Р Е Ш Е Н И Е
№: 795 03.07.2020г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - гр.Бургас ХІІІ-ти
състав
На единадесети юни две хиляди и двадесета
година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Румен Йосифов
Членове: 1. Павлина
Стойчева
2. Веселин Белев
Секретаря: И. Г.
Прокурор: Росица Дапчева
Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,
касационно наказателно административен характер
дело № 400 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е
по касационна жалба на „Суворов 14“ЕООД,
ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление: гр.Добринище,
обл.Благоевград, общ.Банско, п.к.2777, ул.Димитър Благоев №22, представлявано
от В.Г.М.и съдебен адрес:***, офис 5, против решение № 1570/16.12.2019г.,
постановено по НАХД № 1476/2019г. на Районен съд - Бургас, с което е потвърдено
наказателно постановление (НП) №13-001254/06.11.2018г., издадено
от директора на дирекция „Инспекция по труда” Пазарджик, с което на основание чл.416,
ал.5, във връзка с чл.415, ал.2 от Кодекса на труда КТ), на касатора е наложена
имуществена санкция в размер на 20`000 лева, за нарушение на чл.415, ал.2 от КТ.
От касационната инстанция се иска да отмени оспорвания съдебен акт като незаконосъобразен,
постановен поради неправилно приложение на материалния и процесуалния закон и
неправилен. В подкрепа на твърденията не са посочени нови доказателства. В
сезиращата съда касационна жалба е направено искане за присъждане на разноски. В
съдебно заседание касаторът се представлява от управителя М., който твърди, че
всичко е измислено и дружеството не е извършвало нарушения.
Ответникът по касация – директора на дирекция „Инспекция по труда” Пазарджик (ДИТ-Пазарджик), се
представлява в процеса от юрисконсулт Иванова-Николова, която пледира за
неоснователност и недоказаност на касационната жалба, иска от съда да потвърди
обжалваното първоинстанционно решение и претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна
прокуратура - Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването, поради
което пледира атакуваното решение да бъде оставено в сила.
След като прецени твърденията на
страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд -
Бургас в настоящия си състав намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество и в пределите на
касационната проверка по чл.218 от АПК, настоящият съдебен състав намира същата
за неоснователна по следните съображения:
С обжалваното решение Районен съд - Бургас
е потвърдил НП №13-001254/06.11.2018г.,
издадено от директора на дирекция
„Инспекция по труда” Пазарджик, с
което на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.415, ал.2 от Кодекса на труда
(КТ), на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 20`000 лева, за
нарушение на чл. 415, ал. 2 от КТ.
От фактическа страна съдът е приел, че конкретно
отразеното в акта нарушение било в словесен вид за това, че
дружеството-жалбоподател, като работодател, противозаконно е попречило на
контролен орган в лицето на ДИТ-Пазарджик да изпълни служебните си задължения,
а именно – да извърши проверка на дружествени документи, като не се явило да ги
представило с призовка от 28.08.2019г. Посочва се и че на 29.08.2018г. обектът
на контрол е бил посетен, за да бъде връчена призовка на управителя В. М., но
той отказал да я приеме и подпише пред свидетели. Деянието е квалифицирано като
нарушение на чл.415, ал.2 от КТ. Районният съд е изложил съображения по
сочените от жалбоподателя оплаквания.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на
районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията
предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съобразявайки нормата на чл.218 от АПК
съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон,
следи служебно.
Касационната инстанция извърши проверка
относно приложението на закона, въз основа на фактическите констатации, приети
от първоинстанционния съд при спазване на правилата за събиране, проверка и
оценка на доказателствата.
Настоящият съдебен състав приема, че актът
за установяване на административно нарушение (АУАН) и НП са издадени от
компетентни органи и в предвидените от ЗАНН срокове, като от формална страна са
спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. По същество описаната фактическа
обстановка се установява от събраните в производството писмени и гласни
доказателства, като установеното нарушение за което е съставен АУАН и е
издадено оспореното НП, действително е осъществено от санкционирания правен
субект.
Възраженията на касатора са неоснователни.
Твърденията за допуснати нарушения на
приложимия материален закон са неоснователни. На първо място районният съд в
диспозитива е потвърдил наложена санкция в размер на 20`000 лева, не както сочи
касатора – в размер на 10`000 лева. Съдът намира твърдението, че касаторът е
бил в невъзможност да представи документите в рамките на определените му 24 часа за несъстоятелно. Управителят на
дружеството е имал възможност да се яви на посоченото място и да поиска
удължаване на срока, ако твърдението в действителност е вярно, но същият не е
сторил нищо подобно нито на 28.08.2018 г., нито на следващия ден. Не може да
бъде прието твърдението в жалбата, че не е ясно кое лице не е изпълнило
задължението си да окаже съдействие на контролния орган – за съда това е управителят
на дружеството. Безсмислено е възражението, че липсва индивидуализация на
нарушението, както и датата на която същото е осъществено. За съда остава
неясно как в случаите, в които се ангажира юридическата отговорност на
търговско дружество следва да се изложат субективни признаци на нарушението.
Не се установиха твърдяните в сезиращата
жалба нарушения на процесуалните правила. Районният съд пълно и комплексно е
обсъдил всички ангажирани доказателства в хода на съдебното дирене, изяснил е
точно и ясно фактическата обстановка и е достигнал до правилния извод за
осъществено нарушение. Не е налице нечетлив екземпляр на съставения АУАН, който
обаче управителят на дружеството е отказал да получи.
Релевираните в жалбата оплаквания относно
нарушение на материалния и процесуалния закон не съответстват на събраните по
делото доказателства. В този смисъл съдът напълно споделя изводите на първата
инстанция и не намира за необходимо отново да излага същите.
По делото е направено искане за
присъждане на разноски както от касатора, така и от ответника. Съдът намира
следното във връзка с направеното искане:
Съгласно чл.63, ал.1, изречение
второ от ЗАНН, решението подлежи на касационно обжалване пред административния
съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния
кодекс, и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс „Касационно
производство“. Нормата на чл.228 от АПК предвижда, че за неуредените в тази
глава въпроси се прилагат съответно разпоредбите за първоинстанционното
производство. Според чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или
подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която административният акт
е благоприятен, има право на разноски. Като съобрази нормата на чл.143, ал.3 от АПК и изхода на спора, настоящия съдебен състав намира, че в полза на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“ следва да се присъди сумата от 100 лева
юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, във
връзка с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл.24 от Наредба
за заплащането на правната помощ, субсидиарно приложими на основание чл.144 от АПК и тълкувателно решение № 3/13.05.2010г. по т.д. № 5/2009г. на ВАС. В полза
на касатора разноски не се следват.
Мотивиран от изложеното и на основание
чл.221, ал.1 и ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро
от ЗАНН, Административен съд Бургас, ХІІI-ти състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ в сила решение
№ 1570/16.12.2019г., постановено по НАХД №1476/2019г. на Районен съд- Бургас.
ОСЪЖДА
„Суворов
14“ЕООД, ЕИК-*********, да заплати в
полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.