1 ГПК, съдът
действа при условията на пълен въззив.
В случая се установява, че изпълнителното производство е образувано по искане на
взискателя „П.****“ ООД, който е носител на паричното вземане, което се събира, тъй като
го е придобил по силата на сключени два последователни договори за цесия от кредитора, в
полза на който е издаден изпълнителен лист.
Съдебният изпълнител е приел, че с първи ред от сумата, която ще бъде събрана в
резултат на извършената продан, трябва да бъдат погасени вземания за разноски по
принудителното изпълнение.
Съгласно чл. 136, т. 1 ЗЗД с право на предпочитaтелно удовлетворение се ползват
вземанията за разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение, както и за
исковете по чл. чл. 134 и 135 ЗЗД - от стойността на имота, за който са направени, спрямо
кредиторите, които се ползват от тези разноски.
Съдът трябва да отговори на въпроса, кои вземания за разноски се ползват с
привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД и подлежат на удовлетворяване от първи ред със
2
сумата, събрана от публичната продан на недвижимия имот, представляващ апартамент №
24, находящ се в гр. София, ж.к. „*******“, като съобрази както нормата на чл. 136, т. 1 ЗЗД,
така и задължителните указания, дадени с т. 6 от Тълкувателно решение от 26.06.2015 г.,
постановено по тълк.д. № 2/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС. В цитираното тълкувателно
решение са дадени задължителни указания за това какви точно вземания за разноски се
ползват от тази специална привилегия, като е прието, че в първия ред на специалните
привилегии по чл. 136 ЗЗД влизат изцяло необходимите разноски на първоначалния
взискател по осъществяването на съответния изпълнителен способ, постъпленията от който
се разпределят, които са такси за налагането на запор върху вещта или вземането, или за
възбрана по изпълнителното дело, за извършването на опис и публична продан на вещта,
разноските за възнаграждение на пазача, за пренасяне на вещта в магазин или изнасянето й
пред дома на длъжника, разноските за събиране на възложеното за събиране вземане и др.
Освен това е посочено, че ако по изпълнителното дело не е поискано извършването на
други изпълнителни способи или ако се разпределят постъпленията от най-скъпата вещ или
най-голямото вземане на длъжника, в този ред се включват и таксите по образуването на
изпълнителното дело, както и възнаграждението на един адвокат.
В случая изпълнителният способ, постъпленията от който се разпределят,
представлява изпълнението върху недвижим имот – апартамент в гр. София, собственост на
длъжниците Е. И. и Е. М. Ц., и разноските, които са направени за неговото осъществяване от
първоначалния взискател са всички такси, които са заплатени за налагане на възбрана на
имота, за издаване на документи, необходими за вписване на наложената възбрана и за
уточняване на актуален регулационен статут и описание на имота, който се продава, за
извършване на опис на този недвижим имот, за заплащане на депозити за назначаване на
вещо лице, за изготвяне и връчване от съдебния изпълнител на уведомления на страните за
отделните действия, които се извършват в рамките на процедурата по публична продан на
продавания апартамент, таксата по т. 13 ТТРЗЧСИ за изготвяне и предявяване на
разпределението на сумата, получена в резултат на продажбата на този имот, както и такса
по т. 26 ТТРЗЧСИ, дължима върху сумата, събрана при осребряването на апартамента в
резултат на осъществената публична продан. Наред с това, съдът съобразява и това, че по
изпълнителното дело не са събрани данни за това, че длъжниицте по изпълнението
притежават и друго имущество, което е на значителна стойност и което подлежи на
осребряване. По изпълнителното дело съдебният изпълнител е предприел изпълнение и към
едно вземане на длъжника Е. М. Ц. към трето лице по сключен договор за наем. Видно от
събраните към момента доказателства обаче не може да се направи извод, че такова вземане
съществува в патримониума на длъжника, защото договора за наем, от който се сочи, че е
възникнало е срочен и срокът му на действие е изтекъл през месец 08.2019 г., като няма
данни да е продължен. Освен това в съдържанието на договора за наем е записано, че целият
дължим наем за срока на действие на договора е в размер на 6 000 лв. и задължението за
неговото заплащане е погасено от наемателя още към датата на подписване на наемния
договор, което означава, че вземане за получаване на наемна цена не съществува за Е. М. Ц.
към момента. Дори и такова вземане да съществува към момента, то не е на значителна
стойност, защото е от само 100 лв. месечно. Трябва да се посочи, че твърдения за
притежаване на друго имущество на значителна стойност, което да подлежи на
осребряванене, не са направени и от длъжниците в хода на настоящото производство, като
те не представят и доказателства за установяване на тези факти. Ето защо настоящият
съдебен състав приема, че сумата, която се разпределя с изготвеното от съдебния
изпълнител разпределение, е получена от осребряване на единственото имущество на
длъжниците, което е на значителна стойност. С оглед на това и при съобразяване на
указанията, дадени в т. 6 от тълкувателното решение, в първи ред трябва да бъдат
удовлетворени и вземанията на взискателя за разноски за авансово платени такси за
образуване на изпълнителното дело и за връчване на поканата за доброволно изпълнение на
длъжника.
От посочените от съдебния изпълнител в разпределението разноски, които се
удовлетворяват в първи ред, е видно, че са включени само такива, които представляват
3
такси, както платени авансово от взискателя, така и незаплатени авансово от него и
следователно дължими направо от длъжника по сметка на съдебния изпълнител, които са от
вида на посочените в предходния абзац и са начислени за действия, които са във връзка или
са част от предприетото изпълнение точно към недвижимия имот, представляващ
апартамент № 24, находящ се в гр. София, ж.к. „*******“, както и такива за образуване на
делото и за изпращане на покани за доброволно изпълнение до двамата длъжници по
изпълнението. С оглед на това съдът счита, че всички вземанията, които са посочени в
раздел I, т. 1.1 от разпределението, извършено на 11.07.2022 г., са правилно определени от
съдебния изпълнител като такива, които подлежат на удовлетворяване от първи ред
съгласно чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД, като не е налице и техническа грешка при определяне на
общите суми за разноски, които следва да се удовлетворят в този ред, защото той отговаря
напълно на размерите на начислените разноски за такси, дължими съгласно ТТРЗЧСИ.
Въпреки че не са посочени изрично в раздел I, т. 1.1 от разпределението, изготвено на
11.07.2022 г., съдът счита, че съдебният изпълнител е приел, че на удовлетворяване в първи
ред от сумата от извършената публична продан на собствения на длъжниците апартамент
подлежат и разноските за такса, дължима съгласно т. 26 ТТРЗЧСИ, която не е заплатена
авансово и следователно следва да се престира по сметка на съдебния изпълнител, които са
в размер на 3 984, 44 лв. с ДДС. Това е така, тъй като в разпределението преди описване на
сумите по раздел I, т. 1.1. съдебният изпълнител е записал, че първо удържа така
начислената такса от постъпилите от продажбата суми. Съдебният изпълнител не може да
извършва такова действие по удържане на каквито и да е дължими към него такси от
събраните в резултат на изпълнението суми, поради което и предвид правните му последици
съдът тълкува това изявление на съдебния изпълнител, обективирано в разпределението,
като такова, предвиждащо удовлетворяване на разноските за такса, дължима съгласно т. 26
ТТРЗЧСИ, с ред по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД. Размерът на тази такса, който подлежи на
удовлетворяване в първи ред, е изчислен само върху сумата, събрана при осребряването на
недвижимия имот в резултат на осъществената публична продан, като е прието тя да възлиза
само на 3 984, 44 лв. с ДДС, а не както са посочили жалбоподателите в подадената жалба на
16 989, 66 лв., поради което нейното включване в първи ред от разпределението е
законосъобразно.
Съдебният изпълнител не е включил във вземанията, които се погасяват с
привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД каквито и да е такси, които са начислени във връзка с
други предприети в производството изпълнителни способи – изпълнение върху вземане на
длъжника по договор за наем. Съдът в настоящото производство не може да се произнася по
това дали размерът на дължимите от длъжниците разноски е правилно изчислен от съдебния
изпълнител, тъй като ако те са имали възражения в тази насока, включително срещу
разноските, дължими за заплатена държавна такса за вдигане на възбрана и депозит за
възнаграждение на вещо лице, те са можели и е трябвало да ги заявят пред съда чрез
подаване на жалба срещу постановените актове за тяхното определяне в хода на
производството по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, каквато не се установява да е подавана.
Със специалната привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД се ползват съществуващите
публични държавни вземания за данъци върху имота, който е предмет на публичната
продан. От постъпилите по изпълнителното дело данни за съществуващи публични
държавни вземания се установява, че длъжниците имат неплатени задължения за данъци
точно върху имота, от продажбата на който са постъпили сумите, които се разпределят,
които са в общ размер на 446, 98 лв. и включват задължения за данък върху недвижим имот
и лихва за забава върху неплатения в срок данък. Ето защо и вземанията на държавата за
публични задължения в размер от общо 446, 98 лв. подлежат на удовлетворяване от втори
ред, каквато поредност е определена и от съдебния изпълнител.
След вземанията за разноски и публичните вземания за неплатени данъци върху
имота, на удовлетворяване със събраната сума с ред по чл. 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД подлежи
вземането на взискателя по изпълнителен лист, издаден на 10.12.2021 г., по гр.д. № 538/
2021 г. по описа на САС, което е обезпечено с договорна ипотека, учредена върху имота
4
върху който е насочено изпълнението, представляващ апартамент № 24, находящ се в гр.
София, ж.к. „*******“. Ипотеката е учредена в полза на първоначалния кредитор „Юробанк
България” АД, като доколкото прехвърлянето на обезпеченото вземане в полза на
взискателя „П.****“ ООД е извършено с договор, сключен в писмена форма с нотариална
заверка на подписите, който е вписан в имотния регистър, то трябва да се приеме, че са
изпълнени условията на чл. 171 ГПК и това прехвърляне има действие спрямо длъжника и
всички трети лица и новият кредитор се ползва с правото на предпочитателно
удовлетворяване, което ипотеката му дава. Остатъкът от сумата, която остава за
разпределение на обезпечените вземания на взискателя е 137 389, 88 лв., както е посочено в
раздел III от изготвеното разпределение, с която се погасява част от присъдените вземания
за законна лихва за забава съгласно правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, както е направил
съдебният изпълнител.
С оглед определения ред и размер на погасяване на вземанията на отделните
взискатели, се установява, че сумата, която съгласно чл. 495 ГПК определеният за купувач
на имота взискател следва да внесе по сметка на ЧСИ възлиза на 8 402, 72 лв., както е
посочено и от съдебния изпълнител в изготвеното от него разпределение.
Предвид изложеното, се налага крайния извод, че обжалваното разпределение е
изготвено при спазване на всички правила за удовлетворяване на вземанията, които
взискателите имат към длъжника, предвидени в закона и подадената частна жалба трябва да
бъде оставена без уважение.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, подадена от длъжниците Е. И. и Е. М. Ц. срещу
разпределение на суми от проведена публична продан на недвижим имот, представляващ
апартамент № 24, находящ се в гр. София, ж.к. „*******“, притежаван в режим на
съсобственост от длъжниците, което разпределение е изготвено на 11.07.2022 г., в
производството по изп.д. № 20218630403484 по описа на ЧСИ С.Х., с рег. № 863 в КЧСИ, с
район на действие СГС.
Решението подлежи на обжалване с частна жалба пред САС в едноседмичен срок от
съобщаването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5