Решение по дело №548/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.187а, ал.2, т.3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Агенция “Пътна инфраструктура“ (АПИ), ЕИК/БУЛСТАТ *********, представлявана от юрисконсулт С. С.-Г.- пълномощник, обжалва Решение №222 от 13.02.2024г. по Н.А.Х. дело №20245330200595 (595) по описа на Районен съд- [област] за 2024г., I-ви наказателен състав, с което е отменен електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата №**********, издаден от АПИ, с който на “ПИМК“ ООД, със седалище и адрес на управление: [населено място], [община], местност “Захаридево“ №43А, ЕИК *********, е наложена имуществена санкция в размер на 2 500,00 лева.

Претендира се отмяна на решението поради неправилност и незаконосъобразност и постановяване на решение по същество, с което процесният електронен фиш (ЕФ) да бъде потвърден изцяло, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в максимален размер за всяка една от двете инстанции. На 06.12.2024г. по делото постъпва молба с Вх.№20369 от юрисконсулт П. И.- пълномощник, с която заявява, че поддържа касационната жалба и искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение; възразява за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от ответника.

Ответникът- “ПИМК“ ООД, чрез адвокат Е. Т.- преупълномощена от Адвокатско дружество “К., Д.“, БУЛСТАТ *********, пълномощник, представя отговор на касационната жалба чрез Районен съд- [област], според който отговор касационната жалба е неоснователна. Претендира присъждане на направените по делото разноски. На 17.12.2024г. по делото постъпва молба-становище с Вх.№21032 от адвокат Т., поддържаща подадения отговор по касационната жалба и искането за присъждане на направените по делото разноски.

Окръжна прокуратура- [област], чрез прокурор И. Д., изразява становище за основателност на жалбата.

Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с касационните основания по чл.348, ал.1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), констатира следното:

Касационната жалба е подадена в предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съдът намира за установено по делото, въз основа на фактическите констатации на първоинстанционния съд и приетите по делото доказателства, че на 14.12.2020г., около 15:19ч., на път А-1 (Автомагистрала “Тракия“), км.107+663, на територията на [община] ([населено място]), с посока нарастващ километър (към [населено място]), който път е включен в обхвата на платената пътна мрежа, е установено движението на ППС (пътно превозно средство), представляващо влекач (товарен автомобил) “МЕРЦЕДЕС АКТРОС“, с Рег.№[рег. номер], с технически допустима максимална маса 18 000 (кг.), брой оси 2, екологична категория ЕВРО 5, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща техническа допустима максимална маса 44 000 (кг.), за което ППС не е заплатена изцяло дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

Движението на процесното ППС на 14.12.2020г. е установено с устройство с №20211 (АПИ), за което е генериран доказателствен запис в системата по чл.167а, ал.3 от ЗДвП, с номер на нарушението B736DA9FEF87335EE053011F160A8E54.

Прието е за установено, че процесното ППС е регистрирано като собственост на ответника “ПИМК“ ООД.

Установеното движение на процесното ППС по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не е заплатена съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП, се квалифицира като административно нарушение по смисъла на чл.102, ал.2 от ЗДвП, поради което и на основание чл.187а, ал.2, т.3, във връзка с ал.3 и във връзка с чл.179, ал.3б от ЗДвП се издава процесният ЕФ.

Според процесния ЕФ, наказаното лице може да се освободи от административнонаказателна отговорност, ако в 14-девен срок от получаването на фиша, бъде заплатена компенсаторна такса по чл.10, ал.2 от ЗП в размер на 750,00 лева при спазване на чл.189е, ал.3 и 4 от ЗДвП.

С Определение №3824 от 25.04.2024г. производството по делото е спряно, предвид наличието на образувано дело С-61/23 на Съда на Европейския съюз (СЕС), относно тълкуването на нормите на Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури (Директива 1999/62/ЕО).

Дело С-61/23 на СЕС е образувано по преюдициално запитване на Административен съд- [област] по КАНД №997 по описа на Административен съд- [област] за 2022г.

Единственият поставен преюдициален въпрос по дело С-61/23 на СЕС е именно във връзка със съответствието на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО и националната правна уредба, с която се предвижда налагане на имуществена санкция във фиксиран размер за нарушенията на правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, при положение че е предвидена възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност при заплащане на т. нар. “компенсаторна такса“.

Според Решение на Съда (шести състав) от 21 ноември 2024 година по дело С-61/23, Член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер.

Според разпоредбата на чл.179, ал.3б от ЗДвП, собственик на ППС от категорията по чл.10б, ал.3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл.10б, ал.1 от ЗП, се наказва с глоба в размер 2500 лв. Глобата се налага на вписания ползвател на ППС-то, ако има такъв. Ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер 2500 лв.

А според разпоредбата на чл.187а, ал.2, т.3 от ЗДвП, ако собственикът на ППС-то е юридическо лице или едноличен търговец, за допускане движението на ППС-то, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП, на собственика се налага имуществена санкция по чл.179, ал.3б в размер на 2500 лв.

При това положение, настоящият състав на съда намира, че налагането на разглежданата имуществена санкция във фиксиран размер от 2500,00 лв., за което е издаден процесният ЕФ, се явява направено в противоречие с принципа за съразмерност, нормативен израз на който е чл.9а от Директива 1999/62/ЕО, съгласно която норма, Държавите-членки установяват съответен контрол и определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, приети по настоящата директива. Те предприемат всички необходими мерки, за да гарантират изпълнението на тези национални разпоредби. Установените наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи.

От своя страна, противоречието с принципа за съразмерност обуславя незаконосъобразността на процесния ЕФ.

Следователно, като отменя процесният ЕФ, макар и по различни съображения, районният съд постановява правилно решение. Също така, решението на районния съд е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.

С оглед очерталия се изход на делото, искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на АПИ е неоснователно и не следва да бъде уважено. В полза на ответника следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, а предвид изрично направеното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, съдът съобрази следното:

Според чл.63д, ал.2 от ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата (ЗАдв). Според чл.36, ал.2 от ЗАдв, размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента; размерът на възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, каквато в случая се явява Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба №1/09.07.2004г.). Съгласно установеното от нормата на чл.18, ал.2 от Наредба №1/09.07.2004г., ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция (в случая 2 500,00 лева) и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.7, ал.2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение, като при размер на глобата от 1 000,00 лева до 10 000,00 лв. минималното адвокатско възнаграждение е 400,00 лева + 10% за горницата над 1 000,00 (чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г.) или в размер на 550,00 лв.

Съгласно §2а от ДР на Наредба №1/09.07.2004г., за нерегистрираните по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) адвокати размерът на възнагражденията по тази наредба е без включен в тях ДДС, а за регистрираните дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на ЗДДС.

По Договор за правна защита и съдействие по дело №548/2024г. на Административен съд- [област] е заплатено по банков път възнаграждение на Адвокатско дружество “К., Д.“, БУЛСТАТ *********, в размер на 420,00 лв., с включен ДДС, което очевидно не е прекомерно.

Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №222 от 13.02.2024г. по Н.А.Х. дело №20245330200595 (595) по описа на Районен съд- [област] за 2024г., I-ви наказателен състав, с което е отменен електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата №**********, издаден от Агенция “Пътна инфраструктура“, с който на “ПИМК“ ООД, ЕИК *********, е наложена имуществена санкция в размер на 2 500,00 лева.

ОСЪЖДА Агенция “Пътна инфраструктура“, ЕИК/БУЛСТАТ *********, да заплати на “ПИМК“ ООД, със седалище и адрес на управление: [населено място], [община], местност “Захаридево“ №43А, ЕИК *********, сумата от 420,00 (четиристотин и двадесет) лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.