№ 426
гр. Ямбол, 26.05.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Радостин Ст. Радиев
като разгледа докладваното от Радостин Ст. Радиев Частно наказателно дело
№ 20222330200238 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.243 ал.5 от НПК.
Образувано е по жалба от А. Л. П. от *** срещу постановление за прекратяване на
наказателното производство на ЯРП от 16.03.2022 год. на ДП № 48/2018 год. по описа на
ОСлО при Окръжна прокуратура гр. Ямбол. С жалбата се излагат доводи за необоснованост
и незаконосъобразност на обжалваното постановление на ЯРП.
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в рамките на срока по 243, ал.3 от НПК, а
разгледана по същество се преценя като неоснователна по следните съображения:
Досъдебното производство № 48/2018 год. по описа на ОСлО при ЯОП е образувано за
престъпление по чл.352, ал.1 от НК , затова че през м.март 2018 год. в землището на
с.Хаджидимитрово и на с.Дражево, Община Тунджа са замърсени или е допуснато да се
замърсят почвата, водата, въздуха, подземни води и с това същите са направени опасни за
хората или животните и растенията или негодни за използването им за културно-битови,
здравни, земеделски и други стопански цели.
На 16.03.2022 год. ЯРП е прекратила наказателното производство по ДП № 48/2018
год. по описа на ОСлО– Ямбол на основание чл.243, ал.1, т.1 от НПК, като е приела, че
няма извършено престъпление.
Този извод на прокурора настоящият съдебен състав намира за обоснован и
законосъобразен.
От събраните по делото доказателства се установява, че Община Ямбол е собственик на
Регионално депо за твърди битови отпадъци, находящо се в кв. 32 на землището на с.
Хаджидимитрово, общ. Тунджа, обл. Ямбол. Строителството на Регионално депо за
неопасни отпадъци на общините Ямбол, Сливен, Нова Загора, Тунджа и Стралджа било
открито с Разрешение за строеж № 1 от 27.04.2015 г. След приключване на строителството,
1
обектът бил въведен в експлоатация с Разрешение за ползване от 03.11.2015 г. на ДНСК,
като било дадено разрешение за ползване на строеж: Регионално депо за неопасни отпадъци
на общините Ямбол, Сливен, Нова Загора, Тунджа и Стралджа - първи етап ~ Клетка № 1.
С договор от 01.02.2016 г. общините Ямбол, Сливен, Нова Загора, Тунджа и Стралджа
възложили на ДЗЗД „Регионално депо за неопасни отпадъци“ да извършва експлоатация,
мониторинг и поддържане на Регионалното депо.
В хода на досъдебното производство е изготвена комплексна експертиза, извършена от 1.
дл.л. В.К. -Институт по почвознание, агротехнологии и защита на растенията „ Н.
Пушкаров“-София, 2. дл.л. А.Б. - Геологически институт при БАН, 3.дл.л. М. Н. -Институт
по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН, 4. дл.л. В.К. - Институт по
почвознание, агротехнологии и защита на растенията „ Н. Пушкаров“ София, 5. дл.л. Т.Т. -
Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания и 6. дл.л. Х.Ц. - Институт по обща
и неорганична химия при БАН.
При изготвяне на заключението вещите лица са извършили непосредствени огледи на
обекта, като за част от компонентите са иззети проби , на които е извършен анализ по реда и
начина, описани в самото експертно заключение. По-съществен в случая, по отношение на
изземването на проби и последващ физикохимичен анализ на същите, се явява фактът ,че
такива вече са били извършвани и от надлежните контролни органи в Република България и
са били обективирани в протоколи на нормирани за целта лаборатории, съответно
приобщени по настоящото производство . Видно от заключението на комплексната
експертиза функционирането на депото не е довело до замърсяване на почвите с опасни за
здравето замърсители, не е довело до промяна в киселинността на почвите, при сравнение с
данни от почвените проучвания, направени през 80-те години на XX век и към настоящия
момент. Не са установени отклонения на анализирани почвени показатели от тези, които са
публикувани в почвените проучвания от 80-години на миналия век.
По отношение компонента води: съществуващата хидроложка и хидрогеоложка обстановка
е причина за това, че количествата повърхностни и подземни води, формирани в района са
малки и тяхната роля в общия воден баланс от повърхностното и подземните водни тела към
които се отнасят, е нищожна. Отделно, съгласно наличната информация, тези водни тела са
подложени на съществен антропогенен натиск от редица други дифузни и точкови
източници на замърсяване, като населени места без канализация, други депа за битови и
строителни отпадъци, наторявани площи, няколко склада за пестициди, Б-Б кубове, ПСОВ
Сливен, кариери за добив на строителни и скално-облицовъчни материали, водещи до
нарушаване на химичния им статус. Повърхностни води - през повечето време в дерето
отсъства повърхностен отток. Това е причина за отсъствие на постоянна миграция на
замърсители в такива моменти. Когато в дерето има отток, във водите му не се установяват
високи съдържания на замърсители. Повишени концентрации на хлориди, нитритен и
амониев азот са регистрирани да изтичат от тръбата, в която се отвеждат водите над депото
и, вероятно, води дренирани от старата клетка на депото. Оттокът от тази тръба също не е
постоянен. Възможно е при високи води в дерето да постъпват води стичащи се отстрани,
2
където има земеделски и други райони, повлияни от човешка дейност, които да са с
повишено съдържание на нитрати и други компоненти. Подземни води - в района са
разпространени главно пукнатинни подземни води в горнокредните скали. Поради напорния
им характер, дължащ се на водонепропускливи скали в горната част на геоложкия разрез,
тези води са изолирани от проникване на евентуални замърсители в тях. Те са по-уязвими
само в южната, горна част на дерето, където поради добива на скален материал е иззета
голяма част от водонепропускливите скали и от там е по-лесно проникването на
замърсители. Вследствие на това най-висока степен на замърсяване е установена в сондажа,
който се използва като фонов, т.е. преди подземния поток да навлезе в обсега на
разглежданото депо. Надолу по посока на движение степента на замърсяване на подземните
води намалява. Установяват се и повишени концентрации на някои елементи, на първо
място на желязо и алуминий, които постъпват вследствие контакта на водата с вместващите
скали. Това доказва, че нито старата, нито новата клетка на депото оказва въздействие върху
основния колектор на подземните води.
Съгласно експертното заключение след изграждане на новата клетка и рекултивацията на
старата има значително намаляване опасността от замърсяване на въздушните маси.
Депото не представлява пряка опасност за флората и фауната в района.
Установено е, че по отношение на повърхностните води в дерето около депото няма
постоянен отток, така че замърсяване на повърхностни води може да се осъществява, само
когато такъв съществува, т.е. след валежи и снеготопене. При такива случаи потокът се
концентрира само по оста на дерето и се насочва към река Азмака, където се разрежда
значително. При високи води, обикновено във водата, течаща в горната част на дерето не са
установени наднормени стойности на замърсители. Единствено е възможно постъпване на
води с повишени концентрации от тръбата, изливаща се в канавката, но степента на
замърсяване надолу по течението постепенно намалява вследствие разреждане от стичащите
се от страни временни дъждовни води.
Експертизата е категорична, че не се установява замърсяване, което да вреди на хората,
животните и растенията. Предвид малката площ на евентуалното въздействие върху
повърхностните води и временния му характер, както и постепенното разреждане на
евентуално замърсени води при високи води опасността от въздействието върху хората,
животните и растенията е минимално и ограничено само в района на депото, което е
обективна даденост на такъв род обекти.
По отношение на подземните води - основните водни количества са формирани в
горнокредния пукнатинен водоносен хоризонт, който е напорен и защитен. Това означава,
че нито старата, нито новата клетка на Депото могат да окажат негативно влияние върху
него.
В обсега на разглеждания водосбор няма източници за питейно водоснабдяване от подземни
води от този водоносен хоризонт. Съществуващите сондажи, които осигуряват вода за
базата на Lidl и за OMV се подхранват от други водосборни площи. Повишени
3
концентрации на някои показатели в подземните води, формирани в горнокредните скали, се
дължат на постъпване на замърсители от земеделски площи и от взаимодействие на водите
им с вместващите скали. Източниците за водоснабдяване с води от кватернерни наслаги
също са извън обсега на потенциално въздействие на разглежданото депо.
Съдът напълно кредитира заключението на тази експертиза, тъй като е научно обосновано и
е дадено от компетентни вещи лица. Съдът намира жалбата на А.П. за бланкетна,
неподкрепена с доказателства, като наведените от него доводи са проверени и опровергани
от вещите лица.
По изложените мотиви намира, че по делото не са налице доказателства за извършено
престъпление от общ характер по смисъла на НК, вкл. и такова по чл. 352, ал. 1 от НК. По
делото не е установено замърсяване на почвата, въздухът, водни течения, басейни, подземни
води и с това да са направени опасни за хора или животни и растения или негодни за
използването им за културно-битови, здравни, земеделски и други стопански цели в района
на Регионално депо за неопасни отпадъци на общините Ямбол, Сливен, Нова Загора,
Тунджа и Стралджа, находящо се в землището на с. Хаджидимитрово, общ. Тунджа, обл.
Ямбол.
С оглед гореизложеното и на основание чл.243,ал.6,т.1 от НПК , съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановлението на ЯРП от 16.03.2022 г., с което на основание
чл.243,ал.1,т.1, вр. чл. 24, ал.1,т.1 от НПК е прекратено наказателното производство по ДП
№ 148/2018 г. по описа на ОСлО при ОП - Ямбол, водено за престъпление по чл. 352, ал.1
от НК.
Преписи от определението да се изпратят на ЯРП и на А. Л. П..
Определението подлежи на обжалване и протестиране в 7 – дневен срок от
съобщаването му пред ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ.
След влизане на разпореждането в сила, жалбата да се върне на жалбоподателя.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
4