РЕШЕНИЕ
№262604
гр. Пловдив, 07.12.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
ПЛОВДИВ, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI с-в, в публичното заседание на петнадесети ноември две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИН ИВАНОВ
при секретаря Марина Кондарева, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 18361 по описа за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е във фазата по извършване на делбата.
С влязло в сила Решение № *** г., постановено по гр. д. №
18361 /2018 г. по описа на ПРС, IV с-в, е
допуснато извършване на съдебна делба на следния недвижим имот: Сграда с
идентификатор ***, със застроена площ 56 кв.м., брой етажи: 2, предназначение:
жилищна сграда – еднофамилна и Сграда с идентификатор ****, със застроена площ
22 кв.м., брой етажи: *, предназначение: хангар, депо, гараж, ведно с
прилежащата ½ ид.ч. от поземления имот, в който са разположени, с
идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.П.,
одобрени със Заповед № *** на *** на АГКК, с адрес на поземления имот: гр.П.,
бул. „***” № ***, целият с площ: 242 кв.м., с трайно предназначение на
територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване, стар
идентификатор: няма, номер по предходен план: ***, квартал: *** по плана на ***
градска част, парцел: част от *** при съседи на поземления имот: ***, ***, ***,
***, която да се извърши между: П.Р.М., ЕГН **********, В.М.М., ЕГН **********
и Н.Р.М., ЕГН **********, при квоти от правото на собственост – 1/6 ид.ч. за П.Р.М.,
4/6 ид.ч. за В.М.М. и 1/6 ид.ч. за Н.Р.М..
В преклузивните срокове, а именно до края на първото
съдебно заседание след влизане в сила на решението, с което е допусната делбата
на процесния имот, В.М.М. е предявила възлагателна претенция по чл. 349, ал. 1 ГПК. Ищцата и другата ответница – Н.М., не са предявили претенции за възлагане.
Заявени са и приети от съда следните претенции по
сметки:
Ищцата П.Р.М. е претендирала от
двете ответници, а в условията на евентуалност от тази, която е ползвала имота,
заплащане на сумата от 3500 лв. и на сумата от 595 лв., представляваща
обезщетение на основание чл. 31, ал. 2 ЗС за това, че ищцата е била лишена от
ползването на припадащата й се част от процесните съответно Сграда с
идентификатор *** и Сграда с идентификатор ***, за периода *** г. – *** г.
Ответницата В.М.М., по реда на чл.
346 ГПК, е предявила срещу ищцата претенция за заплащане от последната на
припадащата й се част от сторени в имота полезни разноски, подробно
индивидуализирани с молба до съда, за които се твърди, че са извършени без
знанието на ищцата. Претендира се сумата в общ размер от 658,83 лв., припадаща
се част от следните подобрения: Направа на навес на двора от дървени греди и OSB плоскости през 2020 г., на обща стойност 1800 лв., от
които за труд 800 лв., а за материали 1000 лв.; Шпакловка на две спални,
находящи се на втория етаж, през 2017 г., на обща стойност 800 лв., от които за
труд 400 лв., а за материали 400 лв.; Боядисване с латекс на двете спални,
находящи се на втория етаж, през 2017 г., на обща стойност 705 лв., от които за
труд 329 лв., а за материали 376 лв.; и Полагане на ламиниран паркет в двете
спални на втория етаж, през 2017 г., на обща стойност 648 лв., от които за труд
324 лв., а за материали 324 лв.
Районен съд
Пловдив, IV гр. с-в, след като
обсъди доводите на страните и съобрази приобщените по делото доказателства,
намира от фактическа страна следното:
По делото е допусната СТЕ с оглед установяване
поделяемостта и пазарната цена на допуснатите до съдебна делба недвижими имоти.
Според заключението на вещото лице /л.113-125/, процесните жилищна сграда и
гараж са неподеляеми, а общата пазарна стойност на допуснатите до делба имоти е
203 910 лв., от които 34 810лв. за ½ ид.ч. от поземления имот, 144 700
лв. за сградата и 24 400 лв. за гаража. Със същото заключение вещото лице
е посочило, че наемите за процесната жилищна сграда и за гаража за периода от ***
г. до *** г. са в размер съответно на 19 406 лв. и 1892 лв., респ. за 1/6
ид.ч. – 3234 лв. и 315 лв. Вещото лице също така е проверило изпълнението и е
оценило стойността на твърдените от В.М. ремонтни дейности. Според експертизата
същите са изпълнени, като в подробна таблица е описало стойността на сторените
разходи за тяхната направа, увеличената стойност на имота, в резултат на
извършените СМР, както и припадаща се част за ищцата, съответстваща на
притежаваната от нея 1/6 ид.ч.
Във връзка със заявената претенция по сметки по чл. 31, ал.
2 ЗС се приети нотариална покана от П.М. до ответниците В.М. и Н.М. за
заплащане на обезщетение за това, че ищцата е лишена от ползването на процесните
имоти. Поканата е връчена на дата *** г. видно и от представените разписки за
получаването им, оформени от ***. Ответницата В. М. е представила Н.а. № *, том
*, рег.№ **, н..д. № *** г. за замяна на движима вещ срещу учредяване право на
ползване върху идеални части от недвижим имот, с който същата е учредила на С.
Г. Н. – трето за спора лице, пожизнено право на ползване върху 1/24 ид.ч. от
процесните имоти.
В хода на делото, във втората му фаза е разпитан и
свидетелят А.В.Т.. Съгласно изложеното от същия В. ***. И двете пребивават там,
като Н. учила в *** и порядъка на пет години и половина отсъствала, като през
февруари месец тази година се прибрала. Според свидетелят навесът в двора е от
пролетта на тази година, като същият имал греди 20/20, отгоре покрива бил от
OSB, имал битумни керемиди и теракот. Св. Т. твърди той да е направил навеса,
по молба на В., която му заплатила 800 лв. за работата, а материалите сама си
ги доставила. Вътре в къщата, приживе на братовчеда на свидетеля –
наследодателя на страните, А.Т. положил ламинат на едната спалня на втория
етаж, на който имало три стаи, а след като наследодателят починал, В. ангажирала
св. Т. да направя ремонт и на другите стаи - гипсова шпакловка, боядисване и
ламинат. Ремонтът бил направен другите две спални на втория етаж, а на първия
етаж нищо не било правено. Този ремонт бил извършен преди две години и
половина, като подът бил с изтъркан мокет, а стените на мазилка. По отношения
на навеса, свидетелят сочи, че той бил с три ограждащи стени – едната е къщата,
другата е на комшията и оградата, като се ползват тези стени, а самия навес няма
отделни стени. Била изградеда самостоятелна конструкция, дървени греди по
хоризонтала и греди по вертикала. Според свидетеля е вероятно било искано
разрешение от комшията, за направата на навеса. Съдът е кредитирал показанията
от свидетеля, доколкото същият излага лични впечатления относно имота и
извършените в него ремонти.
При така
установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните доказателствени
средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна
страна:
По способа за извършване на делба:
Способите за извършване на делба са законоустановени,
като страните само доброволно могат да ликвидират съществуващата съсобственост
извън предвидените в закона четири способи – чрез възлагане при наличие на
изискванията по чл. 349, ал. 1 и ал. 2 ГПК, чрез съставяне на разделителен
протокол и теглене на жребий по реда на чл. 352 ГПК, чрез разпределение на
имотите без да се тегли жребий, когато съставянето на дялове и тегленето на
жребий е невъзможно или много неудобно – по реда на чл. 353 ГПК, а когато
делбата е невъзможно да се извърши чрез един от тези способи, неподеляемият
имот се изнася на публична продан – арг. чл. 348 ГПК. Недопустимо е съдът да
извърши делбата извън законоустановените в ГПК четири способа за ликвидиране на
съсобствеността между съделителите.
В случая ответницата В.М. е предявила възлагателна
претенция по чл. 349, ал. 1 ГПК за възлагане в неин дял на процесния имот.
Съгласно цитираната разпоредба ако неподеляемият имот е жилище, което е било
съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на единия съпруг или с
развод, и преживелият или бившият съпруг, на когото е предоставено
упражняването на родителските права по отношение на децата от брака, няма
собствено жилище, съдът по негово искане може да го постави в дял, като
уравнява дяловете на останалите съделители с други имоти или с пари.
Следователно, за да се уважи заявената възлагателна претенция, в случая
съделителката е следвало да докаже, че процесния имот е неподеляемо жилище, придобито
от нея в режим на СИО с починалия наследодетал, съответно смърт на съпруга-наследодател,
както и че тя няма друго жилище.
От представената скица на Сграда с идентификатор ***, със
застроена площ 56 кв.м., е видно, че същата е с предназначение жилищна сграда –
еднофамилна. Жилищният характер на сградата се установява и от вещото лице по
допусната СТЕ. Обстоятелството, че сградата е придобита в режим на СИО от В.М.
и общия наследодател Р. М., се установява от събраните в първата фаза на
делбата доказателствени материали и е отразено от съда в мотивите на решението
по допускане на делба при определяне на квотите в съсобствеността. По същите
съображения, съдът намира за установено по делото, че общият наследодател Р. М.
е починал, като страните по делото се явяват негови наследници по закон и
съсобствениците на неговата идеална част от имота, както и че семейната общност
върху имота е прекратена със смъртта на общия наследодател. По делото не се
твърди, нито са ангажирани доказателства в насока ответницата В.М. да притежава
друго жилище. Останалите съделители също не са въвели подобни възражение против
заявената възлагателна претенция.
Предвид гореизложеното съдът намира, че направеното
искане от В.М. за възлагане по реда на чл. 349, ал. 1 ГПК на процесния жилищен
имот е основателно, поради което тази претенция ще се уважи. Доколкото
допусната до делба сграда с идентификатор ***, представляваща гараж, е
функционално свързана с жилищната сграда и по своето предназначение я обслужва,
то съдът намира, че заедно със жилищната страда следва да се възложи и гаража,
както и прилежащата част от дворното място. В тази насока общата стойност на
възложения имот ще е 203 910 лв., от което следва, че В.М. следва да заплати на
останалите съделители стойността на припадаща им се част от имота за уравняване
на дяловете, а именно по 33 985 лв. на всяка.
Относно претенциите по сметка на ищцата П.Р.М. с правно
основание чл. 31, ал.2 ЗС.
За да възникне притезателното право за заплащане на
обезщетение за лишаването от ползите от използването на един имот, следва в
обективната действителността да са възникнали следните юридически факти: 1./
вещта да е съсобствена; 2./ тя да се ползва лично само от един от
съсобствениците; 3./ този съсобственик да възпрепятства чрез фактически и
правни действия останалия съсобственик да ползва вещта съобразно нейното
предназначение; и 4./ съсобственикът, който не ползва вещта, да е поискал
писмено от съсобственика, който ползва общата вещ, да заплати обезщетение или
да осигури достъп до вещта за ползване от другия съсобственик съобразно
неговите права.
Несъмнено с решението по допускане до съдебна делба на
процесния недвижим имот, се установи, че същият е съсобствен между страните.
Безспорно по делото се установи, че имота се ползва изключително и само от
ответниците. Не се оспорва, че В. М. живее в имота още преди смъртта на общия
наследодател. Същата е живяла в имота със своята дъщеря – съделителката Н.М..
Изложеното от свидетеля Т., че последната учила в *** в продължение на пет
години и едва през *** ***година се била върнала, съдът не счита, че води до
различен извод. Независимо, че Н.М. е следвала в ***, по делото няма данни
същата да е ползвала друго жилище, когато се е прибирала в ***, нито да е
съхранявала своите лични вещи на друго място. Съгласно ТР № 7/2012 г. по т.д. №
7/2012 г. на ОСГК на ВКС когато един от съсобствениците упражнява фактическата власт върху цялата вещ
по начин, че препятства достъпа на друг съсобственик и се ползва /или при
необходимост може да се ползва/ от нейните полезни свойства, съобразно
предназначението й за задоволяване на свои нужди или потребности – той ползва
лично по смисъла на чл.31 ал.2 от ЗС общата вещ. За личното ползване е ирелевантно
по какъв начин ползващият съсобственик си служи с вещта – през
непосредствени свои действия, чрез действия, осъществени от член на неговото
семейство или чрез трето лице, на което безвъзмездното той я е предоставил. От
значение е само обстоятелството, че с действията си засяга правата на другите
съсобственици, като им пречи да ги реализират. Следователно, съдът намира, че и
двете ответници са ползвали делбените имоти през процесния период по смисъла,
вложен в разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС. Обстоятелството, че е учредено право
на ползване върху 1/24 ид.ч. от имота от В.М. на трето за собствеността лице не
променя този извод на съда, предвид прието в посоченото тълкувателно решение,
че личното ползване може да се осъществява и чрез друго лице. По делото също
така не е установено и това трето лице реално да се е възползвало от учреденото
му право.
Видно от представената нотариална покана, връчена на
ответниците на дата *** г., ищцата е поканила всяка от ответниците да й заплати
обезщетение за ползата, от която е лишена, затова че не се служи с имота. Т.е.
налице е писмено поискване от съсобственика да ползва веща или да му се заплати
обезщетение. Липсват данни след връчването на поканата да са предприети
действия от страна на ответниците по осигуряване на достъп на ищцата до имота.
В тази насока претенция на П.М. по чл. 31, ал. 2 ЗС се намира за основателна,
като същата ще се уважи в размер, съобразно заключението на вещото лице по
приетата СТЕ, а именно 3234 лв. за сградата и 315 лв. за гаража, за периода ***
г. – *** г., като се отхвърли за разликата до пълния претендиран размер
съответно от 3500 лв. и 595 лв.
Относно претенциите по сметки на ответницата В.М.М..
С оглед поддържаното от ответницата В.М., че сторените от
нея след смъртта на общия наследодател разноски не са били необходими, а
полезни такива, които са увеличили стойността на имота, както и че са извършени
без знанието и съгласието на ищцата П.М., но и при липса на изрично
противопоставяне – същата била дезинтересирана, съдът намира, че така заявената
претенция следва да се квалифицира по чл. 61, ал. 2 ЗЗД, в който случай при
уважаване на претенцията ще се присъди по-малката сума между обедняването
/направените разноски/ и обогатяването /увеличената стойност на имота/.
Кога е налице подобрение в имот е било предмет на
разглеждане в т. 6, т. 7 и т. 8 от ППВС № 6/1974 г. От общите принципи,
залегнали в това постановление, и впоследствие доразвити от съдебната практика,
са установява, че подобрение е налице, ако фактически е била увеличена
стойността на имота, т.е. отчита се дали вследствие действията на владелеца се
е достигнало до увеличаване на ползата, използваемостта, съответно стойността
на вещта, а не дали разноските са целесъобразни с оглед интереса на собственика
и дали собственика желае запазването им. Подобрение е налице и само когато
извършеното е трайно прикрепено към имота и собственикът не може да иска
унищожение на подобренията, но и владелецът не може да ги вдигне. С оглед на
посочените характеристика, съдът намира, че отговарят на дефиницията за
подобрения изграждането на навеса, шпакловката на стените и полагането на
ламинат в двете спални. Същите са трайно прикрепени към имота, не могат да
бъдат отделени от него без разрешаването им или повреждането на самия имот, и
са довели до увеличаване стойността на същия, видно от заключението на вещото
лице. Не е подобрение, доколкото няма траен характер, боядисването на стените в
двете спални.
Относно възраженията на ищцовата страна, че изградения
навес представлява незаконен строеж и не подлежи на оценяване, следва да се
посочи, че съгласно т.ІІ.7. на ППВС №6/27.12.1974 г., както и Решение №
315/25.10.2012 г. по гр.д. № 1189/2011 г., І г.о., незаконните строежи не се
заплащат като подобрения, ако подлежат на премахване, освен ако собственикът на
имота желае да ги запази, като при определяне на стойността им се държи сметка
за евентуалното им премахване. Кога един строеж е незаконен и подлежи на
премахване се определя от техническите органи съгласно разпоредбите на
действащото законодателство. В тази насока в Решение № 432/19.06. 2009г по
гр.д.№ 6086/ 2007г. на ВКС, ІІ г.о. е прието, че незаконният строеж подлежи на
премахване когато има издадено предписание за това от компетентните органи. В
случая липсва представено по делото предписания за премахване на незаконен
строеж – навес в прецесния двор, поради което съдът не може да приеме, че
същият подлежи на премахване и не следва да се заплаща като подобрение. Още
повече, като се има предвид, че вещото лице по СТЕ е взело предвид при оценката
на имота и изградения навес, видно от мотивната част на заключението.
Следователно изграждането на навеса е допринесло за увеличаване стойността на
имота.
Извършването на полезните разноски и наличието на
подобренията към настоящия момент се установява от показанията на свидетеля Т.
и от заключението на вещото лице по СТЕ, видно от чиято констатация твърдените
от ответницата СМР са осъществени. Вещото лице също така е остойностило както
ремонтните дейности, така и увеличената стойност на имота в резултат на тях, като
последната е по-малка.
С оглед на гореизложеното претенцията по сметки на В.М.
ще се уважи частично, като на същата се присъди сумата от общо 439,15 лв.,
представляваща припадащата се на ищцата част от стойността наизвършените от В.М.
подобрения в процесните имоти, а именно направа на навес в двора през 2020 г. и
шпакловка на стените и поставяне на ламинат в двете спални на втория етаж в
сградата през 2017 г. Искът ще се отхвърли за разлика от присъдените 439,65 лв.
до пълния претендиран размер от 658,83 лв., в това число и за претенцията за
подобрения – боядисване с латекс на двете спални на втория етаж на сградата.
Относно
разноските:
Съгласни чл. 355 ГПК страните
заплащат разноските съобразно стойността на дяловете им, а по присъединените
искове в делбеното производство разноските се определят по чл. 78 ГПК. В тази
насока ответниците следва да заплатят на ищцата П.М. съответната част от
платената от последната сума за депозит за вещо лице относно пазарната стойност
и поделяемостта на имота, а именно В.М. следа да заплати сумата от 160 лв., а Н.М.
40 лв. Всеки от съделителите следва да заплати държавна такса в размер на 4% от
стойността на неговия дял от делбения имот. Ищцата П.М. и ответницата Н.М.
дължат сумата от 1359,40 лв. за държавна такса, а ответницата В.М. – 5 437,60
лв. Отговорността за разноски относно претенциите по сметки се разпределя както
следва: в полза на ищца съразмерно с уважената част на претенциите, ще се
присъди сумата от 130 лв. депозит за вещо лице относно заключението, касаещо
месечния наем на имота, и 346,62 лв. за адвокатско възнаграждение. Същите ще се
платят общо от ответниците. В полза на ответниците няма да се присъждат разноски,
доколкото липсват доказателства за сторени такива и не е представен списък по
чл. 80 ГПК. За претенциите по сметки се дължи държавна такса както следва: от П.М.
сумата от общо 55,56 лв., от които 22,23 лв. за отхвърлената част от нейната претенция
по сметки и 33,33 лв. за уважената част от претенцията срещу нея. В.М. дължи
сумата от общо 87,45 лв., от които 70,78 лв. за уважената срещу нея претенция и
16,67 лв. за отхвърлената й претенция. Н.М. дължи 70,78 лв. за уважената срещу
нея претенция на П.М..
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОСТАВЯ В ДЯЛ по реда на чл. 349, ал.1 ГПК на В.М.М., ЕГН **********,
следния недвижим имот, а именно: Сграда с идентификатор ***, със застроена площ
56 кв.м., брой етажи: *, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна и Сграда
с идентификатор ***, със застроена площ 22 кв.м., брой етажи: 1,
предназначение: хангар, депо, гараж, ведно с прилежащата ½ ид.ч. от
поземления имот, в който са разположени, с идентификатор *** по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр.Пловдив, одобрени със Заповед № **-** на ***
на АГКК, с адрес на поземления имот: гр.П., бул. „***” № ***, целият с площ:
242 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на
трайно ползване: ниско застрояване, стар идентификатор: няма, номер по
предходен план: **, квартал: *** по плана на Втора градска част, парцел: част
от ***, ***, при съседи на поземления имот: ***, ***, ***, ***.
ОСЪЖДА В.М.М., ЕГН **********, да заплати на П.Р.М., ЕГН **********,
за уравняване на дела сумата в размер на 33
985 лв. /тридесет и три хиляди деветстотин осемдесет и пет лева/, ведно със законната лихва от влизане в
сила на решението, която сума следва да бъде платена в 6-месечен срок от
влизане в сила на настоящото решение.
ОСЪЖДА В.М.М., ЕГН **********, да заплати на Н.Р.М., ЕГН **********,
за уравняване на дела сумата в размер на 33
985 лв. /тридесет и три хиляди деветстотин осемдесет и пет лева/, ведно със законната лихва от влизане в
сила на решението, която сума следва да бъде платена в 6-месечен срок от
влизане в сила на настоящото решение.
ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК В.М.М., ЕГН **********, да заплати на П.Р.М., ЕГН **********,
сумата от 160 лв. /сто и шестдесет
лева/ разноски за внесен депозит за вещо лице.
ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК Н.Р.М., ЕГН **********, да заплати на П.Р.М., ЕГН **********,
сумата от 40 лв. /четиридесте лева/
разноски за внесен депозит за вещо лице.
ОСЪЖДА В.М.М., ЕГН **********, и Н.Р.М., ЕГН **********, да заплатят общо на П.Р.М., ЕГН **********,
на основание чл. 31, ал.2 ЗС, сумата от 3
234 лв. /три хиляди двеста тридесет и четири лева/, представляваща
обезщетение за лишаване от ползване на сграда с идентификатор ***, за периода
26.02.2018 г. – 27.01.2021 г., и сумата от 315
лв. /триста и петнадесет лева/ – обезщетение за лишаване от ползване на
сграда с идентификатор ***, за периода 26.02.2018 г. – 27.01.2021 г., както и сторените във връзка с
претенциите по сметки разноски, а именно 130
лв. /сто и тридесет лева/ депозит за вещо лице относно заключението,
касаещо месечния наем на имотите, и 346,62
лв. /триста четиридесет и шест лева и 62 ст./ за адвокатско възнаграждение,
КАТО ОТХВЪРЛЯ предявените искове за
разликата над присъдените 3 234 лв. до
пълния претендиран размер от 3 500 лв.
относно сграда с идентификатор ***, както и за разликата над присъдените 315 лв. до пълния претендиран размер от
595 лв. относно сграда с
идентификатор ***.
ОСЪЖДА П.Р.М., ЕГН **********, да заплати на В.М.М., ЕГН **********, сумата от 439,15 лв. /четиристотин тридесет и девет
лева и 15 ст./, представляваща припадащата й се част от стойността на
извършените от В.М.М. подобрения в процесните имоти, а именно направа на навес
през *** г. в поземлен имот с идентификатор ***, и шпакловка на стените и
поставяне на ламинат през *** г. в двете спални на втория етаж в сграда с
идентификатор ***, КАТО ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за разликата над присъдените 439,65 лв. до пълния претендиран размер от 658,83 лв., представляваща припадащата й се част от стойността на
извършените от В.М.М. подобрения в процесните имоти, в това число и за
претенцията за подобрения – боядисване с латекс на двете спални на втория етаж
на сграда с идентификатор ***.
ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК П.Р.М., ЕГН **********, да заплати по сметка на Районен съд
Пловдив, в полза бюджета на съдебната власт, държавна такса в размер на 1 359,40 лв., представляваща 4 % върху стойността на дела на
съделителя, като и сумата от 55,56 лв.,
дължима държавна такса относно претенциите по сметки.
ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК Н.Р.М., ЕГН **********, да заплати по сметка на Районен съд
Пловдив, в полза бюджета на съдебната власт, държавна такса в размер на 1 359,40 лв., представляваща 4 % върху стойността на дела на
съделителя, като и сумата от 70,78 лв.,
дължима държавна такса относно претенциите по сметки.
ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК В.М.М., ЕГН **********, да заплати по сметка на Районен съд
Пловдив, в полза бюджета на съдебната власт, държавна такса в размер на 5 437,60
лв., представляваща 4 % върху
стойността на дела на съделителя, като и сумата от 87,45 лв., дължима държавна такса относно претенциите по сметки.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен
съд Пловдив в двуседмичен срок от получаване на преписи от него от страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п/К. Иванов
Вярно с оригинала.
М.К.