№ 4225
гр. Варна, 26.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Диана К. Стоянова
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно частно гражданско
дело № 20213100502609 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на чл. 278 вр. чл. 130 от ГПК по частна жалба,
подадена от Г. М. Б., чрез адв. П. (АК- Русе) срещу определение №5025/09.09.2021г, с което
е прекратено недопустимо производство по ГД 20213110108813 на РС – Варна.
Жалбоподателят, чрез пълномощника си твърди, че определението е неправилно, тъй
като съдът необосновано е отрекъл интересът му да иска установяване на несъществуване
на вземане на доставчик на водоснабдителни услуги, начислявано за периода преди
придобиване на собствеността на водоснабденото жилище и погасено по давност. Счита, че
съдът неправилно е игнорирал поведение на доставчика, който периодично я уведомява като
свой абонат за тези неуредени задължения и търси плащането им при всеки опит да се
погаси друго текущо задължение на този клиент. Моли прекратяването да бъде отменено,
като въззивният съд съобрази и интересът й да получи решение при признание на иска за да
се разреши спора между страните.
Насрещна страна „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА“ООД оспорва
жалбата с доводи за правилно приложен процесуален закон. Сочи, че описаните от ищцата
задължения са отчитани за това жилище като задължения на предходен собственик и нито са
търсени от нея, нито препятстват изпълнението на личните й задължения, които клиентката
обслужва регулярно. Моли за потвърждаване на обжалвания акт и претендира за определяне
на разноски за настоящата инстанция.
Частната жалба вх.33323/28.09.21г., е подадена в изискуемия едноседмичен срок,
считано от връчване на обжалваемото определение. Подадена е от лице, чиято
представителна власт е удостоверена за всички инстанции (л.15 от делото на ВРС).
Авансово дължимата държавна такса в размер на 15 лв е надлежно внесена. Съдът приема
1
производството по частната жалба за допустимо, но с оглед предмета на акта, предвиден в
чл. 274 ал.1 т. 2 ГПК, компетентността на съда се изчерпва само с въпросите относно
наличието на процесуални пречки или липса на процесуални предпоставки за разглеждане
на предявения иск. Въззивният съд следва да разгледа само оплакванията относно
правния интерес от упражняване на защита по исков ред с установителен иск.
Жалбоподателката е депозирала, чрез пълномощника си, първоначално искова
молба, в която е изложила твърдения за придобиване на собственост, а в последствие и
прехвърлянето й, но със съхранено вещно право на ползване на жилище, за което
доставчикът на водоснабдителни услуги е открил абонаментна партида за отчет на
потребление с аб.№ 1154453. Сочи, че уведомила доставчика за промяна на титуляра, но
въпреки поисканото „прехвърляне“ на партидата, ответното дружество продължило да
обявява дължимост на натрупани за периода 04.07.2012г.– 09.09.2019г. задължения за
ползвани услуги от предходния клиент – ползвател на имота преди придобиването му от
ищцата. Допълнително излага, че доставчикът отказал да уважи изрично отправено
възражение за погасяване на този стар дълг поради изтекла давност. Ищцата е поискала да
бъде установено, че не дължи начислена по партидата й сума в общ размер 6435.65лв
(формирана от сборната главница от 4535.64лв и натрупана лихва от 1908.74лв), която
ответника неоснователно претендира като нейно задължение. Така очертаната като факти и
искане защита изисква допълнително обосноваване на положителна процесуална
предпоставка, тъй като за да възникне правен спор за правоотношение(а не само за факта на
обявяване на претенция) е необходимо да се опише извънсъдебно поведение на насрещната
страна, което да накърнява или смущава упражняване на конкретни права на ищеца.
Твърденията на жалбоподателката очертават две различни основания на
установителна претенция, като от една страна се оспорва самото възникване на дълг, а
от друга се заявява правопогасяващо възражение за изсрочване на съществуващ дълг
по давност. Интересът за оспорване и отричане е различен и това изисква разглеждане на
двете хипотези по отделно.
На първо място, за да засегната личната сфера на ищцата следва недвусмислено да се
установи, че ответникът претендира именно от нея спорната сума. Както обаче самата ищца
признава в исковата си молба, тя вече е уведомила доставчика за промяната в личността на
ползвателя на услугите и е получила отговор за вече отправена съдебна претенция за тези
задължения. Само тези твърдения са достатъчни да изключат интерес от отделно повдигане
на същия спор. Ако клиента оспорва възникване на задължението, това оспорване е
следвало да се заяви като защита на длъжника в съдебния процес, приключил с издаване на
изпълнителния лист, а предявяването му отделно с установителен иск би било преклудирано
от установително действие на изпълнителното основание. В конкретния случай обаче, в
хода на размяна на книжа е установено, че съдебната претенция изобщо не е била насочена
срещу тази ищца, а спрямо друго лице – титуляр на партидата преди „прехвърлянето“ й на
името на ищцата. Това е налагало твърденията за интереса от оспорване на този дълг да
2
бъдат пояснени и конкретизирани с факти на лично засягане на правна сфера на ищцата.
Такива не са посочени. Напротив, и към исковата молба и към жалбата се представят данни,
които не съдържат посочване именно на ищцата Борсова като длъжник. Абонаментният
номер не представлява лична идентификация на длъжника, а на обекта и съответно
съобщенията отнасящи се до отчет на потребление за различни периоди по имотна партида
не конкретизират субекта на дълга. Потвърждение на това е представеното от доставчика
извлечение от търговските му книги, от което ясно е видно, че периодичният отчет на
потреблението за това жилище е остойностяван като дълг на различни клиенти,
легитимирали се като ползватели на услугата при периодично прехвърляне на
собствеността. Така за спорния период като длъжник на доставчика е посочено друго лице, а
ищцата е вписана като клиент след 04.12.19г. В това извлечение са отразени и получаваните
текущо плащания на личните задължения на ищцата без да са погасени чуждите задължения
от предходния период. При тези обстоятелства съдът изцяло споделя извода на първата
инстанция за липса на положителна процесуална предпоставка за установяване по съдебен
ред на несъществуване на дълг, който не е изобщо начислен като задължение на ищцата.
Само по себе си, съхраняването на стария абонатен номер, който фактически единствено
свързва ищцата със задължението на предходен клиент, не представлява пречка за
упражняване на правата на ищцата, доколкото доставчикът недвусмисмислено разграничава
задълженията по субекти. В тази насока без значение за личния интерес на ищцата са
оповестявани задължения изобщо за жилището по справка за абонатен номер.
На второ място, отправеното възражение за погасяване по давност също не може да
обоснове интерес от разглеждането му по исков ред. За да се отрече притезанието като право
на принудително изпълнение (което е предмет на изсрочване по давност) следва да може да
се индивидуализира материалното право, чието погасяване се търси. По вече посочените
по-горе съображения такова право ответникът е предявил спрямо друго лице. Затова интерес
от отричане на погасения по давност дълг има само длъжника, а не и ищцата. В тази връзка
неотносими към настоящия казус са съображенията за допустимост на предявени по исков
ред възражения на надлежно легитимирани длъжници, търсещи признание за изтекла
давност от своите бездействащи кредитори. Ищцата не сочи каквито и да са факти, които да
я легитимират с право да защитава чужди права.
В заключение въззивният съд преценява, че ищцата не успява да се легитимира с
положителна процесуална предпоставка за иск пред съда и по двете хипотези за отричане на
описано в исковата молба вземане, поради което претенцията й представлява
недопустимо сезиране на съда.
Жалбата е изцяло неоснователна и прекратителното определение следва се
потвърди като изцяло съвпадащо с изводите на настоящия съд.
Доколкото за този тип въззивна проверка е предвиден изрично едностранен
контрол(чл. 130 ГПК), въпреки упражнената защита на насрещната страна отговорност за
разноски в полза на въззиваем не може да се определя.
По тези съображения и на осн.чл. 278 ал. 2 ГПК, съставът на Варненския окръжен
3
съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, подадена от Г. М. Б., чрез адв. П. (АК-
Русе) срещу определение №5025/09.09.2021г, с което е прекратено недопустимо
производство по ГД 20213110108813 на РС – Варна по претенция на нов клиент на
доставчика на водоснабдителна услуга за отричане на съществуване на дълг на предходен
клиент на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА“ООД за ползване на
услуга, отчитана по аб.№ 1154453.
Разноски по обжалване не се определят.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване, по арг. от чл. 274 ал. 4 вр. чл. 280 ал. 3
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4