Решение по дело №6921/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 260312
Дата: 4 февруари 2021 г. (в сила от 25 февруари 2021 г.)
Съдия: Марина Юлиянова Георгиева
Дело: 20203110106921
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 юни 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   E  Ш   Е   Н   И   Е

 

№ ……………./04.02.2021 г.

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в публично заседание на двадесет и втори януари две хиляди двадесет и първа  година в състав

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА ГЕОРГИЕВА

 

 при участието на секретаря ТЕОДОРА КОСТАДИНОВА разгледа докладваното от съдията гр.д. № 6921/2020 г.

Производството по делото е образувано по предявен от Е.Ж.М., ЕГН **********, адрес: *** срещу „ДЗИ – общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за присъждане на сумата от 6759,55 лева /след направено изменение по реда на чл. 214 ГПК/, представляващо разликата между изплатеното застрахователно обезщетение и действителната стойност на имуществени вреди, причинени на собствения на ищеца лек автомобил марка „Мерцедес Е 200 ЦДИ“ с peг. № В 7728 НР, увреден в резултат на застрахователно събитие – ПТП, причинено на 03.06.2020 г. в гр. Варна по вина на водача на лек автомобил марка „Опел Вектра“ с peг. № СС 0437 АТ, застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на застрахователната претенция – 04.06.2020 г., до окончателното изплащане на задължението.

В депозираната искова молба ищецът Е.Ж.М. твърди, че на 03.06.2020 г. в гр. Варна при управление на личния си автомобил „Мерцедес Е 200 ЦДИ“ с peг. № В 7728 НР претърпяла ПТП при следните обстоятелства: при движение по ул. „Д-р Желязкова“ в посока от бул. „Осми приморски полк“ към ул. „Мир“ преди бензиностанция „ОМВ“ водачът на движещия се в обратна посока лек автомобил „Опел Вектра“ с peг. № СС 0437 АТ предприел маневра завиване наляво като не я пропуснал и я блъснал в лявата част. За настъпилото ПТП бил съставен двустранен констативен протокол, в който като виновен за настъпване на ПТП бил посочен водачът на лекия автомобил „Опел Вектра“ – Айдън Адил. Поддържа, че управляваният от виновния водач лек автомобил бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ от ответника „ДЗИ – общо застраховане“ ЕАД, действаща към датата на ПТП. Посочва, че на 04.06.2020 г. уведомила застрахователя за настъпилото ПТП, като същият извършил оглед и заснемане на автомобила. В съставения опис като увредени детайли били описани: предна броня, фар десен - ксенон, фар за мъгла преден ляв, решетка предна броня лява, лайсна хром предна броня лява, калник преден ляв - алуминиев, капачка ляв фароумивател, Дюза чистачка фар ляв, предна врата лява, подкалник преден ляв, пиропатрон преден капак ляв, пиропатрон преден капак десен, основа предна броня -лява част, основа ляв - комплект от две части, кора под предна броня, датчик парктроник - 2 бр., греда между роговете и резервоар стъклоумивател. Посочва, че получила застрахователно обезщетение в размер на 3 327 лева, което не отговаря на действителния размер на претърпяната вреда. Поддържа, че сумата необходима за възстановяване на автомобила е в размер на 12 298.87 лева, като незаплатеният остатък от дължимото застрахователно обезщетение възлиза на 8 971.87 лева. Счита, че ответникът е изпаднал в забава от датата на уведомлението за настъпилото застрахователно събитие – 04.06.2020 г. Отправя искане до съда за уважаване на исковата претенция и присъждане на сторените в производството разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „ДЗИ – общо застраховане“ ЕАД е депозирал писмен отговор, в който навежда доводи за неоснователност на иска. Признава наличието на валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил „Опел Вектра“ с peг. № СС 0437 АТ, със срок на действие от 00:00 ч. на 13.07.2019 г. до 23:59 ч. на 12.07.2020 г. Не оспорва, че на 04.06.2020 г. ищцата е подала уведомление за щета по повод процесното ПТП, както и че по образуваната щета са констатирани увреждания по описаните в исковата молба детайли на лек автомобил марка „Мерцедес Е 200 ЦДИ“ с peг. № В 7728 НР, собственост на ищцата. Поддържа, че изплатеното в полза на ищцата застрахователно обезщетение съответства на действителната стойност на претърпените вреди. Позовава се на чл. 499, ал. 2, изр. 2-ро КЗ, съгласно което обезщетенията за вреди на МПС се определят в съответствие с методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС, приета с наредбата по чл. 504 КЗ. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен и да му бъдат присъдени разноски.

С оглед събраните по делото доказателства и при съобразяване на относимите правни разпоредби, съдът констатира следното от фактическа и правна страна:

Съдът е обявил за безспорни в отношенията между страните по делото, следните обстоятелства: че на 03.06.2020 г. в гр. Варна е настъпило ПТП между лек автомобил „Мерцедес Е 200 ЦДИ“ с peг. № В 7728 НР, собственост на ищеца и лек автомобил „Опел Вектра“ с peг. № СС 0437 АТ, вследствие на което са настъпили описаните в исковата молба щети - предна броня, фар десен - ксенон, фар за мъгла преден ляв, решетка предна броня лява, лайсна хром предна броня лява, калник преден ляв - алуминиев, капачка ляв фароумивател, Дюза чистачка фар ляв, предна врата лява, подкалник преден ляв, пиропатрон преден капак ляв, пиропатрон преден капак десен, основа предна броня -лява част, основа ляв - комплект от две части, кора под предна броня, датчик парктроник - 2 бр., греда между роговете и резервоар стъклоумивател; че ПТП е настъпило по вина на водача на лек автомобил „Опел Вектра“ с peг. № СС 0437 АТ, както и че за последния към датата на настъпване на събитието е сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество, че на 04.06.2020 г. ищецът е подал пред застрахователя искане за завеждане на претенция по застраховка „Гражданска отговорност“, въз основа на което е образувана преписка по щета, по която е определено и изплатено обезщетение в размер на 3327 лева.

Разпоредбата на  чл. 432 от КЗ, урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът е сключил договор за застраховка "Гражданска отговорност". Същата обезпечава неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните материални предпоставки (юридически факти): наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор «Гражданска отговорност» между собственика на увреждащия автомобил и ответника; настъпване на твърдяното застрахователно събитие в срока на действие на застрахователния договор, за което ответникът носи застрахователен риск; че в резултат и в причинна връзка с така настъпилото застрахователно събитие са причинени твърдяните имуществени вреди, съответно размер на разходите нужни за тяхното отстраняване. В доказателствена тежест на ответника е да установи наведените от него положителни правоизключващи отговорността му възражения по иска.

 Приет като писмено доказателство по делото е двустранен констативен протокол за ПТП 03.06.2020 г., от който е видно, че на 03.06.2020 г. около 12.00 часа на при движение по ул. „Д-р Желязкова“ от бул. „Генерал Колев“ в посока от бул. „Осми приморски полк“ в град Варна е реализирано ПТП между водача на л.а. „Мерцедес Е 200“ с рег. № В 7728 НР и водача на л.а. „Опел Вектра“ с рег. № СС 0437 АТ като са причинени на първия материални щети. Този документ е официален свидетелстващ документ и се ползва с материална доказателствена сила относно фактите и обстоятелствата, осъществени от и в присъствието на длъжностното лице. В констативния протокол е отбелязано, че водачът на л.а. „Опел Вектра” с рег. № СС 0437 АТ е виновен за настъпилото ПТП, както и че е имал сключен договор за застраховка «Гражданска отговорност», полица № BG06119001955029, валидна към датата 03.06.2020 г. при ответника.

Като писмено доказателство по делото е приет опис заключение по щета № 43080312000511/04.06.2020 г., от който е видно, че увредените детайли са: предна броня, фар десен - ксенон, фар за мъгла преден ляв, решетка предна броня лява, лайсна хром предна броня лява, калник преден ляв - алуминиев, капачка ляв фароумивател, Дюза чистачка фар ляв, предна врата лява, подкалник преден ляв, пиропатрон преден капак ляв, пиропатрон преден капак десен, основа предна броня -лява част, основа ляв - комплект от две части, кора под предна броня, датчик парктроник - 2 бр., греда между роговете и резервоар стъклоумивател.

От приетото като писмено доказателство по делото уведомление за щета на МПС от 04.06.2020 г. се установява, че ищецът е уведомил ответника за настъпилото ПТП на 04.06.2020 г.

От приетата като писмено доказателство калкулация по претенция № 43080312000511/04.06.2020 г. се установява, че определеният от застрахователя размер на застрахователното обезщетение е в размер на 3327,10 лева като последното е изплатено на ищцата на 10.06.2020 г., видно от представеното банково бордеро от горепосочената дата.

Съгласно заключението на вещото лице по допуснатата в хода на производството съдебна автотехническа експертиза общата сума, необходима за възстановяване на процесното МПС, по средни пазарни цени на труда в сервизи отговарящи на съвременните изисквания за качество и притежаващи европейски сертификат за качество ISO и такива непритежаващи европейски сертификат за качество ISO е в размер на 10 086,65 лева. В заключението вещото лице посочва, че стойността на ремонта на процесния автомобел определена към датата на застрахователното събитие, съобразно методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС, приета по чл. 504 КЗ при отчитане на средната пазарна стойност на частите от алтернативен доставчик, както и датата на първата регистрация на автомобила – 28.04.2011 г. е 4720,37 лева. Посочено е, че действителната цена на процесния лек автомобил към датата на застрахователното събитие 03.06.2020 г. е 22 500 лева. От заключението на същата се установява, че ПТП настъпва на 03.06.2020 г. около 12 часа, в град Варна като Е.Ж.М., управлявайки л.а. марка „Мерцедес Е 200 ЦДИ“ с рег. № В 7728 НР се движи по ул. „Доктор Железкова“ посока бул. „Осми приморски полк“. В същия момент в обратна посока срещу л.а. се движи л.а. марка „Опел Вектра“ с рег. № СС 0437 АТ като предприема маневра завиване наляво като не пропуска и блъска насрещно движещият се л.а. марка „Мерцедес Е 200 ЦДИ“ с рег. № В 7728 НР.

Приета по делото е и тройна съдебно автотехническа експертиза, в заключението на която вещите лица посочват, че стойността на ремонта на процесния автомобил определена към датата на застрахователното събитие, съобразно методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС, приета по чл. 504 КЗ при отчитане на средната пазарна стойност на частите от алтернативен доставчик, както и датата на първата регистрация на автомобила – 28.04.2011 г. е 3508,85 лева

От събраните в настоящото производство писмени доказателства и приетата и приобщена към доказателствения материал единична съдебно автотехническа експертиза, последната неоспорена от страните в производството досежно установения механизъм на настъпване на ПТП, както и предвид обявените за безспорни факти, съдът приема за доказани следните обстоятелства: че е налице настъпило застрахователно събитие на 03.06.2020 г., изразяващо се в реализиране на процесното ПТП, виновността на деликвента и наличието на валидно застрахователно правоотношение между него и ответното дружество към момента на произшествието, както и вида на настъпилите вреди по увреденото МПС, които се намират в причинно следствена връзка с настъпилото ПТП. Освен това виновността на водача на товарния автомобил „Опел Вектра“ се доказва от приетия като писмено доказателство констативен протокол, който не е оспорен от страна на ответника. По смисъла на разпоредбите на чл. 179, ал. 1 ГПК протоколът за ПТП е официален документ и съставлява доказателство за изявленията пред органа на МВР и за извършените от него и пред него действия. Ответникът, на който се противопоставя този протокол, може на основание чл. 193 ГПК в срока за отговор на исковата молба, да оспори истинността му, като заяви, че той е неавтентичен или че е неверен. В случай, че не го направи той губи възможността да стори това по-късно, аргумент от чл. 133 ГПК. Такова оспорване от страна на ответника в настоящото производство не е направено. Поради обстоятелството, че не е оспорена материалната доказателствена стойност на протокола за ПТП, същата не е оборена, тя следва да бъде зачетена. В този смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в решение №  24 от 10.03.2011 г. по т.д. № 444/2010 г. на Върховен касационен съд, решение № 85/28.05.2009 г. по т.д. № 768/2008 г., в решение № 711/22.10.2008 г. по т.д.№ 395/2008 г., решение № 98 от 25.06.2012 г. по търг. д. № 750/2011 г. на Върховен касационен съд и др.

Разпоредбата на чл. 493, ал.1, т.2 от Кодекса за застраховането застрахователят покрива отговорността на застрахования за причинените вреди на чуждо имущество. Спорният въпрос в настоящото производство е относно обема на отговорността на застрахователя. Щетата съответства на разходите, необходими за възстановяване на увреденото имущество, по средни пазани цени - тоест по цените, за които вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество или увреденото такова да се отремонтира до състоянието му при събитието. Смисълът е да бъде реализирана обезвредата на пострадалия, така че да бъде избегнато обезпеченото с полицата обедняване на патримониума му, вследствие на настъпилия застрахователен риск, но същевременно да не се достигне и до необосновано увеличаване на правната му сфера. В този смисъл решение № 209/30.01.2012г по т.д. № 1069/2010 г. на 2-ро ТО на ВКС.

По смисъла на чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Съгласно разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. В този смисъл е и трайната практика на ВКС, обективирана в решение № 6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение № 206/03.09.2013 г. по т. д. № 107/2011 г. на ВКС, II т. о.; решение № 79/02.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 156/2009 г., I т. о.; решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, II т. о., решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., постановени при действието на КЗ (отм.), но относими в след приемането на сега действащия Кодекс на застраховането.

За възстановителна стойност се приема стойността на разходите за материали и труд по средна пазарна цена към момента на настъпване на застрахователното събитие, без да се прилага коефициент за овехтяване на увредените части, доколкото по такива цени ще може да се купи вещ от същото качество и количество като увредената вещ.

На увредения се дължи обезщетение, определено по средни пазарни цени за такива по вид, година на производство и характеристики нови оригинални или алтернативни части, които имат същото или подобно качество с това на съответно увредените части на колата, в състоянието й към инцидента, респ. по средни пазарни цени на труда в няколко независими сервиза. Само така ще се постигне целената оптимална еквивалентност на обезвредата, без същевременно да се стигне до неоснователно обогатяване на правоимащия.

С оглед гореизложеното и при съобразяване на заключението дадено от вещото лице по допуснатата първоначална съдебно автотехническа експертиза, която настоящата инстанция приема като компетентно изготвена, следва да се приеме стойността на ремонта по средно пазарни цени за оригинални части и по средно пазарни в сервизи, които притежават европейски сертификат за качество и такива, които не притежават, а именно в размер на 10 086,65 лева. Предвид признатия неизгоден факт от страна на ищеца и с оглед наличието на представено писмено доказателство, от тази сума следва да се приспадне заплатената сума от страна на ответника в размер на 3327,10 лева като оставащото дължимо застрахователно обезщетение на причинените имуществени вреди е в размер на 6759,65 лева.

Мотивите, изложени по-горе, водят до извода, че предявения осъдителен иск се явява основателен и доказан, поради което подлежи на уважаване в претендирания размер. Неоснователно е възражението на ответника, че обезщетението следва да се определи по реда на чл. 499, ал.2 изр.2 КЗ, съгласно което обезщетението за вреди на МПС се определя в съответствие с методиката за увреждане на претенции за обезщетения на вреди, причинени на МПС, приета с наредба по чл. 504 КЗ. В практиката си ВКС /решение № 52/08.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 652/2009 г., І т. о. / се е произнесъл в кои случаи се прилага Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС въведена с чл. 1, ал. 3 от Наредба № 24/08.03.2006 г. на Комисията за финансов надзор. Съпоставяйки нормите на чл. 2 и чл. 4 от Методиката със законово установеното правило, че обезщетението по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" обхваща действителната стойност на причинената вреда /чл. 273, ал. 2, пр. 1 КЗ (отм.), сега чл. 386, ал. 2 КЗ/, чийто размер е ограничен до застрахователната сума по договора /чл. 386, ал. 1 КЗ/, ВКС е приел, че Методиката не дерогира приложението на разпоредбите на КЗ и не ограничава отговорността на застрахователя. При съдебно предявена претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие – чл. 386, ал. 1 КЗ. Последната разпоредба предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие. Обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество (чл. 400, ал. 1 КЗ), съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други. При изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата действителна стойност /в този смисъл и решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., ІІ т. о., решение № 79/02.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 156/2009 г., I т. о., решение № 6/02.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 293/2010 г., I т. о. и др. /. С оглед даденото разрешение съдът не споделя възражението на застрахователното дружество относно приложимост на методиката при определяне на дължимото застрахователно обезщетение. Последното следва да се определи по дадената стойност от вещото лице по средни пазарни цени, без прилагане на коефициент за овехтяване, съгласно изготвеното заключение по първоначалната САТЕ, което съдът цени като компетентно изготвено и съответстващо на останалия събран по делото доказателствен материал в каквато насока са и гореизложените мотиви.

Съобразно разпоредбата на чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД деликвента се счита в забава от деня на непозволеното увреждане и без покана. Отговорността на застрахователя е договорна и функционално обусловена от деликтната отговорност на причинителя на вредата, поради което същият ще отговаря и за онези вреди и при същите условия, за които би отговарял деликвента, включително и за лихвите за забава. С нормата на чл. 429, ал. 3 от КЗ /в сила от 01.01.2016 г./ обаче отговорността на застрахователя по договора за гражданска отговорност за дължимите от деликвента лихви върху обезщетението е лимитирана като началото на периода на забава се поставя с уведомяването на застрахователя от застрахования или от увреденото лице за настъпилото застрахователно събитие. Съобразно трайната съдебна практика, която настоящият съдебен състав изцяло споделя, в хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка «Гражданска отговорност» в застрахователната сума по чл. 429 КЗ /в сила от 01.01.2016 г./ се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава за периода от момента на уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя, а не и от момента на увреждането (в този смисъл Решение № 128/04.02.2020 г. по т. д. № 2466/2018 г. на ВКС, I т. о., Решение № 167/30.01.2020 г. по т. д. № 2273/2018 г. на ВКС, II т. о.). С оглед гореизложеното следва да се уважи и искането на ищеца за осъждане на ответника да заплати оставащото дължимо застрахователно обезщетение за причинените имуществени вреди в размер на 6759,65 лева ведно със законната лихва, считано от датата на уведомяването му, което е станало на 04.06.2020 г. до окончателното изплащане на задължението.

По отношение на разноските:

С оглед изхода на спора в настоящото производство право на разноски има ищецът. Същият претендира заплащането на сумата в размер на 1170,38 лева, включваща 270,38 лева, заплатена държавна такса; 100 лева, заплатен депозит по допуснатата САТЕ и 800 лева, заплатено възнаграждение за процесуално представителство. За всяка една от претендираните разноски е представено и се съдържа в кориците на делото доказателство за заплащането им. С оглед гореизложеното, следва да се уважи искането за присъждането на сторените в настоящото производство разноски като същите бъдат възложени в тежест на ответната страна. На основание гореизложеното в тежест на ответната страна следва да се възложат разноски в размер на 1170,38 лева, сторени от ищеца в настоящото производство, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСЪЖДА, на основание чл. 432, ал.1 КЗ, ДЗИ – общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Е.Ж.М., ЕГН **********, адрес: *** сумата от 6759,55 лева, представляваща разликата между изплатеното застрахователно обезщетение и действителната стойност на имуществените вреди, причинени на собствения на ищеца лек автомобил марка „Мерцедес Е 200 ЦДИ“ с peг. № В 7728 НР, увреден в резултат на застрахователно събитие – ПТП, причинено на 03.06.2020 г. в гр. Варна по вина на водача на лек автомобил марка „Опел Вектра“ с peг. № СС 0437 АТ, застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на застрахователната претенция – 04.06.2020 г., до окончателното изплащане на задължението.

 

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, ДЗИ – общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Е.Ж.М., ЕГН **********, адрес: *** сумата от 1170,38 лева, представляващи сторени съдебно – деловодни разноски в настоящото производство пред Районен съд, град Варна

 

УКАЗВА на ДЗИ – общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати, че може да заплати дължимите суми на Е.Ж.М., ЕГН **********, адрес: *** по банковата сметка, посочена в депозираната искова молба на страница втора от същата

 

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: