О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
Номер 260207 03.11.2020 година град
Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД……………………….втори граждански състав, на трети ноември …………2020 година,
в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
МАРИАНА МАВРОДИЕВА ЧЛЕНОВЕ:
ВЕСЕЛИНА МИШОВА
секретар………………………………………………………………………..
Прокурор……………………………………………………………………,
като разгледа
докладваното от…………..съдията В. МИШОВА…………..
частно гражданско
дело номер 3292……………по описа за 2020……………...година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Обжалвано е определение № 260140 от
29.09.2020 г., имащо характер на разпореждане по смисъла на чл.262, ал.3 ГПК,
постановено по гр.д. № 1311/2019 г. на Казанлъшкия районен съд, с което
въззивната жалба срещу постановеното по делото решение е върната.
Частната жалбоподателка И.Б.М.
чрез пълномощника си адв. С.М., счита, че определението е неправилно. Твърди,
че разпореждането за оставяне без движение на въззивната й жалба е получено на
адрес в ***, партер от адв. Р.Г., което връчване е нередовно. То не е станало в
кантората на процесуалния й представител, тъй като от началото на 2020 г. той е
променил адреса на кантората си и този факт е станал известен на съда доколкото
всички жалби и молби, подадени от него в качеството му на процесуален
представител през 2020 г. е посочен
новият адрес на кантората. Счита, че връчването е нередовно, защото адв. Р.Г.
нито работи, нито сътрудници на адв. М..
Съдът, като обсъди направените
в частната жалба оплаквания, намери за установено следното:
Частната жалба е
неоснователна.
Производството по гр.д. №
1311/2019 г. по описа на Казанлъшкия районен съд е било образувано по искова
молба от М.И.М.срещу И.Б.М., с която е бил предявен иск за разваляне на
договори за гледане и издръжка по чл.87, ал.3 ЗЗД и е приключило с решение №
708 от 01.11.2019 г. Срещу това решение е постъпила въззивна жалба, която е
била оставена без движение с разпореждане от 07.08.2020 г. за представяне на
доказателства за внесена държавна такса. Това разпореждане е било връчено на
въззивницата И.Б.М. чрез процесуалния й представител адв. С.М., като е получено
от адв. Р.Г., посочен като колега. Връчването е станало на адрес – ***, партер.
По делото е установено още,
че въззивницата е подала отговор чрез адв. С.М., в титулната част на който е
посочен съдебен адрес ***, партер. На този адрес е връчена призовката за
първото с.з., която също е получена от адв. Р.Г., посочен като колега. В с.з.
адв. М. се е явил и не е направил възражение по редовността на призоваването. В
молба на въззивницата, подадена чрез адв. М. на 30.08.2019 г., е посочен
горният адрес. Съобщението с решението
също е връчено на този адрес и получено от адв. Е.Б., посочена като колега от
кантората. Във въззивната жалба също като съдебен адрес е посочен адресът на
кантората на процесуалния представител на въззивницата. Тази въззивна жалба е
оставена без движение и съобщението също е връчено на този адрес на адв. К.Р.,
посочен като колега. Последващи съобщения от 07.01.2020 г., 30.01.2020 г.,
21.02.2020 г., 15.05.2020 г. са връчени лично на адв. С.М. на адрес ***,
партер.
Съгласно чл.261 ГПК към
въззивната жалба се прилага документ за внесена държавна такса. Ако жалбата не
отговаря на изискванията, предвидени в закона, в т.ч. и в чл.261 ГПК, на
страната се съобщава да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности и
жалбата се връща, ако те не се отстранят в срок. Когато страната се
представлява от адвокат връчването на съобщенията става лично на него, а ако не
бъде намерен, връчването може да стане на всяко лице, което работи или
сътрудници на адвоката. При удостоверяване на връчването връчителят посочва
името и качеството на получателя – чл.51, ал.1 ГПК.
Неоснователно е оплакването в
частната жалба, че връчването на процесното съобщение не е станало в кантората
на адвоката. Вярно е, че от началото на 2020 г. в титулната част на няколко
молби, подадени от въззивницата чрез процесуалния й представител адв. М.,***, ***,
но от съдържанието на тези молби не е видно, че страната, респ. нейният адвокат
уведомява съда за промяна на адреса на адвокатската кантора. Въобще от начина,
по който този адрес е изписан, не става ясно, че това е адрес на адвокатска
кантора. Освен това, последващите тези молби съобщения са били връчвани лично
на адв. М. ***, поради което той не е узнал случайно за тях, както твърди в
частната жалба, а ги е получил.
Неоснователно е и второто
възражение, а именно, че получилият процесното съобщение адв. Р.Г. няма
качеството, посочено в чл.51, ал.1 ГПК.
Адвокатите, макар в това си качество
винаги да упражняват свободна професия, също могат да бъдат сред лицата, които
работят или сътрудничат на адвоката, който е адресат на съобщението, по смисъла
на чл. 51, ал. 1,
изр. второ ГПК (така О-362-2017 г., ІV г.о.; О- 480-2016, І т.о.; О-115-2015, ІІ т.о..и др.). Длъжностното
лице по връчването на съдебните книжа е удостоверило в кръга на своята
компетентност на кого е връчено съобщението за отстраняване на нередовностите
на въззивната жалба и е отбелязало върху съставения от него документ качеството на лицето, получило документа, а
именно - "колега". Това отбелязване е извършено с оглед
констатираните обстоятелства на мястото на връчването съобразно процедурата,
предвидена в чл. 44 ГПК.
Поради това фактически е изводът дали адвокат работи или сътрудничи с друг
адвокат и е негов "колега", като този извод се изгражда въз основа на
непосредствените впечатления на длъжностното лице и не следва да се основава на
други критерии, в т.ч. и наличието или липса правоотношение - за
мандат, поръчка или друго между процесуалния представител и лицата, които са
намерени в кантората му и са приели книжата.
Предвид на тези съображения съдът намира,
че частната жалба е неоснователна. Констатираната от първоинстанционния съд нередовност на въззивната жалба е
била съобщена на страната редовно. Тази нередовност не е била отстранена
своевременно, поради което въззивната жалба правилно е била върната. Затова обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното,
Окръжният съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №
260140 от 29.09.2020 г., имащо характер на разпореждане по смисъла на чл.262,
ал.3 ГПК, постановено по гр.д. № 1311/2019 г. на Казанлъшкия районен съд
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред ВКС в едноседмичен
срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: