Р Е Ш Е Н И Е
№ 70
гр. Габрово 22.02.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и деветнадесета
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕЛЕМИРА ДИМИТРОВА
при
секретаря ВИОЛИНА ТОДОРОВА като разгледа докладваното от съдията Димитрова гр.
дело № 1250 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 от ГПК.
Ищецът ”А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД / с предишно наименование „Мобилтел” ЕАД/ твърди, че е сключил с ответницата Д.А.Х. Договор с индивидуален потребителски номер М4161752 от дата 10.07.2014 г., и ID на клиента *********, с който на длъжника са предоставяни услуги за мобилен номер ********** по тарифен план М-Tel Трансфер XS с месечна абонаментна такса 9,90 лв /с ДДС/ за срок от 12 месеца. На същата дата ответницата е добавила за ползване и мобилен номер 0886*****2, избирайки условията на тарифен план М-Tel Трансфер XS с месечна абонаментна такса 9,90 лв /с ДДС/ за срок от 12 месеца.
Номерът на договора - М4161752 е индивидуален клиентски
номер, с който абонатът фигурира в системата на Оператора и представлява
уникална комбинация от цифри, като услугите, които ползва клиентът са свързани
към един или няколко такива номера, като чрез тях се издават месечните
сметки/фактури. Съгласно общите условия на един клиентски номер може да се
предоставят множество услуги. В този смисъл под един клиентски номер се
завеждат всички договори за услуги, сключени от абоната, обективирани с номера
на клиента или под ID на клиента, който е другият индивидуализиращ признак на абоната, с който
се въвежда в системата на Оператора. ID или клиентски номер на клиента в настоящия случай е
*********. В конкретният случай длъжникът е бил въведен в системата на „А1
България" ЕАД с индивидуален номер- М4161752 и с „клиентски номер"
*********, по които са издавани фактурите на абоната за няколко договора за
услуги, от които произтича претенцията на ищцовото дружество.
Съгласно чл. 26 от Общите условия на
мобилния оператор „Заплащането на услугите се извършва въз
основа на месечна фактура, която се издава на името па абоната. При сключване
на договора Мобилтел уведомява всеки абонат за периода на таксуване, за който
ще му бъде издавана фактура. Промяната на този период може да бъде извършвана
едностранно от Мобилтел след предварително уведомление до абоната. Неполучаването на фактурата не
освобождава абонатите от задължението им за плащане на дължимите суми. "
В
срока на действието на договора за мобилни услуги М4161752 от дата 10.07.2014
г., са издадени следните фактури:
-
фактура
№ *********/12.09.2014 г., с падеж на плащане 27.09.2014 г., за отчетен период
от 09.08.2014 г.до 08.09.2014 г., за ползване на далепосъобщителни услуги за
сумата от 19.80 лв. (Деветнадесет лв. и 80 ст.);
-
фактура
№ *********/13.10.2014 г., с падеж на плащане 28.10.2014 г., за отчетен период
от 09.09.2014 до 08.10.2014 г., за ползване на далепосъобщителни услуги за
сумата от 36.67 лв. (тридесет и шест лв. и 67 ст.);
-
фактура
№ *********/16.02.2015 г. , с падеж на плащане 16.02.2015 г., за отчетен период
от 09.01.2015г. до 08.02.2015 г., в която е начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер на 33 лв.
(тридесет и три лв. и 0 ст.).
-
фактура
№ *********/16.02.2015 г. , с падеж на плащане 16.02.2015 г., за отчетен период
от 09.01.2015 г. до 08.02.2015 г., в която е начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер на 33 лв.
(тридесет и три лв. и 0 ст.)
Ответницата не заплатила възникналите си задължения в
сроковете, съгласно договора, предвид което от страна на „Мобилтел" ЕАД е прекратен едностранно сключения с
абоната-длъжпик договор за далекосъобщителни услуги като му е начислил
неустойка за предсрочно прекратяване на договорите на основание чл. 86 от ЗЗД.
За събиране на дължимите суми е подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Образувано е
ч. гр. д. № 118 по описа за 2018 г. на Районен съд - гр. Габрово и е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение. Поради връчването на заповедта по
реда на чл.47 ал.6 от ГПК, съдът е дал указания на заявителя да установи
вземането си по исков ред.
С оглед гореизложеното се прави искане съдът
да признае за установено по отношение на ответницата Д.А.Х., че същата дължи на
„А1 БЪЛГАРИЯ, ЕАД сума в размер на
139.21 лв. (Сто тридесет и девет лв. и 21 ст.), от които 122.47 лв. (Сто
двадесет и два лв. и 47 ст.)- главница, представляваща потребени и незаплатени
далекосъобщителни услуги на стойност 56.47 лева и неустойка по договор за
далекосъобщителни услуги в размер на 66.00 лева и мораторната лихва в размер на
16.74 лв. (тридесет и шест лв. и 95 ст.)
С оглед на депозираната молба с вх. №
5785/18.07.2018г., с която е направен отказ от иска с основание чл. 86 от ЗЗД
за заплащане на лихва за забава в размер на 16.74 лева , в този част
производството по делото е прекратено.
Изпълнена е
процедурата по чл.131 и сл. от ГПК, като в законния срок е постъпил
отговор от особения представител на
ответника.
Становището му е
че искът е допустим, но неоснователен, тъй като видно от данните по исковата
молба ч.гр.д. за издаване на заповед за изпълнение под № 118 е образувано през
2018 година, към който момент претенцията на ищеца е погасена по давност, която
за периодичните платежи е тригодишна, включително и претенцията за неустойка и
мораторни лихви. На това основание предявеният установителен иск за
претендираните вземания следва да се отхвърли като погасен по давност.
Ако съдът не
приеме възражението за погасителна давност се прави искане да отхвърли
предявения иск изцяло като неоснователен и недоказан по следните съображения:
Доказването на дължимостта
на претендираните вземания е в тежест на ищеца. Към исковата молба са приложени
само оспорените фактури, на които ищецът основава претенцията си. В настоящето
производство той следва да представи доказателствата, на основание на които са
издадени фактурите - за действително предоставени далекосъобщителни услуги, респ.
за тяхната стойност. В противен случай претенцията като недоказана следва да се
отхвърли.
По отношение на
претендираната неустойка на първо място ищецът следва да конкретизира
претенцията си по основание и размер - дали претендира 33 лева или 66 лв и на
какво основание.
Действително
съгласно сключения договор и Общите условия към него, ако неизплащането на
сумите за предоставените далекосъобщителни услуги продължи след изтичане на
срока за плащане доставчикът има право да прекрати договора за услуги и да
получи неустойка.
Ищецът твърди, че
прекратяването на договора с потребителя настъпва по силата на посочените
клаузи без да е необходимо спазване на форма за валидност или да се доказва. Действително
договорът предоставя на ищеца потестативното право да прекрати облигационната
връзка. Прекратяване без предизвестие във всички случаи изисква волеизявление
от изправната, получено от неизправната страна като с получаване на
волеизявлението облигационната връзка следва да се счита за прекратена.
Ищецът следва да
представи доказателства в тази насока. В противен случай следва да се приеме, че
той не е упражнил това свое потестативно право по надлежния ред, поради което
договорът следва да се счита прекратен с изтичане на уговорения срок, а не
преди срока, респ. че за ищеца не е възникнало вземане за компесаторна
неустойка и искът да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното :
Видно от представените по делото доказателства е, че на 10.07.2014г. ищецът „А1 България” ЕАД / с предишно наименование “Мобилтел” ЕАД/ е сключил с ответницата Д.А.Х. договор за далекосъобщителни услуги *********, по силата на който на ответницата са предоставяни услуги за мобилен номер ********** по тарифен план М-Tel Трансфер XS с месечна абонаментна такса 9,90 лв /с ДДС/ за срок от 12 месеца. На същата дата ответницата е добавила за ползване и мобилен номер 0886*****2, избирайки условията на тарифен план М-Tel Трансфер XS с месечна абонаментна такса 9,90 лв /с ДДС/ за срок от 12 месеца.
По делото са приложени като доказателство фактури с № *********/12.09.2014 г., за ползване на далепосъобщителни услуги на стойност 19.80 лв. и № *********/13.10.2014 г., с падеж на плащане 28.10.2014 г. за ползване на далепосъобщителни услуги на стойност 36.67 лв. (тридесет и шест лв. и 67 ст.); Към фактурите не е приложена подробна разпечатка за проведените телефонни разговори като продължителност и единична цена, поради което остава неясно дали начислената за плащане сума съответства на използваните услуги.
Освен тези две фактури са издадени и сметка № *********/16.02.2015 г,
с падеж на плащане 16.02.2015 г., в която е начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер на 33 лв. и сметка
№
*********/16.02.2015 г. , с падеж на плащане 16.02.2015г., в която е начислена
неустойка за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в
размер на 33 лв.
Към настоящото производство е приложено ч. гр.
д. № 118/2018г. на ГРС, от което е видно, че е издадена заповед за изпълнение №
359/19.01.2018г. в полза на ищеца за сумата 56.47 лева главница, ведно със
законната лихва считано от 25.10.2017г. до окончателното й изплащане, за сумата
от 66.00 лева неустойка за предсрочно
прекратяване на договора и за сумата от 16.74 лева – мораторна лихва / по
отношение установяването на вземането, за която искът е оттеглен/ както и за
разноските по делото.
Заповедта по чл. 410 от ГПК е връчена на
длъжника по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК, с оглед на което е предявен настоящия
иск.
При
така установените фактически обстоятелства съдът намира от правна страна че
предявеният иск по чл. 422 от ГПК е неоснователен и недоказан в пълния предявен
размер.
На
първо място ищецът не доказа при условията на пълно и главно доказване, че
ответницата е използвала услуги на
стойност 56.47 лева. По делото не са приложени подробни разпечатки за
проведените разговори като продължителност и цена, поради което не е ясно дали
стойността на издадените фактури съответства на използваните услуги.
От
друга страна фактура № *********/12.09.2014 г. е с падеж на плащане 27.09.2014 г., а
заявлението по чл.410 от ГПК е депозирано на 25.10.2017г., след изтичане на
исковата давност по чл. 111 б.”в” от ЗЗД.
По
отношение на претендираната неустойка в размер на 66 лева, искат също следва да
бъде отхвърлен изцяло.
Константна е практиката на Съда на ЕС по
приложението на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори, според която националните
съдилища са длъжни да следят служебно за наличието на неравноправни клаузи в
потребителските договори. Правилата на директивата са транспонирани в
националното ни право като в чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи са
обявени за нищожни, а за нищожността, доколкото е уредена с императивни
материалноправни норми, съдът е длъжен да следи служебно. Така при служебно
извършената проверка за наличието на неравноправни клаузи в сключения между
страните договор съдът констатира, че такива клаузи са налице. Неравноправна е
клаузата, съдържаща се в т.6.3.1 от Приложение № 1 към договора, която
предвижда следното: “В случай, че абонатът наруши задълженията си,
произтичащи от това приложение, договора или общите условия, в това число, ако
по негово искане или вина договорът по отношение на услугите в това приложение
бъде прекратен в рамките на определения срок на ползване, операторът има право
да прекрати договора по отношение на тези или всички услуги и/или да получи
неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси (без
отстъпки), дължими от датата на прекратяване до изтичане на определения срок на
ползване“.
В
случая договорът между страните е предсрочно прекратен не от потребителя, а по
инициатива на оператора. Формален повод за това станало обстоятелството, че
потребителят забавил плащането на търсената в настоящото производство сума от 56.47
лева. Съдът намира, че в тази ситуация, а именно при неизпълнение на парично
задължение от страна на потребителя, ищецът би могъл да претендира единствено
лихва за забава върху тази главница, каквато в случая първоначално също е била
претендирана – в размер на 16.74 лева, или пък неустойка за забава, стига
последната да не е уговорена в необосновано висок размер – арг. от чл.143, т.5
от ЗЗП. Неравноправна обаче се явява клаузата, която позволява, както е в
случая, на оператора сам да прекрати договора и същевременно да претендира, под
формата на неустойка, възнаграждение за престация по вече прекратения договор,
която не е предоставил на абоната – чл.143, т.6, пр.2 от ЗЗП. След като самият
оператор е предпочел да прекрати договора с потребителя вместо да запази
неговото действие и да претендира изпълнение по него заедно с обезщетение или
неустойка за забава, то той не разполага с възможност едновременно с това, под
формата на неустойка, да претендира и изпълнението на прекратения договор от
страна на потребителя и то за пълния срок на неговото действие, при това без
сам да предлага изпълнение. Следователно клаузата в този смисъл по т.6.3.1 от
Приложение № 1 към договора, е неравноправна на посочените по – горе основания
- чл.143, т.6, пр.2 и т.5 от ЗЗП и поради това е нищожна. Тя не поражда какъвто
и да било правен ефект и следователно основаният на нея иск за неустойка в размер на 66.00 лева се явява
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По отношение на лихвата за забава в размер
на 16.74 лева, както бе посочено и по- горе искът е оттеглен, поради което в
тази част издадената заповед за изпълнение на парично задължение №
359/19.01.2018г. по ч. гр. д. №118/2018г. на ГРС следва да бъде обезсилена.
С оглед изхода на делото на
ищеца не се дължат разноски, а ответникът не е направил такива доколкото се
представлява от особен представител.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
иска
на „ А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД / с предишно
наименование “МОБИЛТЕЛ” ЕАД/, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Илинден, ул. “Кукуш” № 1, представлявано от Александър
Димитров и Младен Маркоски – членове на Съвета на директорите, със съдебен
адрес *** – адвокат В.Г. против Д.А.Х.,
ЕГН ********** с адрес ***, представлявана по делото от особения представител
адвокат Ц.М. ***, с основание чл. 422 от ГПК
В ЧАСТТА досежно искането да бъде признато за установено на
осн. чл. 422 от ГПК, че съществува
вземането по Заповед за изпълнение на парично задължение № 359/19.01.2018г. по
ч. гр. д. №118/2018г. на Габровски РС за сумата от 56.47 лева / петдесет и шест лева и
четиридесет и седем стотинки/ главница, представляваща потребени и незаплатени
далекосъобщителни услуги по договор № М 4161752/10.07.2014г. и неустойка в
размер на 66.00 лева /шестдесет и шест лева/, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОБЕЗСИЛВА Заповед за
изпълнение № 359/19.01.2018г. по ч. гр. д. №118/2018г. по описа на Габровски РС
В ЧАСТТА досежно присъдената мораторна лихва в размер
на 16.74 лева / шестнадесет лева и седемдесет и четири стотинки/ за периода 29.10.2014г.
– 25.09.2017г., поради оттеглянето на иска за установяване съществуването на
това вземане.
Препис от решението да бъде връчен на
страните.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Габровски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :