Р Е Ш Е Н И Е
№ 58
гр.Перник, 04.12.2019 год.
В И М Е Т О Н
А Н А Р О
Д А
Пернишкият окръжен съд, наказателна колегия, в публичното
заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР ГЕОРГИЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
БИСЕР ПЕТРОВ
КРИСТИНА
КОСТАДИНОВА
при секретаря ИВА ЦВЕТКОВА и в присъствието на прокурора от Окръжна
прокуратура…., като разгледа докладваното от съдията Петров въз.НЧХД № 302/2019
год. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда № 81/ 18.09.2019 г., постановена по НЧХД № 34/2019
год. по описа на районен съд Брезник е ПРИЗНАТ
подсъдимия Д.Й.Б., със снета самоличност и ЕГН, за ВИНОВЕН в това, че на 28.01.2019 година, около 11.30 часа, пред
магазина в с.***, общ.Брезник публично е отправил към С.Р.С. обиден жест-
среден пръст и публично я нарекъл „***“, „ще те оправя аз теб“, престъпление по
чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 от НК и тъй като за това престъпление
се предвижда наказание глоба от три хиляди до седем хиляди лева и обществено
порицание, от него не са настъпили имуществени вреди, подсъдимия не е осъждан
за престъпление от общ характер или освобождаван от наказателна отговорност по
реда на глава VІІІ, раздел ІV от НК, районния съд на осн. чл.78а от НК го
ОСВОБОДИЛ от наказателна отговорност, като му НАЛОЖИЛ административно наказание
ГЛОБА в размер на 1000 лева, вносима в полза на Държавата по сметка на Бюджета
на Съдебната власт.
Със същата присъда районния съд осъдил Б., да заплати на С.
сумата от 600 /шестотин/ лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, изразяващи се в душевни страдания, притеснения, срам,
следствие на разпространената обида, уронила доброто й име пред семейството й и
нейните съселяни, причинили й емоционален стрес и унижение на личното
достойнство, причинени с деянието по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр чл. 146, ал. 1,
пр. 1 НК, ведно със законната лихва от датата на причинените й вреди –
28.01.2019 г., като за разликата до пълно предявения размер на иска от 3000
/три хиляда/ лева, ГО ОТХВЪРЛИЛ, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
В тежест на подсъдимия са присъдени и съответните
разноски и държавна такса.
Против така постановената присъда, в срок, е постъпила
въззивна жалба от подсъдимия. В жалбата се сочи, че неправилно районния съд е
интерпретирал събраните доказателства, а част от тях е игнорирал и оттам в
нарушение на материалния закон е стигнал до грешния извод, че подсъдимия е виновен.
Сочи се също така, че изложените мотиви са противоречиви и двусмислени. Моли се
обжалваната присъда да бъде отменена и вместо нея постановена друга такава с
която подсъдимия да бъде признат за невиновен, а гражданският иск отхвърлен. В
съдебно заседание подсъдимият лично и чрез защитника си поддържа жалбата.
Частната тъжителка и граждански ищец лично и чрез
процесуалния си представител моли обжалваната присъда, като правилна и
законосъобразна да бъде потвърдена.
Пернишкият окръжен съд, след като разгледа обжалваната
присъда с оглед доводите на страните и служебно по реда на чл.313 и 314 от НПК,
установи следното:
По фактите:
Подсъдимият Д.Б. е неосъждан, работи.
Двамата с пострадалата са от с.*** Община Брезник и се
познават, като се намирали в лоши отношения.
Тъжителката С. ************. На 28.01.2019 г. тя била на
работа, като се намирала пред магазина. Около 11.30 часа в близост пристигнал и
спрял автомобил. От него слязъл подсъдимият и виждайки пострадалата и показал
среден пръст и й казал: „***“, „ще те оправя аз теб“. След това влязъл в
сградата на кметството.
Жеста и думите били възприети ясно от свидетелите В. и С.,
като втория последвал С., която се разстроила и се прибрала вътре в магазина.
Там той се опитал да я успокои, но не успял и тръгнал с автомобила си към
гр.Перник.
До така изложената фактическа обстановка въззивният съд
стигна след собствен анализ на събраните в съдебното производство доказателства.
При това изцяло се кредитираха приобщените писмени доказателства и показанията
на свидетелите В. В., С. С. и Р.Д., отчасти тези на свидетелите Х.Г. и С.С.,
както и отчасти обясненията на подсъдимия.
По доказателствата:
На първо място, във връзка с възраженията на защитата във
въззивната жалба, следва да се посочи, че по делото са събрани всички
доказателства, необходими за всестранното му изясняване. Въз основа на тях,
след направен, макар и пестелив анализ, районен съд Брезник е установил точно и
прецизно фактическата обстановка. Същата е почти идентична с тази приета и от въззивната
инстанция. Първия съд е посочил всички факти релевантни към правния спор.
Посочил е точно въз основа на кои доказателства ги е приел за установени и
защо. В изпълнение разпоредбата на чл.305, ал.3 НПК съдът е обяснил защо
кредитира едната група свидетелски показания, а другата не. Всички
доказателства са приобщени към доказателствения материал с допустими от
процесуалния закон средства, без съществени нарушения на процесуални правила.
Неоснователни са доводите на защитата на подсъдимия,
развити във въззивната жалба, че първоинстанционния съд е интерпретирал грешно
събраните гласни доказателства и е игнорирал част от доказателствения материал.
Макар и, както се посочи, схематично, районния съд правилно е кредитирал
показанията на свидетелите В., С. и Д.- първите двама и очевидци. Показанията
на тези свидетели са пълни, последователни и логични. В. е незаинтересуван от
изхода на делото, тъй като не се намира в родство или приятелски отношения с
която и да е от страните, като същото важи и за свидетеля Д., а познанството на
С. със С. не се е отразила в качествено отношение на изложените от него и
възприети лично данни. Съдът не дава вяра на твърденията на Х.Г., че по време
на инцидента пред магазина на пострадалата е нямало никой. Както В., така и С.
посочват ясно защо си спомнят действията на Б., в какво се изразяват те и кога
са извършени. Ако тези свидетели не бяха присъствали на инкриминираното деяние,
то, не биха могли да опишат детайлно, кога е пристигнал подсъдимият с какъв
автомобил /цвят, марка и транзитни номера/, къде е спрял и къде е отишъл след
това. По делото са налице данни, че пострадалата впоследствие е показала снимка
на автомобила на Б. направена с нейният телефон единствено на познатият си С. С..
Няма доказателства тя да е споделяла други данни с него, а още по- малко със
свидетеля В.. С изключение на часа и малко отклонение в мястото където е
паркирал, действията на подсъдимия по пристигането му, са възприети от В. и С.,
така както са ги възприели и свидетелите Г. и С.. Твърденията на първите за марката,
цвета и регистрацията на автомобила се потвърждават и от събраните писмени
доказателства, както и от обясненията на Б., в която част съдът ги кредитира.
От друга страна, съдът отчита житейската пристрастност на
свидетеля Г., дължаща се на влошените взаимоотношения с пострадалата и нейният
приятел, за които самият свидетел разказва, а по отношение на свидетелката С.- близката
родствена връзка с подсъдимия. Тези обстоятелства са повлияли върху
пресъздаването на действително възприетите от тях факти. Показанията на
последната са непоследователни и хаотични, а са налице и вътрешни противоречия,
както и противоречия с показанията на Г. и обясненията на нейният син. Тази
свидетелка веднъж заявява: „Има видимост към магазина, той е отдясно“, след
което твърди, че не могла да види дали е отворен, тъй като точно там има засек
и гледано от кметството не може да се възприеме входа му. Въпреки това С.
продължава: „Погледнах, нямаше никой…нито пред кафето, нито пред магазина.“
Според свидетелят В. обаче, той се е намирал на пейка, непосредствено пред
магазина и е пиел кафе с други хора. Съществено разминаване между тази
свидетелка, от една страна, и показанията на Г. и обясненията на подсъдимия, от
друга, има и по отношение на времето в което последния е пристигнал в селото. Г.
твърди, че цялата възприета от него последователност на пристигане на Б.,
вземане на майка му и тръгване, е протекла между 12.00 и 13.00 ч на 28.01.19
г., както и, че подсъдимият се е забавил при майка си 10-15 мин. преди да
излязат. Подсъдимият твърди, че когато се е качил при майка си е изчакал 10-15
мин. до обедната почивка /12.00 ч./ и след това двамата са тръгнали към къщи.
Свидетелката С. пък изнася данни за това, че е била готова, когато Б. е дошъл,
взела си е багажа и веднага са напуснали кметството. При това положение
районния съд правилно е кредитирал показанията на свидетелите В. и С., че
инкриминираното деяние е осъществено около 11.30 ч., като близо до този час са
и признанията на подсъдимия, тъй като след като твърди, че е изчакал около 15
минути майка си до 12.00 ч., очевидно е пристигнал преди това време.
В тази връзка неоснователни са и твърденията на защитата
по отношение на свидетеля С. в смисъл, че след като е засечен от мобилният си
оператор да ползва интернет в 12.00 ч. в гр.Перник, то, не е възможно той да е
възприел инкриминираното деяние. Показанията на този свидетел са много ясни.
След като е видял жеста на Б. и чул обидните му думи, той веднага последвал
пострадалата вътре в магазина, за да я успокои. Видял обаче, че не може /…видях
тогава, че не й се говори много…/ и тръгнал към гр.Перник. След като
престъплението е осъществено около 11.30 ч., то, с оглед на разстоянието между
с.*** и гр.Перник, и времето за което се изминава /около 25 км- справка Гугъл
мапс/, според настоящият състав напълно възможно е С. да е станал свидетел на
възприетите и пресъздадени от него действия и да е стигнал в гр.Перник във
времето което се сочи в справката на мобилния оператор. От справката на същият този
оператор- „Теленор“, по отношение на свидетелят Г. е видно, че същият към 11.35
часа е ползувал мобилен интернет, след което веднага, е набрал друг абонат, а
към 11.39 ч. на 28.01 отново е ползувал интернет за продължителен период от
време. При тези несъмнени факти, е твърде спорно какво е могъл да възприеме той,
доколкото инкриминираното действие е осъществено именно в това време.
В заключение- макар и не многословно и с известни
пропуски, направеният от районния съд фактическият разбор и приети за
установени факти са правилни и не са повлияли при приложение на релевантните
правни норми. Поради това, въззивния състав не намира, че е налице допуснато
отстранимо съществено процесуално отношение, повлияло върху правото на защита
на подсъдимия.
По правото:
В точно приложение на материалния закон, въз основа на
правилно установената фактическа обстановка, първия съд е намерил, че Б. е
осъществил хипотезиса на правната норма по чл.148, ал.1 т.1, вр. чл.146, ал.1 НК. Към направените в това отношение правни изводи, контролиращата инстанция
напълно се присъединява, възприемайки ги като свои, поради и което не се налага
тяхното преповтаряне.
Районният съд е отделил достатъчно внимание на
обективната и субективна страна на престъплението, техните форми на
осъществяване и наличието на квалифициращия елемент по чл.148, ал.1 т.1 НК.
Правилно е и приложението на разпоредбата на чл.78а НК при наличието на всички
предвидени в нея императивни предпоставки. Размера на отмереното наказание е в
неговият минимум, като държи сметка за неговите цели и са отчетени обществената
опасност на деянието и дееца. Това обуславя извода, че наказанието се явява
справедливо.
След като е намерил, че подсъдимият е автор на инкриминираното
деяние, то, районния съд правилно е преценил, че гражданският иск е доказан в
своето основание. Налице е деяние, обявено от закона за наказуемо, подсъдимият
е негов автор и между деянието и причинените на пострадалата вреди е налице
пряка и непосредствена връзка.
При определяне размера на гражданския иск районният съд е
изложил подробни и обосновани мотиви за естеството на причинените морални
вреди, техният интензитет и времетраене. При това и във връзка с принципа на
справедливостта, прогласен от чл.52 ЗЗД, уваженият размер от 600 лв. отговаря
точно и би репарирал справедливо тези вреди.
Всичко така
изложено обуславя извода, че жалбата на подсъдимия, като неоснователна следва
да се остави без уважение.
Подсъдимият
ще следва да понесе и разноските за тази инстанция направени от частната
тъжителка в размер на 200 лв. за адвокатски хонорар.
Като взе предвид изложеното, Пернишкият окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
присъда № 81/ 18.09.2019 г., постановена по НЧХД № 34/2019 год. по описа на районен
съд Брезник.
Осъжда
Д.Й.Б., със снета самоличност и ЕГН, да заплати на С.Р. С. сумата 200 лв.
разноски за адвокатски хонорар пред въззивния съд.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.