Р Е Ш Е Н И Е
№ ………….гр. Варна,16.12.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХІІ състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесети ноември
две хиляди и петнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Мариана
Маркова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 16556 по описа за 2014година на Варненски районен съд, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с иск за делба с
правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС. Производството е в първа фаза, по допускане
на делбата.
Ищецът В.В.И.
твърди, че с ответницата са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с влязло в
сила решение по гр.д. № 18790/2013г. на ВРС. По време на брака си с ответницата
са придобили недвижимо и движимо имущество, което не могат да поделят
доброволно, поради което и се иска съдът да допусне делба на подробно
посоченото имущество при равни квоти. Твърди, че по време на брака и по силата
на договор за покупко- продажба обективиран в НА № *, страните са придобили собствеността
върху недвижим имот, представляващ апартамент № *, находящ се в гр. *, с площ 92кв.м.,
съставляващ самостоятелен обект с идентификатор *. По същия начин, отново по време на
брака страните придобили собствеността и върху следните движими вещи, намиращи
се в държане на ответницата: 1. Хладилник с фризер,
марка „Горене”, около
В срока по чл. 131 ГПК по делото е
постъпил отговор от ответницата чрез адв. Георгиев. Не
оспорва, че с ищеца са бивши съпрузи, сключили граждански брак на *., прекратен с решение по гр.д. №
18790/2013г. на ВРС. Излага становище за основателност на претенцията по
отношение на движимите вещи, като придобити по време на брака със семейни
средства. По отношение на недвижимия имот твърди, че макар и да е придобит по
време на брака, покупната цена не е тази посочена в него- 130 000
неденоминирани лева. Сочи действителната покупна цена да е 1 200 000
неденоминирани лева, от които само 700 000неденоминирани лева са семейни
средства. Останалите се сочи да са лични средства на ответницата, получени по
дарение от майка й извършено чрез леля й Илияна Найденова, които през 1995г.
продали свои недвижим имот. Сумата от 500 000неденомирани лева са били предоставени
от леля й, а впоследствие майка й ги е връщала. Твърди се, че сумата й е била
предадена ден преди сключване на договора за покупко- продажба в брой. Прави
възражение за частична трансформация, поради което и иска допускане делба на
имота при квоти 350000/1200000 за ищеца и 850000/1200000 за нея, като се отчете
извънсемейния характер на част от покупната цена.
В първото по делото заседание,
ответницата чрез процесуалния си представител адв.
Пеева прави уточнение, че действителната цена на апартамента е била 1 130 000
неденоминирани лева, съобразно сключен предварителен договор за покупко-
продажба, ведно с комисионни разходи. Сочи, че цената е била изплатена в цялост
с нейни лични средства на три вноски: 1/ началото на м.12.1995г. 115000 лева
капаро и 10000лева комисионна; 2/ края на м.12.1995г.- 215000лева; 3/
800000лева предадена в брой на продавачите при изповядване на сделката и
изтеглени от личната влогова сметка на ответницата. Цялата сума платена като
покупна цена сочи да е получила по дарение от майка си, поради което и счита,
че между страните не е налице съсобственост по отношение на апартамента. Без да
оспорва придобиването им в режим на СИО, твърди, че поради пълната им
амортизация, понастоящем не съществуват следните движими вещи: Готварска печка,
марка „Мечта”; Микровълнова печка, марка „Самсунг”; Фризер, марка „Снайге”; Кръгла разгъваема маса и два стола от масивно дърво; Шкаф за
телевизор; Спалня, кафява; Шесткрилен гардероб; два
броя шкафчета; Шкафове- два броя, кафяви; Шкаф за музикална система. Оспорва да
са придобити в режим на СИО следните движими вещи: два стола от масивно дърво,
а системата за домашно кино твърди да е придобита от нея в периода на
фактическата раздяла с ищеца. За останалите вещи не оспорва, че са придобити в СИО
и че се намират в нейно държане, а именно- хладилник с фризер,
марка „Горене”, пералня марка „Индезит”, кафе машина,
телевизор, марка „Тошиба”, два стола от масивно дърво,
ъглов диван за кухня, ъглов диван спалня, бюро и секция с легло. По отношение
на допълнително включените в делбата вещи твърди да са придобити в режим на
СИО, при равни квоти.
На основание чл. 341, ал.2 ГПК и по
искане на ответницата в делбената маса е било
включено и следното недвижимо и движимо имущество, а именно недвижим имот,
представляващ гараж, находящ се в гр. *с площ 22кв.м., съставляващ
самостоятелен обект с идентификатор * движима вещ- л.а марка „* *”, модел * *, рег. № *, рама № *, двигател № * цвят- зелен металик, която се държи
от ищеца. Твърденията на ответницата са, че посочените вещи са придобити в
режим на СИО по силата на договори за покупко-
продажба, обективиран в нот.акт
№ *. и договор за
покупко- продажба на МПС с нотариална заверка на подписите рег. №
2405/17.05.1999г. на нотариус рег. № 205 на НК с район на действие ВРС.
В предоставения му срок, ищецът не
оспорва насрещната искова молба и твърденията, че вещите са придобити по време
на брака и допускането им до делба при равни квоти.
В с.з. ищецът и ответницата чрез
процесуалните си представители, поддържат исковата молба и отговора.
Съдът,
след преценка на събраните по делото писмени доказателства и по вътрешно
убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Между страните не съществува спор, а и
от представените писмени доказателства се установява, че с влязло в сила
решение на *.
по гр.д. № *.
по описа на ВРС е бил прекратен сключеният помежду им граждански брак на
08.10.1983г. С така посоченото бракоразводно решение е било утвърдено
постигнато между страните споразумение по реда на чл. 49, ал.5 СК. Съобразно
постигнатото споразумение ползването на семейното жилище- процесният
апартамент е предоставено на жената, като страните са посочили, че придобитите
по време на брака движими и недвижими вещи остават в идеална съсобственост
помежду им. Т.е липсва уговорка по отношение конкретни квоти в съсобствеността.
С договор за покупко-
продажба по НА № *.
Ж. * и В.И. по време на брака си са придобили собствеността върху
процесния апартамент. Посочено е в акта, че
продажната цена на апартамента е 130хил.лв., получена в цялост от купувачите.
Преди изповядване на сделката страните
сключили предварителен договор за покупко- продажба
от *., без посочване
на дата, който е приобщен към доказателствата по делото. Видно от същия е, че
страни по него са ищецът и ответницата като купувачи. В т.2 е посочена
договорена цена от 1130000лева, от която 115000лева- капаро, 10 000лева
комисионна- платени при подписване на договора, а остатъкът е уговорено, че ще
се плати при изповядване на сделката. Направено е отбелязване от продавачи
върху договора, че допълнително са получили сумата от 215000лева, а остатъкът
от 800000лева ще се плати при прехвърляне на имота- не по- късно от *.
За доказване твърденията си, че
апартаментът е закупен изцяло с лични средства на ответницата приета е по
делото разписка от *.
за извършено теглене от влогова сметка на Ж. * при * * на сумата от 800000лева. Доколкото
архивът на банката не се съхранява за период повече от 10г., постъпила е
информация от Експресбанк, че не може да предостави
исканото извлечение от движение по влоговата сметка на ответницата.
Все с оглед установяване релавантните са спора факти и твърдения за трансформация на
лично имущество, по делото са събрани гласни доказателства. Разпитани са
водените от ответницата свидетели * /първи братовчед на ответницата/ и Димка Станкова / без
дела и родствени връзки със страни по делото/. Св. * разказва, че
знае, че братовчедка му купила апартамента през *. за малко над 1млн лева, тогавашни
пари. В края на *.,
около Коледа леля му- майка на ответницата, поискала от неговата майка пари на
заем и конкретно сумата от около 500хил.лв., тъй като не искала да разваля
влога си. Продали наследствени земи и оттам получили средствата. Майка му
изтеглила парите след Нова година, януари месец и ги дала в брой на майката на Ж..
След време върнала парите. Леля му и Ж. закупили жилището. Понеже преди време
купила жилище на малката си дъщеря, сега искала да купи и за Ж.. Не ставало на
въпрос за връщане на парите. Не знае леля му да е давала и друг път пари на
дъщеря си за жилището. Присъствал единствено на разговор, когато леля му
поискала 500хил.лв. на заем от майка му, понеже имала около половината сума и
не й стигали, за да купи жилището за дъщеря си. Посочва, че съпрузите се
разделили преди около шест години, като в жилището им е ходил 2-3пъти, за
последно преди 3-4г. Св. *
разказва, че е приятелка с *- майката на Ж.. Запознали се през
90-те години, покрай закусвалнята, в която работела тогава *. *. в разговор * й споделила, че искала да купи жилище
за Ж., както била направила с другата си дъщеря. Очаквала да получи средства от
сделка с недвижими имоти и да й даде пари като подарък за Коледа. За жилището й
трябвали около 1200000лева. Искала да дари парите на дъщеря си, както била
направила с другата си дъщеря и да не се сърдят. Познавала В.. Станали близки и
често ходела в жилището им. Било добре обзаведено. Не е виждала домашно кино.
От 8-9г. знаела, че В. и Ж. са се разделили. В. си заминал след една Нова
година, а миналата година се развели.
Страните не спорят, а и от
представените писмени доказателства се установява, че по време на брака си и по
силата на договор за покупко- продажба по НА № *. са придобили собствеността върху процесния гараж. Като купувач по сделката е вписан
ищеца.
С договор за покупко-
продажба на МПС с нотариална заверка на подписите от *., страните са придобили собствеността
върху л.а. Мерцедес Бенц, рег. № В *. Като купувач по сделката е вписан ищеца. Съобразно
представено удостоверение от сектор ПП при ОД на МВР Варна от *., автомобилът е с рег. № * и като негови собственици се водят
ищцата и ответника. Доколкото е налице идентичност в индивидуализиращите белези
на автомобила- марка, модел, номер на рама и двигател по договора за покупко-
продажба и издаденото удостоверение от сектор ПП, за съда няма съмнение, че се
касае за една и съща вещ. Промяната в рег. номер е да нуждите на водената от
сектор ПП отчетност и не води до възникване на нова вещ.
С цел опровергаване твърденията на
ответницата, че част от вещите не съществуват, ищецът представи протокол от
извършен опис от ДСИ при СИС при ВРС, извършен по изп.д.
№ *. образувано по
повод издадена обезпечителна заповед в полза на ищеца по ч.гр.д. на РС-
Монтана, по което е допуснато обезпечение на настоящия иск за делба. Видно от
изготвения протокол на *.
е, че при описа ДСИ е удостоверил, че е намерил, описал и оценил следните вещи
находящи се в жилището: 1. Хладилник с фризер, марка „Горене”, около
От
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е конститутивен
иск за съдебна делба с правно основание чл. 34, ал.1 ЗС. Производството е в
първа фаза, по допускане на делбата. Тук съдът изследва въпросите за: наличието
на съсобственост между съделителите върху имуществото
предмет на делбата, основанието на което същата е възникнала, между кои лица и
за кои имоти ще се извърши делбата, както и каква е частта на всеки съделител в съсобствеността.
По отношение на апартамент с
идентификатор *
Събраните и обсъдени горе писмени
доказателства обуславят извод, че имотът е придобит от съделителите
по време на техния брак, т.е в режим на семейна имуществена общност. Бракът е
прекратен след влизане в сила на СК от *., поради което това е приложимият
закон за уреждане имуществените отношения между съпрузите.
Ответницата по иска е
направила възражение, че този имот макар и придобит по време на брака, това е
станало изцяло с нейни лични средства, поради което и счита, че той е нейна
индивидуална собственост. Т.е касае се въведено правоизключващо
възражение и в този смисъл доказателствената тежест за установяване на тези
твърдения се носи от нея.
Съгласно чл. 21, ал.1 и
ал.3 СК вещните права придобити от съпрузите по време на брака в резултат на
съвместен принос принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие
име са придобити, като съвместният принос се предполага до доказване на
противното. В случая ответницата е твърдяла, че апартаментът е закупен изцяло с
нейни лични средства. Вярно е, че изложеното от нея в отговора на исковата
молба като фактически твърдения е различно от изразеното впоследствие в първото
по делото заседание, но следва да се приеме като уточняване, доколкото
изложеното в отговора касае неясни такива. При всички положения, след като е
въведено възражение за пълна трансформация, съдът изследва същото като дължи
произнасяне и относно наличие на частична такава.
Когато придобиването на вещи и вещни
права е по време на брака, но със средства, придобити по дарение, наследство
или с друго лично имущество по смисъла на чл. 22 СК, приносът е изключен и е
основание за пълна или частична трансформация, съгласно чл. 23 СК.
Безспорно се установява от събраните
по делото писмени и гласни доказателства, че действителната продажна цена на
имота не е била тази посочена в НА № *. от 130000неденоминирани лева. Представен е
предварителен договор за покупко- продажбата му, който носи подписите на
страните по сделката и обективира тяхна воля, че
продажната цена е тази посочена в него, а именно 1130000неденоминирани лева.
Той има характер и на разписка относно получената по него част от цената.
Посоченото писмено доказателства има характер на обратно писмо и поради това е
годно за провеждане на пълно и главно доказване на сочената симулативност
в цената. В същия смисъл са и събраните гласни доказателства, поради което и
съдът приема, че посочената цена в НА е симулативна и
действителната е тази посочена в подписания от страните предварителен договор. От
тази цена, ответницата е твърдяла, че е изплатила сумата от 800000лева
изтеглена от личната й влогова сметка в деня на изповядване на сделката- *., както и остатъкът от 330000лева в
началото и края на м.*.
със средства дарени от майка й.
Съгласно чл.
19, ал. 1 СК / *. отм./ при
действието, на който е придобит имота, не самият факт на придобиването, а само
придобиването при наличие на съвместен принос води до възникване на съпружеска
имуществена общност, като не са съпружеска имуществена общност придобити от
единия съпруг права, за които другият съпруг няма принос при придобиването.
Следователно, определящият в случая въпрос е за наличието или липсата на принос
от страна на ищеца в придобиването на имота, закупен по време на брака между
страните по делото. А приносът може да се изрази, както във влагане на средства
и труд, така и в грижи за децата и работа в домакинството. Той ще е налице,
освен ако се докаже, че имуществото е придобито срещу личен имот или лични
средства на единия съпруг, т. е. че имуществото, чрез което е престирано при придобиване на собствеността, принадлежи
само на единия съпруг. В чл. 22 СК, законодателят е посочил кое имущество е
лично, в т.ч. са вещните права, придобити преди брака, както и придобитите по
време на брака по наследство и по дарение и прочие. Съобразно разпоредбата на
чл. 23, ал. 1 СК лични са вещните права, придобити по време на брака изцяло с
лично имущество. По възражение за пълна трансформация на лични, извънсемейни средства, правата на съсобствениците- бивши
съпрузи се определят към момента на придобиване на вещното право по съответния
юридически способ /ППВС№ 5/1972г. И тъй като в случая очевидно е, че цената е
била платена в брой, то от значение за преценката дали е налице преобразуване
на лично имущество ще е характерът на средствата ползвани за плащане на цената.
Установи се, че извлечение за движение по влоговата сметка на ответницата, от
която тя сочи да е платена цена, не се съхранява. Налице е разминаване в
твърденията й и събраните по делото писмени доказателства. Ответницата е
твърдяла, че е получила цялата продажна цена по дарение от майка си и тя е
послужила за плащане по сделката. От събраните по делото гласни доказателства
действително може да се направи извод, че майката на ответницата е получила от
сестра си сумата от 500000лева, която е следвало да послужи за закупуване
жилище за дъщеря й. Мотивът на направата му, така както е сторила и с другата
си дъщеря и да не се сърдят, е достатъчен, за да се приеме, че дарственото намерение е било единствено към дъщеря й, която
по това време е нямала жилище. Това, по показания на свидетелите е станало в
началото на януари *.
Липсват доказателства обаче тази сума да е предадена на ответницата, а дори и
това да е станало, няма твърдения, а и ангажирани доказателства тази сума да е
била внесена по влоговата сметка на ответницата /доколкото е получена в брой от
майка й/ и впоследствие изтеглена от сметката й на *., когато се твърди да е извършено
окончателното плащане на продажната цена. Представеният предварителен договор
не съдържа дата, което прави невъзможно определяне точния момент, в който е
платено посоченото в него капаро и сума от 215000лева. Недоказан е и произходът
на средствата в спестовния влог на ответницата, което прави недоказано
средствата по него да са били лично нейно имущество, по смисъла на чл.20 СК/ 1985г. отм./. Изтеглянето
на сумата на *. от сметка
на ответницата, е станало при действието на СК /1985г. отм./, който предвиждаше
режим на общност и по отношение на паричните влогове. От друга страна, предвид времето на
изтеглянето й и датата на изповядване на сделката, очевидно е, че тази сума е
послужила именно за плащане на остатъка от продажната цена. От свидетелите не
се установява, преди това майката на ответницата да й е давала парични суми,
нито пък какъв е техният размер. Показанията им в тази част не са информативни,
нито пък отразяват техни лични впечатления. В голямата си част те преразказват
споделеното им от други лица и в частност майката на ответницата. Св. Георгиев
посочи, че не е присъствал на предаване на парични суми, а единствено на
разговор между леля си и майка си по уговаряне на заема и необходимостта от
него. Св. Станкова разказва за намерения на майката на ответницата да я надари,
но не й че го е направила и за каква сума става въпрос. Затова настоящият състав
намира, че презумпцията за съвместен принос не е оборена по категоричен начин. Проведено
пълно и главно доказване влагане на суми, които имат личен характер в
придобиването на имота не е налице. Следователно
имотът е съпружеска имуществена общност, прекратена по силата на
бракоразводното решение, а страните са съсобственици в режим на обикновена
съсобственост при равни квоти. Отделно, съдът счита,
че презумпцията бива допълнително оборена и с оглед постигнатото между страните
по бракоразводното им дело споразумение по чл. 49, ал.5 СК, в което те изрично
са изразили воля по отношение на имуществата, придобити по време на
брака, че остават в идеална съсобственост между тях. Така постигнатото
споразумение ги обвързва, вкл. и досежно изявлението
им за наличие на съсобственост. В настоящия случай е видно, че в споразумението
те не са определили правата си в съсобствеността върху процесния
апартамент, което означава, че всеки от тях би могъл да се позовава по- късно
на частична трансформация, уредена в чл.23, ал.2 СК, но не и на пълна
трансформация по чл.23, ал.1 във вр. с чл.22, ал.1,
изр.1 СК / в този смисъл решение № * от */.
В случая обаче, дори и частичната такава остана недоказана. Междувпрочем,
въпросът относно възможността на страна да иска установяване на по- голям дял
/макар в случая този въпрос да е въведен с възражение/ при положение, че в
одобрено споразумение по бракоразводното дело страните са уговорили, че
придобитите по време на брака движими и недвижими вещи остават в обикновена
съсобственост, е предмет на т.д. № 3/2015г. на ОСГК на ВКС. Настоящият състав
споделя становището, че това е допустимо при липса на посочени квоти в
съсобствеността и доколкото по този въпрос понастоящем е налице противоречива
практика, го разгледа.
По отношение на движимите вещи:
Ищецът е въвел в предмета
на делбата движими вещи, придобити от бившите вече съпрузи по време на брака по
възмезден начин- покупка.
С влязло в сила протоколно
определение от с.з. производството е било прекратено по отношение на движимите
вещи- маса, диван и столове за тераса.
Ответницата не оспорва, че
процесните движими вещи се намират в нейно държане, а
и това се установява от ангажираните писмени доказателства. И в частност от изготвения
опис от държавния съдебен изпълнител по повод издадена обезпечителна заповед по
настоящия иск. Същият е годно доказателствено средство, като официален
удостоверителен документ изготвен именно в изпълнение допуснато от съда
обезпечаване на настоящия иск. Вярно е, че протоколът е трудно четлив, но само
по себе си това не може да го опорочи. Вещите са описани като налични в процесния апартамент, който по силата на бракоразводното
решение е бил предоставен за ползване на ответницата. Ответницата е твърдяла,
че част от тях не съществуват. Касае се за: Готварска печка, марка „Мечта”; Микровълнова печка, марка
„Самсунг”; Фризер, марка „Снайге”; Кръгла разгъваема маса и
два стола от масивно дърво; Шкаф за телевизор; Спалня, кафява; Шесткрилен гардероб; два броя шкафчета; Шкафове- два броя,
кафяви; Шкаф за музикална система. От изготвения от ДСИ протокол за опис и
оценка на вещите е видно, че действително в жилището не са открити и описани следните
вещи- Готварска печка, марка „Мечта” и два броя дървени стола. Липсва описана
като налична и микровълнова печка марка „Самсунг”.
Описана е такава, но от друга марка „Аласка”, която
не е предмет на делбата, поради което и следва да се приеме, че реално микровълнова
печка марка „Самсунг” не съществува. След като така
посочените вещи не съществуват и доколкото делба на несъществуващи вещи
/установено към датата на устните състезания/ е недопустима, то в тази част
производството за делба следва да бъде прекратено. В останалата част
възражението на ответницата е неоснователно. Вещите: Фризер,
марка „Снайге”; Кръгла разгъваема
маса; Шкаф за телевизор; Спалня, кафява; Шесткрилен
гардероб; два броя шкафчета; Шкафове- два броя, кафяви; Шкаф за музикална
система следва да бъдат допуснати до делба. Като придобити по време на брака,
те са СИО прекратена с развод и на основание чл. 28 СК са съсобствени
между страните при равни квоти.
Ответницата е твърдяла, че не са
придобивани в СИО двата броя стола от масивно дърво, а системата за домашно
кино е закупена с нейни средства, след фактическата раздяла на съпрузите.
Установи се от събраните по делото доказателства, че тези вещи понастоящем
съществуват и са описани от ДСИ. Твърденията, че уредбата за домашно кино е
придобита от ответницата след фактическата раздяла на страните останаха
недоказани. В този смисъл събраните по делото гласни доказателства не са
достатъчни, за да обосноват категоричен извод за това. Вярно е, че и двамата
посочиха, че не са виждали тази вещ в дома на бившите съпрузи. Свидетелят * обаче е ходил само 2-3 пъти в
жилището при това за последно преди 8-9г. А св. * макар и да е
ходила поне 50пъти не е ясно кога за последно е била там и съответно били ли са
съпрузите към него момент заедно или не. След като тези вещи съществуват
понастоящем и при липса на безспорно установяване, че не са придобити след
фактическата раздяла на съпрузите, следва да се приеме, че правата на съпрузите
в съсобствеността са равни.
Останалите вещи страните не спорят, че
са придобити по време на брака и са СИО, а именно: хладилник с фризер, марка „Горене”, пералня марка „Индезит”,
кафе машина, телевизор, марка „Тошиба”, два стола от
масивно дърво, ъглов диван за кухня, ъглов диван спалня, бюро и секция с легло.
На основание чл. 28 СК те следва да бъдат допуснати по делба при равни квоти.
По отношение на л.а
От събраните по делото
доказателства е видно, че по време на брака страните са придобили на възмездно
основание- договор за покупко- продажба с нотариална заверка на подписите от *. собствеността
върху л.а. л.а. *рег. № *. Съобразно представено удостоверение
от сектор ПП при ОД на МВР *
от *., понастоящем автомобилът
е с рег. № *.
Страните не спорят относно права си в собствеността, нито че вещта е в държане
на ищеца. Ето защо, автомобилът следва да бъде допуснат до делба при равни
квоти по ½ ид.ч. Вещта следва да бъде
индивидуализирана съобразно актуалния рег. номер, с който се води на отчет в
регистрите на ПП при ОДМВР *.
По отношение на гараж с *
Страните не спорят, че по време на
брака са придобили собствеността върху недвижимия имот- гараж. Ангажираните по
делото доказателства обуславят извод, че вещта е придобита на възмездно
основание покупко- продажба по нот.акт
№ *., поради което и
същият е станал съпружеска имуществена общност, прекратена с развод. Страните
не спорят относно правата си в съсобствеността, поради което и на основание чл.
28 СК следва да бъде допуснат по делба при равни квоти.
Ответната страна е претендирала присъждане на разноски, но такива
не й се следват, предвид характера на делбеното
производство, арг. чл. 355 ГПК. Страните
имат качество на ищци и ответници един спрямо друг. Затова и законодателят е предвидил разноските да се понасят от страните
съобразно стойността на дяловете им, но само по отношение на държавните
такси и другите деловодни
разноски. Разноските за адвокатски хонорар остават за страните така, както са ги направили. Разноски на общо
основание биха се дължали
само по отношение на други искове
съединени с този за делба, какъвто не е настоящият случай.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ДОПУСКА да бъде
извършена съдебна делба на основание чл. 34, ал. 1 ЗС на следните недвижими имоти:
1. Апартамент № *,
находящ се в гр. ****
с площ 92кв.м., съставляващ самостоятелен обект с идентификатор *, съгласно кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед *. на ИД на АГКК, състоящ се от: три
стаи, кухня- трапезария, баня, тоалет, килер, входно антре, при граници на самостоятелния обект
по схема: на същия етаж- обект с идентификатор № *, под обекта- обект с идентификатор № *
и
над обекта- обект с идентификатор № *, заедно с прилежащото му
избено помещение № *, както и 1,0815% ид.ч.
от общите части на сградата и правото на строеж върху държавна земя, разположена в ПИ с ид. № * между съсобствениците и при квоти, както
следва:
- 1/2ид.ч. за В.В.И., ЕГН **********,***
- 1/2ид.ч. за Ж.И.Я., ЕГН ********** ***.
придобит в режим на съпружеска
имуществена общност прекратена с развод, по силата на договор за покупко- продажба, обективиран в
нотариален акт № *,
на нотариус при ВРС.
2. Гараж, находящ
се в гр. *,
с площ от 22кв.м., съставляващ самостоятелен обект с идентификатор * разположен в сграда изградена в ПИ с
идентификатор № *, съгласно кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед *. на ИД на АГКК,
ведно с 5,2632%
ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж
върху дворното място,
а по документ за собственост представляващ гараж № **
находящ се в гр. *
със застроена площ от 19,53кв.м. при граници: изток- пом.електромер, път, запад- гараж № *,
север- тревни площи, юг- паркинг между съсобствениците и при квоти, както
следва:
- 1/2ид.ч. за В.В.И., ЕГН **********,***
- 1/2ид.ч. за Ж.И.Я., ЕГН ********** ***.
придобит в режим на съпружеска
имуществена общност прекратена с развод, по силата на договор за покупко- продажба, обективиран в
нотариален акт № *.,
на нотариус *,
рег. № 212 на НК.
ДОПУСКА да бъде
извършена съдебна делба на основание чл. 34, ал. 1 ЗС на следните движими вещи:
І. Л.а марка „*”, модел * *, цвят- зелен металик, намиращ се в
държане на ищеца В.В.И. и придобит в режим на
съпружеска имуществена общност прекратена с развод, по силата на договор за
покупко- продажба по силата на договор за покупко- продажба на МПС с нотариална
заверка на подписите рег. № *.
на нотариус рег. № *
на НК с район на действие ВРС.
между съсобствениците
и при квоти, както следва:
- 1/2ид.ч. за В.В.И., ЕГН **********,***
- 1/2ид.ч. за Ж.И.Я., ЕГН ********** ***.
ІІ. Движими вещи, всички намиращи се в държане
на ответницата Ж.И.Я. и придобити в режим на съпружеска имуществена общност
прекратена с развод, по силата на договори за покупко- продажба
1. Хладилник с фризер, марка „Горене”, около
2. Пералня марка „Индезит”.
3. Кафе машина – черна на
цвят.
4. Фризер,
марка „Снайге”,
5. Телевизор, марка „Тошиба”,
6. Система за домашно
кино, цвят черно и сиво марка „ЛГ”.
7. Кръгла разгъваема маса и два стола с облегалка.
8. Шкаф за телевизор от импрегнирани
плоскости, с рафт и две вратички, цвят кафяв, с размери 80х80х130 см.
9. Ъглов диван от талашитови импрегнирани плоскости, тапициран, кафяв,
120х200 см.
10. Ъглов диван- спалня,
от импрегнирани плоскости, кафяв.
11. Спалня от импрегнирани
плоскости, кафява.
12. Шесткрилен
гардероб, изработен по поръчка, кафяв.
13. Тоалетка и два броя
шкафчета, изработени по поръчка, кафяви.
14. Бюро, изработено по
поръчка, кафяво.
15. Секция с легло,
изработена по поръчка, кафява.
16. Шкафове – два броя,
изработени по поръчка, кафяви.
17. Шкаф за музикална
система, с размери 70х50х50 см., кафяв,
между съсобствениците
и при квоти, както следва:
- 1/2ид.ч. за В.В.И., ЕГН **********,***
- 1/2ид.ч. за Ж.И.Я., ЕГН ********** ***.
ПРЕКРАТЯВА
производството в
частта по отношение на следните движими вещи: Готварска печка марка „Мечта” с четири котлона, Микровълнова печка
марка „Самсунг”, два стола от масивно дърво, като
недопустимо.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд Варна в двуседмичен срок от връчване препис на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: