Р Е Ш
Е Н И Е
№ 525 17.12.2019 г. гр.Димитровград
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Димитровградският районен съд
......................... колегия в публичното
заседание на тринадесети септември .....…….................................................
през две хиляди и деветнадесета година в състав :
Районен съдия : Андрей Андреев
Съдебни заседатели:
при секретаря Д.П. …..............................................
и в присъствието на прокурора …..………….......................................
като разгледа докладваното от съдия
Андреев ...............…................................…...... гр.д. № 1123 по описа
за 2018 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.415, ал.1 ГПК.
ИЩЕЦЪТ
– „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД гр.София
посочва, че е
депозирал против ответника заявление по чл.410 ГПК за сумата от 340,80 лева -
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за посочен
период - за реално потребена енергия, отразена в посочена фактура, както и
27,06 лева законна лихва за забава за посочен период. Ответникът депозирал
възражение срещу заповедта за изпълнение. Ответникът бил собственик на
топлоснабдения имот, клиент на топлинна енергия за битови нужди, като
продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие
се осъществявала при публично известни ОУ. Ответникът не упражнил правата си по
чл.150, ал.3 ЗЕ и спрямо него били влезли в сила ОУ на дружеството, в чийто
Раздел VІІ бил определен реда и срокът, по които купувачите били длъжни да
заплащат месечните дължими суми за ТЕ. С изтичане на 30-дневния срок от датата
на публикуването на общата фактура за съответния отоплителен сезон, ответникът
изпаднал в забава, поради което на основание чл.86, ал.1 ЗЗД била начислявана
лихва. Ответникът използвал доставяната от дружеството топлинна енергия и не е
погасил задължението. В изпълнение на разпоредбата на чл.112г, ал.1 ЗЕЕЕ
сградата-етажна собственост, в която се намирал топлоснабдения имот, видно от
приложен протокол от проведено общо събрание, избрала фирма „Техем сървисис“ за
предоставяне на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. След края на
отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща
дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на
уредите за дялово разпределение в съответствие с чл.71 от Наредба №
2/28.05.2004 г. за топлоснабдяването. За топлоснабдения имот били издадени
изравнителни сметки, като резултатът от тях била сума за доплащане, която се
прибавяла към първата дължима сума за процесния период, а в случай, че
резултатът от изравнителната сметка е сума за възстановяване, то от нея
служебно се приспадали просрочените задължения, като се започне от най-старото.
Моли за установяване на вземането за сумите по заповедта за изпълнение.
ОТВЕТНИКЪТ
– В.Л.Г. *** подава отговор, с който оспорва иска. Счита, че вземанията са
погасени по давност, съгласно ТР № 3/18.05.2012 г. на ОСГК на ВКС, тъй като вземанията на
топлофикационните дружества били „периодични плащания“ по смисъла на чл.111, б.“в“ ЗЗД и като такива се погасявали с тригодишна давност. Претенцията била погасена
по давност за част от исковия период, преди датата на подаване на заявлението,
поради което прави възражение за изтекла давност. Оспорва претенцията за лихва.
Излага насрещни твърдения за заплащане на дължими месечни суми за топлинна
енергия и изравнителни сметки за процесния период, като представя разписки и
касови бележки. Оспорва претенциите за възнаградителна и наказателна лихва,
както и размера на главния и акцесорния иск.
ТРЕТО
ЛИЦЕ ПОМАГАЧ – „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД гр.София не оспорва предявения от ищеца
иск. Счита иска за основателен и доказан. Оспорва твърденията в исковата молба.
Посочва, че „Директ“ ЕООД като подизпълнител на „Техем Сървисис“ ЕООД е
изготвяло дяловото разпределение за аб.№ 284908 в съответствие с всички
действащи в процесния период нормативни актове.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
По заявление на ищеца от 15.01.18 г. е образувано ч.гр.д. № 748/18 г. по
описа на съда и против ответника е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
№ 412/17.05.2018 г. за сумите: 340,80 лева – главница, 27,60 лева – лихва за
забава за периода от 16.09.2015 г. до 04.01.2018 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 15.01.2018 г. до окончателното й изплащане, както
и 75,00 лева деловодни разноски.
Посочено
е, че вземането е за Доставена, но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден
имот находящ се в гр.София, 1335, общ.Люлин, ж.к. „Люлин“, бл.140, ет.7, ап.30,
аб. 284908. Длъжникът дължи суми за доставена от дружеството топлинна енегрия
през периода м.05.2014 г. до м 04.2015 г. за реално потребена енергия, отразена
в Общи фактури с № **********/31.07.2015 г., за топлоснабден имот. Не е
заплатил дължимите месечни суми за топлинна енергия, както и стойността на
изравнителните сметки за описания процесен период. В чл.154 от ЗЕ е
регламентиран реда, по който се събират просрочените вземания – задълженията на
клиентите-неизправни длъжници, и на асоциацията по чл.151, ал.1 към
топлопреносното предприятие могат да се събират по реда на чл.410, ал.1 ГПК
независимо от техния размер. За периода, за който се претендира издаването на
заповед за изпълнение, има изготвено извлечение от сметка за топлоснабдения
имот и изравнителна сметка за съответните години от фирма за дялово
разпределение, обслужваща сградата етажна собственост. Разноски по делото:
Внесена ДТ – 25.00 лева и 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение – в размер
определен от съда.
Длъжникът
е подал възражение против заповедта по чл.414 ГПК.
Ищецът
представя нотариален акт за дарение на недвижим имот от 30.04.2013 г., по
силата на който ответникът Л.Г.П. е придобил апартамент в ************************* С писмо от 24.02.2017 г. ответникът се
уведомява, че след придобиване на собствеността върху жилището не е предприел
действия за промяна на партидата, но осн. чл.61, ал.3 ОУ, от м.02.2017 г.
неговото име е вписано като титуляр на партидата с аб. № 284908, за заплащане
на топлинна енергия. Няма доказателства за получаване на уведомлението.
Ищецът представи извлечение от счетоводна
сметка по абонат № 284908 към 04.01.2018 г., Съобщение към фактура № **********/31.07.2015
г., договор № 436/20.11.2001 г.,
Протокол от 11.11.2001 г., ведно с извлечение за етажните собственици, Договор
№ 94/01.11.2001 г. при Общи условия за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ, Общи уславия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация София ЕАД на клиенти в град София.
Ответникът
представи: 6 бр. разписки на Изипей АД от: 29.01.2016 г., 13.02.2015 г., 12.09.2015г.,
27.05.2015 г., 22.06.2015 г., както и съобщение към фактура № **********.
Въпреки
указанията на съда, ищецът не представи процесната обща фактура № **********/31.07.2015 г.
Ищецът
представя съобщения към фактури за процесния период от м. 05.2014 г. до
м.04.2015 г.
От
третото лице „Техем Сървисис“ ЕООД е представена индивидуална справка за
отопление и топла вода – дялово разпределение за период от 01.05.2014 г. до
30.04.2015 г., съгласно която реалното
потребление е на стойност 469,05 лева без ДДС, сума по фактури 418,42 лева,
салдо 50,63 лева или сума за доплащане с ДДС в размер на 60,76 лева.
За изясняване на делото
от фактическа страна беше назначена съдебно-счетоводна експертиза от чието
заключение се установява, че по счетоводни данни на ищеца за процесния период
са останали непогасени задължения в размер на 340,80 лева главница и 27,06 лева
лихва. В информационната система на ищеца за процесния период изравнителните
сметки за имота на ответника са въведени през периода за който се отнасят.
Издадена е фактура за топлинна енергия за абонат № 284908, клиент В.Л.Г. за
исковия период на обща стойност 562,86 лева, като от ответника е платена
главница в размер на 227,83 лева и остатък за плащане (главница) 335,03 лева.
Във фактура № № **********/31.07.2015 г.
на обща стойност 562,86 лева са включени задължения за отопление и подгряване
на вода за периода 01.05.2015 г. -30.06.2014 г. – 51,37 лева, от 01.07.2014 г.
до 31.03.2015 г. - 376,97 лева и за периода от 01.04.2015 г. до 30.04.2015 г. в
размер на 40,71 лева, на стойност 469,05 лева., 93,81 лева ДДС и общо дължима
сума 562,86 лева – сума за реално консумирана топлинна енергия. Платени суми по
фактури (главници) в периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г. - 83,64 лева, сума
за плащане от абоната 479,22 лева и
срок на плащане 15.09.2015 г.
Издадените
кредитни известия към фактури за прогнозно начислена топлинна енергия за
периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г. са на стойност 502,07 лева (посочени
в л. 17 от делото), а изравнението от ФДР – 60,76 лева, подробно посочено по
месеци. По тази фактура ответникът в периода 16.08.2015 г. до 05.01.2018 г. е
изплатил главница 227,83 лева и лихва 77,02 лева или общо 304,85 лева.
Издадена
е фактура за дялово разпределение на абонат № 284908 за исковия период на сума
11.98 лева, платена(прихваната) сума в размер на 6,21 лева, остатък за плащане 5,77 лева – фактура №
**********/31.10.2017 г.
Общият
размер на дължимите от абоната суми е 367,86 лева, формирани от сума от 362,03
лева по обща фактура, в т.ч. главница 335,03 лева и 27,00 лева лихва за периода
от 15.09.2015 г. до 04.01.2018 г. и по фактурата от 2017 г. за дялово
разпределение 5,83 лева, в т.ч. 5,77 лева главница и лихва 0,06 лева или общо
по двете фактури главница 340,80 лева и 27,.06 лева лихва.
При
така установената фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:
Не
е спорно по делото, че ответникът е собственик на топлоснабден недвижим имот и
че е клиент на топлинна енергия.
Единственото
наведено от ответника възражение е за изтекла погасителна давност.
Съгласно
задължителните тълкувателни разяснения на ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело №
3/2011 г. на ВКС, задълженията на потребителите на предоставяните от
топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се
парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са
изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв
или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на
тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за
забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявлението
по чл.410 ГПК на 15.01.2018 г. Ето защо вземанията на ищеца, станали изискуеми
преди 15.01.2015 г., са погасени по давност.
По
отношение на процесния период са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с
Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г., като съгласно
чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на топлопреносното предприятие. По своята същност ежемесечното
публикуване на дължимите суми на общодостъпно място в интернет представлява
покана от кредитора до длъжника, в която е конкретизиран размерът на дължимата
сума за изтеклия отчетен период, т.е. в случая изискуемостта на задължението е
обвързана с изпращането на покана от продавача на топлинна енергия.
Съдът
намира, че издаването на общата фактура от 31.07.2015 г. не променя падежа на общото задължение и
същото не се дължи от датата на издаване на общата фактура, респ. от изтичане
на 30-дневен срок от публикуването /чл. 33, ал. 2 от ОУ/. Това е така, защото
съгласно чл. 32, ал. 2 от Общите условия от 2014 г. тази обща фактура
обективира месечните задължения за целия отчетен период, след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, т.е.
при съобразяване на резултата от изравнителните сметки и добавяне на сумите за
доплащане от потребителя, респ. изваждане на сумите за връщане на потребителя.
От изложеното следва, че падежът на месечните задължения за стойност на
потребена топлинна енергия остава същият, посочен в чл. 33, ал. 1 ОУ /в
30-дневен срок от датата на публикуването им/, като въз основа на общата
фактура, отчитаща резултата от изравнителната сметка, единствено би могло да
възникне ново вземане за ищеца само за сумата, надхвърляща общия сбор на
фактурираните през целия период задължения /в случай на резултат за доплащане
от потребителя/, или ново вземане за потребителя за сумата за връщане, в случай
че фактурираното количество топлинна енергия през целия отчетен период
надхвърля реално потребеното, установено след отчет на уредите за дялово
разпределение.
Следователно
задълженията за месечни суми за ТЕ (прогнозно потребление) за периода от м.05.2014
г. до м.11.2014 г. включително, са погасени по давност – за последния месец от
посочения период задължението е станало изискуемо на 30.11.2014 г.
В
случая издадените фактури за прогнозно начислена топлинна енергия за периода,
които са погасени по давност са на стойност 205,35 лева с ДДС.
Съдът
по реда на чл.162 ГПК намери, че дължимата от ответника цена за топлинна
енергия за топлинна енергия за
непогасения по давност период от
м.12.2014 г. до м. 04.2015 г. възлиза на 357,51 лева (562,86 лева – 205,35
лева), като след приспадане на платената сума от 227,83 лева остава дължима от абоната сума за реално
потребена топлинна енергия в размер на 129,68 лева до която сума искът следва
да бъде уважен, а за горницата над тази сума до 340,80 лева и за периода от
м.05.2014 г. до м.11.2014 г. вкл. искът следва да се отхвърли.
В
тази връзка следва да се има предвид, че твърденията на ищеца са само за
вземане произтичащо от издадената обща фактура от 31.07.2015 г. за незаплатена
топлинна енергия за периода, която фактура не включва начислената сума – такса
за дялово разпределение в издадената през 2017 г. фактура на стойност 11,98 лева и след прихващане с
остатък за плащане от 5,77 лева.
По
иска с основание чл.86, ал.1 ЗЗД – в тежест на ищеца е да докаже възникването
на главен дълг и изпадането на длъжника в забава – уговорен падеж за плащане на
цената на доставена топлинна енергия, респ. датата на публикуване на общите
фактури. С чл. 33, ал.2 от ОУ от 2014 г. клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл.32, ал.2 за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, в 30-дневен срок от датата на публикуването на
интернет страницата на продавача. В чл.33, ал.4 ОУ от 2014 г. е предвидено, че
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл.32, ал.2, ако не са заплатени в срока по ал.2.
В
случая в полза на ищеца е дължима лихва за забава върху сумата от 129,68 лева
за периода от 15.09.2015 г. до 04.01.2018 г. която възлиза на 30,38 лева
(съгласно калкулатор НАП), поради което следва да се уважи до размера от 27,00
лева – по общата фактура и да се отхвърлидо пълния размер от 27,06 лева,
доколкото лихвата от 0,06 лева е
начислена върху таксата за дялово разпределение.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на направени от него разноски съобразно размера на
уважените претенции. Ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на
25,00 лева, депозит на ССЕ в размер на 220 лева и юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер от 100 лева. По съразмерност нему се следва сумата от 146,94
лева.
Ответникът
също има право на разноски съразмерно с отхвърлената част на исковете той
претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, поради
което му се следва сума в размер на 286,79 лева или след компенсация в полза на
ответника следва да се присъдят разноски в размер на 139,85 лева.
В
полза на ищеца следва да се присъдят и 31,94 лева разноски за заповедното
производство.
Мотивиран от гореизложеното,
съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че в полза на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *************************представлявано
от А.С.А. против В.Л.Г. *** и
постоянен адрес *** А, ЕГН ********** съществува вземане за сумите в
размер на 129,68 лева (сто двадесет и девет лв. и шестдесет и осем ст.) – главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от м.12.2014 г. до м. 04.2015 г. за
реално потребена енергия отразена в обща фактура № **********/31.07.2015 г., 27,00 лева (двадесет и седем лв. и
шестдесет ст.) - лихва за забава за периода от 16.09.2015 г. до 04.01.2018
г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 15.01.2018 г. до
окончателното й изплащане, част от
сумите за които е издадена Заповед № 412/17.05.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 по ч.гр.д.№ 748/2018 г. по описа на РС-Димитровград, като ОТХВЪРЛЯ
иска в останалата част до пълния размер на главницата от 340,80 лева и на лихва
за забава от 27,06 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА В.Л.Г. *** и постоянен адрес ***
А, ЕГН ********** да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ******************************Б
сумата в размер на 31,94 лева – деловодни разноски в
заповедното производство.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление ******************************Б да заплати на В.Л.Г. *** и постоянен
адрес *** А, ЕГН ********** сумата в
размер на 139,85 лева – деловодни
разноски за настоящото производство.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен
съд-Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: