Решение по дело №4471/2014 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. С., 15.06.2016 г.

В   И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав в открито заседание на седми март две хиляди и шестнадесета година, в състав:

                            СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ

при участието на секретаря Д.К. разгледа докладваното от съдия Чеуз гражданско дело № 4 471/2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл. 108 от ЗС.

 

В исковата молба на А.К.С., Л.Б.К., В.Н.С., И.А.С., Ц.А.Ч., М.А.М., Ц.Г.Г., М.Г.М., З.В. А., Л.В.Б., В.Н.В. и Е.Н.В. се твърди, че на ищците, в качеството им на наследници по закон на С. М.С., с решение на СРС, 29 състав по гр.д. 11337/07 г. и издадено въз основа на него решение на ОСЗГ „Панчарево” им било възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху нива от 2 250 кв.м, находяща се в гр. С., землище ******, местността „******”, представляваща имот с пл. № 5195, кадастрален лист № 14 по плана от 1939 г. и кадастрален лист № 482 по плана от 1975 г. Твърди се, че ответникът владее имота. Предвид  което е мотивиран правен интерес от предявяване на осъдителен иск срещу ответника за предаване на владението върху недвижим имот, представляващ ПИ с пл. № 5190 с площ от 2250 кв.м., попадащ в ПИ пл. № 347, кв.4 по регулационния план на м. СПЗ „****** юг” от 2001 г., съгласно уточнителна молба от 24.02.2016 г.  Претендират се разноски.

Ответникът “****** Б.” ЕАД, редовно уведомен, оспорва исковете чрез процесуални представители като излага съображения за неговата неоснователност в писмен отговор, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК. Подробни съображения са развити в хода на производството и се поддържат в депозирани писмени бележки. Претендират се разноски.

Исковете се поддържат в открито съдебно заседание от адв. С..

Възраженията на ответника се поддържат в открито съдебно заседание от адв. К. и адв. Г..

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и на основание чл. 235, ал.2 и ал. 3 от ГПК, прие за установено следното от фактическа страна:

По делото е представено съдебно решение № 1-1-38/25.04.2008 г. на СРС, 29 състав, постановено по гр.д. 11 337/2007 г., от което се установява, че на К. Б. С., Л.Б.К., В.Н.С., И.А.С., Ц. А.Ч., М.А.М., И.В.Г., Н.В.Н., В.Н.В. и Е.Н.В. е признато за установено на основание чл. 11 ал.2 от ЗСПЗЗ правото на възстановяване на собствеността върху следния недвижим имот - нива от 2 250 кв.м, находяща се в гр. С., землище ******, местността „******”, представляваща имот с пл. № 5195, кадастрален лист № 14 по плана от 1939 г. и кадастрален лист № 482 по плана от 1975 г. Решението е влязло в сила на 04.07.2008 г.

 Видно от представеното по делото решение на ОЗСГ – Панчарево № 654/14.10.2008 г. на наследниците на С. М.С. е възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на нива от 2 250 кв.м, находяща се в гр. С., землище ******, местността „******”, представляваща имот с пл. № 5195, кадастрален лист № 482 по плана от 1939 г. В решението е посочено, че същото е постановено съгласно решение на СРС, 29 състав от 25.04.2008 г. по гр. дело 11337/07 г. Решението на ОСЗГ е влязло в сила на 26.11.2008 г.

От съдържанието на представеното по делото удостоверение за наследници 2062/24.04.2012 год. на СО – район „******” се установява, че С. М.С. е починал на 10.05.1954 г. и към момента на предявяване на исковете негови наследници по закон са А.К.С. /правнук/, Л.Б.К. /правнучка/, В.Н.С. /преживяла съпруга на внука му А. Б. С./, И.А.С. /правнук/, Ц.А.Ч. /внучка/, М.А.М. /внучка/, Ц.Г.Г. /преживяла съпруга на внука му И.В.Г./, М.Г.М. /правнучка/, З.В. А. /внучка/, Л.В.Б. /внучка/, В.Н.В. /внук/ и Е.Н.В. /внук/.

По делото е представено решение № 281 на Комитета за стопанска координация от 19.09.1970 г., от което се установява, че е взето решение ИК на СГНС да отреди до 395 дка поливна земя в кв. „******” – С. за строителство на зеленчукова база.

По делото е представена Заповед № РД -34-649/03.03.1981 г. на ИК на СГНС, от която се установява, че на основание чл. 95 от ЗТСУ /отм./ са отчуждени имоти без планоснимачни номера в м. „******” според съгласувания проект за трасето на временен ж.п. коловоз индустриален към новата зеленчукова база като собственикът АПК „Средец” е обезщетен със сумата от 890 лв.

По делото е представен и АДС № 13 765/27.08.1987 год., за имот, находящ се на ул. „********* на обща площ от 376286 кв.м., включително и складове на площ от 67668 кв.м., с метална конструкция на един етаж, изградени през 1984 г. и административна сграда с площ от 486 кв.м., с железобетонна конструкция, на 9 етажа и изградена през 1985 г., състояща се от 121 стаи и 14 зали и салони, който е предоставен за оперативно управление на предприятие „Б.” за търговия на едро с пресни и преработени плодове и зеленчуци.

С разпореждане № 165/21.12.1993 г., на МС на РБ, представен по делото е преобразувано предприятие „Б.” – С.-град в ЕАД с държавно имущество „Б.” ЕАД.

Видно от решение№ 1/03.06.1994 г. на СГС, ФО, по ф.д. 1396/1994 г. е регистрирано „Б.” ЕАД.

С разпореждане № 84/13.08.1997 г. на МС на РБ е разпоредено Министърът на търговията и туризма да намали капитала на „Б.” ЕАД чрез обезсилване на акции на стойност, равняваща се на стойността на правото на собственост върху недвижим имот – основна база от „Б.” ЕАД, намиращ се на ул. „********* на обща площ от 376286 кв.м., включително и складове на площ от 67668 кв.м., с метална конструкция на един етаж, изградени през 1984 г. и административна сграда с площ от 486 кв.м., с железобетонна конструкция, на 9 етажа и изградена през 1985 г., състояща се от 121 стаи и 14 зали и салони. В т.2 от същото разпореждане е посочено, че се прехвърля безвъзмездно правото на собственост върху имота на Столична община след приемане на решение на СОС по чл. 21 ал.1 т.8 от ЗМСМА.

С договор от 16.05.2001 г., сключен между Държавата и СО е прехвърлена безвъзмездно в собственост на СО на недвижими имоти, частна държавна собственост - НПИ с площ от 376286 кв.м., включително и складове на площ от 67668 кв.м., с метална конструкция на един етаж, изградени през 1984 г. и административна сграда с площ от 486 кв.м., с железобетонна конструкция, на 9 етажа и изградена през 1985 г., състояща се от 121 стаи и 14 зали и салони, находящ се на ул. „Момина чешма”№ 13 в гр. С..

По делото е представен акт за частна общинска собственост № 0729/15.09.1999 г., от който се установява, че е издаден на основание чл. 2 ал.2 т.1 от ЗОбС по отношение на терен на обща площ от 376286 кв.м., складове на площ от 67663 кв.м и административна сграда с площ от 486 кв.м., с железобетонна конструкция, на 9 етажа и изградена през 1985 г., състояща се от 121 стаи и 14 зали и салони.

По делото е представен договор за продажба на акции в размер на 100% от капитала на „****** Б.” ЕАД, сключен на 15.12.2007 г., между СОС, като продавач, и Консорциум „****** Б.” – гражданско дружество по ЗЗД, като купувач с предмет продажба на 333 841 броя поименни акции с право на глас, представляващи 100% от капитала на „****** Б.” ЕАД.

        По делото е представена Заповед РД-57-49/10.06.2011 г. на СО, от която е видно, че е наредено да се отпише от актовите книги за общинска собственост акт № 0729/15.09.1999 г.

По делото е представен нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 199, том V, рег. № 10 572, дело 919/09 год. на Нотариус 065 – С.Т. с район на действие – СРС, от който се установява, че “****** - Б.” ЕАД е признато за собственик терен, находящ се в гр. С., район „******”, съставляващ ПИ – 347,с площ от 217 543 кв.м., от кв. 4 по регулационния план на м. СПЗ ”****** юг”, при съседи: бул. „********”, улица, ПИ-1862, ПИ-795, ПИ -1618, ПИ -1492, II – за газостанция, ПИ -1187, ПИ -1310, ПИ -811, УПИ ХIII –за административно производство автосервиз и складове, ПИ-1008, ПИ-1522, ПИ-1084, ПИ-926, ПИ-2008, ПИ -1184, ПИ – 942, ПИ – 943.

По делото е изслушана СТЕ, изготвена от вещото лице инж. Л.Й.. В заключението си вещото лице е обосновало извод, че бившият имот пл. № 5195, понастоящем попада в поземлен имот 347, кв.4, УПИ – I за тържище и производство на замразени храни, складово производствена зона ****** юг, по плана от 2001 г.като на процесния имот е даден проектен планоснимачен номер 2478. Обоснован е извод, че на място е установено, че няма извършено масивно строителство и имотът не се ползва по предназначение, а върху него с леки огради са обособени паркинги за строителна техника, автобуси и др., а частичните пътни настилки са извършени преди повече от 20 години.

По делото е изслушана и съдебно оценителна експертиза, изготвена от инж. Ю.П.. В заключението си вещото лице обосновава извод, че планът за територията, с който е отредена за „ДСО Б.” е одобрен със заповед 368/24.08.1971 г. Обоснован е извод, че имотът, отреден за ДСО „Б.” по плана от 1971 г., имот пл. № 347 от кв.4 по регулационния план на м. СПЗ „****** –юг”, одобрен с решение 20 по протокол 23/19.03.2001 г. на СОС и процесния имот, представляващ имот 5195 са идентични в рамките на процесния имот  и той попада изцяло в имота, отреден за ДСИ „Б.” по плана от 1971 г. и имот пл.347 от действащия план от 2001 г. Вещото лице е обосновало извод, че имот пл. № 347 от кв.4 попада в територията на одобрения ГенПлан за Зеленчукова База С. на ДСО „Б.” – по преработката от 1989 г.За територията е издаден протокол образец 16 на Зеленчукова база С. на ДСО „Б.” като на тази база е обоснован извод от вещото лице, че е реализирано цялостното мероприятие „Зеленчукова База С.” на ДСО Б. като цялостен и комплексен обект. Обоснован е извод, че процесният имот попада в застроен комплексен обект – в частност територията с елементи на инфраструктурата и обслужващи площи – там е изпълнено амбалажното стопанство на Зеленчукова база – С. на ДСО Б..

По делото е представена преписката на ОСЗГ „Панчарево” и са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетел.

При тази фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Законодателят е предпоставил уважаването на иск по чл.108 от ЗС от няколко условия: ищецът да е собственик на процесния имот, същият да се владее от ответника и това да става без същият да има правно основание.

Искът по чл.108 от ЗС съдържа в предметния си обхват и установителен иск за собственост, който предполага даване на разрешение по един спор, при който всяка от страните предявява правата си върху имота с оглед определяне на това кой е неговият собственик.

По легитимацията на ищците:

Ищците твърдят, че са собственици на процесния имот на основание наследствено правоприемство и земеделска реституция. Ответникът е противопоставил възражение, че е собственик на основание приватизация и с оглед на включването му в капитала на търговското дружество по силата на разпореждания на МС на РБ и СО.

Страните не спорят, а това се установява и от събраните по делото доказателства, че ищците са наследници на С. М.С., в качеството им на низходящи от втора и трета степен. В това си качество на същите им е възстановено правото на собственост върху процесния имот с решение на ОСЗГ – Панчарево. Решенията на ОСЗГ представляват по правната си същност индивидуални административни актове, които пораждат своите правни последици - удостоверяват възстановяване на право на собственост на земеделски имот. Доколкото процесното такова е издадено на основание чл. 18ж ал.1 от ППЗСПЗЗ същото представлява валидно придобивно основание. Приложеното по настоящото дело решение е влязло в сила, поради което и се явява стабилен административен акт.

В тази връзка настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на ответника за незавършеност на реституционната процедура в полза на ищците поради неиздаване на скица-приложение по смисъла на чл. 18ж ал.1 от ППЗСПЗЗ към процесното решение. Наличието на такава скица не е необходима, доколкото когато се възстановява имот от урбанизираната територия по чл. 10 ал. 7 от ЗСПЗЗ процесурата по възстановяването на собствеността приключва с постановяване на решение на ОСЗГ, а индивидуализацията на имота е направена с удостоверението по чл. 13 ал.5 от ЗППЗСПЗЗ и скицата по чл. 13 ал.6 от ППЗСПЗЗ, които удостоверяват дали имотът е нанесен в кадастралния план, номерът и размерът му според плана, размерът на застроената част по чл. 11 ал.3 и ал. 4 от ППЗСПЗЗ, за която се дължи обезщетение, и размерът на свободната подлежаща на възстановяване част. В този смисъл  е и задължителната за настоящия съдебен състав практика / решение 595/05.07.2010 г. по гр.д. 1333/2009 г. на Първо ГО на ВКС, решение 254/ 26.05.2010 г. по гр.д. 1134/2009 г. на Второ ГО на ВКС/. По делото са представени както удостоверение по чл. 13 ал.5 от ППЗСПЗЗ, така и скица по чл. 13 ал.6 от ППЗСПЗЗ, със законното съдържание.

При съблюдаване законосъобразността на това решение, по отношение на която съдът следва да упражни косвен съдебен контрол, съгласно задължителната съдебна практика, установена с Тълкувателно решение 6/05 г. на ВКС следва да се има предвид разпоредбата на чл.10 ал.7 от ЗСПЗЗ, която предвижда възстановяване  правата на собствениците върху земеделски земи, притежавани преди образуването на ТКЗС, ДЗС при условие, че върху тях при спазване на всички нормативни изисквания не са построени сгради от трети лица или ако е отстъпено право на строеж и законно разрешеният строеж към 1 март 1991 г. е започнал. Тази разпоредба следва да се тълкува във връзка с нормата на чл.10б от ЗСПЗЗ, която предвижда, че собствениците на земеделски  земи, намиращи се в строителните граници на населените места или извън тях, и са застроени или върху тях са проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността, имат право на обезщетение. В настоящия случай, процесния имот видно от доказателствата по делото попада в границите на застроен комплекс с особено предназначение, включващ в себе си множество сгради и съоръжения, с изградена инфраструктура. Това представлява пречка за възстановяване на имота на ищците.

Предвид което, ОСЗГ - Панчарево постановявайки решение в противния смисъл е постановила незаконосъобразно решение.

По възраженията на ответника:

По повод проведеното насрещно доказване и с оглед наведените от ответника възражения в писмения му отговор настоящият съдебен състав намира, че ОСЗГ – Панчарево е постановила незаконосъобразно решение на още едно основание. С оглед ангажираните по делото доказателства от ответника настоящият съдебен състав намира, че процесният имот не е имал статут на земеделска земя т.е. същият е извън приложното поле на ЗСПЗЗ с оглед нормата на чл. 2 ал.1 от ЗСПЗЗ. Видно от приложената по делото заповед на СГНС № 368/ 1971 г., издадена на основание § 60 от ППЗПИНМ /отм./ е одобрено отреждането на терена, в който попада процесния имот за Зеленчукова база за нуждите на С.. Видно от заключението на вещото лице по повторната СТЕ /именувана оценителна от същия/ е налице регулационен план от 1971 г. , съгласно който територията е отредена за ДСО „Б.”. Настоящият съдебен състав намира, че тази заповед и наличието на регулационен план са само индиция, но не и категорично доказателство за завършена отчуждителна процедура по реда на ЗПИНМ /отм./. Това е така, защото по делото при доказателствена тежест на ответника не са ангажирани доказателства относно заплащане на обезщетение на собственика на имота респ. заемане на имота по предвидения в закона ред.

С оглед ангажираните по делото доказателства съдът обаче намира, че имотът е бил отчужден при действието на последващия ЗТСУ /отм./. При режима, определен със ЗТСУ /отм./ самото отреждане на плана за обществени мероприятия няма отчуждително действие, а е необходима и нарочна заповед по чл. 98 от ЗТСУ /отм./. Съгласно този режим получаването на обезщетението не е елемент от отчуждителния ефект / в този смисъл е и решение № 250/13.07.2010 г., постановено по гр.д. 2955/2008 г. на Четвърто ГО на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/. Видно от ангажираните по делото доказателства със заповед по чл. 95 от ЗТСУ/отм./ във вр. с чл. 98 от ЗТСУ/отм./ от 03.03.1981 г.  процесният имот е отчужден от АПК „Средец” – С. в полза на държавата за мероприятие на ДСО „Б.”. Идентичността между него и описания в решението на ОСЗГ имот е потвърдена от изводите на СТЕ. Това налага извод, че още към 1981 г. с оглед отчуждаването му от Държавата процесният имот не е имал статут на земеделска земя, какъвто е притежавал с внасянето му в ТКЗС / в този смисъл е и решение № 90 от 16.04.2010 г. по гр.д. 590/2009 г. на Второ ГО на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/.

При тези ангажирани от страните доказателства съдът намира, че ищците не са установили, при тяхна доказателствена тежест, че са собственици на процесния имот.

При липсата на първата предпоставка от фактическия състав на нормата на чл. 108 от ЗС настоящият съдебен състав намира, че е безпредметно да обсъжда останалите и исковете като неоснователни и недоказани следва да бъдат отхвърлени.

При този изход на спора и на основание чл. 78 ал.3  от ГПК и с оглед своевременно релевираното искане за присъждане на разноски на ответника “****** Б.” ЕАД се следват такива в размер на 2700 лв. – възнаграждение за един адвокат и депозит за СТЕ, съобразно списъкът по чл. 80 от ГПК.

 

Водим от горното Софийски градски съд, I-19 състав

 

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от А.К.С., Л.Б.К., В.Н.С., И.А.С., Ц.А.Ч., М.А.М., Ц.Г.Г., М.Г.М., З.В. А., Л.В.Б., В.Н.В. и Е.Н.В., всички със съдебен адрес:*** – адв. Е.С. искове с правно основание чл. 108 от ЗС срещу  “****** Б.” ЕАД, ЕИК *********,  със седалище и адрес на управление:***, офис 106 – адв. В.К. и адв. П. Г. за предаване на владението на недвижим имот, представляващ ПИ с пл. № 5190 с площ от 2250 кв.м., попадащ в ПИ пл. № 347, кв.4 по регулационния план на м. СПЗ „****** юг” от 2001 г. като неоснователни и недоказани.

ОСЪЖДА А.К.С., Л.Б.К., В.Н.С., И.А.С., Ц.А.Ч., М.А.М., Ц.Г.Г., М.Г.М., З.В. А., Л.В.Б., В.Н.В. и Е.Н.В., всички със съдебен адрес:*** – адв. Е.С. на основание чл. 78 ал.3 от ГПК да заплатят на  “****** Б.” ЕАД, ЕИК **********,  със седалище и адрес на управление:***, офис 106 – адв. В.К. и адв. П.Г. сумата от 2700 /две хиляди и седемстотин/ - разноски.

Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

       

                                                               СЪДИЯ: