№ 790
гр. София, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20241000503472 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК.
С решение № 92/01.07.2024 г., постановено по т.д. № 206/2022 г., по описа на ОС
Благоевград, ГО, са уважени частично субективно съединени искове с праавно основание
чл.432 КЗ вр.чл.52 ЗЗД, като „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, са осъдени да заплатят в полза
на С. А. С., ЕГН ********** и М. А. С., ЕГН **********, действащи чрез своя законен
представител А. С. С., както и лично на А. С., сумата от по 100 000 лв. /сто хиляди лева/,
съставляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди – болки и страдания от
смъртта на Е. Е. С. /майка на първите двама и съпруга на последния/, настъпила в резултат
на ПТП, станало на 03.04.2022г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от
25.05.2022г. до окончателното изплащане,
Със същото решение са отхвърлени исковете в останалата им части за разликата над
100 000 лв. до претендираните по 200 000 лв. за всеки от ищците като неоснователни.
Присъдени са разноски, като на основание чл.38 ЗАдв. „ДЗИ-Общо застраховане“
ЕАД, са осъдени да заплатят на адв.Г. Й., сумата в размер на 8 295 лв. за осъществено
процесуално представителство на ищците, а на основание чл.78, ал.6 ГПК по сметка на ОС-
Благоевград, държавна такса съобразно уважената част, в размер на 12 000 лв., както и
деловодни разноски за възнаграждения на вещи лица в размер на 612.70 лв., съразмерно с
уважената част от исковете.
По компенсация на основание чл.78, ал.3 ГПК С. А. С., А. С. С. и М. А. С. са осъдени да
1
заплатят на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, юрисконсултско възнаграждение в размер на 8
295 лв. и разноски в размер 662,70 лева.
В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от
ищците по делото.
В срока по чл.263 ГПК срещу решението е депозирана насрещна въззивна жалба
от ответника по делото.
С определение от 18.09.2024г. без уважение е оставена молбата, подадена от С. А. С.,
А. С. С., и М. А. С., за изменение на Решение № 92/01.07.2024г., постановено по т.д. №
206/2022г., по описа на ОС Благоевград, в частта за присъдените в полза на адв.Г. Й.
разноски за осъществено процесуално представителство по делото.
Със същото определение е изменено Решение № 92/01.07.2024 г., постановено по т.д.
№ 206/2022г., по описа на ОС Благоевград, като на основание чл. 248 вр.чл. 78, ал. 3 ГПК С.
А. С., А. С. С., М. А. С., са осъдени да заплатят на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД,
направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 360 лева.
Срещу това определение е депозирана частна жалба по реда на чл.248 ал.3 ГПК
от адв.Й..
Жалбоподателите-ищци С. А. С., М. А. С., действащи чрез своя законен
представител А. С. С., както и лично на А. С., оспорват решението в неговата
отхвърлителна част за разликата над 100 000лв. до 200 000лв. за всеки от тях. Изтъкват
факта, че не е доказано пълно и главно наличието на съпричиняване от страна на
пострадалата, поради непоставяне на предпазен колан. В проведеното последно о.с.з.,
вещото лице категорично заявява, че при положение, че пострадалата е била с правилно
поставен колан, травмите, които би получила, биха настъпили отново на първо място поради
обстоятелството, че другите пасажерки в л.а. са били без предпазен колан и движението на
техние тела не може да изключи получаването на тежките травми при пострадлата. Именно
поради инерционната сила и сблъсъка на телата вътре в купето, предпазният колан не би
изиграл превантивната си роля. На следващо място, предвид позицията на тялото на
пострадалата и деформацията по л.а., същата отново би ударила главата си. Съгласно
заключението на вещото лице, дали в този случай травмата би била толкова по-лека, че да не
причини смъртта на пострадалата е изцяло хипотетичен въпрос и това довежда до
хипотетичен отговор. Вместо да мотивира подробно защо приема наличието на пряка връзка
между непоставения колан и настъпилата смърт, съдът бланкетно посочва наличието на
съпричиняване и намалява размера на присъдените обезщетения. Моли за отмяна на
решението в тази част и присъждане на разноски.
Жалбоподателят-ответник „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД оспорва решението в
неговата осъдителна част за разликата над по 70 000 лв. до 100 000 лв. и моли съда да
намали размера на присъденото обезщетение. Намира присъденото обезщетение от по 200
000 лв. за всеки ищец за прекомерно завишено, тъй като не е съобразено с икономическата
ситуация в страната и други аналогични казуси. Посочва, че справедлив размер на
2
обезщетение би била сумата от по 140 000 лв. за всеки от ищците, като след редукция с
установения коефициент на съпричиняване от 50%, следва да бъде присъдено обезщетение
от по 70 000 лв. на всеки от ищците. На второ място отново релевират възражение за принос
от пътничката, тъй като се е возила на задна седалка, без да постави предпазен колан.
Обратно на твърдението на жалбоподателите - ищци, вещите лица са категорични в
становището си, че при правилно поставен колан „биха били по-леки травматичните
увреждания, като шансът за спасяване на живота на пострадалия би бил значително по-
голям“. Изложените във въззивната жалба на ищците хипотези - че въпреки наличието на
колан също биха настъпили тежки удари, поради наличието на други пасажери на задната
седалка, представляват предположения, направени единствено с цел опровергаването на
конкретните и безспорно установени изводи на вещите лица - наличието на колан би
предотвратило настъпването на толкова тежки травми и съответно - би увеличило
значително вероятността да се избегне летален изход. Изтъква факта, че пострадалата жена,
освен понесените вътре в купето на автомобила травми, е понесла и други - причинени при
изпадането й от автомобила. Такъв механизъм на получаване на увреждания върху тялото
категорично не би могъл да се осъществи при поставен колан, основно - поради
невъзможността на тялото да изпадне извън автомобила. Затова моли обещетението да бъде
намалено с по 30 000 лв. Претендира разноски.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като
разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно и субективно съединени искове с
правно основание чл. 432 КЗ вр.чл.45 и чл.52 ЗЗД.
Ищците са съответно син, дъщеря и съпруг на загиналата вследствие на травми от
ПТП от 03.04.2022г. Е. Е. С.. На 03.04.2022г., около 13 ч., на път BLG-1166 км. 2+1000,
между с. Беласица и с. Първомай, Община Петрич, е настъпил пътен инцидент, при който
лицето Е. С. С., управлявайки собственият си л.а. марка “Опел”, модел “Зафира”, peг.№
********, поради движение с несъобразена скорост при ляв завой, губи контрол над
автомобила и навлиза в пътният банкет, вследствие на което автомобилът се преобръща.
При така настъпилото ПТП е причинена смъртта на Е. Е. С. – съпруга на А. С., която се е
возила на задна седалка, с бебе в ръцете, от дясната страна. При преобръщането на л.а. тя и
детето са изпаднали извън автомобила. След смъртта на Е. С., съпругът й изпаднал в тежка
депресия, чувствал се безпомощен и не намирал смисъл да продължи живота си. Бил
принуден да остане самотен родител и да отглежда сам двете си невръстни деца. ПТП
настъпило на път към провеждане на кръщене на М. С., новородената им рожба. Е. била
изключително грижовна майка и съпруга, гръбнакът на цялото семейство, което разчитало
на нея както в емоционален, така и в материален аспект. Синът им С. С. /на 8г./, е пряк
очевидец на инцидента и осъзнавал и разбирал всичко случило се с майка му, като
непрекъснато плачел и я търсел из дома им. Дъщерята М. С. ще бъде лишена от най-важният
елемент в живота на всеки човек, а именно от възможността да получи майчина грижа и
3
любов. Сезирали "ДЗИ – О. з. " ЕАД с молби с вх.№94-Г-132 и 94-Г-133 от 25.05.2022г., но
не получили дължимото се застрахователно обезщетение. Претендират по 200 000 лв.,
представляващи обезщетение за претърпените неимуществени вреди, от ПТП от
03.04.2022г., в което е причинена смъртта на тяхната съпруга и майка Е. С., ведно със
законната лихва от датата на уведомяването на застрахователя – 25.05.2022г. до
окончателното изплащане на обезщетението и разноските по делото.
Ответникът „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД оспорва предявените искове по
основание и размер. Твърди, че единствената причина за настъпилата смърт на тяхната
майка, респ. съпруга Е. С. е нарушението на правилата за движение по пътищата от страна
на водача Е. на л.а. марка “Опел”, модел “Зафира”, peг.№ ********. Релевира възражение за
съпричиняване от страна на починалото лице посредством пътуването без поставен
предпазен колан в нарушение на чл.137а, ал.1 ЗДвП. Претендира разноски.
От фактическа страна се установява, че на 03.04.2022г., около 12:50-13:00 часа,
на път BLG-1166 км. 2+1000, с. Първомай, общ. Петрич, при километър 2+1000, при
управление на МПС л.а. марка “Опел”, модел “Зафира”, peг.№ ********, с посока на
движение от с.Беласица, общ.Петрич
Е. С. С. е нарушил правилата за движение по пътищата, установени в чл.20, ал.1 и чл.21,
ал.2 ЗДвП в резултат на което е причинил по непредпазливост смъртта на повече от едно
лице, а именно на П. А. С. и Е. Е. С., както и средна телесна повреда на В. Б. С., поради
което и на основание чл.343, ал.4 вр.ал.3, б.“б“, пр.1 във вр.ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1 НК е
признат за виновен и на основание чл.373, ал.2 НПК и чл.58а, ал.1 НК бил осъден на
лишаване от свобода за срок от две години, изпълнението на което на осн. чл. 66, ал. 1 НК е
отложено за срок от три години, видно от влязла в сила на 26.07.2023г. Присъда
№27/10.07.2023г. постановена по НОХД №652/2023г. на ОС-Благоевград, 3 наказателен
състав.
От заключението на депозираната на л.67 автотехническа експертиза, прието от съда
като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните се установява, че причините
за настъпване на процесното ПТП са изцяло в субективните действия на водача на л.а., който
е изгубил контрол над управляваното от него МПС. Автомобилът се движил от с. Беласица в
посока от с.Коларово към гр.Петрич. Преди кръстовището на пътя от отклонението за с.
Беласица, на ляв завой, при движение със скорост около 89 km/h, поради загуба на
напречна устойчивост, автомобилът напуска пътната лента, по която се е движил и
се блъска с дясната си странична част в табела С7, монтирана от дясната страна на
платното за движение, гледано в посока към гр.Петрич. Последвал втори удар в следваща
табела С7, отстояща на 20 м. след първата. След този удар, автомобилът се обърнал на
дясната си страна и продължил плъзгане по банкета и встрани от пътя по затревен
участък, като се обърнал по таван, след това на лявата си страна и окончателно се
установил на 4-те си колела, като предната част гледала към пътното платно и автомобилът
бил перпендикулярно на пътя. В л.а. освен водача, на предната седалка пътувал ищецът А.
С.. На втория ред седалки зад водача вляво пътувала В. С., по средата - П. С. и вдясно - Е.
4
С., която държала в ръцете си бебе – ищцата М. С.. Вследствие на поредицата от удари и
преобръщане на автомобила трите пътнички от задната седалка изпаднали на терена. Най-
далече изпаднала Е. С., като в близост до нея изпаднало бебето. Водачът Е. С. и пътуващия
на предната седалка А. С. не изпаднали от автомобила. Началната скорост на движение на
процесния автомобил в момента на загуба на напречна устойчивост е около 89 km/h.
Причините за настъпване на ПТП не са от техническо, а от субективно естество - водачът на
л. а. Опел Зафира е управлявал процесното МПС със скорост на движение, която е била по-
висока от критичната скорост за загуба на напречна устойчивост при преминаване на ляв
завой.
От заключението на депозираната на л.143 основно и на л.161 допълнително СМЕ,
прието от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните се
установява, че причината за смъртта на Е. Е. С. е остра циркулаторна недостатъчност,
настъпила в резултат на тежката съчетана травма, въпреки адекватното проведените
високоспециализирани медицински манипулации. Смъртта е в пряка причинно-следствена
връзка с травматичните увреждания причинени от процесното ПТП, а те са в резултат от
удари на тялото й във вътрешните повърхности от купето. При рязкото намаляване скоростта
на автомобила тялото й под въздействие на инерционни сили се е придвижило напред и
нагоре, при което е получила обширното кръвонасядане в челнотеменната част на главата от
удар на главата в тавана на автомобила, а охлузването по гърба на носа, охлузване на двете
колена, разкъсването на черния дроб, са от предна дясна седалка. При преобръщането на
автомобила на дясната му страна е получила останалите и по-тежките травматични
увреждания с локализация от дясно. Обширните охлузвания от групирани драскотини се
дължат на хлъзгане на засегнатите части върху парченца от счупени автомобилни стъкла
и/или върху терена. Множеството травми установени по тялото й са вследствие от
свободното движение на тялото вътре в купето и силните удари на автомобила в
траншеята и преобръщане на автомобила през таван и на дясната му страна. Според вещото
лице, към момента на настъпване на ПТП, тя е пътувала в автомобила без поставен
предпазен колан. Формиран е извод, че в конкретния случай при правилно поставен колан и
фиксиране на тялото към задната седалка, уврежданията, които биха настъпли, би намалило
тежестта на описаните травми, а също така, предвид и механизма на ПТП и изпадането й
извън л.а., настъпването на фаталния край при поставен предпазен колан би могъл да
бъде избегнат.
С оглед гореизложеното САС намира за правилен по същество изводът на
първоинстанционният съд, че починалата е допринесла за обема на вредите т.е. била е без
колан, което се намира в пряка причинно-следствена връзка с нейната смърт, при
гореописания механизъм на ПТП, удара на тялото вътре в купето и изпадането й извън л.а.
Възражението на застрахователя в тази насока е доказано пълно и главно, още повече няма
навлезли части от л.а. вътре, нито деформации. Освен това първият удар е страничен десен,
но мъжете отпред, вкл. нейният съпруг А., са били с поставени колани и нямат травми,
несъвместими с живота.
5
Относно обстоятелството била ли е Е. с поставен обезопасителен колан непосредствено
преди инцидента по делото са ангажирани гласни доказателства - показанията на
свидетелите С. /деликвент/ и С. /майка на ищеца А./.
Св.С. сочи, че на 03.04.2022г. отишли на кръщене на внучката му М. С. в с.Беласица и си
тръгнали от там заедно с А. С. /зет му/, П. С. /съпругата му/, Е. С. /дъщеря му/,
племенницата му В. и внучката М. С., всички в една кола - л.а. марка “Опел”, модел
“Зафира”, peг.№ ********, /седем-местен/. А. бил на предната седалка в автомобила с
поставен предпазен колан, племенницата В. била зад него от лявата страна, съпругата му по
средата, а дъщеря му от дясната страна отзад, държейки в ръце дъщеря си М. С.. Движейки
се с около 60 км/ч. на ляв завой, колата поднесла и се завъртяла два-три път, след което се е
обърнала по таван. След една минута излязъл от колата и видял разпиляно цялото си
семейство покрай колата, като дъщеря му Е. била в безсъзнание. Свидетелства, че той и зет
му били с поставени колани, а за останалите пътници не знае дали са били с поставени
такива. Имало деформация по автомобила, стъклата на задните врати били счупени.
Св.С. /баба на ищците, майка на А./ твърди, че синът й не може да преживее загубата на
съпругата си, която загинала на място на 03.04.2022г. Двамата имали чудесни
взаимоотношения – живеели щастливо и в хармония. След катастрофата синът й бил
неадекватен, не се събирал с хора, започнал да употребява алкохол и не помнел нищо. Пиел
успокоителни медикаменти и всяка вечер преди лягане споделял, че не може да живее без
жена си. Всеки ден посещавал гробището. Внукът й С. С. всеки ден искал разрешение от
баба си да гледа снимки на майка си и искал да чуе гласа й. Споделил, че майка му е станала
звездичка в небето, като поискал гривна звездичка за него и сестра му, вечерно време като
си лягал да целува звездичката все едно е мама. Съзнавал случилото се и изживявал много
тежко липсата й. М. С. е било силно желано дете, но майка й успяла да й се порадва само 16
дни. Детето не ходело на ясла, отглеждали я вкъщи, а мамо наричало нейната баба.
Правилно ОС е кредитирал показанията на свидетелите, тъй като същите се основават
на лични и непосредствени впечатления, логично обосновани и последователни,
кореспондират с останалите доказателства по делото, поради което и въпреки близките
отношения на свидетелите със семейството на ищците, съдът ги счита за напълно
достоверни.
От удостоверение за наследници изх. №1077/11.04.2022г. на Община Петрич /л.10/ е видно,
че А. С. С. е съпруг на починалата при процесното ПТП Е. Е. С., а С. А. С. и М. А. С. са
нейни деца. С оглед горното ищците, сега въззиваеми, разполагат с активна материално-
правна легитимация по предявените искове. С уведомление от 25.05.2022г. /л.12/ ищците са
уведомили ответното дружество за настъпилото застрахователно събитие с искане за
изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от смъртта на Е. вреди, но
такова няма изплатено до момента.
Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна
6
страна:
Съгласно чл.432 ал.1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" при спазване на изискванията на чл.380 КЗ.
По силата на сключения договор, застрахователят се задължава да покрие в границите на
застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети
лица имуществени и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината на
причинителя, както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката
"Гражданска отговорност", са безспорно установени.
На основание чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд, е задължителна за
съда разглеждащ гражданските последици от деянието относно това дали е извършено,
неговата противоправност и виновността на дееца, поради което по делото е установен
фактическия състав на чл.45 ЗЗД осъществен от водача на л.а., който на ляв завой, при
движение със скорост около 89 km/h, поради загуба на напречна устойчивост, губи
контрол над л.а., напуска пътната лента, по която се е движел и се блъска с дясната си
странична част в табела С7, монтирана от дясната страна на платното за движение.
На второ място, това противоправно и виновно поведение се намира в пряка причинна
връзка с претърпените от ищците вреди - смъртта на Е..
Спорен пред въззивна инстанция е въпросът има ли съпричиняване от страна на починалата,
поради непоставяне на колан. Безспорно е, че тя не е била с обезопасителен колан на задна
дясна седалка, като е държала в ръцете си бебето М.. ОС е приел, че възражението е
доказано, тъй като при правилно поставен колан и фиксиране на тялото към задната седалка,
тя не би изпаднала от л.а., а уврежданията, които биха настъпили, ще са със значително
много малка тежест. Затова е определил принос от 50%.
САС споделя този извод на първа инстанция, тъй като изводът за наличие на съпричиняване
по смисъла на чл.51 ал.2 ЗЗД следва да се основава на доказани по несъмнен начин
конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за
вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. В случаите,
при които пострадалият е пътувал в лек автомобил, без да ползва предпазен колан, това
обстоятелство не обуславя само по себе си приложението на чл.51 ал.2 ЗЗД . Намаляване на
обезщетението за вреди ще е допустимо само при наличието на категорични доказателства,
че вредите не биха настъпили, ако по време на произшествието пострадалият е ползвал
предпазен колан. Определянето на степента на съпричиняване предполага съпоставяне на
поведението на увредения с това на делинквента и отчитане тежестта на допуснатите от
всеки нарушения, довели до настъпване на вредоносния резултат, за да бъде установен
действителният обем, в който всеки от тях е допринесъл за настъпването на вредите.
Придобилият гражданственост термин "съпричиняване" е с по - тясно значение спрямо
използвания в закона - "допринасяне за настъпването на вредите". Същият илюстрира
първата от посочените хипотези - допринасяне за настъпване на произшествието. Във
7
втората хипотеза пострадалият не е допринесъл за настъпване на събитието, но с
поведението си е спомогнал за собственото си увреждане, респ. за увеличаване размера на
вредата. Дали поведението на пострадалия е рисково и дали то е допринесло за
увреждането, подлежи на установяване във всеки конкретен случай."
Съгласно Директива на Е. 81/576 от 20.07.1981 г., предвиждаща, че на задните седалки на
автомобилите, пускащи се на пазара от държавите-членки на ЕС, задължително се монтират
предпазни колани - надбедрени или триточкови, снабдени или не с прибиращи устройства. С
оглед заключението на вещото лице е прието, че Е. е пътувала без поставен предпазен колан,
с който колата е била фабрично оборудвана. Ако е била с такъв колан би получила по-малко
по брой и с по-малка тежест травматични увреждания, тъй като щяло да се ограничи
движението на главата и тялото вътре в купето и те не биха достигнали предните части и
детайлите на автомобилното купе и второ – тялото не би изпаднало извън л.а., съответно да
не биха се получили толкова тежки увреждания. Затова САС приема, че е доказано пълно и
главно нарушение на чл.137а ал.1 ЗДвП от страна на пострадалата. Нарушението е в пряка
причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат и смъртта й. САС го определя на 1/3,
доколкото нарушението на деликвента е значително по-голямо.
Ищците по настоящото дело попадат в кръга на легитимираните лица, които имат право да
получат застрахователно обезщетение за неимуществени вреди по справедливост и обхваща
най-близките роднини като низходящите, възходящите и съпруга.
Досежно размера на обезщетението, съдът съобрази следните обстоятелства:
В процесния случай ищците претендират претърпени неимуществени вреди, изразяващи се
в болки и страдания от факта на загубата на най-близкия за тях човек – съпруга за А. /на
31г./, майка на новородено бебе М. и синът й С. /на 8г. към датата на смъртта/
От изложеното по-горе, както и предвид факта, че починалата Е. е била само на 30г. години
към датата на ПТП през 2022г., с която според свидетелските показания, ищците са живеели
сплотено и задружно, като малко преди смъртта тя е родила второто им дете, че е починала
на 30 г., в разцвета на силите си, била е жизнена и трудоспособна, а смъртта е внезапна,
неочаквана и много травмираща, тъй като отношенията помежду им били основани на
нормалните за връзката взаимна обич, привързаност, морална и материална подкрепа. Към
момента на смъртта съпругът й е бил на 31 години, а децата съответно на 8г. и на малко
бебе. Безспорно се доказа, че преживените от тримата морални страдания са изключително
травмиращи поради факта, че А. е загубил човека, с когото е изградил общ дом и е създал
две деца, градил планове да изживеят живота си заедно. Безспорно се установи по делото, че
съпрузите са били дълбоко свързани и разчитащи един на друг, поради което внезапната
смърт на Е. е преобърнала драматично живота на А.. Следва да се има предвид, че загубата
на обичан човек винаги е източник на силни душевни страдания за близките хора и в
частност за другия партньор, като възстановяването от трагични събития и адаптацията в
разцвета на живота протича по -трудно и продължително. Ето защо, съобразявайки и всички
обективни фактори, свързани с обществено-икономическите условия на живот и практиката
на съдилищата по приложение на чл.52 от ЗЗД, настоящият съдебен състав намира, че
8
справедливо обезщетение по смисъла на чл.52 ЗЗД е сумата от 180 000 лв. Той е лишен от
любовта, моралната и материална подкрепа, останал без опора в живота и натоварен с
отговорността сам да бъде опора на двете си деца.
Що се отнася до децата, двамата завинаги са останали без любовта, подкрепата и грижите на
своята майка, която не може да бъде заместена пълноценно от бащата. С. приел тежко
смъртта й, като продължавал да я търси из къщата. Известието за смъртта е причинило
голям шок, изпитали силни душевни болки и страдания, дължащи се не само на особената
близост между тях предвид родствената им връзка, но и поради съвместното съжителство
през годините, в които са споделяли всички радостни и трудни моменти, като сплотено и
задружно семейство.
Независимо от гореизложеното съдът намира, че определените от първа инстанция
обезщетения в прекомерен размер от по 200 000 лв. не е адекватен на икономическата
конюктура в страната за 2022г.,. Затова обезщетенията следва да бъдат намалени до по 180
000 лв. При отчитане на принос на пострадалата в размер на 1/3 съпричиняване т.е. по 60
000 лв.,следва да бъдат присъдени по 120 000 лв. за всеки от ищците, ведно с лихви за
забавено изпълнение, считано от 25.05.2022г. - датата на уведомяване на застрахователя за
настъпилото събитие.
С оглед гореизложеното и при частично несъвпадане изводите на първа и настоящата
инстанции решението следва да бъде отменено в обжалваната отхвърлителна част за
разликата над 100 000 лв. до по 120 000 лв. за всеки ищец.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Обжалваем интерес от общо 390 000 лв. като жалбата на ищците е частично основателна до
общо 60 000 лв., а тази на застрахователя е изцяло неоснователна. Затова в негова полза не
се дължат разноски за настоящата инстанция.
На основание чл.78 ал.1 ГПК жалбоподателят-ответник дължи в полза на жалбоподателите-
ищци направените разноски за въззивното производство, в размер на общо 27 000 лв./ по
9000 лв. платени в брой адв.хонорари/, видно от приложения списък по чл.80 ГПК. От тях
дължими с оглед уважената част от жалбата им и отхвърлената насрещна жалба /общо по
150 000 лв./ са само 10 384.62 лв.
Разноските, присъдени от първа инстанция, следва да бъдат преизчислени както
следва:
Ищците са освободени от заплащане на държавна такса и разноски.
С представения списък по чл. 80 ГПК се претендира само присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв., при което размерът на възнаграждението се
определя от съда по реда на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. На основание чл. 7, ал. 2, т. 5 от наредбата за размерът на адвокатското
възнаграждение съобразно уважената част от исковете /по 120 000 лв./ е в размер на 3530
плюс 2% за горницата или по 3930 лв. за всеки от тримата ищци или общо 11 790 лв. без
9
ДДС, изчислено по старата редакция на текста, тъй като адв.пълномощно е с дата
17.05.2022г.. Това възнаграждение следва да бъде присъдено на адв.Г. Й.. Съдът е определил
адвокатското възнаграждение съобразно уважената част от исковете в размер на 8 295 лв. В
тази част е депозирана молба по чл.248 ГПК, оставена без уважение от съда. С определение
от 18.09.2024г. без уважение е оставена молбата, подадена от С. А. С., А. С. С., и М. А. С., за
изменение на Решение № 92/01.07.2024г., постановено по т.д. № 206/2022г., по описа на ОС
Благоевград, в частта за присъдените в полза на адв.Г. Й. разноски за осъществено
процесуално представителство по делото. САС намира, че определението е неправилно и
като такова следва да бъде отменено в тази част.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на ОС-Благоевград държавна такса за производството
по делото върху уважения размер на исковете, а именно такава в размер на 14 440 лв. вместо
присъдените вече 12 000 лв. както и деловодни разноски за възнаграждения на вещи лица в
размер на 1225 лв. общо, от които дължими са 735 лв. вместо посочените 612.70 лв.,
съразмерно с уважената част от исковете.
Предвид изхода на спора и частичната неоснователност на исковете за неимуществени
вреди, на основание чл.78, ал.3 ГПК, на застрахователя трябва да бъде присъдена
съответната част от направените по делото разноски, които са 942.40 лв. съгласно списък по
чл.80 ГПК на л.169. Съразмерно на отхвърлената част от претенциите /240 000 лв. при обща
цена 600 000 лв./ съдът следва да присъди в полза на страната съдебни разноски в размер на
376 лева, както и 300 лв. за юрисконсултско възнаграждение или общо 676 лв.
Воден от горното и на основание чл. 271 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 92/01.07.2024 г., постановено по т.д. № 206/2022 г., по описа на ОС
Благоевград, ГО, в обжалваната отхвърлителна част за разликата над по 100 000 лв. до по
120 000 лв. за всички ищци, д.т. и разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Евлоги и Христо Г.еви“ №85, ет. 2, ап. 6, ДА ЗАПЛАТИ В
ПОЛЗА НА А. С. С., ЕГН **********, С. А. С., ЕГН ********** и М. А. С., ЕГН
**********, действащи чрез своя законен представител А. С. С., ЕГН **********, с адрес:
******, чрез адв.Г. Й., разликата над по 100 000 лв. /сто хиляди лева/ до сумите от по 120
000 /сто и двадесет хиляди/ лв., за всеки от тях или допълнително по 20 000 лв./двадесет
хиляди лева/, представляващи обезщетения за претърпени неимуществени вреди – болки и
страдания от смъртта на Е. Е. С. /майка на първите двама и съпруга на последния/,
настъпила в резултат на ПТП, станало на 03.04.2022г., ведно със законната лихва върху
главниците, считано от 25.05.2022г. до окончателното им изплащане, както и сумата от общо
10 384.62 лв./десет хиляди триста осемдесет и четири лева и шестдесет и две стотинки/
направени разноски пред въззвна инстанция.
10
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОТМЕНЯ определение от 18.09.2024г., с което без уважение е оставена молбата, подадена от
С. А. С., А. С. С., и М. А. С., за изменение на Решение № 92/01.07.2024г., постановено по
т.д. № 206/2022г., по описа на ОС Благоевград, в частта за присъдените в полза на адв.Г. Й.
разноски за осъществено процесуално представителство, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Евлоги и Христо Г.еви“ №85, ет. 2, ап. 6, ДА ЗАПЛАТИ В
ПОЛЗА НА адв.Г. Й. от САК, ЕГН **********, сумата от общо 11 790 лв. /единадесет
хиляди седемстотин и деветдесет лева/ представляваща адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство на тримата ищци пред първа инстанция без вкл.ДДС /вместо
присъдената сума в размер на 8 295 лв. за осъществено процесуално представителство
на ищците./
ОСЪЖДА „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Евлоги и Христо Г.еви“ №85, ет. 2, ап. 6, ДА ЗАПЛАТИ В
ПОЛЗА НА САС, сумата от 2400 лв. /две хиляди и четиристотин лева/, допълнителна
държавна такса /освен вече присъдените 12 000 лв./ съобразно уважената част от исковете,
както и сумата от 735 лв./седемстотин тридесет и пет лева/ разноски на осн.чл.78 ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА А. С. С., ЕГН **********, С. А. С., ЕГН ********** и М. А. С., ЕГН **********,
действащи чрез своя законен представител А. С. С., ЕГН **********, с адрес: ******, чрез
адв.Г. Й., ДА ЗАПЛАТЯТ В ПОЛЗА НА „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Евлоги и Христо Г.еви“ №85, ет. 2, ап.
6, сумата от 676 лв. /шестстотин седемдесет и шест лева/ направени разноски пред първа
инстанция съразмерно на отхвърлената част от исковете и юрисконсултското
възнаграждение, на осн.чл.78 ал.3 и 8 ГПК.
В осъдителната част - до по 70 000 лв. за всеки от ищците, решението като
необжалвано е влязло в сила.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните с
касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11