Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер 82  Година 12.02.2020    Град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Пловдивски окръжен съд – търговско отделение, ХІХ състав,

На дванадесети февруари    Година две хиляди и двадесета,

В закрито заседание в следния състав:

                                                      

                                                        Председател: ГАЛЯ КОСТАДИНОВА

                                                    

като разгледа докладваното от съдията търговско дело номер 57 по описа за  2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.25 ал.4 от ЗТР.

          „ЕР 35 КОНСТРЪКШЪН” ООД ЕИК ********* гр. Пловдив иска отмяна на Отказ № 20200110165647 от 13.01.2020г. на АВ – ТР, постановен по Заявление вх. № 20200110165647 от 13.01.2020г. за вписване заличаването на съдружника Д.В.К. поради едностранно напускане по реда на чл.125 от ТЗ с писмено предизвестие.

         Твърди, че отказът е незаконосъобразен, тъй като са изпълнени всички законови изисквания на чл.125 ал.1 от ГПК и е упражнено потестативно право чрез отправено писмено предизвестие, получено от другия съдружник, и проведено ОСС. Счита, че няма съответствие между института на чл.125 ал.1 от ТЗ и на чл.517 от ГПК като разпореждането с дружествен дял и прекратяването на членствено правоотношение не са обстоятелства със знак на равенство. Правото на ликвидационен дял като отделно право е  обект на наложения запор. Материалните, имуществени права са обект на запора, а не нематериалните субективни права на сдружаване. Не става въпрос за прехвърляне на собственост, а за записване на нови дялове със същия размер. Счита, че изплащането на дело не е обвързано с напускането. Действието на запора е забрана за разпореждане с имуществените права, черпени от дяловото участие, а не забрана за позоваване на факти, прекратяващи членственото правоотношение. Имуществените права, формиращи членството в ООД, се приравняват на вземания, поради което запорирането на дял е запор на бъдещо вземане за ликвидационен дял, който ще се формира при прекратяване на членството по реда на чл.517 ал.3 от ГПК с предизвестие.

Подадената жалба е допустима, защото изхожда от заявителя пред търговския регистър, по чието искане е постановен отказ. Отказът е от 13.01.2020г., съобщен е по електронен път на 21.01.2020г., жалбата е входирана на 20.01.2020г., поради което срокът е спазен.

         Разгледана по същество, е неоснователно.

         Справката в ТР посочва, че дружеството е с капитал от 5000лв., разпределен между двама съдружници – Р.И. с 1500лв. и Д.К. с 3500лв. Върху дяловете на К. е вписан на 05.06.2019г. наложен запор от съдия – изпълнител по изпълнително дело № 201982004000073 за обезпечаване вземане на Райфайзенбанк България ЕАД в размер на 198 805.42лв.

          Със Заявление от 10.01.2020г. е поискано вписване на заличаване на съдружника Д.К. в резултат на отправено от нея едностранно предизвестие и изтекъл за това срок и вписване за ЕСК на Р.И.. За това е представено писмено предизвестие от К., връчено на И. на 02.08.2019г., с което направено изявление за прекратяване на участието в дружеството по реда на чл.125 ал.2 от ТЗ с предизвестие от три месеца от получаването му. Приложен е и протокол от ОСС от 10.11.2019г., с който е констатирано получаване на предизвестието и изтичане на дадения срок и са взети решения да се заяви пред АВ – ТР заличаване на К. като съдружник и записване на 70 дяла от капитала на името на Р.И., както и изготвяне на счетоводен баланс към края на месец ноември 2019г., изчисляване равностойността на дружествения дял на К. и изплащането му на Д.К..

         С обжалваният отказ длъжностното лице е приело, че има вписан запор върху дяловете на К. на 05.06.2019г. и от тази дата лицето няма право да се разпорежда с дружествените дялове, съответно с членственото правоотношение като се е позовало на Решение № 835 от 28.12.2006 г. на ВКС по т. д. № 472/2006 г., I т. о. Посочило е, че правото на взискателя да иска удовлетворяване от стойността на дружествения дял на съдружника – длъжник се конкурира с правото на този съдружник да претендира равностойността на дела си при прекратяване на членство, която конкуренция е разрешена от законодателя в полза на кредитора в чл.517 ал.3 от ГПК. Като допълнителен мотив сочи, че декларацията по чл.13 ал.4 от ЗТР е попълнена от Р.И., която не е управител.

         Коригираната декларация се депозира на съда към жалбата.

 

Отказът е законосъобразен, съобразен е с постоянната съдебна практика на съдилищата, изразена както в Решение № 835 от 28.12.2006 г. на ВКС по т. д. № 472/2006 г., I т. о. , докладчик председателят Любка Илиева, цитирана от длъжностното лице, в което ясно и пълно е дадено тълкуване на правната природа на наложен запор върху дружествени дялове по чл.517 от ТЗ и последиците и ограниченията от това, така и в Решение № 41 от 3.02.2016 г. на ПАС по в. т. д. № 51/2016 г., Решение № 44 от 5.02.2015 г. на ПАС по в. т. д. № 26/2015 г., Решение № 1429 от 8.07.2013 г. на САС по ф. д. № 1329/2013 г., Решение № 1495 от 14.08.2012 г. на САС по ф. д. № 2583/2012 г., Решение № 1873 от 18.09.2013 г. на САС по ф. д. № 3042/2013 г., които съдът споделя.

         Съобразно разясненията на Решение № 835 от 28.12.2006 г. на ВКС по т. д. № 472/2006 г., I т. о., докладчик председателят Любка Илиева, обект на наложения запор е дружествения дял в състоянието, в което е към момента на налагане на запора, а не произтичащите от прекратяване на членственото правоотношение на съдружника имуществени вземания. Обект на запора не е вземане към дружеството, защото към датата на налагането му членственото отношение съществува. Прекратяването на членственото отношение е правна последица на волеизявлението на кредитора по чл.517 ал.3 от ГПК, отправено към дружеството, когато няма доброволно удовлетворяване, и това негово право не може да бъде поставяно под условия или да зависи от волята на съдружника или на дружеството, респективно да бъде иззето чрез изпреварващи действия, предизвикващи промяна в правоотношението. На преобразуващото право на кредитора да прекрати по своя воля и чрез свое изявление членственото правоотношение на длъжника, евентуално да прекрати дружеството чрез иск, съответства само задължението на длъжника и дружеството да търпят това положение, но не и правото им те да предизвикват правна промяна. Това право им е „отнето“ от момента на налагане и вписване на запора на дялове /чл.451 ал.1 от ГПК/.

При наложен запор на дялове обект е дружествения дял и от вписване на запора за съдружника възниква задължението да търпи това положение. На правото на взискателя да се удовлетвори по реда на чл.517 ал.3 от ГПК от ликвидационния дял на съдружника по чл.125 ал.3 от ГПК като сам предизвика чрез волеизявление прекратяване на членственото отношение на длъжника му, евентуално – като предизвика чрез иск прекратяване на дружеството, корелира задължението на съдружника и на дружеството да търпят това и задължението им да не изменят по никакъв начин дружественото правоотношение. Даденото на кредитора право да се удовлетвори принудително конкурира и се противопоставяне на всички имуществени и неимуществени права на съдружника и го задължава да не изменя съществуващото правно положение като му отнема правото да се разпорежда с дяловете в полза на трето лице, едностранно да изменя правоотношението като го прекрати, както и задължава дружеството да не внася промяна в правоотношението чрез намаляване, увеличаване на капитала, приемане на нов или изключване на съдружника. В противен случай съдружникът или дружеството, чрез предизвиканата от тях промяна в членственото отношение чрез прекратяването му или изменението му, ще осуетят реализиране на правото на взискателя да се удовлетвори чрез започнатото принудително изпълнение, защото ще изменят обекта на запора.

Наложеният запор има обезпечителен характер и гарантира правото на кредитора да се удовлетвори по особения ред на чл.517 ла.3 от ГПК от ликвидационния дял на съдружника след като по своя воля и по своя преценка отправи изявление до дружеството за прекратяване на членственото отношение на съдружника и иска плащане на ликвидационния дял.

Поради горното са неоснователни наведените в жалбата доводи, според които се стига до изкуствено разделяне на членственото отношение на имуществени и неимуществени права като неимуществените се упражнявали без ограничение безпрепятствено от съдружника, а имуществените се трансформират във вземане на кредитора, но по волята на длъжника. Това противоречи на нормата на чл.517 ал.3 от ГПК, където ясно е казано, че правото да трансформира дяловете във вземане за ликвидационната им стойност е само на кредитора, а не на длъжника. След като обект на запора са дяловете, то налагането на запора ограничава упражняването на всички видове права по повод притежаваните дялове – както имуществени, така и неимуществени. Още повече в случая, видно от протокола от ОСС, е взето решение на К. да се изчисли и да се изплати ликвидационния дял.

Нормата на чл.451 ал.1 от ГПК съдържа общото правило за правните ограничения при наложен запор и с пълна сила се отнася и за запор на дялове по чл.517 от ГПК – на съдружника се забранява да изменя правоотношението по всякакъв начин, защото това може да осуети правата на кредитора по чл.517 ал.3 от ГПК.

С оглед изложеното отказът следва да се потвърди, поради което съдът

 

Р    Е    Ш    И    :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Отказ № 20200110165647 от 13.01.2020г. на АВ – ТР, постановен по Заявление вх. № 20200110165647  от 13.01.2020г. по партидата на  „ЕР 35 КОНСТРЪКШЪН” ООД ЕИК ********* гр. Пловдив за вписване заличаването на съдружника Д.В.К. поради едностранно напускане по реда на чл.125 от ТЗ с писмено предизвестие.

Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд гр. Пловдив с жалба в срок от една седмица от връчването му на страните.

Решението да се обяви.                           

 

 

    Окръжен съдия: