РЕШЕНИЕ
№ 178
гр. Шумен, 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. Хаджииванова
Йордан В. Димов
при участието на секретаря Силвия Й. Методиева
като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Въззивно
гражданско дело № 20223600500162 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.341 и сл. от ГПК.
С решение №683/20.12.2021г. по гр.дело №1265/2021г. Районен съд-Шумен е изнесъл
на публична продан следния недвижим имот: двуетажна масивна жилищна сграда, с
идентификатор 83510.667.138.1 със застроена площ от 29 кв.м., цялата с 2 надземни и 0
подземни етажа, с предназначение жилищна сграда-еднофамилна, намираща се на площад
„*“ в гр.Ш., заедно с дворно място, в което е построена, цялото от 29 кв.м., съставляващо
парцел VII-2241 в квартал 255 по плана на град Ш., при граници от площад „*, парцели
№№VIII-2242; VI-2240; XII-2245, представляващи по КК и КР на гр.Ш. ПИ с идентификатор
83510.667.138, с адрес на поземления имот: гр.Ш., площад “*“ №3-Б с площ 29 кв.м., трайно
предназначение на територията[1]урбанизирана, начин на трайно ползване-ниско
застрояване до 10 метра, при съседи поземлени имоти с идентификатори 83510.667.137;
83510.667.143; 83510.667.139; 83510.666.114, заедно с общите части на сградата по смисъла
на чл.38 от ЗС, като е постановил след извършване на проданта получената сума да се
разпредели между съделителите П. Д. П. и Д. П. П., при равни квоти. Със същото решение е
отхвърлена претенцията на П.Д. П. за възлагането в негов дял, на основание чл.349, ал.2 от
ГПК, на делбения имот. Присъдени са и следващите се разноски.
С определение №486/25.02.2022г. по гр.д.№1265/2021г. е оставено без уважение
искането на съделителя Д. П. П. за изменение на решението в частта за разноските.
1
Решението е обжалвано от съделителя П. Д. П.. Сочи, че същото било неправилно
поради необоснованост, формиране на неправилни фактически и правни изводи, довели до
нарушаване на процесуалния закон. Неправилно съдът приел, че делбеният имот не
представлява жилище. С представеното от него удостоверение за вписвания се доказвало, че
това жилище е единствено за него. От събраните по делото доказателства се установявало,
че бракът му с Д.Е.П. бил прекратен/решение №150/20.02.2020г. по гр.д.№2958/2019г. на
ШРС, както и че имотът, предмет на делбата бил придобит по време на брака им и бил в
режим на СИО. Жалбоподателят сочи също, че собствеността на процесния имот се явявала
смесена, възникнала на база на два юридически факта: покупко-продажба по време на брака
му и разпоредителна сделка-дарение, след прекратяване на брака от страна на бившата му
съпруга. Предвид това и сочи, че отговарял на условията за възлагане на недвижимия имот-
същият бил непаделяем, бивша СИО, жалбоподателят не разполагал с друго жилище и към
датата на влизане в сила на решението за развод, родените от брака деца били пълнолетни.
Жалбоподателят моли, решението да бъде отменено и вместо него бъде постановено друго,
с което направеното от него искане за възлагане на основание чл.349, ал.1 от ГПК бъде
уважено.
Частна жалба, но срещу определението 25.02.2022г., с което е оставено без
уважение искането му за изменение на решението в частта за разноските е депозирана от Д.
П. П.. Сочи, че същото се явявало неправилно, постановено в нарушение на
съдопроизводствените правила и материалния закон, в отклонение на установената
практика на ВКС на РБългария и в нарушение на т.9 от ППВС №7/1973г.. Моли съдът да
отмени обжалваното определение и постанови друго, с което му присъди сторените съдебни
разноски пред първа инстанция в размер на общо 2037.50лв..
Всяка от старните е депозиралат отговор по неоснователността на жалбата на насрещната
страна.
Жалбите са подадени в срок, от надлежни страни, при наличие на правен интерес, поради
което се явяват процесуално допустими.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и прецени
поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
Видно от заключението на единичната съдебно-техническа експертиза, прието от
първоинстанционния съд като компетентно и обективно дадено, допуснатия до делба
недвижим имот е неподеляем, съобразно квотите на страните и техническите изисквания на
ЗУТ.
Съделителят П. Д. П. е депозирал в срок/в първото съдебно заседание след допускане
на делбата/ искане за възлагане на делбения имот, на основание чл.349, ал.2 от ГПК.
Съгласно сочената разпоредба, условията, при които законът дава възможност да
бъде извършено възлагане от съда в полза на някой от съделителите касаят от една страна
обекта на съсобствеността-делбеният имот следва да има характер на жилищен и да е бил
2
собственост на общия наследодател, а от друга страна- съделителя –последният следва да е
наследник, който при откриване на наследството е живял в имота и не притежава друго
жилище.
Съгласно задължителната съдебна практика, обективирана в т.7 и т.9 от
ТР№1/2004г.на ОСГК на ВКС на РБългария по законовото изискване в разпоредбата на
чл.288,ал.3 от ГПК/отм./, сега чл.349, ал.2 от ГПК, претендиращият възлагане съделител
следва да е наследник, който е живял в имота при откриване на наследството, т. е. към
момента на смъртта на наследодателя. При две и повече наследства, ако всеки съделител,
който има качеството на пряк наследник или по заместване, е живял в процесния недвижим
имот към смъртта на наследодателя си, той формално отговаря на условието на закона.
В случая не се установи наличието на елементите от фактическия състав на сочената
разпоредба, доколкото имотът, чието възлагане се иска не е наследствен, съсобствеността по
отношение на същия не е настъпила по силата на наследяване, а въз основа на различни
юридически факти, съответно П.П. няма качеството наследник. Последният е придобил
съответните идеални части от него въз основа на договор за покупко-продажба, оформен с
нотариален акт №12, т.ХVІІ, рег.№4225, д.№5339/1997г., а съделителят Д.П.-по силата на
договор за дарение от 04.03.2020г./нотариален акт №65, .І, рег.№1224, д.№52/2020г./,
сключен с неговата майка, след прекратяване на брака й с жалбоподателя. Само за пълнота
следва да се посочи и че не се установи имотът да е жилищен. Напротив, съгласно
заключението на СТЕ същият не отговаря на изискванията за жилищен такъв, като в този
смисъл е и изрично заявеното от самия жалбоподател в съдебно заседание.
Ето защо и доколкото не са налице предпоставките на чл.349, ал.2 от ГПК, съдът
намира, че искането на съделителя П.П. И. за възлагане на имота в негов дял на соченото
основание се явява неоснователно и не следва да бъде уважено, съответно имотът следва да
бъде изнесен на публична продан.
Въпреки, че своевременно е депозирано искане за възлагане на имота от страна на
жалбоподателя П.П. само на основание чл.349, ал.2 от ГПК, само за прецизност следва да се
посочи, че не е налице и хипотезата на чл.349, ал.1 от ГПК-действително имотът е бил СИО,
прекратена с развод, но както сам жалбоподателят сочи в жалбата/а и видно от решение
№150/2.02.2020г. по гр.д.№2958/2019г. на ШРС/ нему не е предоставено упражняването на
родителските права по отношение на децата от брака, тъй като същите към този момент са
били вече пълнолетни. Съгласно постановиките на ТР№1/2004г. на ОСГК, непълнолетието
на родените от брака деца като юридически факт и материалноправна предпоставка за
възлагане по чл. 288, ал. 2 ГПК /отм./ сега чл.349, ал.1 от ГПК/ следва да е налице към
момента на приключване на устните състезания в първата инстанция. Както бе посочено по-
горе, в случая още към момента на постановяване на решението за развод, от брака не е
имало ненавършили пълнолетие деца.
Предвид изложеното съдът намира, че първоинстанционното решение се явава
правилно и следва да бъде потвърдено.
По отношение на частната жалба срещу определение №486/25.02.2022г. по гр.д.
3
№1265/2021г., с което е оставено без уважение искането на съделителя Д. П. П. за
изменение на решението в частта за разноските. Соченото определение е постановено в
производство по чл.248 от ГПК. Жалбоподателят излага, че му се следват съдебни разноски,
както следва:30лв., представляващи половината от заплатените от него 60лв. в полза на
АГКК за приложените към исковата молба скица на поземления имот, схема на
самостоятелен обект в сграда-2бр.; 2.50лв.-половината от заплатените от него 5лв. такса в
полза на община Шумен за издадено удостоверение за данъчна оценка; 5лв.,
представляващи половината от заплатените от него 10лв. за вписване на исковата молба в
АВ и 2000лв.-заплатеното адвоткатско възнаграждение за процесуално представителство и
защита в качеството му на ответник по предявения от другия съделител иск по чл.349, ал.2
от ГПК.
По делото са представени доказателства за направата на сочените разноски, както и
списък на същите, като спор е налице досажно това следва ли се заплащането на такива в
настоящата втора фаза на делбата.
Съгласно чл.355 от ГПК, в делбеното производство страните заплащат разноските
съобразно стойността на дяловете им, а по присъединените искове в делбеното
порзиводство разноските се определят по чл.78 от ГПК. В този смисъл е и приетото в т.9 от
Постановление №7/1973г. на Пленума на ВС, а именно, че съдебно-деловодните разноски
следва да се разпределят между съделителите съобразно с признатия им дял в прекратената
общност, когато са направени във връзка с нейното ликвидиране, а когато са направени по
повдигнат спорен въпрос (например по възлагане на неподеляемо жилище, по намаляване
на завещания и дарения, по искания по сметките и т. н.), разноските следва да се възлагат
съобразно с общите правила на чл. 64 и 65 ГПК/отм/..
В случая съделителят Д.П. е направил разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 2000лв., като съгласно отразеното в договора за правна защита и съдействие,
уговореното и внесено възнаграждение е за процесуално представителство и защита срещу
иска по чл.349, ал. 2 от ГПК. Този въпрос досежно възлагането на делбения имот и способа
за извършване на делбата е бил спорен между страните, видно от материалите по делото и в
частност, от изявленията на страните в хода на производството.Ето защо и направените от
Д.П. разноски за процесуално представителство от адвокат следва да се понесат от
съделителя П.П. с оглед изхода на спора по начина на извършване на делбата и съгласно
чл.78, ал.3 от ГПК/определение №4/06.01.2011г. по гр.д.№542/2010г. , ІІг.о., определение
№717 от 22.10.2012г. по гр.д.№594/2012г., ІVг.о./.
Направените разноски от Д.П. за вписване на исковата молба за делба, за издаване на
скица и схема са били необходими с оглед образуването, движението и провеждането на
делбеното производство, поради което и следва да се разпределят между съделителите,
съобразно делът им, или в случая П.П. дължи половината от заплатената сума за направата
им - 35лв.. Що се касае до разноските направени във връзка с издаване на данъчна оценка на
имота , то тези разходи не са свързани със самото съдебно производство и по никакъв начин
не обуславят неговото провеждане, поради което половината от тях не следва да бъдат
4
възлагани в тежест на съделителя П.П..
Ето защо и атакуванато определение следва да бъде отменено в частта, с която е
оставено без уважение искането на съделителя Д. П. П. за изменение на решението в частта
за разноските, чрез присъждане на такива в тежест на съделителя П. Д. П. в размер над
2.50лв. до 2037.50лв., като П. Д. П. бъде осъден да заплати на Д. П. П. П. такива в размер
на 2035лв..
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, в тежест на жалбоподателя
следва да се възложат направените от въззиваемия деловодни разноски във въззивното
прозиводство в размер на 2000лв.-адвокатско възнаграждение във връзка с производството
по въззивната жалба.
Разноски касателно изхода на производството по частната жалба не следва да се
присъждат. Съображенията за този извод се извеждат от същността му като
несамостоятелно производство, с предмет произнасяне по искане на страна за изменение на
вече постановен акт в частта му за разноските в съответната съдебна инстанция, поради
което интересът на страната изключва осъществяването на нови разноски, респ.
присъждането им/в този смисъл /определение №60125 от 18.10.2021г. по ч.гр.д.
№3563/2021г., ІІг.о./.
Водим от горното и на основание чл.271, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №683/20.12.2021г. по гр.дело №1265/2021г. на Районен
съд-Шумен.
Отменява определение №486/25.02.2022г. по гр.д.№1265/2021г.,в частта с която е
оставено без уважение искането на съделителя Д. П. П. за изменение на решението в частта
за разноските, чрез присъждане на такива в тежест на съделителя П. Д. П., в размер над
2.50лв. до 2037.50лв., като вместо него постановява:
ОСЪЖДА П. Д. П. с ЕГН********** от гр.Ш., площад „*“№3-Б да заплати на Д. П.
П. с ЕГН********** от гр.Ш., бул.“*“25, ...,чрез адв.Л.Д. при БАК., сумата 2035лв,
представляваща разноски в първонистанционното делбено производство. Потвърждава
определението в останалата част.
ОСЪЖДА П. Д. П. с ЕГН********** от гр.Ш., площад „*“№3-Б да заплати на Д. П.
П. с ЕГН********** от гр.Ш., бул.“*“25, ...,чрез адв.Л.Д. при БАК сумата 2000лв.-
деловодни разноски пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБългария, в едномесечен срок от
връчването му на страните.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6