О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2129 27.07.2020 г. Град Бургас
Бургаският окръжен съд, II гражданско и въззивно отделение, пети
въззивен състав
На шести юли през две хиляди и двадесета година
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:1. ГАЛЯ БЕЛЕВА
2. мл.с.АЛЕКСАНДЪР МУРТЕВ
Секретар: Таня Михова
Прокурор: -
като разгледа докладваното от съдия Белева
въззивно гражданско дело №1019 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по ч.127, ал.3
от Семейния кодекс.
Образувано е по молба /л.27-28 от
настоящото дело/ на Е. Челик, турски гражданин, с местоживеене в Германия- въззивник
по в.гр.д.№1019/2020г. по описа на ОС- Бургас, чрез пълномощника му адв.А., за
постановяване на привременни мерки по делото, съгласно които да му бъде дадено
право да вземе сина си Х.Ч. от дома на неговата майка в с.Рудина, общ.Руен и да
го заведе на лятна почивка на територията на Република България за срок от две
седмици /14 дни/ в периода от м.юни до м.септември 2020г., след което да върне
детето отново в с.Рудина при неговата майка.
Твърди се, че през м.юни 2019г.
ответницата отказала да се върне със съпруга си в Германия и останала в
България. Детето на страните- Х.Ч., останало с нея поради невъзможност без
съгласието ѝ да напусне страната с баща си. Семейството на ответницата
било изключително враждебно към молителя, което се отразило пряко и на
поведението на съпругата му към него. Година и половина бащата и синът нямали
никакъв физически контакт, а след много настояване от страна на молителя,
понякога и то рядко, майката позволявала по телефона визуално- звуков контакт
между бащата и сина. Предвид непредвидимостта на процесуалните срокове за
решаване на спора по същество, моли за определяне на привременни мерки с
детето, касаещи летните месеци, съобразно изложеното по-горе искане. Не
ангажира доказателства, касаещи производството по привременни мерки.
В устните състезания в
производството по чл.127, ал.3 ГПК процесуалният представител на молителя
поддържа искането така, както е заявено, като при условията на евентуалност,
„за да угодят“ на исканията на насрещната страна изразява съгласие
двуседмичното виждане да бъде намалено на една седмица, за да може бащата да
вижда детето си на територията на Република България, като се изключи
възможността за отчуждение между тях.
Ответницата по молбата – Ф.Х.Ч.,
чрез пълномощника си адв.С.С., в изложеното в с.з. на 6.07.2020г. становище не оспорва
молбата по принцип. Сочи, че в интерес на детето е то да поддържа отношения с
баща си, но с оглед възрастта на детето и епизодичните му отношения с баща му
намира, че същото не може да бъде предоставено на молителя за дългосрочна
почивка. Заявява, че от една година бащата не е идвал в България специално, за
да се види с детето, нито му е давал издръжка. Не ангажира доказателства,
касаещи производството по привременни мерки.
В устните състезания, проведени в
производството по привременни мерки, процесуалният представител на ответницата
заявява, че за детето е подходящо да се вижда с бащата за един ден, без
преспиване с оглед на това, че детето не е свикнало с бащата и ще изпитва мъка
от раздялата с близките си, при което психиката му ще бъде увредена. Направено
е искане, при възможност, при вземането на детето да присъства социален
работник.
Дирекция „Социално подпомагане“
Руен не е представила становище по молбата за привременни мерки. Приложен е
актуален социален доклад.
След като разгледа исканията и
становищата на становищата на страните, съдът намира за установено следното:
Не се спори, а и от приложените
писмени доказателства и обясненията на страните се установява, че страните по
делото са съпрузи, в процес на развод /бракоразводното дело е образувано пред
РС- Айтос след завеждане на настоящото дело/. Бракът им е сключен на
23.09.2016г. в Турция, Сулуова. След сключването му страните заживели в
Германия, Мюнхен, заедно с Емне- малолетната дъщеря на ответницата от предходен
брак. В началото на 2017г. Емне, а малко по-късно и ответницата, се завърнали в
България. На 24.03.2017г., в гр.Бургас се родил синът на страните- Х.Е.Ч..
На 18.10.2017г. молителят Е.Ч. подал
иск за прекратяване на брака, предоставяне упражняването на родителските права
спрямо детето Х. на него, при определен режим на лични отношения на майката с
детето, както и искове за издаване на паспорт и заместващо съгласие за
напускане на страната от бащата и детето. Бракоразводното дело е спряно по общо
съгласие на страните. Същевременно, в опит да запазят семейството, през 2018г.
страните заживели отново в Германия заедно със сина си Х. и дъщерята на
ответницата Емне. След изтичането на 6- месечния срок за възобновяването му,
бракоразводното дело било прекратено служебно от РС- Айтос.
През лятото на 2019г. страните и
двете деца пристигнали на няколкодневна почивка в България- гр.Несебър. Ден
преди края на почивката детето Емне било изпратено в с.Рудина, при родителите
на ответницата, а двамата съпрузи и Х. останали в хотела. Без предупреждение ответницата
напуснала хотелската стая докато съпругът ѝ бил в банята, като оставила
детето на грижите на последния. След като била издирена от служителите на
Дирекция „Социално подпомагане“ във връзка с предприети от съпруга ѝ
действия за прибирането му в Германия с детето Х., ответницата отказала да даде
съгласие детето да напусне България. Молителят заминал за Германия, а
ответницата и детето останали в България, като се установили в дома на
родителите ѝ в с.Рудина.
От лятото на 2019г. до деня преди
с.з. на 6.07.2020г. молителят не е посещавал детето, няма данни да му е
осигурявал издръжка. По сведения на страните, съдържащи се в писмените им
становища по делото, както и изложени лично от тях в съдебното заседание, макар
и рядко, между бащата и детето са осъществявани контакти по телефона,
включително чрез видео-връзка с мобилно приложение. Тези контакти били
краткотрайни. Молителят твърди, че те били осуетявани от ответницата, а
последната сочи, че предвид ниската възраст на детето то се задържало за кратко
на телефона. В социалния доклад, представен пред въззивната инстанция се
съдържа констатация, основана на твърденията на ответницата, че между бащата и
детето се осъществяват контакти по телефона.
Установява се още, че при опита
на молителя да се срещне с детето преди съдебното заседание, бащата на
ответницата не му дал възможност за по- продължителен и пълноценен контакт с
детето, което ответната страна обяснява с притесненията във връзка с извънредната
епидемиологична обстановка по повод пандемията от COVID- 19 и това, че ответникът е пристигнал скоро от друга
държава.
С въззивната жалба са изложени и
твърдения на молителя за наличие на „Синдром на родителското отчуждение“,
предвид насаждано у детето отчуждение и омраза към бащата под въздействието на
майката и нейните роднини.
Предвид обстоятелството, че тези
обстоятелства са въведени в предмета на делото за пръв път с въззивната жалба,
както и с оглед етапа на който се намира производството /не са ангажирани
свидетели за установяване наличието на тези обстоятелства, нито за причините за
евентуалното отчуждение; не е изготвена допуснатата комплексна психиатрична и
психологична експертиза- т.е. не са събрани доказателства/, не може да се
направи обоснован извод, че между бащата и детето са запазени близки отношения,
както и че детето е привързано към баща си и ще се чувства спокойно да остане с
последния за по-продължително време с преспиване.
По тази причина заявеното искане
за постановяване на привременни мерки за осъществяване на лятна почивка в
рамките на две / евентуално- една седмица/
между молителя и детето Х.Ч. е неоснователно.
Тъй като се касае за спорна
съдебна администрация, като в производството по чл.127 СК съдът следи служебно
за интересите на детето и може по свое усмотрение да определи подходящи мерки
на лични отношения между родителите и детето, съдът намира, че при конкретните
обстоятелства на молителя следва да бъде определен следния режим на лични
отношения с детето Х.: два пъти за 5 /пет/ последователни дни, без преспиване
при бащата, в периода от месец юли до месец септември 2020г. включително, след
предварително едноседмично предизвестие, отправено от бащата до майката и
Дирекция „Социално подпомагане“- Руен за първата дата от съответния период, на
която детето ще бъде взето от бащата. Бащата ще взема детето от дома на майката
в с.Рудина, общ.Руен в 9.00 часа българско време, в делничен ден, в
присъствието на социален работник, и ще връща детето всяка вечер в 19.00 часа
българско време в дома на майката в с.Рудина.
При определянето на тези мерки
съдът съобрази ниската възраст на детето /3 години и четири месеца/, както и
обстоятелството, че последната година детето не се е виждало непосредствено и
не е оставало насаме с баща си, наред с твърденията на молителя за съществуващо
отчуждение на детето спрямо него, поради което намира за неподходящо детето да
бъде напълно отделено за две седмици от обичайната му среда и близки, които се
грижат за него, в каквато насока е искането на бащата. Същевременно неподходящо
е и искането на майката свиждането между бащата и детето да се осъществява в
нейно присъствие или на нейни близки, тъй като непримиримите отношения между
страните са очевидни /съдът доби лични впечатления за тях при изслушването им в
съдебно заседание/, поради което следва да се избегне възможността детето да
стане свидетел на конфликти между родителите си /респективно бащата и роднините
на майката/, което не е в негов интерес.
Мотивиран от горните съображения
и на основание чл.127, ал.3 от СК,
Бургаският окръжен съд
О П
Р Е Д Е Л И :
ПОСТАНОВЯВА ПРИВРЕМЕННИ МЕРКИ за лични отношения между въззивника Е.Ч., роден
на ***г., турски гражданин, живущ ***, 87600 Кауфбойрен, и малолетното му дете Х.Е.Ч.
с ЕГН:**********, родено на ***г., български гражданин, с местоживеене:***,
Република България, както следва:
Бащата Е.Ч., роден на ***г.,
турски гражданин, има право да вземе детето Х.Е.Ч., родено на ***г., два пъти
за 5 /пет/ последователни дни, без преспиване при бащата, в периода от месец
юли до месец септември 2020 г. включително, след предварително едноседмично
предизвестие, отправено от бащата до майката и Дирекция „Социално подпомагане“-
Руен за първата дата от съответния период, на която детето ще бъде взето.
При осъществяване на горния режим
на лични отношения Е.Ч. ще взема детето Х.Е.Ч. от дома на майката Ф.Х.Ч. ЕГН:**********
*** в 9.00 часа, в делничен ден, в присъствието на социален работник от
Дирекция „Социално подпомагане“- Руен, като ще връща детето всяка вечер в 19.00
часа в дома на майката в с.Рудина.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.