О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 29.09.2020 година гр. Хасково
ОКРЪЖЕН
СЪД ХАСКОВО гражданско отделение, четвърти състав
на ……..….двадесет и девети септември……. две хиляди и двадесета година
в закрито
заседание в следния състав :
СЪДИЯ : АННА ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от …………….………съдия
Петкова…………………..
търговско дело № ….……………….….38………………… по описа за 2020 година,
За да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба от „Версус – 71“ ООД – Хасково, подадена чрез
адв. В.С., срещу „Сайбилдинг“ ЕООД – град Момчилград, област Кърджали.
Предявени са два иска, в условията на евентуалност. Посоченото в
исковата молба правно основание на главния иск е по чл. 49 във връзка с чл. 45
от ЗЗД, като по него ищецът излага следните фактически твърдения: с ответника
били в договорни взаимоотношения по повод договор за извършване на СМР от
24.08.2018 година – за направа на външна топлоизолация, измазване на вътрешни
стени и външни фасади и др. Работата била приключена и приета от възложителя –
ищец по делото на 23.11.2018 година, но след есенно-зимния период ищецът
констатирал пукнатини по фасадата и неравности, както и грубо изпълнение на
мазилката по вътрешните стени. Констатирайки тези недостатъци, управителите на
ищеца приели, че изпълнената по договора работа не е с необходимото качество,
както и че вина за това носят работниците на ответника-възложител. Поради това
ищецът счита, че има право на иск по чл. 49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД за
възмездяване на причинените му имуществени вреди (загуби, стойност на материали
и труд за поправка на пукнатини и т.н. от некачествено извършени от страна на
служители на ответника СМР-та) в размер на сумата 38 000 лева. Претендира от
ответника-изпълнител, възложил на тези работници изпълнението на процесните
СМР, да му я заплати предварително.
Вторият, предявен в условията на евентуалност, иск е с правно основание
чл. 265 ал. 1 ЗЗД. Изложените от ищеца фактически твърдения са идентични с тези
по иска, основан на твърдения за непозволено увреждане. Но се претендира
ответникът-изпълнител предварително да
заплати на ищеца разходите в размер на исковата сума, необходими за
поправката, която ищецът-възложител ще извърши сам (респективно чрез възлагане
на друг строителен предприемач).
С
отговора на исковата молба ответникът изразява становище за недопустимост и на
двата иска. По главния иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД счита, че
наличието на сключен договор задължава ищеца да търси изпълнение, респективно
обезщетение за лошо изпълнение, на плоскостта на договорна отговорност.
Настоява, че наличието на договорно правоотношение между страните изключва
деликтната отговорност на изпълнителя по отношение на възложителя по повод
претърпени вреди в резултат на изпълнение на договора, в това число и в
случаите когато се твърди, че вредите са резултат на некачествено изпълнение от
страна на работниците на изпълнителя.
С
отговора на исковата молба, подаден в срока по чл. 367 ал. 1 ГПК, ответникът въвежда възражение за местна
неподсъдност на спора на Окръжен съд – Хасково. Моли за прекратяване
производството по делото и за изпращането му на Окръжен съд - Кърджали.
Наведените
от ищеца фактически твърдения по главния иск се препокриват с тези, характерни
за искова защита при лошо изпълнение (разбирано като неточно, некачествено
изпълнение) по договор за изработка по чл. 258 и сл. от ЗЗД – в случая договор
за извършване на строително-монтажни
работи. В случай на некачествено
изпълнение по договор от вида на процесния, кредиторът разполага с няколко
възможности за защита, в това число - да иска от длъжника да отстрани
недостатъка в подходящ срок без заплащане или сам да го отстрани – чл. 79 ал.
1, чл. 80 ал. 1, както и чл. 265 ал. 1 ЗЗД. В последния случай кредиторът има
право да иска предварително от длъжника разходите, необходими за поправката,
като не се касае за обезщетение за вреди, а способ за упражняване на вземането
на кредитора, т.е. на иска му за реално изпълнение. Ищецът твърди, че вредите
са резултат на некачествено изпълнение от страна на работниците на изпълнителя.
Но законът не се интересува от това – кой фактически е изпълнил конкретните
работи от името на изпълнителя. Щом като е констатирано некачествено изпълнение
по договор за изработка, то поръчващият насочва претенциите си към
съконтрахента си - изпълнител по договора и то в рамките на посочените в закона
правни възможности. Наличието на договорно правоотношение и ясно разписан в
закона ред за защита на плоскостта на договорната отговорнот, изключва
деликтната отговорност на изпълнителя по отношение на възложителя по повод
претърпени вреди в резултат на изпълнение на договора. Това се отнася и за
договори от вида на процесния, както и за случаите когато се твърди, че вредите
са резултат на некачествено изпълнение от страна на работниците на изпълнителя.
В правната теория
и съдебната практика е застъпено и противоположно становище, а именно, че договорната отговорност не изключва
деликтната такава, по арг. от чл. 51 ал. 3 ЗЗД (н.п. А. Калайджиев,
"Облигационно право - обща част", изд. СиБи, стр. 407). Тогава,
когато с едно действие се покриват съставите на лошо изпълнение на договор и на
нарушение на забраната да се вреди другиму, увреденото лице има право да
ангажира деликтната отговорност, въпреки съществуващото
договорно правоотношение. За да не се смесват двете отговорности, за
разграничителен критерий в съдебната практика се ползва видът на
защитавания в съдебното производство интерес. Така, приема се, че е накърнен
позитивен интерес на ищеца тогава, когато това е интерес от изпълнение на
договора, в резултат от което би се постигнала за него изгодна промяна в
действителността. Такъв позитивен интерес ще обуслови търсене на договорна отговорност. Ако, обаче, се
защитава негативния интерес, а именно интересът на ищеца от предотвратяване на
нежелани изменения в обективната действителност и от запазване на
първоначалното му състояние непокътнато, е налице деликтна отговорност.
В конкретния случай ищецът претендира сумата 38 000
лева, като твърди, че с помощта на тази сума той сам или чрез друг строителен
предприемач ще постигне целения с договора ефект. А след като заплати тази
сума, то за него тя ще съставлява загуба, т.е. вреда, която следва да бъде
покрита от ответника. Очевидно е, че в настоящия
процес дружеството-ищец третира като вреда не някакво влошаване на съществуващото
състояние на сградата му в резултат от действията на служителите на ответника,
а само неподобряването му в съответствие с договореностите. Т.е. той е очаквал
позитивна промяна като следствие от изпълнение на уговореното, но такава не е
настъпила.
Следователно, предявеният от него
главен иск е в защита на позитивен интерес, накърнен
от неосъществяването на полезни и желани от ищеца промени в обективната
действителност – подобряване на мазилките по стените до състоянието, в
което ги е поръчал. Това
изключва непозволения характер на „загубата“ която претендира, а следователно –
предявеният иск е такъв на плоскостта на договорната отговорност, а не за
непозволено увреждане по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД.
След като анализира
фактическите твърдения на ищеца и служебно ги приведе към съответните законови
норми, настоящият съдебен състав приема, че той намира своето основание в
неизпълнението (респ. лошото изпълнение) на договор за изработка – процесния
договор от 24.08.2018 година за извършване на СМР и е с правно основание чл.
265 ал. 1 ЗЗД. Дадената от ищеца правна квалификация на главния иск е
неправилна и не обвързва съда.
От тук следва, че са
предявени два идентични иска – между едни и същи страни и за едно и също нещо.
С оглед обвързващите мотиви на определение № 314/23.09.2020 година, постановено
по т.д. № 525/2020 година по описа на Апелативен съд – Пловдив, съдът дължи
произнасяне по главния иск и то по основанието, с което приема че е реално
сезиран. А произнасянето по допустимостта на евентуалния иск ще следва да стане
при произнасяне с решение по съществото на спора.
Поради приетата от
ХОС правна квалификация на главния иск – чл. 265 ал. 1 ЗЗД и с оглед
своевременно направения от ответника отвод за местна неподсъдност, съдът следва
да направи преценка – дали главният иск му е подсъден. Съгласно разпоредбата на
чл. 105 от ГПК, искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният
адрес или седалището на ответника. Седалището на сочения с ИМ ответник по
делото „Сайбилдинг“ ЕООД е в град Момчилград, област Кърджали. Следователно,
местнокомпетентният съд да разгледа процесния спор е Окръжен съд – Кърджали.
Ето защото производство пред ХОС следва да бъде прекратено, а делото –
изпратено на Окръжен съд Кърджали, поради направен отвод за местна неподсъдност по чл. 119 ал. 3 вр. чл. 105 от ГПК.
Мотивиран така и на основание чл.
118 ал. 2 ГПК съдът
О п р е д е л и:
ПРЕКРАТЯВА производството по търговско дело № 38/2020 година по описа на Окръжен съд Хасково.
ИЗПРАЩА делото на Окръжен съд - Кърджали по подсъдност.
Определението може да се
обжалва пред Апелативен съд Пловдив, в
едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
СЪДИЯ: